Няма невъзможни върхове, Бела. Нали?

Враца, 2015. XI Национална олимпиада по география и икономика. Иван Борисов вече е име в олимпийските състезания. Ванката прави поредното си забележително състезание и влиза в големия финал, където буквално размазва конкуренцията и завършва на трето място в България. Снима се гордо с медала, а едно плахо и малко момиче го гледа почти със страхопочитание. Момичето се казва Белослава и представлява ПМГ и Ловешка област в най-малката възрастова група. Прекарваме почти три дни заедно в постоянно пътуване между Згориград (където сме отседнали) и Враца. Почти не я чувам да говори, но сякаш попива с поглед всичко, което си говорим на географска тема. На вечеря след поредния кръг от надпреварата с Антония Иванова (учител в ПМГ, но в онзи момент експерт по обществени науки) разпитваме децата за въпросите и техните отговори. Белослава ме впечатлява с няколко забележително убедителни отговора. Казва, че иска да учи в Езиковата. Запомням момичето и чакам да премине 8-ми (подготвителен клас). През следващата година Ванката прави последния си състезателен фурор и става лауреат на XII Олимпиада по география и икономика. Първият в историята на ловешката езикова гимназия. След дълга и славна диря шампионът се дипломира. Летвата вече е поставена високо, а трудната задача да се съизмерва с нея се пада на Белослава. Плахото момиче завършва един от осмите английски класове. Каня я да се включи в групата за подготовка на талантливи географи. Чувам едвам доловимо „да“, но виждам, че в очите гори пламъче. Бела печели безапелационно областния кръг и промоция за Националната олимпиада по география и икономика в Пловдив. Три дни, в които опознавам едно тихо, скромно, но любознателно и всеотдайно момиче. Бела е жадна за култура. Използваме паузите между състезателните кръгове за да посетим стария града и римските артефакти. Ходим по възрожденските улици, а Бела си спомня въпроси и обсъждаме отговорите. Тя е убедена, че не се е справила. По-късно ще науча, че Белослава винаги подценява успехите си. Привечер  съобщават резултатите . Белослава потрепва от възторг, когато разбира, че се е наредила в челната десетка на своята възрастова група. Никога не съм виждал очи пълни с толкова много амбиция. Казва ми, че иска да стигне още по-далеч, а аз се опитвам да обуздая ентусиазма като отбелязвам, че колкото по-големи стават географите, толкова по момчешки са успехите. В следващите години Бела напълно разби тази моя теза. Порастваше и всяка година печелеше убедително областната олимпиада по география и икономика. Всяка година прескачаше квалификационната летва за класиране на национална олимпиада. Записа участия на още две национални олимпиади. По пътя и се изправяха много силни конкуренти, все шампиони с участия на национални олимпиади. Победи всички. Израсна като истинска шампионка. Доближи се до Ванката, на който сигурен съм толкова искаше да прилича по време на онази първа олимпиада, която ги срещна. Липсваше и само голямото признание – лауреат. До днес, когато националната комисия обяви името на Бела между лауреатите на тазгодишната олимпиада по география и икономика. Да, олимпиада с различен регламент и начин на провеждане. Отличният резултат и лауреатското звание са истинска корона за нейните упорити усилия. За четири години  Белослава  спечели четири областни олимпиади, участва в три национални олимпиади, между другото се представи отлично на зрелостния изпит. Вече е лауреат, което не само е най-високото отличие за училищните географи, но и отваря широко вратите към най-големите университети и най-атрактивните специалности. Тя, обаче, държи на географията, която вече припознава като своята най-голяма сила. Затова какъвто и избор да направи в дилемата между Нидерландия и български университет, той ще бъде подвластен на географията.

Момичето, което искаше да стане голяма шампионка, вече е голяма шампионка! И ще бъде пример за подражание, на следващите малки момичета, които толкова приличат на стеснителната тийнейджърка от Враца.

Няма невъзможен връх, Бела. Нали? Успех към следващият!

Кои са добрите практики, които ще останат част от учителската ми работа и след дистанционното обучение?

Сигурен съм, че всеки има свое мнение за необичайното обучение от разстояние. Мисля, че колкото повече от тези мнения бъдат споделени, толкова по-точен и обективен ще бъде анализа за постигнатото или пропуснатото през последните три месеца. Имаме нужда от публични и аргументирани позиции. Протяжните дискусии с неотстъпчиво защитавани позиции в социални медии винаги търсят това, което ни разделя вместо онова, което ни обединява. Прочетох много и контрастни мнения, но срещнах предимно емоции и малко аргументи. Нещо повече срещнах недопустими обиди, разменени от хора с претенция за възпитание и интелигентност. За мен е неприемливо учител да нарича публично друг учител „глупак“, защото си е позволил анонсира идея, която не се нрави.

В този мой анализ ще се опитам да обясня какво научих в изминалите три месеца, какво постигнаха учениците, с които се срещаx и какво бих използвал в бъдещата си работа от опита, придобит по време на дистанционния сезон. В началото, обаче, ще отговоря на два въпроса, които вълнуват огромна част от българските учители.

Харесвам ли повече дистанционната от присъствената форма? Ни най-малко, моите ученици ми липсват все повече и повече. Аз съм емоционална натура и срещите с младостта и веселия оптимизъм зареждат дните ми. През приключващата учебна година поех нов клас, в опознаването на който загубих един срок. За мен класовете са важен човешки ангажимент, а той преминава през живия контакт. Без да се замислям веднага бих казал, че дистанционното обучение е пълен неуспех по отношение на дейността ми класен и кооперирането  с децата.

Всеки има свой критерий за успех или провал на експеримента да се учим от разстояние. Крайните оценки са еднакво неуместни. Безспорен успех е, че учебната година не беше провалена, че зрелостниците успешно положиха матури, вярвам че благополучно ще преминат и НВО-тата в началото на другата седмица. Сигурен успех са и подобрените умения за работа в дигитална среда. Провал е тримесечното обучение за тези училища, които поради социалния статус на учениците или консерватизма на учителите не проведоха дистанционно обучение или използваха най-елементарните му форми като да речем асинхронната работа в месинджър. Без съмнение ефективността е с по-ниска оценка, но и присъствената форма често е недостатъчно ефективна, хайде да си признаем колко често сме се оплаквали от немотивирани или недисциплинирани ученици. Всяка криза е шанс за ново начало, а то идва опита, който сме натрупали и ползите, които сме извлекли.

Кои са моите ползи? За отминалите три месеца значително разширих и подобрих ученията си за работа в дигитална среда. Запознах се и усвоих огромна част от функционалните възможности на нова и непозната за мен платформа. Открих удобен инструмент за разпределяне, възлагане, изпълнение и събиране на индивидуални задачи. Работата с платформата ми позволи да прехвърля акцента върху уменията на учениците и да разнообразя средствата за контрол и оценка. Подобрих уменията си съставяне, провеждане и оценяване на онлайн тестове. При това резултатът е далеч от очакваните много високи оценки. Разнообразни задачи, повече свободни отговори, наситен с работа тест се оказаха не лоши лекарства срещу мераклиите да открият отговорите в учебник, Гугъл, Уикипедия. Получих достъп до голям брой електронни ресурси, подходящи за онагледявани, обясняване и диминизиране на урочната работа. При всички случаи организирания достъп до платформа ми осигурява резервно време, което все не ми стига в часовете. Защото работата по част от материалите могат да бъде възлагана като задача, по която да се работи извън времето на часа.

 През трите месеца дистанционна работа не само натрупах опит, но и открих тяхното бъдещо приложение.  Вече безпроблемно мога да интегрирам в урока модели, видеа, електронни карти  и атласи от приложението  moza web, дигиталните учебници или който да да е електронен източник.. Без да се чувствам зависим от техника за презентации, разчитайки на телефоните на учениците. Ще допълвам присъствената работа с асихронни индивидуални задачи за да се използват най-пълноценно силните страни на учениците. Ще възлагам и проверявам през платформата домашни работи и упражнения с тематични работни листи, които могат да отчитат индивидуалната специфика на всеки ученик. Платформата ще бъде отлична среда за съвместно разработване и представяне на проекти от учениците. Ще изготвям и провеждам всички контролни в електронна среда, без разхищение на хартия и с опцията да обясня всяка направена от ученик грешка. За писмени изпитвания ще ползвам и великолепния сайт exam.com, който осигурява на учениците комфорта да работят върху познатия за тях word формат. Ползваната през дистанционното обучение платформа е и отлично хранилище, където ще пазя цялата хронология за работите на учениците. Така не само ще имам удобството да мога да запозная родител по всяко време със свършеното от ученика, но и възможността да проследя отговорността на учениците към получените задания и срокове и да ползвам допълнителен безпристрастен инструмент при оценяването на срочния или годишния напредък. .  Всички тези дейности ще допълват присъствената форма на работа и няма да крадат от времето и. Тези мои намерения нямат нищо общо с анонсираната опция за 20% дистанционни часове. Възнамерявам да ги реализирам при 100% присъствена форма на работа.

Всичко това мога да си го позволя заради няколко благоприятни обстоятелства. Работя с мотивирани деца от интелигентни семейства. Децата разполагат с технически средства за работа с платформата. Училището има гарантиран и безплатен интернет. Знам, че не навсякъде е така. Убеден съм, че има училища, в които моите намерения са неприложими. За сега е важно, че сме натрупали опит за работа в електронна среда. Всеки решава за себе си как да го използва. След тази ревизия мога категорично да заявя, че за мен трите експериментални месеца бяха време на личен напредък и добити умения, които ще ми помогнат за разчупване шаблона на досегашната ми педагогическа работа. А в това има зрънце смисъл, защото промяната се случва с малки, но лични стъпки.

Танцувам живота със собствени стъпки и нищо друго няма значение

Изтанцувай го този живот, човече! И без друго е колкото един блус. Стихчето е на Ивайло Диманов. Екзистенциално прав е. Само че защо да не е рок балада. Китарите плачат със своите дълги рифове. Ритъмът е бавен, сякаш отмерва ударите на сърцето. Вокалите са по своему страстни и философски. Когато танцуваш балада винаги чуваш текста, думите влизат в съзнанието, пълзят към сърцето. Forever trusting who we are, And nothing else matter.

Вчера имах рожден ден. Поредният. Още една страница от живота е в папката на биографията. Идва момент, в който рождените дни са просто равносметка. И след всеки от тях разбирам, че наистина си струва да изтанцувам живота. Под музиката на една дълбока балада. С все по-бавна стъпка. Не, че баладата няма да свърши, искам не просто да чуя, искам да изтанцувам думите. Знам, че всяка стъпка ме отдалечава от началото на тази прекрасна балада. А краят … So close no matter how far, Couldn’t be much more from the heart.

Стотици поздравления. Фейсбук стената пак е покрита с честитки. Страхотни думи, които радват и умиляват. Поток от пожелания за здраве, късмет, успехи. Най-искрените идват с лични съобщения. Те са вън от поздравителната конфекция. Като пратка от нечие сърце за моето сърце. Директно, без куриер.Open mind for a different view, And nothing else matter.

На рождените дни идват признания – един път закъснели, друг път подранили. Докоснати души ми връщат благодарност и любов. Захванал съм се да изтанцувам живота си като учител. Всичко, което има значение са думите на тези, които съм водил през дебрите на тийнейджърските години. Те са моят критерий за провал или успех. Не, че големите нямат значение, но житейският танц не е с тях. Never cared for what they say, Never cared for games they play.

Признавам няма нищо по-радващо от това да прочета, че съм променил, окуражил, подкрепил, вдъхновил бивши и настоящи ученици. Страхотно е да знам, че съм бил нечия опора. Прекрасно е да разбера, че съм помогнал моите ученици да станат добри хора и смели граждани. А аз не помня да съм правил нещо извънредно. Живея според принципите си и вярвам, че първото ми задължение като учител е да обичам децата. Life is ours, we live it our way, And nothing else matter.

Рождените дни трупат години, но и мъдрост. Отсяват важното от маловажното, суетата от смисъла. Като се замисля от години я карам все по една и съща линия. Казвам това , което мисля, макар понякога да си плащам за куража. Действам според съвестта си, естествено знам, че чистата съвест не е особено конвертируема стока. Меря с особено чувство за справедливост, при все че правдата не е билет за успеха. Раздавам доверие и обич и никога не ги търся обратно. Ето вчера ми пишат „толкова сте ни дал, че не можем да го върнем“. Даже и не очаквам. Стига ми, че са оценили полученото. Ще бъда щастлив ако го раздават нататък. И пак ми повтарят да не се променям, да остана себе си. За кога. Аз тази балада я танцувам толкова години. Е, забавям стъпките, слушам лирикса и се старая за изтанцуват думичките. И се радвам, че увличам и други. Нали това ми казва прекрасната балада на Металика, да живея живота по моя начин. Заради тези, за които това безразсъдство служи за пример, възпламенява и вдъхновява. Защото… Nothing else matter.

Страхотно е да танцувам живота си под акомпанимента на рок балада!

Благодаря на всички за прекрасните пожелания!

Аплодисменти за един пазител на духа

Преди няколко години си самопоставих задача да изпращам подобаващо хората, които си тръгват. Без съмнение хората са различно достойни и оставят различно дълбока диря след себе си, но всеки има право на своите аплодисменти на тръгване. Моите аплодисменти обикновено са подредени в изречения. Стана традиция да пиша по няколко думи за всеки, решил окончателно да слезе от хълма. За да разкажа най-важното, с което ме е впечатлил, развълнувал или вдъхновил. Защото писаното слово остава, а с него и спомена за хората, градили достолепната училищна история.

Дойде време да си тръгне един от духовните ментори на езиковската общност. В няколко разговора напоследък той настойчиво повтаряше, че поставя последната си пиеса. Честно казано надявах се, ще размисли и ще ни поднася още няколко години от своите изтънчени театрални коктейли. Дори и сега се надявам да го видя отново в късната есен  да влиза аристократично в учителската стая с анонса за новия си проект. Въпреки че на последната ни среща чух повече от категорични думи.

Всяко гордо училище има своите легендарни апостоли на духа. И понеже театърът е крайъгълен камък на духа в Езиковата неговите пазители имат особено място в историята и легендата. В най-новата история на гимназията училищния театър бе закрилян от двама ярки апостоли на духа – Стоян Георгиев и Слава Георгиева. Всеки от тях е епоха не само в поддържането, но и в обогатяването на една от най-вдъхновяващите  традиции на гимназията.

Заварих Стоян Георгиев в Езиковата преди около четвърт век. Беше приел покана  да работи с абитуриентските випуски 2-3 години по-рано и вече беше грабнал вниманието на общността със своите първи пиеси. Беше деликатен и възпитан, но същевременно упорит до последния детайл. Почти перфекционист. Рядко тактичен човек с особено чувство на уважение към учениците. Носеше специфична харизма и магнетично излъчване, достатъчни за да увличат към магията на театъра десетки момичета и момчета. Това постоянно го поставяше в труден избор, но той беше достатъчно гъвкав в намирането на решение без да има сърдити – вмъкваше персонажи, разделяше роли, измисляше масови сцени. Но никога не връщаше жадните за театрална изява. Като смел експериментатор режисираше пищни представления, в които добавяше музика и танци. Преработваше текстовете за да добави закачки с някоя актуална злободневка. Пиесите му бяха истински събития – многолюдни, динамични и изпълнени със смях. Лична заслуга на Стоян Георгиев е зареждането на духа с нова енергия. По негова идея започна издаване на вестник за театъра и театралите и ритуално предаване на огъня между випуските като символ и завещаване на езиковския дух на следващите випуски. Театралния благородник впечатляваше и с проницателното умение да разпознава таланта. Няколко пъти е споделял, че е разпознавал изпълнителите на различните роли още от изявата на първия кастинг. Стоян Георгиев се отличаваше със забележително търпение и такт. Следеше упорито талантите фестивал след фестивал и ги канеше в своя каст. Мислил съм си за умението му да вижда отвъд първото впечатление, защото нерядко надушваше талант у най-големите панти и като истински магьосник го изцеждаше до капка на театралната сцена.

Две трети от пиесите на Езиковата за последния четвърт век са поставени от Стоян Георгиев. Когато го налегна умората си взе неочаквана почивка, но не каза сбогом. Лично покани Слава Георгиева да продължи с усилията да пази и развива театралния дух на училището. При  огнената Слава летвата остана все тъй високо, а нейните абитуриентски трупи написаха почти една дузина златни страници в историята на театъра в Езиковата. Стоян Георгиев си взе почивка, но сякаш предусещаше, че ще се върне отново. Съдбата и обстоятелствата наистина го доведоха при неизгасналата любов. Беше като завръщане у дома, където си обречен на успех. Миналата година постави една пиеса и обеща да остане и да юбилейното празненство през тази пролет. Работеше върху сценичната адаптация на „Вчера“.  Може би го планираше и като своеобразен бенефис в гимназията, но за съжаление коронавирусната епидемия провали поставянето на пиесата. За жалост големият театрален педагог не можа да се наслади на последните аплодисменти. Този път изглежда истински  решен за слезе окончателно от сцената на Езиковата. Сподели, че новото поколение е много различно и се нуждае от млади и свежо мислещи ментори.

Добре известно е, че няма незаменими хора. Има, обаче, такива, които са оставили толкова дълбока диря, че следващите могат да се спъват, докато се научат. В края на краищата всяка легенда все някога си тръгва. Няма как след него да не остане празнина, но и една голяма благодарност за удоволствието от великолепните пиеси и апостолския ентусиазъм да вдъхновява и възвисява духовно. Остава и плаха надежда, че сбогуването може да се отложи отново. За него завесите ще бъдат винаги вдигнати.

Слуховете за провал на дистанционното обучение са силно преувеличени

През последните дни прочетох няколко коментара с твърде категорични оценки за дистанционното обучение. В много от тях с впечатляващ апломб електронният начин на работа се определя за провал. Съвсем естествено е оценки, произведени с подобно самочувствие от хора с външен поглед към процесите, да бъдат дразнещи и обидни. Най-малко заради положените усилия от хиляди отговорни учители. Точните оценки ще бъдат дадени от дистанция на времето, когато разполагаме са убедителни анализи и недвусмислени резултати.

Започвам тази статия с уточнението, че споделеното мнение е лично и в известна степен едностранчиво. Моите констатации са изработени в организационната среда, в която аз преподавам и са подкрепени с добития от мен опит. Въпреки, че в заключенията включвам и мнения на колеги, споделени в разговори или дискусии, ясно разбирам, че училищата се различават съществено в  организацията на отдалеченото обучение и резултатите от него. Аз работя в профилирана гимназия с мотивирани и технологично грамотни ученици. Родителите са загрижени и подкрепящи. Точно затова всички деца разполагат с устройства и домашен или мобилен интернет. От друга страна съществуват училища, в които предпоставките съвсем не са толкова благоприятни. Въпреки това дори и там е създадена някаква форма на организация на дистанционно обучение и следователно няма как да бъде „етикетирана“ с провал.

Няма съмнение, че дистанционната форма на обучение има своите неблагополучия и слабости. Точно тези слабости се преекспонират от хората, решени да внушат на обществото идеята за провал на отдалеченото обучение. Без да се признават, а не рядко и познават успешните резултати. И така нека обсъдим недостатъците и постиженията на прилаганото вече два месеца дистанционно обучение. Като начало нека видим слабостите, шумно представяни пред обществото.

1.Прекратено е социалното общуваме между децата. Най-често цитираният недостатък, които приемам за абсолютно основателен.  Училището е място за социализация на децата. След два месеца повечето изживяват тежко раздялата от приятелите. Липсата на жив контакт с учителите намалява педагогическото въздействие и се отразява върху ефективността на обучението, особено в по-малките класове.

2.В много от средищните училища учат деца с нисък социален и материален статус. В тези училища електронната форма е почти непосилна. Там се разчита на образователни медиатори, които не владеят мотивиращите умения на учителите. По тези причини, въпреки усилията, част от учениците са се самоизключили от учебния процес през последните месеци.

3.По-слаба ангажираност на част от учениците в урочната работа. Понякога учениците регистрират присъствие, но същевременно се развличат с по-интересни занимания. Съвременните смартфони осигуряват присъствие от парка, кафенето, гората или плажа.

4.Заради здравно-хигиенни изисквания учебната работа е ограничена до няколко астрономически часа, поради което учебните часове са съкратени с 1/3 от обичайната си продължителност. Така се получава, че около 30% от учебните часове няма да бъдат проведени за месеците на дистанционно обучение.

5 Поради съкратеното време са се натрупали образователни дефицити в класовете, в които се получава базисна подготовка. Това се отнася особено силно за класовете от началното училище и първия клас на профилираните гимназии.

6. Срочните и годишни резултатите най-вероятно ще бъдат завишени. Писменият контрол е несигурен, а устните изпитвания понякога се провеждат „на тъмно“ с обясненията за технически проблеми. Широко използваната практика за задаване на домашни задачи също не дава надеждна представа за самостоятелната работа на учениците.

7.Слабата технологична компетентност на малка част от учителите е причина за използване на крайно неуместни  средства за дистанционна работа – Фейсбук или информационния канал на месинджър, където възможностите за съдържателно дистанционно обучение са силно ограничени.

Вероятно могат да бъдат добави още недостатъци или неуспехи на отдалеченото обучение, но те съвсем не са достатъчни да се говори за провал. Още повече, че на тях могат да бъдат противопоставени далеч по-ярки позитивни резултати.

1.Образователната система показа неочаквана приспособимост и гъвкавост в кризисна ситуация. Социалната карантина предполагаше само две алтернативи – провал на учебната година или обучение от разстояние. Вярното решение беше единствено възможното и училищата го последваха с изненадващо спокойствие и бързина.

2.Учителите не само развенчаха мита, че не са достатъчно грамотни за посрещане на технологичните предизвикателства, но и демонстрираха изненадваща готовност да се обучават взаимно или да се самообучават. Сигурен съм, че през последните два месеца учителите постигнаха забележителен технологичен прогрес и усвоиха стабилни умения за работа с различни приложения и електронни ресурси.

3.Създаден бе богат инструментариум за ефективно дистанционно обучение. Основните образователни платформи претърпяха няколко подобрения и интегрираха електронни ресурси и разностранни приложения. Създадена бе електронна библиотека, в която вече са акумулирани хиляди ресурси, свободно достъпни за учители и ученици. При други обстоятелства за целия този напредък щяха да са нужни поне 4-5 години.

4.Родителите бяха приобщени в образователния процес. Техният контрол и подкрепа спомогнаха за подобряване на взаимодействието между училище и семейство.

5.Подобри се мотивацията на учениците за работа. Отсъствията на учениците са рядкост и се случват след задължително родителско уведомление. Поставянето на повече самостоятелни задачи с конкретни срокове дисциплинира учениците и спомогна за подобряване на тяхната акуратност при изпълнение на задачите. Честата работа по индивидуални задачи даде поле на критичното мислене и собствените позиции. Сигурна крачка към развитие на важни компетентности.

6.Учебният процес стана значително по-интересен. Включването на модерните технологии,  които децата харесват и ползват, допринесе за по-голямата активност на учениците и лесното приспособяване към необичайния начин на преподаване. От тук и значителното по-ефективното педагогическо взаимодействие между учители и ученици.

7.Виртуалната класна стая е по-дисциплинирана. Спокойната обстановка създава условия за ползотворно обучение за всички мотивирани ученици.

8.Достъпът до широките възможности на образователните платформи и интегрираните с тях приложения и ресурси подсигуряват на учителите палитра от методи за обучение и опции за разнообразна изява на учениците. Съчетаването на синхронна и асинхронна форма на обучение прави оценяването значително по-обективно, тъй като дава възможност за изява на най-силните страни на учениците.

9. Всички ангажирани с дистанционно обучение споделят констатацията за отчетлив напредък и по-висок успех на учениците. Няма съмнение, че електронното обучение е по –интересно на децата от рутинните занимания в училищната класна стая

Със сигурност могат да бъдат отчетени и други позитиви, но дори и тези са достатъчно силни контрапуктове на всяко твърдение за провалено дистанционно обучение. Ако съпоставим констатираните недостатъци с доказаните позитиви ще получим картина, която е по-близо до успех, отколкото до провал. Вярвам, че този превес на успехите ще бъде доказан от предстоящите проучвания и резултати.

Да, дистанционното обучение е много далеч от провала, но споделя успеха с различно самочувствие. Някъде се е случило по-добре, другаде по-трудно. Дистанционната форма на обучение е удобство само в една ситуация – тогава, когато е единствена възможна алтернатива. Както казах  в началото училището е място за  добиване на знания и умения, но и за социализация. При нормална ситуация присъствената форма няма конкурентна алтернатива. Точно затова, макар и да отчитаме позитивите, всички чакаме завръщането към присъствено училище от есента.