Monthly Archives: септември 2018

Толкова вярвахме, че се рестартираме. Като общество на надеждата. Преди 29 години. Споделяхме общи мечти за свободна и богата държава. Деградирахме до общество на омразата. Как стигнахме дотук? Ще е вярно ако кажа, че сценаристите ни развращаваха, но няма да … Има още →

Един приятел започва нов бизнес в Ловеч. Масово се оплакват, че в Ловеч няма бизнес, а той започва. Е, този е от перспективните за града в следващите десетилетия. Обгрижване на стари хора. Толкова синове и дъщери хора хванаха пътя и … Има още →

Бягството вероятно е изход. Винаги може да мигрираш от безпътицата и простотията, от злобата и завистта. Физически или духовно.  На някакви 150 километра от тук перспективите са съвсем други. Там можещите успяват, а умните са ценни. Има работа в изобилие … Има още →

В навечерието на първия учебен ден валят поздравителни адреси. Помпозни, клиширани, по задължение. Разбира се не всички .Има и искрени, но са рядкост. Най-досадните са писани от хора, които са забравили или никога не са опитвали истинския дух на училището. … Има още →

Преди дни Ахмед Доган си купи електроцентрала. А един от хората на неговия довереник Пеевски почти стана министър. ТЕЦ „Варна“ не работи, но носи парици, защото е включена в студения резерв , за който държавата плаща. Така Савата с малък … Има още →

Помните ли думите на гениалния Стив Джобс за хората, които не се побират в общоприетите клишета? “ За лудите, за различните, за бунтарите, за размирниците, за кръглите гвоздеи в квадратните дупки… за онези, които виждат нещата по различен начин – … Има още →

Като заваляха едни апели, та цяла седмица. Дойде понеделник, човекът каза три имена и тури край на гротеската. Секна и спонтанната кампания „не си даваме министрите“. Нямам идея кой е беше замислил, но е пропуснал факта, че в тази партия … Има още →