Моите истории от хълма: Романтични години


egОбещах да разказвам истории от Езиковата. Преживени и запомнени през последния почти четвърт век. Годините, през които станах част гимназията на дикисанския хълм. Истории, обгърнати в смях или сълзи, съмнения или задоволство. Когато започнах да пиша тези истории си дадох сметка, че нито един от дните, в които моята младост порасна до зрялост, а тя започна да презрява, не е бил безразличен. Радостни или тъжни, гневни или горди, никога равнодушни. Ако има нещо, което през тези години да съм натрупал повече от спомени, това са емоциите.  Веднага щом в главата ми започна да досажда идеята да разкажа преживяното с истории за Езиковата започнах да наслагвам спомени от първите години. И както споменах в разказа за първата история събитията и случките полетяха в паметта ми, носени върху полъх от топла романтика. Може и да бъркам. Тогава бях наистина млад, а младостта, отдалечила се на десетилетия, винаги изглежда романтична. Дали подлъган от безметежността на моите двадесет и няколко години и спечелен от бунтарския дух на едно гранично време (между отшумяващия социализъм и наивната демокрация), но тези времена припомнят толкова много сантименти, че не намирам по-подходящ етикет от „романтични“.

Романтичните времена. За мен те започнаха в средата на последната декада на двадесетото столетие (1994-та ) и приключиха година-две след началото на Милениума.  Годините, в които Езиковата растеше без да губи качество. Есента, когато аз постъпих в гимназията беше приета първата испанска паралелка. Доколкото си спомням с финансовата подкрепа на фирма „Спарки-Елтос“, за която се говореше, че ще търси нови пазари в испаноезични държави. Така гимназията достигна небивало разширение с девет паралелки и четири изучавани езика. Паралелките се увеличиха до 43 и всяка стаичка бе населена с езиковски тийнейджъри. Учеше се в кабинетите по физика, биология, настоящите немски, френски център и кабинет по информатика.  Първата испанска паралелка бе избрана от ентусиазирани деца, жадни за изучаване на този винаги привлекателен език. В началото експериментът беше повече от успешен, защото този профил добави в гимназията качество, което не отстъпваше на английския, немския и френския профил. Букетът от езици се запази до 2001-ва година, когато завърши последния от трите испански класа, но приемът беше прекратен още през 2007-ма година. Много пъти съм мислил дали не сгрешихме с отказа от този профил толкова скоро след като започнахме проекта. Броят на децата бързо намаляваше и беше ясно, че не можем да издържим дълго с подобно разточителство на паралелки, но пък можехме да изравним значимостта на френския и испанския език в рамките на осем паралелки. Тогава като най-сериозна причина се посочваше липсата на учители. За да стартира испанския проект бяха привлечени украинецът Юрий Кирпиченко и кубинския гражданин Орландо Морера. И двамата вече пуснали корени в България. Юрий бе живял дълги години в България, тук бе завършил испанска филология. Орландо, изпратен от кубинското правителство да се обучава за кадрови военен, бе намерил любовта и бе използвал първата възможност за да напусне кубинската армия и да се установи в България. И двамата бяха колорити, за които ще разкажа в друга история. Орландо работеше с подготвашкия клас, а Кирпиченко преподаваше на 8-ми и 9-ти клас. Часовете ставаха все повече ,а те изнемогваха. Друг преподавател не бе открит и така се наложи испанският език да премине в режим на доизживяване. След няколко години испанската реч в училище стихна, а съдбата изпрати Орландо Морера в „Литекс“, а Кирпиченко някъде по габровско, където дирите се изгубиха. В онези години и двамата бяха добри мои приятели и ми оставиха весели спомени.

През тези години училищното ежедневие бе обвеяно в романтика, но и наситено с яко учене. Конкуренцията беше особено силна в подготвителните класове. Четирите немски паралелки се обучаваха от колеги с много рутина  и закваска от далеч по-строгия немски период на училището. Стоянка Пенева, Василка Петкова, Милка Вълчева и Татяна Морова изискваха изключително много. Опитни преподаватели се занимаваха с първоначалната подготовка и във френския профил – Николина Стефанова и Венелина Димитрова. Най-силна бе конкуренцията в двете английски паралелки, където Диана Акимова и Ана Петрова вечно се състезаваха. Ана напусна сравнително скоро, но съревнованието стана още по-жестоко, след като нейното място бе заето от Снежана Димитрова. Честно казано малко се дразнех от това прекомерно съперничество, тъй като виждах как у част от децата оставаха междукласови отношения и след приключването на подготвителен клас. Все пак английските паралелки макар и първи сред равни бяха най-добрите. Особена гордост бе фактът, че наши ученици всяка година печелеха стипендии в конкурса на фондация „Отворено общество“. Спомням си Светлин Петков, Силвия Тонова, Георги Велев, Милен и Цветослав Ковачеви, Любомира Михова. Надявам се да бъда простен ако пропускам някого. Най-добрите сред тези стипендианти дори завършиха образованието си в Америка. Естествено английския език се радваше на особено внимание от страна на ръководството и точно в тези романтични години получи супермодерен образователен център. Центърът беше изграден на последния етаж в момичешкия пансион и бе финансиран с даренията на много фирми и частни лица. Съоръжението е функционално и много полезно вече двадесет години, който може да подскаже авангардния му характер по онова време.

Романтизма на времето струеше и от бунтарския дух на учениците. Винаги са ме впечатлявали със своята уважителност, но и умение да отстояват позиция. Днес ситуацията изглежда обърната. Тогава не се страхуваха да правят ученически стачки. Първата, която си спомням бе организирана от 9-ти „Д“ клас, който отказа да учи в пансиона по време на някакво разместване на класовете. Мощна стачка организира и първия ми клас (випуск 1999), който мереше с термометър температурата в стаята и веднъж беше придумал класовете от първия етаж да си тръгнат в знак на протест срещу лошото отопление.  Почти като бунт изглеждаше дързостта на випуск 1996, който реши от фестивалната сцена да раздава тухли-четворки на „провинили се“ учители. В онези години беше твърде лесно да направиш телефонна бомба, та няколко контролни бяха провалени или отложени заради такъв тероризъм. Бунтарският дух се четеше къде скрито, къде по-явно в ежегодно издаваните вестничета или книжки за фестивала и празника на училището. В онези години наистина се пишеше и издаваше много. С отслабването на романтизма тази креативна дейност бе преустановена. За още един бунтарски опит си спомням. Изграждането на училищна младежка мрежа от клубове по интереси. Авангардна идея подета от Силвия Зарева и Ирена Бочева. И макар, че аз и Радина Попова застанахме зад децата, проектът не се случи. Просто беше изпреварил с около двадесет години времето си (днес това се прави по УСПЕХ и „Твоят час“).

Романтизмът лъхаше и от няколко изчезнали символа. Клубът на Пламен. Едно толкова задушевно място с меки столове и кръгли маси. Истинска зона на свободния езиковски дух, където ученици и учители се срещаха и общуваха непринудено. Тази училищна кафетерия бе традиционен домакин на педагогическите съвети, а поне веднъж в месеца се превръщаше в обичана от учениците дискотека. За Пламен и неговата трайна диря в гимназията също ще разкажа някой друг път. Култово местенце бе „Стъпката“. Помещаваше се на приземния етаж в къщата на Петко и Геновева. Там учениците пушеха и пиеха бира, сякаш нарочно до стълбичките по които преминават огромна част от учителите. Стъпката минаваше и за убежище за всеки, избягал от учебен час. Безконтролната продажба на алкохол, непосредствено до училище, бе една от причините за затваряне на култовото заведение. Още една романтична проява е непозната н днешните езиковци. Бягството – масово напускане на пансиона в нощта преди изпращането на абитуриентския випуск. Започнало като идея да се избяга до „Стратеш“ за да се берат цветя за абитуриентите, събитието започна да се превръща в среднощен неконтролиран купон, което даде повод на директорът Хитов да забрани традицията.

За романтизма на онова време мога да пиша още и още, но ще го направя в някои от следващите истории. Факт е, обаче, че онези години бяха силни с успехи, топли от емоции, свободолюбиви и романтични в спомените.

Posted in Истории от хълма | Вашият коментар

Ще има ли отговорни за умишленото съсипване на ловешката болница?


d0b1d0bed0bbd0bdd0b8d186d0b0Днес д-р Мирослав Ненков, заместник-министър на здравеопазването, е заявил категоричната позиция на държавата да подкрепи и стабилизира МБАЛ „Проф. д-р Парашкев Стоянов“. Факт е, че след встъпването в длъжност като областен управител на господин Георги Терзийски комуникацията между институциите започна да работи на друга честота. За пръв път от доста време се усещат усилия за намиране на работещи решения за бъдещето на болницата. Тези усилия са тих, но много силен отговор на разразилия се нахален популизъм през последните седмици. Вярвам, че ловешката болница не само ще оцелее, но и ще се възстанови от тежката криза. Спасяването на болницата без да бъде лекуван вирусът на нейното съсипване би оставил зараза, която може да рецидивира след време. Защото тази болница е в тежко състояние не за пръв път. Не за пръв път държавата е призована да я спасява. Нелекуван вирус, който всеки път причинява по-тежко заболяване.

Вирусът се нарича източване. С неизгодни договори, неизгодни практики, с външни контрагенти, които изсмукват половината от приходите. Съмнения, които са коментирани и в други случаи, но никога не са казвани толкова отчетливо, категорично и високо. Както го направи областният управител в нарочно изявление пред общинския съвет. Когато най-високопоставеният представител на държавата говори за ограбване и умишлено съсипване бездействието на институциите е неуместно. Господин Терзийски посочи имена, които пряко или косвено са част от процеса по съсипване на болницата. Напомни за сключени договори с все още конфиденциално съдържание, които са първопричината за задлъжняването и финансовия колапс на лечебното заведение. Препрочете констатацията на МС, че болницата е докарана до състояние на фалит. Когато един високопоставен държавен служител говори за вероятни финансови злоупотреби прокуратурата няма нужда от подсещане.

Оповестени са достатъчно факти за да бъде потърсена отговорност за умишлени деяния, довели до лошото състояние на болницата. Не, тук не става дума за изкупителни жертви, а за справедливост. Хората напускат тази община не само от икономическа неудовлетвореност. Тръгват си и от отвращение. Защото тук справедливостта е стъпкана в полза на икономически силните. Корупцията подчинява власт и правораздавателни органи. Болницата е азбучен пример за ограбване на гражданите пред бездействащите погледи на институциите. Вече е шумен скандал и тест за всички институции и органи, призвани да бранят закона и въздават справедливост. Вярвам, че болницата ще бъде спасена, но се страхувам, че тези, които се опитаха да я убият отново ще останат скрити под чадъра на покровители.

Posted in Ловеч, Регионално развитие | Вашият коментар

Да прогледнеш с очите на учител


Kart4ka-24 may-600x450-2Завършвахме пети курс в Софийския университет. Вече бяхме положили няколко педагогически изпита. Дори бяхме провели няколкомесечен учителски стаж в различни софийски училища. Знаехме, че ще получим дипломи, в които редом с научната квалификация ще получим учителска правоспособност. Въпреки това се надъхвахме взаимно как никога няма да станем учители. Знам, че повечето удържаха на този обет. Аз не успях. Няма смисъл да се връщам към обстоятелствата, които се наговориха да саботират онази хлапашка клетва да не заставам пред черна (днес вече бяла) дъска.

Правех първи и признавам недоволни стъпки в учителската професия, когато на опустялата вечерна улица ме застигна доста пиян мъж. Пелтечейки попита какви пари владея. Отвърнах, че съм учител. Надебелелият език изломоти нещо съжалително и с бързи стъпки, сякаш бяга от прокажен,  потъна в тъмнината. Бога ми, в онзи момент моята двадесет и шест годишна душа искаше да крещи от унижение. Заклех се този път пред себе си. Ще избягам при първа възможност. Съдбата имаше други планове. Да ме накара да открия  призвание в учителската професия. Наскоро майка, чийто син се колебае дали да поеме по учителския път, ме попита кога съм усетил призванието. Отговорих, че най-вероятно призванието идва с любовта към децата. Започнеш ли да ги обичаш проглеждаш от другата страна на учителската професия. Отвъд сивата фасада на незадоволителния обществен респект, ниския социален статус, недостатъчното заплащане. Клишетата, заради които много от моите състуденти отказаха дори да се опитат да бъдат учители. Някой ще попита за какво по дяволите ако не за обществено положение и пари си струва да се захванеш с една професия. О, заради толкова много неща.

Заради мисията да учиш на добро и човещина. За да отгледаш достойни хора. За да научих обърканите детски души да разпознават мрака и светлината.  Заради удоволствието да ги научиш да не ти се доверяват , а да мислят със своите глави. За да откриеш таланта и да му дадеш простор. За да посееш знанията и възпиташ уменията на утрешните победители. Заради привилегията да бъдеш създател и вдъхновител.

Заради розите с изписани имена по листенцата в часовете на раздяла. Заради влагата в младите очи в миговете на тръгване. Заради благодарността, която може би ще закъснее, но непременно ще се върне на някоя от срещите след години. Заради признанието, че вчерашното хлапе днес преуспява защото е последвало съвета ти. Затова, че някой те цитира с уважение и обич петнадесет години по-късно. Заради топлата прегръдка на улицата цяла вечност след раздялата. Заради удовлетворението, че си спасил един млад живот от ужаса на наркотиците. Заради вълнението да заместиш липсваш баща. Заради морето от обич, което перманентно те залива. Заради заслуженото право да те признават за учител.

Всъщност учител се става точно тогава, когато порасналите ученици те признаят. И не те забравят. Както аз помня моите учители. Повечето са на небето, но лицата и думите са все тъй живи в моите спомени. Истински учители, големи хора и тайни вдъхновители. Дали и техните духове нямат пръст в съзаклятието на съдбата, което ме превърна от заклет отрицател в страстен учител?

Откъде да знам кога усещаш призванието. Може би, когато престанеш да се срамуваш от брътвежите на пияния присмехулник и започнеш да изпитваш благодарност към твоите учители и привързаност към хлапетата, които растат пред очите ти.

Честит празник на всички, които са намерили или търсят учителското призвание!

Posted in образование | Вашият коментар

Матура с ниска летва на географска грамотност


maturata-213895-810x0До неотдавна матурата по география и икономика бе най-предпочитана сред зрелостниците. През 2009, 2010 на този изпит се явяваха повече от 30 000 дванадесетокласници. Изборът беше повече от ирационален. Усещане, че това е най-постижимият изпит за един зле подготвен зрелостник, който разчита на някакви знания от твърде бегла обща култура. Разбира се това се оказа недостатъчно. Затова още от първите матуритетни кампании процентът на двойките се установи далеч над допустимите нива. Някак неоправдано през годините започна повишаване на нивото на трудност, което допълнително допринесе за превръщането на матурата по география и икономика в най-неуспешната за зрелостниците. Съвсем естествено масата кандидати, търсещи успех без усилие, се пренасочи към философия, биология, езици. Така през тази година броят на заявилите география спадна под 10 000, а изпитът се нареди на трета позиция според предпочитанията на зрелостниците (след биология и английски език).

Може би точно заради драматичния спад в интереса към матурата по география и икономиката тазгодишната компилация е вероятно най-леката от всички представени до момента. Категорично може да се каже, че съставителите са били силно загрижени за успеваемостта на зрелостниците и доста снизходителни по отношение на поставената летва на зрелост. Ще се опитам да докажа тезата си като анализирам всеки от модулите. В първият модул със затворени отговори се търсят знания предимно с базисен характер. Поне така изглежда идеята на въпроси, търсещи знания за частите във вътрешния строеж на земята, разпознаване на тайгата по описание, класификацията на държавите по форма на управление, разпределението на стопанските отрасли по сектори и на техническите култури по групи, ранжирането на градовете по брой на население. По мое мнение 14 от въпросите в този модул (почти половината) са с ниско ниво на трудност и могат да бъда определени за лесни. Добро впечатление прави стремежът да се тестват уменията на учениците.  Също 14 въпроса проверяват способността на зрелостниците да  четат схеми, да се ориентират по карти, да анализират диаграми. Усеща се едно ниво по-ниска трудност и при отворените въпроси. Няма как да бъдат оценени по друг начин въпроси, които очакват разпознаване на енергетиката по карта с обозначени ТЕЦ,АЕЦ,ВЕЦ  и на Канада върху картата на Северна Америка. Дори традиционния напоследък въпрос с разпределяне на информация в таблица е сведен до подреждане на  области в икономически райони. Определено 5 от 6-те въпроса с отворени отговори попадат в графата на относително леките. В тази част на модула също се вижда желания за засилване проверката на уменията. Половината от въпросите имат такъм характер.

Вторият модул обикновено създава повече проблеми. Този път, обаче, картите изглеждат абсолютно постижими. Струва ми се, че единствено  разпознаването на няколко морета е затруднило изпитваните. Макар и европейски моретата (Норвежко, Бяло, Северно и Азовско) не са от най-познатите за по-зле подготвените зрелостници. Несериозно би било шест европейски държави от ЕС да затруднят човек, който има поне минимални познания върху картата на Стария континент. Още по безпроблемна трябва да бъде картата на България. Пет от най-големите реки, двете най-големи морски, трите най-големи дунавски пристанища и няколко големи градове като Перник, Пазарджик, Ямбол са елементарна географска грамотност. Ако сумирам точките, зададени за леките въпроси от първите два модула получавам безпроблемно постижение от  40-43 точки, повече от достатъчни за успешно представяне на матурата.

Третият модул, в който зрелостниците трябва да представят уменията за съставяне на географски текст, също не изглежда особено труден. Заданието е „Туризъм“, а очакванията са зрелостниците да могат да изведат същността, значението на отрасъла, факторите и ресурсите, определящи неговото развитие и видовото разграничаване като вътрешен и международен. Благодатна тема, която позволява дори при изцеждане на елементарните познания резултат от поне 5-10 точки. С това съдържание и ниво на трудност слабите резултати на изпита по география и икономиката трябва да представляват малък процент. Абсолютно възможно е средният резултат да бъде значително по-висок от предните години. Дали този път зрелостният резултат по география и икономика ще се отлепи от дъното и няма да бъде най-нисък ще покаже времето. Факт е, че съставителите на теста са положили усилия и създали предпоставки за подобен резултат. По-ниска проверка на географската грамотност трудно може да бъде предложена.

 

Posted in образование | Вашият коментар

Най-после истинско разделно събиране на отпадъци в Ловеч


18618672_10209873406614015_1098228490_oОт около две седмици за пръв път в Ловеч се осъществява смислено разделното събиране на отпадъци. По инициатива на фирма „Еко“ ЕАД се извършва разделяне, обработка и продажба на трите най-масови вида отпадъци – хартия, пластмаса и стъкло.  Изискването за разделно събиране на отпадъци беше въведено преди няколко години със Закона за управление на отпадъци. В унисон с изискванията бяха поставени цветни съдове за различни видове отпадъци, но дори и разделно събрани те не се оползотворяваха. Едва от началото на месец май цикълът по събиране, разделяне и оползотворяване  на отпадъците заработи във всичко свои звена. Общинската фирма „Еко“ има сключен договор с „Екобулпак“, едно от обединенията на производители и търговци с опаковки, за съвместна работа по събирането на отпадъци. Тази пролет „Екобулпак“ е предоставил срещу малък наем лента за сепариране на отпадъци. Сепарирането се извършва механично, като хартията и пластмасата се пресоват и балират. „Екобулпак“ поема ангажимента със свои контрагенти да изкупува събраните разделно отпадъци. Във общинската фирма „Еко“ ЕАД е създадена организация за ежедневно извозване на отпадъците от цветните съдове през всеки от петте работни дни на седмицата. За момента всеки ден се доставят, разделят и обработват по около два тона отпадъци т.е. в рамките 45-50 тона месечно. Амбицията на ръководството на „Еко“ ЕАД  е до края на годината обемите да бъдат удвоени. За целта фирмата  сключва договори с редица търговци в Ловеч и някой от селата в общината.

Въвеждането на истинско разделно събиране и най-вече оползотворяване на отпадъците е голяма крачка напред в развитието на комуналното стопанство. От едната страна са екологичните ползи и финансовата изгода от продажбата на отпадъците. Далеч по-важни са ползите за местната общност. Съгласно чл. 60 от Закона за управление на отпадъците за всеки депониран тон отпадък се отчислява обезщетение. За 2017 година това обезщетение е в размер на 47 лева, но прогресивно нараства през следващите години. Тъй като оползотворяваните от фирма „Еко“ ЕАД отпадъци няма да бъдат депонирани на регионалното депо със сегашния темп на работа на местния данъкоплатец  ще бъдат спестявани около 2000 лева всеки месец , а до края на годината между 16000 и 20000 лева. Ако амбицията на ръководството бъде постигната, сумата ще бъде удвоена.

Дотук, обаче, свършват добрите новини. Общинската фирма „Еко“ ЕАД може да оползотворява единствено отпадъците, събирани в цветните съдове, които са поставени по договора с „Екобулпак“.  Те представляват между 5-7% от всички събрани отпадъци в Ловеч. Както е известно обществената поръчка за сметосъбране и сметоизвозване беше спечелена от ДЗЗД „Чистота Осъм“. Фирмата депонирана над 90% от събраните твърди битови отпадъци на регионалното депо. За тях се заплащат посочените обезщетения към РИОСВ. От години се говори за изграждане на сепариращи и оползотворяващи инсталации в рамките на депото. За съжаление на този етап не са направени стъпки дори за кандидатстване с проект по някоя от националните и европейските програми. Това означава, че през следващите години подобна инвестиция едва ли ще бъде осъществена. А това е лоша новина, защото обезщетенията по чл. 60 от ЗУО нарастват през всяка следваща година – 61 лв. за 2018, 78 лева за 2018 и 95 лева за 2020. Още през следващата година ще трябва да бъдат платени над 600 000 лева, а до 2020 година близо милион лева всяка година. Сметката естествено ще бъде уледена от всички граждани и фирми, които плащат такса битови отпадъци. А тя несъмнено ще расте паралелно на нарастващите обезщетения.

На този фон инициативата на фирма „Еко“ ЕАД е пробив в политиката по управление на отпадъците, но е твърде малка стъпка. Големият длъжник остава общината, която не предприема действия за намаляване количествата на депонираните отпадъци (както насърчава закона). В тази ситуация адмирациите са за фирма „Еко“ ЕАД, а претенциите към ръководството на общината, което бави необходимите стъпки за изпълнение на закона и в посока икономическа изгода за гражданите.

Posted in Ловеч, Регионално развитие | Вашият коментар

Измамата расте заедно с децата


maturata-213895-810x0Национално външно оценяване или както е по-популярно малка матура. Получавам „наряд“ за едно от най-добрите ловешки училища – Природо-математическа гимназия. Седмокласната паралелка е само една т.е. на изпит по български език и литература са призовани едва 26 деца. За да ги охраняват строго са мобилизирани 9 квестори! Като прибавим техническите лица, консултант, ръководството на училището бройката набъбва на поне 17 ангажирани души. Излиза, че за да бъде проведен изпита на тези 26 прекрасни деца са нужни почти толкова педагогически специалисти. Става ми смешно като си помисля, че в едно средищно училище, където на изпит ще се явят 3-4 деца ще са нужни два пъти повече педагози. Този огромен разход на хора е една от мерките за да се гарантира честно провеждане на изпита. Ако пресметнем броя на хората , ангажирани в цялата страна, ще стигнем до смущаващи изводи. Например, че ангажираните с обучението на децата и тези, които ще оценяват знанията са в пъти по-малко от армията, призвана да „охранява“ изпитите. Очевидно имаме проблем и той пораства заедно с децата. Защото на зрелостния изпит мерките за сигурност стават още по-яки. Камери във всяка стая и коридор, онлайн наблюдение в стил Биг брадър, мобилни групи за бързо реагиране…

В Природо-математическата гимназия изпитът премина толкова спокойно, че ако човек не е част от мобилизираната група няма и да разбере, че две дузини дечица полагат жизненоважен за бъдещето им изпит. По време на инструктажа директорът помоли да направим така, че да осигурим спокойствие на децата за да могат да се изявят максимално добре. Спокойствие лъхаше от думите и действията на целия ръководен екип. Пунктуално бяха спазени всички изисквания, дори телефона на всеки от квесторите беше запечатан в индивидуален плик и прибран в касата на училището. При подобни обстоятелства изпитът няма как да не премине в безупречен ред. Мотивирани, подготвени деца. Още от първата минута всяко застава срещу изпитните материали, въоръжено единствено със своите знания. Впечатляваща самодисциплина по време на целия изпит.  „Отделение“ от мобилизирани квестори само присъства, сякаш за да удостовери, че всеки от последващите резултати ще бъде честен и справедлив според показаните знания. В подобни училища квесторите не са охрана, а наблюдатели, хора, които просто регистрират, че всичко се провежда според правилата. Бил съм квестор на малките матури в поне още четири ловешки училища и никъде не съм бил свидетел на опити за преписване или измама. Смея да обобщавам, че това не се случва в нито едно от добрите български училища. Затова смятам, че мерките за сигурност на националното външно оценяване след 7-ми клас са малко истеризирани.

Настина е странно как невинните душици на седмокласниците се покваряват на прага на зрелостта. Защото бруталните опити за преписване, наглата измама и стремежът да се излъже системата са като пандемичен бум по време на големите матури. И ако армията квестори изглежда някак смешно на малкия изпит, тя е почти неспособна да се пребори с тарикатите, технологиите и услужливите ятаци по време на зрелостното препитване. Нито камерите, нито събраните телефони са в състояние да спрат покушението срещу честността на изпита. Чух, че вчера на места събирали и часовници, новите технологични оръжия за преписване. След година може би ще трябва да събираме и очилата, защото технологиите за мошеници вече текат и по това иначе безобидно приспособление.

Толкова усилия, ресурси и средства за да попречим на измамниците със зрелостни претенции. И пак не успяваме. Пет години по-рано същите усилия, ресурси и средства, макар да са осигурени, изглеждат прекомерни. Едни и същи деца преминават през двата изпита за пет години. Но се държат по различен начин и демонстрират различна ценностна представа за честността. Струва ми се, че причината не е само в технологиите, а решението не е в квесторите, камерите и конспиративните мерки.

Posted in образование | Вашият коментар

Найден Ангелов и Стоян Георгиев не заслужават забрава


​Празникът на Ловеч беше шумен, цветен и благословен с топъл и слънчев ден. Случи се някак символично в деня на светите братя  Кирил и Методий само хора на духа да получат знаци на почест и уважение. Ако питате мен най-важното събитие от празничния ден бе именно това. Оказа се и най-самотното. Хиляди граждани посрещнаха  откриването  на празника пред катедралния храм и пяха заедно с „Фондацията” на площад „Екзарх Йосиф I”. Стотици удостоиха с присъствието си традиционния коктейл на кмета и препълниха Драматичният театър за спектакъла на Националния музикален театър „Стефан Македонски”.. За съжаление същата залата остана празна по време на обедната церемония, с която бяха удостоени почетния гражданин проф. д-р Никола Владов, заслужилият гражданин Найден Ангелов  и бяха връчени почетни медали на режисьора Иван Терзиев и актьора Стоян Георгиев. Събитието бе удостоено от присъствието на стотина граждани, които изглеждаха повече от рехаво в голямата театрална зала. Мнозина в качеството си на общински съветници, журналисти или официални гости, което придаде на церемонията протоколен характер. Нямам предвид тържествената ритуалика, която беше изпълнена пунктуално, а липсата на човешко, гражданско уважение. Защото вълнението, което излъчваха от сцената ловешките духовни апостоли  Найден Ангелов и Стоян Георгиев не можа да се разлее в сърцата на благодарното гражданство и се разсея между празните столове.  Точно Найден Ангелов  посочи символиката в свят ден да бъдат отличени хора на духа. Изпитах радост в мига, в който Стоян заговори с треперещ от вълнение глас и тъга, че я няма публиката, която толкова го обичаше заради превъплъщенията във всевъзможни роли. Умилително беше да видя как ученикът Петър Цолов изведе за ръка Учителя си Найден Ангелов, но ми липсваха учениците, които да го приветстват от залата. Легендарният учител говореше за повече от три хиляди, в Ловеч живеят стотици, но в залата бяха едва десетина…

Найден Ангелов и Стоян Георгиев, всеки от тях се изписва с големи букви в историята на Езиковата. Двадесет и пет от езиковските пиеси са вдъхновени и поставени от тези двама достолепни мъже. А Езиковата беше сред най-забележимите отсъстващи. Съдбата срещна професионалния ми път със Стоян Георгиев и знам с какво море от благодарност завършваха спектаклите, които поставяше в края на миналия и началото на този век. Актьори, ученици, учители, родители благоговееха пред  харизмата на този голям театрален педагог и човек.

Вярвам, че благодарността не е преходна. Затова ми се искаше езиковската общност и ловешкото гражданство да напълним залата, да споделим вълнението и да го върнем в благодарни аплодисменти. Както се полага на най-големите – със ставане на крака. Не го пише в протокола и може би затова малцинството присъстващи остана удобно седнали в столовете  и в миговете на награждаването. Медалите отиват в кутийки, захвърлени някъде в шкафовете. Грамотите увисват на някой самотна стена. Истинското уважение не е в отличията, а в човешките сърца. Духовните водачи може би живеят ежедневно в духа на учениците си, но без съмнение са заслужили и признание. Вместо забрава и празни зали.

Posted in Uncategorized