Силни страни и пропуски на стандарта за приобщаващо образование 



Тази година отпускарският месец август носи на учителското съсловие доста работа. Един след друг се публикуват проекти за наредби, които да въведат различните стандарти, съпътстващи новия закон. В дните на дискусии на проектите се опитвам да коментирам предложенията от моята гледна точка на учител с дългогодишен стаж. Най-пресният проект ни представя Наредба за приобщаващо образование, с която ще бъде въведен съответстващия държавен образователен стандарт. Правя уточнението, че новите стандарти са безспорна стъпка напред в сравнение със съществуващата досега нормативна база. Въпросът е дали са достатъчно добре обмислени, така че да постигнат позитивни резултати и успешно практическо приложение. Точно затова в моите анализи се опитвам да откроя плюсовете и минусите, силните страни и възможните заплахи. Трябва да призная, че стандартът за приобщаващо образование е доста амбициозен. Още в началото е заявена силна цел, а именно да определи условията и начините за осигуряване на равен достъп до качествено образование за развитие потенциала на всяко дете и ученик с цел неговата личностна, професионална и гражданска реализация в обществото. Записани са и категорични принципи в подкрепа на тази цел, насочени към осигуряване подкрепа за развитие съобразно индивидуалните особености, диференцирани педагогически подходи, ориентирани към интересите и мотивацията на детето, равнопоставеност и недопускане на дискриминация, сътрудничество между институциите и участниците в приобщаващото образование. Лайтмотив е зачитането на всяко дете като уникално в своите интереси и потребности, на които образователната институция трябва да отговори. Затова на всяко дете се гарантира обща и допълнителна приобщаваща подкрепа. Общата подкрепа е многопластова и се разгръща в екипната работа между педагогическите специалисти, кариерно ориентиране на учениците, занимания по интереси, грижа за здравословното състояние на детето, дейности по превенция на насилието и проблемното поведение, превенция на обучителните затруднения. Тук срещам твърде амбициозен текст, който предвижда екипна работа между класен ръководител, учители, специалисти с изготвяне на план за действие за всеки нуждаещ се от приобщаваща подкрепа ученик. Тежки бюрократични процедури с протоколи, анализи, отчети. Всичко това вменено като ново задължение за класен ръководител и учители без да откривам и намек за някакво допълнително финансиране. Нека да отбележим, че общата приобщаваща подкрепа може да бъде насочена към развитие дарбите на учениците, помощ за деца в риск или с проблемно поведение и за такива, които имат специфични образователни потребности. В първия случай тази подкрепа се осъществява чрез модули, секции, ансамбли, клубове. За учениците с рисково поведение се предвижда въздействие върху психоклимата, групова работа, работа със средата, в която е ученикът. При констатирани обучителни затруднения се осигурява допълнителна работа и консултации по проблемните учебни предмети. А дали не е възможно в един клас да има по няколко деца от всяка група за подкрепа? Как се организира цялото това многообразие от разнородни дейности? Отговорът не закъснява, чл. 22 просто смазва класния ръководител като го задължава да извършва анализ за индивидуалния напредък на всяко дете, силните и слабите му страни, възможни рискове в средата на детето или ученика, След обсъждане с учители и специалисти се определят децата, за които е необходима приобщаваща подкрепа. Разбира се съставя план за действие да всяко от децата, за които е решено, че се нуждаят от приобщаваща подкрепа. Към безброя административни функции на класния ръководител се добавят още. Чак сега разбирам защо новото КТД увеличи допълнителните средства за класните с пет лева. Сигурно за да звучи модерно стандартът променя в центрове за подкрепа на личностното развитие досегашните общежития и детски комплекси, но им разписва старите задължения.Един от важните текстове на проекта за наредба е задължението образователните институции да осъществяват превенция на тормоза, насилието и проблемното поведение. Добра находка е и препоръчването на стъпки за превенция на насилието и проблемното поведение, които търсят въздействие върху детето чрез включване усилията на класния ръководител, посредник, консултации с психолог, работата с уважаван от детето учител-наставник, включване в общи дейности в група или паралелка. Въобще стандартът предвижда пакет от действия, с които да се подпомогне ученика преди да се пристъпи към налагане на наказания. Иначе към познатия спектър на наказания е добавено преместване в друга паралелка на същото училище. Честно казано не разбирам смисъла на това наказание. Ако ученик с проблемно поведение бъде преместен в паралелка, която няма проблеми кого наказваме – ученикът или паралелката? Ако ли пък бъде преместен в паралелка с ученици с други подобни прояви, не рискуваме ли да мултиплицираме проблемите? Изключителна слабост е липсата на ясен регламент за какви провинения се налагат съответните наказания. Виждаме добре разписан механизъм за налагане на наказанието, отговорни лица, но не и съдържание. Това открива възможност за доста големи различия в правилниците на отделните училища, което пък ги прави уязвими за претенции или жалби на родителите. Адмирирам опциите за отстраняване от час на ученици, които възпрепятстват учебния процес или са в неподходящо облекло. Не съм съгласен, обаче, че това отстраняване не трябва да се санкционира с отсъствие. Кое тогава ще окаже превъзпитателно въздействие? На пръв поглед регламентът за отсъствията не се отличава от съществено от досегашната практика. В чл. 52 чета, че след всеки три отсъствия класният ръководител е задължен да уведомява родителя. Текстът не ни казва, за кои отсъствия се отнася – по уважителни или неуважителни причини. Защото е пълна недомислица класният да изпраща уведомления за всеки три уважителни отсъствия при положение, че малко по-надолу четем задължителното изисквани всички отсъствия по уважителни причини да бъдат удостоверявани от родителите независимо от представените медицински бележки или бележки от различни клубове, секции, школи и пр. Радващо е да видя текст, който задължава родителя писмено да потвърждава знанието за направените отсъствия, но не ми става ясно как да реагира класният, ако родителят неглижира това свое задължение. За да предприеме някакви действия класният ръководител се нуждае от нормативна защита и тя трябва да бъде записана в тези текстове. В противен случай е уязвим за родителските претенции. От една страна намирам за положителна стъпка освобождаването на ученици за цяла седмица да става със съгласието на педагогическия съвет, но се питам колко съвета се провеждат в годината и какво би се случило с родителски заявления между заседанията.

Заслужава адмирации идеята за допълнителна приобщаваща подкрепа чрез т.н работа по конкретен случай, която цели да окаже подкрепа на деца и ученици, заплашени от социално изключване, попаднали в риск, бягащи от училище. Силна страна на проекта за наредба и съответстващия му стандарт е предвиждането на сериозна подкрепа за децата със специални образователни потребности – зрителни, слухови проблеми, двигателни затруднения, умствена изостаналост. Предвидени са достатъчно мерки, които да гарантират на всяко дете равен достъп до качествено образование и неговата социализация сред връстниците. Осъзната е необходимостта от изготвяне на индивидуални учебни планове за деца, които имат специални образователни потребности и се обучават в различните учебни форми.

В заключение трябва да отбележа, че проектът за наредба и съответстващият стандарт внасят много достойнства и дават възможност за придвижване на българското училище към съвременните реалности, осигуряват подкрепа за деца и ученици от уязвими социални групи, поставят детето с неговата индивидуалност в центъра на обучението, разширяват възможностите за училищна превенция и работа с проблемни деца. Акцентът е върху подкрепата за детето. Санкциониращата роля на училището остава на заден план. Усеща се, обаче, една прибързаност и недообмисленост. Допуснати са пропуски, които предполагат различно тълкувание на част от текстовете. Струпват нови задължения на учителите и особено на класните ръководители, като засилват административните им функции за сметка на възпитателното въздействие. Ефективното прилагане на стандарта вероятно ще изисква допълнителен човешки и финансов ресурс, но такъв не е предвиден в проекта за наредба. Стандартът оставя училището някак само и изолирано в усилията си за превенция на асоциалното поведение. Липсва идеята за тясно взаимодействие между всички институции, ангажирани с възпитанието на подрастващите. Всички сме наясно, че българското училище е изправено пред сериозни проблеми, свързани с наркомания, проституция, престъпно поведение сред малолетните. Всички тези прояви, но и техните носители се нуждаят от приобщаваща подкрепа, но и от тясното взаимодействие със социални институции и органите на реда.

Неяснотите не са малко, но добрите намерения изглеждат повече. Все още има възможност за промяна в някой от текстовете, а пропуснатото несъмнено ще бъде поправяно в движение.

Advertisements

About ivo rainov

teacher
Публикувано на образование, Uncategorized. Запазване в отметки на връзката.