Да чуем гласа на хората, докато не са заминали


46881600Празниците свършиха, пак се потопихме в делника. А той изглежда все тъй зареден с напрежение. Преди седмица ловешки граждани се събраха на протест. Добре известно е, че в Ловеч проявите на обществена съпротива са изключителна рядкост. Трябва да им прекипи в душиците на хората за да излязат на улицата. Случаят е точно такъв. За месеци няколко ловешки предприятия почти престанаха да работят, а някой спряха и да заплащат на работниците. Предната есен стана тихо в „Литекс моторс“, през пролетта  фирма „Никром – тръбна мебел“ докосна фалита, а през лятото сериозно закъса и „Спарки-Елтос“. Големите работодатели в Ловеч се броят на пръсти и когато три от тях замразят или свият работните места положението става драматично. Имам познати и в „Спарки-Елтос“ и в „Никром“, осъзнавам какво е да имаш натрупани с месеци заплати, които чакаш да получиш. Апропо, не са много различни нещата и в многопрофилната болница. Така, че добре разбирам хората на площада. Сигурен съм, че те искат да бъдат чути и забелязани. А и може би там, на площада пред общината търсят отговор и на един тъжен въпрос – защо почетни граждани оставят хората без заплати, а града без поминък. Макар, че тава е въпрос към един топъл приятел, който вече не работи на площад „Екзарх Йосиф I“.

Ловеч е в лошо икономическо състояние, резултат от две десетилетия сервилно отношение към тъмен бизнес и приближени на властта новобогаташи. Пленена територия, недостъпна за редица бизнес начинания. Няма да припомням прогонените инвеститори. Минало свършено. Нека да тежи на съвестта на трапезните другари на местните capi. Факт е, че за двадесет години бяха реализирани едва 3-4 нови и относително успешни производствени инвестиции. За сметка на това бяха затрити или маргинализирани 7-8 стабилни предприятия. За тях вината е повече на държавата, но  отблъснатите инвеститори са на сметката на ловешките управници.

Хората са на улицата с пълно основание. Уплашени са за своята работа, не получават заплати, губят надежда. Икономиката на Ловеч е в тъмен тунел и светлинка май не блещука. Причините са наслагвани с години и със сигурност червените тежат двадесет пъти по-силно от последната една. Но тежко ни, ако продължаваме да се ровим в оправданията на миналото.  За всеки пропуснат ден от тук нататък ще носим отговорност всички, които сме избрани в общинския съвет или управлението на Ловеч. Заради мълчанието или бездействието. В дълг сме към ловешките граждани, които чакат да отворим града за инвеститори и нови начинания, да помогнем на предприемчивите, да подкрепим почтените. Защото само с култура и туризъм няма да успеем. Хората чакат работа, стабилност и доходи.

Моя позната, излъгана с няколко заплати от „Никром“ замина за Великобритания. Лекари приемат предложения на болници в страната. Семейства отиват зад граница за да издържат децата си. Ловеч обезлюдява, застарява и губи квалифицирани специалисти. Хората са на площада за да бият камбаната. Голяма грешка ще бъде, ако пропуснем да чуем гласа им. Докато все още са тук.

Posted in Ловеч | Вашият коментар

Ловеч рок фест се завърна, другото можем да го променим!


img_6451Преди пет-шест години написах първоаприлска статия, че Ловеч рок фест се възстановява. Бил съм толкова убедителен лъжец, че стотици хора ми повярваха. Тогава се зарекох, че ще направя възможното наистина да възродим събитието. Е, Ловеч рок фест се случи. С него и моята мечта още от 2009-та година, когато приключиха предишните издания. Моята заслуга е повече от скромна. Настоявах и убеждавах. С господин Казанджиев не успях. Въпреки обещанията рок фест не направихме отново. С госпожа Маринова имах повече късмет. Спомням си декемврийската вечер преди почти година, когато им подхвърлих идеята. Приеха я. После зад моята щура идея застанаха още енергични и ентусиазирани хора от Ловеч. Цецо Цаков, Георги Тодоров. Съжалявам, че Цецо Цаков се оттегли от екипа обиден. Продължавам да мисля, че неговата концепция е чудесна и прави от фестивала „бранд“ (прочетох го днес като коментар на господин Недялков и ми хареса). Тази година се наложи концепцията на Цонко Цонев, но бъдещето е пред нас и хоризонтът за различни концепции изглежда открит.

Лансирах идеята, но тя се случи заради организационните усилия на много други хора. Кметският екип и особено на ресорния заместник господин Христов, експертите от отдел „Култура“. С очите си видях колко много организационна работа свършиха Георги Тодоров и особено Цецо Матев, с изключителна заслуга за топ озвучаването и логистиката.

Глупаво е да спорим успех или провал е този фест. Вероятно нито едното, нито другото. Просто едно възродено начало. Няма смисъл да броим хората като на футболен мач или политически митинг. Бяха нормалният брой за тази реклама, на тези дати и за тези групи. Имаше хора от Русе, Плевен, Търново, Севлиево, Троян, Враца, Свищов, Горна Оряховица… Дори от Сърбия и Румъния. Девет десети от феновете не бяха от Ловеч. Няма изненада. Напълниха хотелите, оживиха града, наляха някой и друг лев в местните услуги. Като се замисля нямаме други събития, които да постигат това.

Преди години един благодетел и компания изливаха пет пъти повече пари за рок фест без да генерират приходи. Този фест се случи с далеч по-скромни средства като почти половината се връщат под формата на приходи. Да, вероятно платеният вход не се харесва на хора, научени да получават култура без пари. Само, че качеството се заплаща. Тези 30 лева бяха адекватни пари за нивото на представилите се изпълнители. Някой ще кажат дори, че има леко подценяване. Всички, които искат групи от топ ниво трябва да са наясно, че цената ще бъде три пъти по-висока. Аз бих я платил, но колко в бедния Ловеч ще го сторят?

Всъщност най-скромните банди се оказаха най-големите изненади. Силното представяне на румънците от An Theos и Scalet Aura са доказателство, че има хляб в идеята за балкански акцент и фолк метъл звучене. Хедлайнерите са задължителни, но отварянето за нови групи, ориентирани към младите са задължително освежаване.

Да и аз видях някои организационни пропуски. Може би контролът не беше най-добрият. Не ми е думата за внасянето на алкохол и фототехника, а за риска да бъдат внесени предмети с потенциална опасност. Но и тук имам въпроси с риторичен отговор. Какъв беше контрола преди години, когато въобще нямаше пропусквателен режим? Чувам, че не е мястото на подобна изява в урбанизираната част на града. А ще ми припомните ли кое събитие провеждаме извън тази част. Дали пък концертите за Цветница и празника на Ловеч не са шумни и не засягат жилищни зони? А дали приключват преди 23 часа?

Фестът се случи въпреки недоверието, скептицизма и критикарите. Да, това не беше форматът, който харесвах. Но това беше моята идея и моята музика. Никого и нищо не съм предал. Бил съм на всички ловешки фестове заради музиката, без значение кой е кмета. Е, научих, че има хора, за които е важно името на кмета, а рокът е на втори план. Продължавам да мисля, фестът може да има и друго лице, но се радвам, че той се случи. Защото беше важно да кажем, че искаме Ловеч да бъде център на културни събития и град на рока, не на чалгата. Просто поставихме началото. Важното е догодина да го има пак. И да го направим различен, така че да ни харесва на всички. Да мислим как да го превърнем в бранд, рок проява с тематична концепция и ясна таргет аудитория.

На феста нямаше случайни хора и всички изживяха събитието като купон. Видях семейства с малки деца, дори с бебешки колички, видях палатков лагер. Имаше хора, които се докоснаха до идоли. Като Аня (едно от момичетата, които препоръчах да преводачи-доброволки), което трепереше от вълнение да срещне и говори с Михаел Киске и Кай Хансен, чието хелунски песни е пяла по различни изяви. Не казвам нито, че фестът е бил добър, нито лош. Просто има хиляди гледни точки, колкото хората дошли на събитието или решили да го пропуснат.

Фестът отмина и е време за изводи и въпроси. Каква да бъде концепцията? Дали няма по-добри дати? Колко е важна адекватната реклама и медийно партньорство? Няма въпроси без точни отговори. Стига да има елементарно съгласие, че продължаваме с инициативата. И желание всички, които искаме да я има да си подадем ръка. Покрай сагата с този фест видях, че в Ловеч наистина има млади амбициозни, читави и способни хора. Иска ми се да ги вида в екип и съм оптимист за бъдещето.

Posted in Ловеч, култура | Вашият коментар

Ловешкият септември прелива от култура


14435396_10154523862098537_8686518924975224833_oЗа пръв път празниците в Ловеч са уморителни. От събития. След като за пръв път почувствахме празника в деня на Съединението, втората половина на септември се оказа къса за да побере всички културни инициативи. Още със старта на есента тази година се случват няколко събития, които имат премиера в културния живот на града. „Бутилката“ с наслади за душата отпуши изключително популярната в миналото група „Лъч“, която подари на своите местни почитатели концерт с неумиращи рок хитове. Дъждовната вечер не спря приятелите на улегналите вече музиканти, които върнаха спомените от младостта. Находка бе участието на млади приятели на музикантите, които създадоха настроение и за по-младата аудитория .Рок  празникът продължава още два дни с концертите от Ловеч рок фест 2016. След седем години прекъсване Ловеч отново е рок фокус за България. И макар вече да има известни традиции тазгодишния фестивал е в съвсем различен и класически формат – осем групи се надсвирват два дни в двора на изоставената казарма. Току завършил празникът на рока и ще започне празника на покрития мост. Това събитие също е римейк на вече случила се проява преди доста години. Инициатор тогава и сега е Любомир Банчев, горещо подкрепен от Община Ловеч. Кулминацията ще бъде в събота, когато на площад „Тодор Кирков“ са планирани редица музикални изяви и атракции.

Септември, обаче, няма да може да си поеме дъх от култура чак до своя край. Следващата седмица ще бъде премиерата и на още една нова културна изява. Джаз концерт в памет на Сашо Сладура, убит в лагера на смъртта „Слънчев бряг“ край Ловеч. Идеята попадна в културния календар на общината още преди две години, като джаз фестивал, предложен от Данчо Заверджиев. Живот и вдъхна сегашната управа на града като тази година е решено да се постави началото с концерт на местния духов оркестър, а събитието да се развива през следващите години.

Разбира се културата не е само музика. Малко преди празниците ловешкият драматичен театър очарова зрителите с премиера на новата пиеса „Църква за вълци“, а няколко дни след тях започва поредното издание на литературния сезон. През последните дни на септември и първите на октомври пред любителите на прозата и поезията ще се представят Георги Мишев, доц. Емилия Дворянова, Георги Константинов, проф. Банко Банков, първият победител от конкурса на БНТ „Ръкописът“ Георги Бърдаров и десет значими имена от съвременната българска литература. Чудесната инициатива е подета от Клуба на дейците на културата и отново радушно подкрепена от Община Ловеч.

Изобилието от култура ще внесе много живина в ежедневието на Ловеч и ще постави нашия град като видима точка на културната карта на България. Събитията вече осигуриха присъствие на града в новинарския поток на водещите медии и почти запълниха капацитета на ловешките хотели и къщи за гости. Както  вече съм писал културата може да прави пари – пряко и косвено. Важното е да бъдат менажирани правилно.Още повече, когато икономика изпитва драматични трудности.

Септември се оказа кратък за да побере толкова много култура, а и краят му наближава. Добре да побързаме за да опитаме нещичко от оставащите културни наслади.

Posted in Ловеч, култура | Вашият коментар

Престанете да ми пречите да бъда учител


analitica-kiev_-ua_chinovУморих се от чиновници, които ми пречат да бъдат учител! Не от всички, а от една особена категория чиновници, тези, които настояват в училището да се оглеждат техните объркани представи. Екземпляри от тази категория избуяха особено настойчиво върху рохкавата почва на образователната реформа. Като плевели са, които с паразитните си ластари нанасят непоправими поражения между смислени текстове и идеи .

Ще се концентрирам върху „прогресивната“ представа за класния ръководител, която въпросната категория чиновници иска да огледа в българското училище. Нека видим какво е написа дясната и съответно лявата ръка на чиновника в два различни стандарта. В единия, за приобщаващо образование, класният ръководител е най-добрият познавач на децата от класа. На него е делегирана отговорността, но и задължението да анализира развитието на всяко дете, да определи кои са в риск, със специфични образователни потребности или изявени дарби и от каква допълнителна подкрепа се нуждаят, да следи работата на екипите, които ще реализират тази подкрепа. Другият стандарт, за гражданско, екологично, здравно и мултикултурно образование, направо е напъдил класния ръководител от класа. Защото находчивият чиновник като се е чудел къде да напъха финансовата грамотност, кариерното развитие, борбата с тероризма, патриотичното възпитание, гражданската защита и военното обучение, се е сетил за този толкова празен от съдържание час на класа и направо го е уплътнил.  На познатия принцип „ дайте да напълним ЗИП-а и СИП-а с уроци по история, география и биология и майната и на идеята, че били избираеми“.

Имам много въпроси, но се страхувам, че нямат ответници. Защото въпросната категория чиновници са надменни в убежденията си и ампутирани от усещането за виновност. Защо този час е наречен на класа? Клас ли ще правим с придобитата грамотност за данъци и уменията да опазиш живота си при терористична заплаха? Не казвам, че тези познания не са важни, но толкова ли е трудно да бъдат разтворени в различни дисциплини или специализирани курсове? Борбата с корупцията достойнство на класовата общност ли е? Тази ли лекция ще направи от децата борци срещу социалния порок при ежедневния пример на смирени родители и учители? Знае ли чиновникът, че за тези теми е отделил 23 часа в 9-ти клас и е оставил на класния 10-11? В моето училище класните ръководители поемат класовете в 9-ти клас. Кога класният ще опознае децата за да бъде полезен на приобщаващото образование? Въпросът е безсмислен, защото е ясно, че лявата ръка не е чела написаното от дясната.

Вчера научих, че не трябва да бързам с разпределението за час на класа, защото трябва да бъдат определени лекторите по отделните теми. Там, където влиза той, лекторът, не съм аз, класният (въпреки, че физически се иска да присъствам)! А часът все пак е на класа. Класен съм на 10-ти клас. Записали са ми 24 задължителни теми. В момента не знам в колко от тях ще имам лектори. В моето училище часът на класа е в понеделник. До края на годината има 32 учебни понеделника. В стандарта за гражданско и прочие образование настоят да работя за развитие на класа като общност. В 8 часа? В стандарта за приобщаващо образование да диагностицирам нуждата от допълнителна подкрепа. В контактите с децата за 8-те часа, които щедро са ми оставили?

Нека обясня. Имаме тотално различни представи за ролята и значение на класния ръководител. Чиновникът ме вижда като администратор, регистратор, книжен плъх безпрекословен изпълнител на всяко причудливо хрумване отгоре. Аз смятам, че класният ръководител е довереник, съветник, защитник, утешител, посредник, модератор. Класният ръководител възпитава на човешки ценности и качества, за които не остава време, когато преподаваме учебния материал. Аз, като всеки, съм предметник. Моята география е оценена от чиновника на час и половина седмично, а учебниците ми се пълни с теми за 20% повече учебни часове. В тези часове аз съм учител, време за общност и всичко свързано с нея няма. Затова за мен часовете на класа са от ключова важност. Това е времето, когато децата ще споделят проблемите, ще отворят душите си, ще потушавам конфликти, ще успокоявам разстроени деца, ще се учим на ценности. Ще градим доверие и близост, защото няма по-добър начин да възпитаваш децата от този да ги спечелиш за да те следват. Така съм работил винаги, често въпреки чиновника. Защото за мен децата не са картонени лични дела със засъхнало мастило, а живи същества с все още крехки души. Не са медицински бележки и безброй справки и отчети, а човешки съдби, тийнейджърски грешки, неспирни въпроси, очакващи погледи и отворени сърца. Класен съм за шести път, изпратил съм пет класа.  Никога не съм ги възприемал за административен ангажимент. Винаги са ми ги приемал за моите деца, които трябва да отгледам и възпитам. Само, че за това е нужно време и контакт. Някакви чиновници не мислят така. За тях аз съм регистратор на отсъствия, събирач на родителски писма, попълвач на картони и бележници, отчетник по всяка административна хрумка, разсилен в часа на външния лектор,  виновник за лошото поведение… Да, но децата не са прашасали папки.

Те си искат живия контакт. Преди два дни посветих цяло междучасие за да си говоря с тъжно и объркано момиче. За разлика от чиновника децата виждат класния по съвсем различен начин. Образованието се прави от хора, не от чиновници. И въпреки плевелите!

Posted in образование | има 1 коментар

За учителя с надежда, за реформата без патос


bell„Иде ми да се махна“ възкликваше мой колега, дългогодишен учител, когато му станеше тежко. Никога не се реши, остана учител до пенсия. На въпросите ми защо не си тръгва, щом не се чувства комфортно, отговаряше някак смирено – „ами аз друго не мога“. Убеден съм, че причините са били съвсем различни.

Учителят може много неща. Познавам мнозина, които напуснаха системата и никой не се оплаква да е направил грешка. По-скоро в сила е обратното. Не всеки може да бъде учител. Учителят е жилав и издръжлив. Издържа на нисък обществен престиж. Понася лицемерието на всички управници, които го потупват по гърба и уверяват, че неговото занимание е приоритет за държавата. Търпи нарцисизма на всякакъв калибър началници и работи въпреки некоординираните им умотворения и идеи. Устойчив е на експерименти и способен да понесе товара на смазващи административни ангажименти. Когато му тежи твърди, че ще си тръгне, но винаги остава.

Учителят е магьосник. Издържа семейство с недостойна заплата и се помирява с голото обещание, че ще му вдигнат хонорара, ама друг път. Пише десетки справки, отчети, доклади, анализи, разпределения с девет графи и въпреки всичко му остава време да научи децата на знания и умения. Казват, че работел по няколко часа на ден, пропускат, че мисли за училище, образование и децата си от писъка на сутрешната аларма до упойващата нощна ласка на Морфей. Посреща с великодушна усмивка всяка пакост на децата и с възпитана сдържаност капризите на техните родители. Всекидневно го спохождат поводи за гняв и обида, но докато срещне погледите на децата вече ги е преработил в обич и топлота.

Учителят е щастлив човек. Главата белее, лицето пази белези от трупащите се години, но сърцето и душата остават вечно млади. Като децата, които пълнят с пролет и смисъл всеки от дните. Пази ревниво щастливите мигове, въпреки абсурдите на системата, цинизма на времето, некомпетентността на началници и пренебрежението на обществото.

Учителят е специалист по оцеляване. Ще издържи и тази реформа. Въпреки, че е писана на коляно и е надупчена от неизготвени или необмислени стандарти и правилници. Въпреки, че и бабуваха хора, които не са влизали в класна стая или вече са забравили как изглежда.  Въпреки смазващата грамада от нови изисквания и ангажименти. Въпреки лъжите и недостойното отношение на политиците. Реформата не е в писания текст, а в живото слово. Реформата не се прави от министри, началници на отдели, шефове на управления, експерти, директори. Тя се вдъхновява от учители. Всъщност така е било винаги. Апропо, реформата съвсем не започва от първи август или петнадесети септември. Тя е започнала от момента, в който учителят, въпреки че му иде да си тръгне е решил да остане. Защото реформа е да учиш децата на ценности в държава, обсебена от мутрокултура. Да учиш на литература в страна, превзета от чалга. Да преподаваш история в общество с промито от манипулации съзнание. Всеки решил да остане учител е съхранил човешкото, на което не спира да учи децата. Важна е съдържателната реформа, това с което ще напълним малките главички и душички. Точно затова са нужни учители. Другото е формална реформа. За нея са достатъчни един закон, няколко държавни стандарта и ПиАр за пред обществото.

От утре не започва ново летоброене, просто поредната учебна година. Да не се взираме в документи, да не даваме ухо на напомпан патос. Да погледнем учителя с уважение, надежда и очакване. Защото той ще приведе децата през брод каквато и вода да пуснат. Да му благодарим, че не си е тръгнал, въпреки че често му се ще да го стори. И съвсем не е защото друго не може. Има мисия да обича и призвание да реформира света към по-умно и добро място, децата към по-истински хора.

Успешна учебна година, колеги! Реформирайте по съвест и не позволявайте да реформират съвестта ви!

Posted in общество | 2 коментара

Волните птици винаги кацат на хълма с отворения прозорец


indexВчера Преслава съобщи във ФБ, че се мести в Лондон. Тя е от ловешките деца, завършили Езиковата, които избират да учат в чужбина. Седмица по-рано за Глазгоу замина Стела. Какъв път само – от родната Ябланица до Обединеното кралство. Долу-горе по същото време Венцислава се отправи към Ротердам. Момичето е от Луковит. Общото е, че момичетата са от един и същи клас и са сред най-скоро анонсиралите своето отпътуване за чужбина. Този път избират поне няколко десетки всяка година, а откакто работя в езиковата са няколко стотици. Отиват да учат в Англия, Шотландия, Германия, Австрия, Холандия, Дания, Италия, Америка.  Те са като пораснали птички , на които гнездото отеснява.  Заради тях все повече загрижени за Ловеч люде наричат Езиковата „емигрантско“ училище И понеже тя, точно тази гимназия източва Ловеч, претендират да бъде свита, свита свита. Докато стане толкова малка, че да затворим кранчето на тази пуста ловешка емиграция. Мислене практично и някак яко винтидж с напластени идеи от 60-те, 70-те или 80-те години, когато всички си стояха в България, защото нямаше как да я напуснат.

Хич нямам намерение да се впускам в разясняване на очевидния факт, че никой не бяга от рая и  ако Ловеч е изпразнен от възможности виновни сме хората, преполовили живота си, а не тези, които тепърва ще го изпълват със смисъл. В Ловеч работата и перспективите са в дефицит от доста години. Още повече пък добре платената и квалифицирана. Доколкото има такива позиции, те са заети от езиковски кадри. Млади хора, които не са мигрирали в други градове или държави. Те са лекари, учители, юристи, експерти в областна и общинска администрация, високо поставени служители в „Литекс моторс“, ВИК. Има такива, които се връщат, но се задушават и заминават. Така загубихме една чудесна Катя само преди година. Вината не е в Езиковата, нито в броя на нейните паралелки. Град се срива трудно и бавно. В нашия случай две десетилетия. Разбира се отговорността е поименна.

Откакто аз съм в това училище то е като стълба, по която стъпка по стъпка израстваш. Като прозорец, от който хем виждаш различен и по-хубав света, хем можеш да полетиш към него. Да, от този прозорец са полетели много деца от скромния Ловеч. Благодарение на това училище днес учат или работят в световни центрове и мегаполиси. От този прозорец са полетели и стотици деца родени в Бяла Слатина, Кнежа, Ореш, Белене, Свищов, Севлиево, Павликени, Трявна, Троян, Козлодуй, Лясковец, Летница, Ябланица, Луковит, Тетевен, Априлци, Брестница, Кирчево, Баховица, Александрово. Гледани от Лондон, Ню Йорк, Франкфурт, Мюнхен, Виена, Амстердам, Копенхаген, Глазгоу тези селища са едвам видими точки на картата. Няма значение къде си роден, защото от прозореца на Езиковата може да достигнеш височината на мечтите си. За тези деца Езиковата е шансът на живота.

„Затворете прозорецът“ се провиква някой. Дано повече птички да останат. Няма съмнение, че с всяко затваряне на прозореца на хълма ще кацат все по-малко птички.  Духът не можеш да затвориш, той ще кацне другаде. Там, където има широко отворен прозорец.

Posted in Езиковата, образование | има 1 коментар

Къде е ловешкото образование според резултатите от НВО?


stock-photo-black-pen-draws-a-checkmark-in-the-list-d-image-isolated-white-background-82751092В българските училища се провеждат няколко задължителни изпита. Изпити известни като национално външно оценяване се провеждат след седми клас по няколко учебни предмета. Два от тях по български език и математика освен, че проверяват ключови компетентности, изпълняват ролята и на примен изпит за профилираните гимназии. На резултатите от тези изпити не беше дадена публичност от МОН, но госпожа Мария Рашева, майка на дете, което полага изпитите поиска и получи по достъп до информация справка за резултатите за всички училища. Госпожа Рашева е изготвила класация на всички училища като е сумирала резултатите от всички учебни предмети. Представила е резултата на всяко училище като процент от максималния брой точки. Предоставените данни от напористата майка са основа за отличен анализ. Възползвайки се от нейната информация в тази статия ще представя класации за двата най-важни изпита – по български език и математика. Тъй като идеята мие да представя къде са позиционирани училищата от област и град Ловеч показвам само 20-те най-добри резултата в страната. Таблицата се допълва от училищата от Ловешка област и местата, които заемат в националната класация. За акцент в червено са оцветени училищата от град Ловеч. За да се ориентираме по-добре в оценката си, нека припомним няколко важни демографски факта. Населението на България за 2015 г. е малко над 7 100 000 души. Населението на община Ловеч е около 46  000 души т.е. представлява 0,6% от населението на страната. Училищата включени в класацията са 1777. От тях в община Ловеч са 10, което представлява 0,6% от всички, участващи в класацията училища. Според броя на населението община Ловеч се нарежда на 32 място т.е. сред първите 12% от общините в България. Затова е важно колко ловешки училища се подреждат сред най-добрите и колко се вместват между най-слабите. Според резултата от български език само ПМГ заема място сред топ училищата  – 14-та позиция. Близо до първите 20% (355 училища) са и ОУ “Христо Никифоров“ и ОУ „Васил Левски. В първата половина на класацията (888 позиции) се включват още ОУ „Проф. Димитър Димов“ , СОУ „ Тодор Кирков“ (713), СОУ „Климент Охридски“ (714). В дъното на класацията са трите средищни училища, които практически се нареждат сред учебните заведения с резултати в последните 20%.

Класиране на училищата от НВО по български език (резултатите са в точки)

untitled

Резултатите от изпита по математика изглеждат и по-добре и по-зле. Тук общината има училище, класирано в десетката – ПМГ (8-ма позиция). В първите 20% се включват още две училища – ОУ „Проф. Димитър Димов“ и ОУ „Васил Левски“, а в първите 30% и ОУ „Христо Никифоров“. В първата половина на класацията отново са СОУ „Тодор Кирков“ (603) и СОУ „Климент Охридски“ (729), но и защитеното училище в с. Малиново (707). За съжаление в последните 10% попада ОУ „Св.св. Кирил и Методий“, а в последните 20% – СОУ „Панайот Пипков“. Доста назад в класацията е и училището в село Александрово.

Класиране на училищата според  НВО по математикат (резултатите са в точки)

untitled-1

Всеки може сам да направи своите изводи, но силната диференциация между училищата е очевидна. Радостно е, че и в класацията от НВО Ловешка община има представител сред най-добрите. Подобно на подреждането от ДЗИ. Лошото е, че средищните училища, където са концентрирани предимно деца от малцинствен произход резултатите поставят учебните заведения сред най-зле представилите се в страната.

 

Posted in образование | има 1 коментар