Мажоритарен глас за достойните


618x370От утре ще светнат като регистрирани десетки  кандидати за славата. Десетки мераклии за само 5 мандата с неизвестна продължителност и известна заплата. Някои ще предъвкват клишетата от предизборните платформи, повечето ще разтягат локуми, а една част просто ще могат единствено да усмихват мило. Единици ще бъдат тези, които ще говорят компетентно и с узрели идеи как да помагат на своя роден край. Масата ще разказва благи лъжи – за утроени пенсии, за четирицифрени средни заплати, за кредити без лихви, за набъбваща нация. Така няма да налага да отговаря на въпроси, чиито отговори не знае – за липсата на работа и прокудените инвестиции в Ловешко, за неразрешените проблеми във водоснабдяването, за сринатата до фалит болница, за демографското преливане на млада ловешка кръв зад границите на областта. Задъханото редене на захаросани лъжи не оставя шансове и за въпросите за оръфаната справедливост или окрадената вяра. Не може и да е иначе, някои крадци вече получиха престижни постове, други са подредени на най-удобни позиции за да атакуват депутатските благинки. Лъжите с обещаваната от тях блажена нирвана гонят и бодливите въпроси за морала. Някак неудобно е да дискутираш морал, когато всеки избор наместваш задника си в креслото на нова политическа партия или развяваш ожълтените си гащи здраво вкопчен в края на партийната листа.

Много политическа смрад се натрупа. Види се, че тези избори ще вмиришат душите ни. Няма как да изчистим цялата смрад, има възможност поне да не допуснем напред най-окаляните.  За целта разполагаме с преференции. Политическите партии само предполагат, но избирателите разполагат. Два и половина милиона души подкрепиха на референдума предложението за мажоритарно гласуване. Мога да си представя какво ще се случа ако в урните бъдат намерени 2,5 млн. преференции. Пасиансът на политическите партии ще бъде объркан, а в парламента ще попаднат повече кадърни хора. От тези, за които си струва да сложиш една преференция. Не можем да изместим всички корумпирани или гадни. Ако са водачи са недосегаеми. Но всички други са беззащитни срещу присъдата на преференциите.  Огледах кандидатските листи в Ловешки район и във всяка разпознах поне по няколко достойни личности. За тях трябва да бъдат одобрителните тикчета. Като лична подкрепа и гражданска позиция. И протест срещу мълчанието и нахалството на крадливите, лъжливите, хамелеоните, аморалните, вкопчени в гласеца ни. Клишето казва „Ти решаваш“. Не само политическото представителство, но и неговото човешко качество.

Posted in политика | Вашият коментар

Доброто ни събира гладни. Властта ни разпилява сити.


hands-330x304Дълго време си мислех, че доброто може да се организира. Да си намира представители, да ги събира в коалиции. Допусках , че коалициите съществуват, скрепени точно от обществени каузи. Например на доброто или справедливостта.

Уви, мимолетна е каузата, заредена единствено от мечти за идеали и наивен морал.  Защото всяко случайно обединение от хора е временно. И смъртно. Като хората. Като надеждите. Като идеалите.

Всяка гладна кауза е обречена. Повечето ухажори не се задоволяват с платоническо привличане. Копнеят за засищане. Затова все някога насилват каузата. Взимат каквото могат, но само за себе си. Не знам дали се чувстват задоволени, но сигурно се успокояват, че не са прекарани. Ръцете вече не са чисти, но са пълни.

Глупаците са малко. Тези, дето могат да живеят само от удовлетворението от добрите дела. Честността е къса клечка. Прагматиците не търсят обществена утеха и одобрение. Настояват за компенсации. За усилията и дареното време на коалициите за доброто. Може да са тридесет сребърника, но са техни и заслужени.

Много ни бива в предателствата. Свидетел ни е историята. От древната  до написаната със залеза на вчерашния ден. А е толкова лесно да намерим оправдания за страстта си да предаваме. Его, алчност, изкушението да имаме повече от другите, самочувствието, че струваме повече от другите … Със съвестта отдавна сме сключили договор да не ни съди за предателствата. Какво да се прави страстта е по-силна от идеалите.

Лошото логично е по-организирано. Злослови, интригантства, манипулира, клевети, нагло лъже. Съществува единствено, когато може да гризе парченца от доброто. Затова умее до съвършенство да създава поводи за разпад на доброто. Изкушава, притиска, купува, заплашва, обезверява. Лесно разбива и без друго мимолетните съюзи, подписани с обещания за добри дела.

Дълго време си мислех утопични неща за доброто. Докато дните бридаха нишки от вярата.  Губех увереност и единомишленици, доверие и подкрепа. Струва ми се, че започвам да губя и приятели. Може би и смисъл. Защото доброто не е кауза за самотници, нито битка за един плещи.

Всъщност беше лесно са досещане. Добро и власт не могат да сключат брак без да го консумират. А когато доброто си легне с властта несъмнено губи непорочността си. А дребната човешка страст се засища с порока и гладува с идеали.  Ситата страст губи интерес към добрите каузи, леко изоставя коалициите, дори забравя приятелите. Просто за добрите дела не стигат само ентусиазъм и наивна вяра. Доброто събира гладните. Властта разпилява ситите.

Posted in общество | Вашият коментар

Организационни пропуски лишават талантливи деца от участие в олимпиади


10311103-education-and-back-to-school-concept-stacОлимпиадите са обичана и очаквана форма на състезание за най-способните ученици. През последните години разнообразието от ученически състезания се обогати толкова много, че стана трудно постижимо да бъдат намерени удобни дати за всички. Вероятно затова се пристъпи към не особено удачната практика да се планират по две олимпиади в един и същи ден. И тъй като олимпиадите имат по няколко кръга (общински, областен, национален), а предварителните кръгове са разтегнати в доста дълъг период от време (от края на декември до края на февруари) се налага да се дублират общински и областен кръг или кръгове от един и същи ранг в една събота или неделя. Остава усещането за един задъхан маратон, който по-скоро се стреми да приключи успешно, отколкото да излъчи най-качествените състезатели.

Мнозина ще кажат, че коментара в тази статия е частен случай. Не мисля. Убеден съм, че училището, регионалните управления и образователното министерство трябва да създават възможност за максимална изява на всеки талант. За тях държавата вече няколко години отпуска средства за допълнителни занимания. Оказва се, че практиката да се планират в един ден олимпиади, а в по-редкия случай и дублират времево, поставя част от талантливите деца пред сериозно физическо натоварване или невъзможност да се изявят в различни научни области. Ето през тази година областните кръгове на олимпиадите по български език и литература и английски език бяха планирани за един и същи ден – 6.02.2017, с начални часове 10.00 за едната и 15.00 за другата.  Олимпиадата по роден език е една от най-масовите. Олимпиадите по езици се радват на все по-голям интерес, особено в профилираните гимназии. Случаите на еднакво талантливи ученици и по двата езика съвсем не са рядкост, а по-скоро са практика. Е, представете си издевателството върху дете, което ще трябва четири часа да се труди по български и след кратка почивка да хвърли още толкова часа усилия по западния език. Дали ще успее да се представи еднакво добре и на двете състезания? За 18.02.2017-та са планирани областни олимпиади по география и икономика, испански език, италиански език, френски език и немски език. И ако в националния график олимпиадата по немски не е с фиксиран час, за останалите началото е планирано за 9.00. Сигурно пак е частен случай, но ще има деца, които трябва да избират между двете състезания. В моето училище половината от класираните по география са класирани и по немски език. Ако часовете съвпаднат някой от предметите ще се лиши от част от най-добрите си състезатели. От тези, на които разчитаме за национално представяне. На практика се повтаря ситуация от предходните две години, когато кръг от олимпиадата по география и икономика съвпадаше с олимпийско състезание по английски език. Това лишаваше от участие и по двата предмета. Видимо е, че този пропуск не е преодолян и през тази година.

Хубаво би било, когато се съставя националния график на олимпиадите и училищните състезания да се планира така, че да не бъде в ущърб на децата. Има достатъчно деца с разностранни интереси и талант в няколко научни области. Те не са частни случаи и заслужават правото да покажат способностите си във всяка област. Нужна е малко повече гъвкавост и съобразителност при съставяне на графика. Просто не бива да се планират в един ден две тежки и масови олимпиади, както и да не се допуска дублиране на състезания в един и същи ден и час. Ако, разбира се желанието на учениците и мнението на учителите имат някакво значение за образователната администрация.

Posted in образование | Вашият коментар

Уморените мисионери униват, нали?


1dd26ca8fe2908c10d826ffd589a164eКолега ми каза, че иска да бъде готина. Като тези, които всички ученици обичат. Защото извиняват отсъствия безкритично, пишат само желани оценки и не изискват упорити усилия. Оказа се, че има убедителни аргументи. Не иска да бъде виновна. Затова, че има принципи, че уважава правилата и счита всички ученици за равни и отговорни пред тях. Затова, че има дързостта да заявява и отстоява морала на отговорен и достоен учител.

Познавам я като твърд характер и принципен човек. В комбинация с уменията на добър учител се превръща в ценен капитал за всяко училище и образованието изобщо. Личност, която умее да учи и възпитава. Преподавател, който вярвам оставя силен, траен и благодарен спомен в съзнанието и ценностите на своите ученици. Виждал съм я толкова твърда и непреклонна в месеците на учителската стачка преди десет години. Дръзка, смела и решителна, нейната енергия топлеше обърканите души на изнемощелите от стачката колеги. Един от хората, без които не бих се справил като председател на стачния комитет. Ето тази непоколебима жена днес ми изглеждаше крехка и чуплива, разколебана и отказана. Беше осъзнала самотата си в битката за правила, морал и справедливост. Не можеше да приеме лицемерието, което влагаме в писаните правила  и цинизма, с който ги подминаваме в ежедневните си постъпки. Изпитваше обида от санкционирането на отговорните за сметка на безхаберните. И срам от бездушието и конформизма.

Какъв е смисълът от амбициите на закона, изобилната грижа за ученическата личност, записана в многобройните наредби, заклинанията за приобщаващо образование и гражданско възпитание, за качествен образователен процес… От фанфарите за реформи и нова концепция за развитие на българското училище… Ако училището не умее да ползва енергията точно на качествените, способните да бъдат принципни и справедливи, честни към правилата и отговорни към възпитанието на учениците? Двигател на реформата могат да бъдат само смелите и почтените, а не конформистите и зависимите. Такива, които не изглеждат толкова готини в класната стая, но се помнят дълго и благодарно. Реформата е твърде малко администрация и много повече мисия. А мисионерите рядко биват готини.

Posted in образование | 2 коментара

Изглежда няма да ги стигнем румънците


%d0%bf%d1%80%d0%be%d1%82%d0%b5%d1%81%d1%82-%d0%b1%d1%83%d0%ba%d1%83%d1%80%d0%b5%d1%89-%d1%82%d0%b2Минималната заплата в Румъния възлиза на 620 лева (319 евро). Средната брутна заплата 1308 лева (670 евро). БВП е  по 7200 евро на човек от населението. През последните две години Румъния има най-големият ръст на БВП в ЕС от 5%.  В Румъния са осъдени и пратени в затвора стотици политици,. Министър-председател, министри, областни управители, кметове… Дали има връзка между бързо растящия стандарт и смазаната корупция? Вероятно има. Иначе как да обясним, че стотици хиляди румънци излязоха на улиците за да се противопоставят на опитите на настоящото правителство да декриминализира корупционни практики. Въпреки, че правителството се предаде хората остават по улиците вече с искане за оставка на премиера. Само защото си е помисли, че може да отмени санкции срещу корумпираните. Казват, че това са най-масовите протести в Румъния след 1989 година. И не са за по-добър живот, защото румънците вече го живеят. Протестират за справедливост и възмездие за политическата класа, която ги ограбва.

Българската средна заплата е с близо 1/3 по-ниска от румънската. Почти с толкова е по-ниска и средната. България е най-бедната в ЕС. Икономиката ни се ускорява доста по-бавно от румънската. В България осъдените политици се броят на пръстите на едната ръка. Макар да са обвинявани нито един министър-председател, министър, областен управител или кмет не е в затвора. Дали има връзка между ненаказаната корупция и изоставането на България от Румъния. Със сигурност. В България политиците крадат безобразно от ресурса, който би направил хората по-богати. В България никой не протестира срещу престъпните политици. Доказани мутри редят далавери в парламента. Министерства провеждат скандални обществени поръчки. Кметове организират грабежи на европейски пари. Прокуратурата играе с престъпниците, а истински capo е главният прокурор. Държавата е пленена от мафиоти, олигарси и политически кръгове. Корупцията е чудовищна. Справедливост няма, а възмездието не е застигнало нито един от крадците. Въпреки това на улицата няма никой. Българите не протестират. Българите се примиряват. Политическите партии се надпреварват с предизборни лъжи и обещават неизпълними облаги. Корупцията, възмездието и справедливостта не са сред приоритетите. Но тава не впечатлява никого. Българите са вкъщи на топло, захласнати по поредната доза наивна надежда от лицемерните обещания.

Тези дни границата на Европа преминава по Дунав. Отвъд са гражданите, които бранят своята държава. Отсам  е клептокрацията, която е заграбила държавата. Изглежда никога няма да ги стигнем румънците.

Posted in политика, Uncategorized | Вашият коментар

Малко факти преди да си заровим главите в снега


untitled-1Както е известно предстои поредното извънредно заседание на ловешкия общински съвет. Темата е зимното снегопочистване и макар поканата да съдържа само доклад на управителя на фирма „Еко“ ЕАД, ключовата точка ще бъде предложението на вносителите за съставяне на временна комисия, която да извърши цялостна проверка за дейностите по снегопочистване за месец януари 2017 година. Почистването на снега се финансира с такса, събирана от гражданите. Общността има право да знае как се изразходват парите и. Затова подкрепям съставянето на комисия и публичното обявяване на нейните заключения. Нещо повече: хората трябва да бъдат осведомени как са оползотворявани събраните такси не само през януари, а през последните години. В края на краищата зимите са различни, някой снежни, други топли. Истината е в сравненията за свършената работа и нейната заплатена цена. И понеже смятам, че за целта не са нужни комисии, ще изискам в качеството си на съветник цялата документация, с която е отчитана, изчислявана, контролирана и заплащана свършената работа по почистване на снега от 2010 година до края на 2016-та година. Кратък период със сходна себестойност на работата и различен мениджмънт в общинската фирма „Еко“ ЕАД. И тъй като считам прозрачността за най-важно задължение на общинския съвет, ще публикувам онлайн цялата информация за да бъде достъпна за всеки гражданин. Най-сигурният начин да оставим хората сами да правят изводи без да им натрапваме партийни тези.

За да бъде по-добре подготвена аудиторията при прочита и съпоставянето на документите мисля, че се нуждае от малко фактология за онова, което не можем да контролираме – природата. И така почистването на света зависи преди всичко от хрумките на времето. Един път ни поставя пред тежко организационно изпитание като ни засипва с обилен сняг. Друг път сковава въздух и камък в студ и пробва техническата ни готовност. Има случаи, когато усмихнатото време се превръща в най-добрият оператор по почистване на снега като го стопява за ден или два. Понякога ни стоварва студове със седмици  и запечатва с лед всичко, което ни заобикаля. А капризите на времето несъмнено имат пряко отношение към редица параметри на снегопочистването. Затова реших за уместно да проучим и прочетем метеофактите, които пазят спомена за отминали зими. В публичните статии и мнения винаги се позовавам на официални и неоспорими факти, защото ненавиждам говоренето наизуст и евтините манипулации. А когато става дума за метеорологична статистика източникът се нарича stringmeteo. Сайтът ползва официалните данни на НИХМ и следователно трудно бихме могли да намерим основания за недоверие. Та както обещах серията от статии за снегопочистването започвам с кратичка статистика.

untitled-1

Данните са след 2000-та година защото сайтът разполага с най-пълната статистика само за последните 17 години. Може би с изненада ще открием, че отминалият януари е най-студеният месец за целия период. Средната месечна температура е -4,4⁰С като само в четири дни средната температура е положителна, а в други 20 е по-ниска от средната месечна. Тези ниски температури логично са причинили задържане на снежната покривка през всеки от 31 дни на януари. Нещо, което видно от таблицата не се е случвало от 2000-та година. Средната снежна покривка е била 21 сантиметра и е съпоставима отново само с 2000-та година. Средната дебелината на снега е била със 8-10 пъти по-голяма в сравнение с последните 5-6 години. Някой ще каже, че това е най-студения и суров януари след началото на хилядолетието. Ще се въздържа от мнение, вече споменах, че мразя да говоря наизуст и евтино да манипулирам. Затова представям статистиката и фактите, такива каквито са. Всеки може да чете и прави изводи.

И най-важното. Препоръчвам добре да огледаме и запомним тази табличка. Защото тя ще ни бъде безценен консултант, когато започнем да сравняваме свършената работа и похарчени пари за снегопочистване през последните години. Вече обещах да изискам и презентирам съответните документи.

Posted in Регионално развитие | Вашият коментар

Образование с качество като за тройка


original-zashto-zhivotat-oblagodenstva-troikadzhiite-1Тези дни отново ми дават повод да разсъждавам върху триумфа на образователната реформа. За разни хора новият закон и избуялите върху него наредби маркират края на историята. Истината е, че всичко планирано, казано или започнато е само форма. А реформата е в съдържанието, не е в макиажа. Промяна в нагласите, знанията, уменията, възпитанието.

Децата не искат да учат и смисълът на реформата е да обърнем тази тенденция. Разбира се не всички, но все повече са заразени от това нежелание. Поставям випуските на едни и същи изпитания, но всеки следващ прави няколко стъпки надолу. Резултатите са стряскащи, дори шокиращи, но проблемът не е в оценката. Проблемът е безразличието. Ниските резултати се възприемат равнодушно. С убеждението, че в края на годината ще бъдат в изражение достатъчно за изкачване на следващото училищно стъпало. А достатъчно се мери с тройка. Тук не става дума за амбиция. Тя винаги е лична и предопределена от семейния бекграунд. Става дума за възпитание. Отдавна не възпитаваме любознателни, жадни за знания тийнейджъри. Възпитаваме хитреци, научени че тройката е достатъчна да катериш школските стълби. Преписването не е срамно и неморално, а приемлив способ да се докопаш до удовлетворителен резултат като спестиш часове усилно четене. Нищожните знания са достатъчни за диплома, защото скалата на зрелостните изпити е като за идиоти. Висшето образование е повече от достъпно, защото университетите са огладнели за студенти.

Училището е станало повече от снизходително. Пише тройки с банални аргументи. Например, че на поправителен на ученика ще  позволят да препише и ще изкара повече или защото една поправка разваля рахатлъка и лятото. Всяка година сваляме скалата с половин единица. Днешните девалвирали шестици носят една трета от качеството на отличните оценки от преди десетилетие, но тежат точно толкова, колкото и онези, постигнати със здрави усилия и солидни знания. Бивш колега казваше, че не може и да си помисли да даде задачите от преди 10-15 години. Казваше, че тази летва вече е непосилна. Имам навика с козметични промени да предлагам сходни контролни на няколко випуска. Силните класове са все по-надолу, а слабите чупят рекорди в близост до статистическата двойка. Вместо да настояваме учениците да се пригаждат към нашите постоянни изисквания ние редактираме трудност, либерализираме оценителни скали, търсим опции за по-лесно постижими оценки. Смокинови листи, с които да скрием бързо намаляващите знания на учениците.

Реформата се цели в качество и облича амбицията си в наредба. А залага необезвредени мини. Например обезсмислянето на външното оценяване след 7-ми клас , което гарантира класиране в някакво училище независимо от резултата, затвърждаването на ниско ниво на матурите и срамно либерална скала за оценяване, отмяната на оценките в началния етап, отказът от дисциплиниращи правила за учебния процес и поведението на учениците. Всичко това поражда демотивация и перверзната убеденост, че училището е задължено да изтърпи всякакво поведение и да възнагради с успех и диплома дори нищожните усилия. Бившият заместник-министър на образованието често повтаряше, че училището се нуждае от нови методи на преподаване, които да провокират и задържат интереса на учениците. Съгласен съм, но искам да припомня, че училище все пак не е анимация.  Провокативното преподаване трябва да срещне и мотивирани ученици. А това се постига с правила и строги изисквания. Теза конфронтираща се със съвременната либерална философия на българското образование. Сегашният модел няма да доведе до качествено образование и несъмнено ще се наложи реформа на реформата. Надявам се в съдържанието на образователния процес и правилата, по които обучаваме и възпитаваме. Иначе сме обречени да останем доста под летвата на модерното и качествено образование на развития свят.

Posted in образование | Вашият коментар