Monthly Archives: октомври 2018

Стачката, в която пропуснахме да станем двигател на реформите в образованието

Публикувано на октомври 25, 2018 от ivo rainov

Преди единадесет години в последната трета на месец октомври учителската стачка вече прегаряше. За всички беше ясно, че сме предадени, а в синдикалните централи посрещаха нервно упорития ни отказ да приемем договорените зад гърба ни условия. Години си спомнях за … Има още →

Публикувано в образование | Коментарите са изключени за Стачката, в която пропуснахме да станем двигател на реформите в образованието

Децата започват страхливо живота си

Публикувано на октомври 22, 2018 от ivo rainov

Страхливо започваме живота си, Иване! Вярвам мнозина си спомнят репликата от носталгичния филм „Вчера“. Винаги изплува в мислите ми като рекламен спот, когато чуя млади хора да се страхуват. Например да отстояват правата си, да се защитят от обидно или … Има още →

Публикувано в Uncategorized | Коментарите са изключени за Децата започват страхливо живота си

Когато учебниците са бизнес вместо образователна политика

Публикувано на октомври 21, 2018 от ivo rainov

Рядко ми се случва да харесвам учебниците, с които работя. Обикновено избирам този, който изглежда с най-малко недостатъци. Затова очаквах с огромен интерес новите учебници, съпътстващи учебната програма, която се въвежда със Закона за предучилищно и училищно образование. Заради спецификата … Има още →

Публикувано в образование | Коментарите са изключени за Когато учебниците са бизнес вместо образователна политика

Как се точат европейски пари

Публикувано на октомври 19, 2018 от ivo rainov

Сградата от снимката се намира през улица от моя блок. Появи се преди много време. Още по време на строежа информационна табела съобщаваше, че се изгражда с финансовата помощ на програма „Развитие на конкурентноспособността на българската икономика „2007-2013, финансирана от … Има още →

Публикувано в Регионално развитие | Коментарите са изключени за Как се точат европейски пари

Нравствено остаряхме

Публикувано на октомври 15, 2018 от ivo rainov

Все по-често се улавям, че общувам с примирението. А толкова години го гоня от мислите си. Става все по-дръзко, идва все по-близо, шепне все по-изкусително. Преди време щях да му кресна, да му тропна с крак, да го подгоня. А … Има още →

Публикувано в общество | 1 коментар