Общинският съвет почете Найден Ангелов с едно от най-високите отличия на Ловеч


Acata_777Уважаема госпожо Маринова,

Уважаеми колеги,

Адмирирам предложенията за удостояването на професор Владов  със званието „почетен гражданин“ и на господин Найден Ангелов със „заслужил гражданин“. Моите  думи, обаче, ще бъдат в подкрепа на учителя  Ангелов.

Нашият град е в дълг към големите личности и хора, превърнали се в пътеводна звезда за развитието на града и общината.

В нашата община има непреходни стойности, създадени с усилията на визионери и останали като  темели, върху които ние само можем да надграждаме.

По-рано днес господин Петков посочи, че една от силните страни на нашата община е образованието и най-вече Езиковата гимназия.

Училищата не са просто сгради, те са най-вече дух. Така както една църква не може да спечели за вярата без свещеници, така едно училище не може да привлече  за знания без истински учители.

Точно такъв учител е предложен за едно от почетните звания на Ловеч. Човек, чийто дух продължава да вдъхновява почти три десетилетия след като се е оттеглил.

Найден Ангелов  е от онези легенди, които създадоха модерното образование в Ловеч. Неговите преподавателски качества и човешко влияние намират продължение в творческия път на многобройните възпитаници, всички с блестяща каиера в различни сфери на обществения живот.

Неговото интелектуално и гражданско присъствие продължава да бъде обществен ориентир въпреки преклонната възраст.

Няма да изброявам неговите изключителни качества като учител, театрал, публицист, писател и културен деец. Те са обществено известни.

Ще припомня само, че за значението на една личност по-силно от името могат да свидетелстват единствено уважението и преклонението на поколения пораснали деца. За тях Найден Ангелов е просто и с любов – Ацата.

Ще запазя моето права да стана на крака пред Учителя при официалното връчване на отличието.

Благодаря ви за вниманието.

*Думите, с които днес подкрепих прпедложението за удостояване на Найден Ангелов със „заслужил гражданин% на Ловеч. Предложението бе гласувано с пълно единодушие от Ловешкия общински съйвет.

Posted in Езиковата, Ловеч, образование | Вашият коментар

Четири сватби и едно погребение в отминалата неделя


zx860y484_2942319С много веселие и малко скръб завършиха последните избори. Също като в известния американски филм за четирите сватби и едно погребение. Най-весели по заслуга изглеждат в ГЕРБ. Те отново ще си търсят булка. Сгледата не е много богата, но невести да пристанат ще се намерят. Е, малко ще се поцупят, но сигурно ще склонят, щото едната невеста взе да престарява, а за другата втора възможност няма да има. Извън шегата ГЕРБ спечели поредната победа и показа, че БСП все още не разполага с качества за да се пребори. Уникален факт е, че Борисов спечели за втори път след като бе подал оставка и ще стане първия и вероятно за дълго време единствен министър-председател оглавявал три различни правителства. Показателено е , че ГЕРБ спечели над 1 100 000 гласа, което е по-добър резултат от последните два парламентарни вота през 2013 и 2014.

Веселие цари и при БСП. Макар, че и този мандат ще заемат местата на гостите и ще се задоволяват с удоволствието да одумват участниците във властта. На БСП остана да се радва, че е удвоила резултата си от предходните избори, макар че всъщност почти повтарят сбора от костинбродската афера. Тогава БСП се докопа до орешарското правителство, снощи чух Нинова тайничко да се надява на нов подарък от съдбата. Само тази утеха остава на социалистите, които за последно спечелиха парламентарни избори през 2005 година.

Сватбарски са емоциите и при патриотите, които са обречени да минат под правителственото венчило за да се избегнат нови избори. Засега погледите са и на ляво и на дясно, но „бракът“ с ГЕРБ изглежда по-доходен и вероятен. Друг въпрос е , че зестрата на патриотите са няколко ката популизъм и торба с изцепки, от които могат да произлязат външнополитически гафове. Неоспоримо е, че обединени патриотичните партии се превърнаха в ключова политическа сила за управлението на страната, макар че в еуфорията едва ли ще остане скрит факта, че най-обединените патриоти постигат най-слабия резултат – с цели 140 000 гласа по-малко от 2013-та година, когато разделените „Атака“,  „ФНСБ“ и ВМРО събират 460 000 вота.

Истинска емоция на подпийнал сватбар струи от Веселин Марешки. Още с първата си политическа изява фамозния бизнесмен ще бъде най-малко кум на новия управленски съюз, защото без неговите гласове стабилна коалиция няма как да бъде съставена.  Марешки удобно влезе в обувките на Бареков и практически взе неговия вот от предишните парламентарни избори. Тъй като съдбата намига на популистите по за един мандат вярвам, че Марешки ще наложи цялата си воля за по-дълъг мандат на правителството и ще бъде максимално удобен съюзник на управляващите.

Доста сдържани са усмивките в ДПС. Движението отстъпи гласове на ДОСТ, загуби доста мандати, но остана единствен контрольор на етническия вот в България. ДПС е единствената формация, която няма никакви шансове за участие в правителство, но със сигурност ще търгува скрита подкрепа по време на някой парламентарни и управленски кризи. Изборите изглеждат като победа от гледна точка на осуетения опит за разцепление на турските гласове, но за партия, загубила благоволение в Турция и отбита от финансовите потоци на властта този резултат може би е поражение.

Скръбта и сълзите останаха за градската десница. Никой не вярваше, че само четири години след последния изборен провал ще повтори идиотския експеримент да се пробва поотделно. Вчерашният избор е същинско погребение за няколко стари партии и за стотици хиляди надежди на дясномислещи хора. Лидерското его и високомерие, което от години мъчи българската десница този път я запрати в истинска кома. Сега валят оставки, звучат извинителни слова. Когато колата се обърне пътища много. Трите приемани за десни формации постигнаха резултата от предните избори и дори добавиха няколко хиляди гласа. 300 000 души пак са непреставени, но този път никой няма да излезе по площадите. Изборът вероятно погреба Новата република и Реформаторския блок и ако дясното не се преформатира своевременно тези стотици хиляди ще потърсят друго политическо представителство или ще престанат да гласуват. Ако вчера има победител в десния сектор това е „Да, България“, при цялата условност на политическото дефиниране на тази формация като дясна.  Не толкова за стоте хиляди гласа спечелени за по-малко от 3 месеца съществуване, колкото заради поколенческия вот, който събра.  За „Да, България“ гласуваха много млади, интелигентни и успели хора. Формацията спечели дясното съревнование в трите най-големи градове и буквално помете ДСБ на собствения им софийски терен. В чужбина постигна с ¼ повече гласове от десните си опоненти взети заедно. Христо Иванов се оказа единственият лидер в дясно-либералния сектор, който запази обществено доверие. Сега на неговите плещи ще легнат много надежди за възстановяване на фрагментираната десница. Тепърва ще узнаем дали ще му стигнат сили и мускули като се има предвид, че  формацията ще съществува без държавна субсидия. Едно е ясно – битки с мафията, съдебна реформа и хигиенизиране на политиката не могат да успеят от маргиналната позиция на извънпарламентарна партия.

Всеки има политически пристрастия и вероятно приема с различно настроение изборните резултати. Все пак ако има новини в полза на българската кауза те дойдоха с фактите, че проруската БСП загуби изборите, проевропейския вот на партиите от ЕНП надмина 1 400 000 гласа, проеродаганистката ДОСТ се провали в опита да се настани като резидент на турските интереси в България. В седмицата преди изборите се въртеше един политически виц, който се смееше, че се шокираме от факта, че Турция се меси в избори, които Русия провежда у нас. Е, новината е, че резултатите са български.

Posted in политика | Вашият коментар

Моят избор е Европа, не Евразия, дясното единение, не разделението. Моят избор е Реформаторски блоk.


17035917_1635252969834988_1675467951_oНикога не съм виждал по-разпилени моите приятели. Застанали уж зад една кауза, но избрали различен път към нея. Лошото е, че не всички пътища водят до европейска България. Някой са изморително дълги, а други буквално без изход.

Нашето ужасно его и нарцисизъм са най-големите ни демони. Не спират да ни разпиляват на жалки дребни групи. Взрени в пъпа си, вслушани в гласа си. Впрегнати да мерят морала и идеализма си. Уж България е над всичко, а се оказва че над нея е личната ни надменност и лидеромания.

От 27 години имам само една кауза, която мислех. Да видя България нормална, демократична държава с благоденстващи хора. Уви,  България може би стана демократична, но е далеч от нормална и благоденстваща държава. НАТО и ЕС се превърнаха само във фасада на европеизацията, но вътре останахме полуразрушени от мафия, корупция и слугинаж на чужди държави и интереси.

Оставам верен на клетвата от 90-те години да бъда просто човек. Да не съм комунист и никога да не бъда. Да не съм популист и никога да не бъда. Да не съм националист и никога да не бъда. Просто човек, който все още гони своята кауза да живее в нормална държава.

Отдавна отмина наивната младост, която счита, че пред нея е цял живот и може да прахосва време, гласувайки за предварително обречени партии. Помъдрях и знам, че самоизолацията на обидената интелигенция не може да придвижи държавата напред. Късно ми е за революции. Вече вярвам само на еволюцията – бавна, постепенна, но предвидима.

Затова и на тези избори заставам зад своята кауза още от 90-те години. Заставам отново  зад СДС, което е част от Реформаторски блок – Глас народен.

Защото искам проевропейски мислещите хора да имат представителство в превзетия от популисти, псевдопатриоти и мимикрирали комунисти парламент.

Защото искам моят глас да бъде чуван вътре в националния парламент, вместо да крещи нечут по площади и улици.

Защото дори едно нехаресвано правителство на партии от ЕНП е по-добро от алтернативата да осъмнем с националсоциалистическа коалиция.

Защото искам русофилската обсебия на социалисти, патриоти и депесари да среща контрааргументите на проевропейския Реформаторски блок.

Защото искам гаранции, че България остава зад евроатлантическите ценности, а не поглежда към евразийската примамка.

Защото не искам съдбата на България да се определя от видиотени гласоподаватели, готови да тръгнат сред нов сладкодумен популист и поредния кресльо увит в националното знаме.

Защото и аз искам да пречупим мафията и да преборим корупцията, но за това е нужно парламентарно представителство и еволюционна промяна на съюзниците, а не площаден гняв и политическа консервация в някакви си 2-3 % обществено влияние.

Posted in политика | Вашият коментар

Преходни остатъци дори и в най-малките училища


imagesНапоследък бе подхваната дискусия за ревизиране на делегираните бюджети. Лансират се идеи за значително смекчаване на зависимостта между броя ученици и държавното финансиране. Заговори се за изработване на общ, независим от броя на учениците стандарт за издръжка и променлива компонента, която да отразява числеността на обучаемите. В контекста на тези разсъждения си поставих за задача да проуча финансовата обезпеченост в големите и малките училища. За мен несъмнено  един от индикаторите е дали стигат парите. Ако учебните заведения завършват трудно календарната година е едно, но когато си прехвърлят за следващата икономисани средства ситуацията изглежда съвсем различно. Затова в качеството си на общински съветник и председател на комисията по образование и култура поисках справка за изразходването на училищните бюджети и остатъците след приключване на календарната година. Защото наличието на преходни остатъци показва,  че са спестени пари, след като са финансирани пълноценно всички  дейности в едно учебно заведение. Просто не мога да допусна, че някой ще си позволи да спестява за сметка на непълноценно финансирани дейности.

Предоставените данни показват твърде любопитна картина в Ловешка община. Всички общински училища приключват учебната година със спестени пари. Това означава, че учебните заведения се управляват предпазливо, а средствата от делегирания бюджет се разходват  пестеливо. Втори важен извод е, че броят на учениците съвсем не е определящ за размера на преходния остатък. Най-голямата икономия не е в училището с най-многочислен състав. Такъв остатък се реализира както в училища с 600- 900 ученици, така и в учебни заведения със 100 и по-малко учащи се. Все пак най-крупни остатъци са формирали две от най-големите училища, при това спестените средства се измерват в стотици хиляди.

Преходни остатъци за 2016 година

Untitled

ДД – държавни дейности, МД – местни дейности, Бу -брой ученици, СУ – средно на ученик

Забележка: Броят на учениците в ПЕГ отчита и настанените на пансион

Измерването на остатъците в абсолютни числа е доста подвеждащо. Значително по-точна представа получаваме, ако изчислим по-колко лева средно на ученик са спестени в преходните остатъци.  За анализа използвам официални данни – броя на учениците по образец № 1 и размер на преходния остатък по информация на община Ловеч. Изненадващо сред спестилите най-много средно на ученик е само едно голямо училище. Вижда се, че дори миниатюрното защитени училище в Малиново със само 24 ученици е спестило от издръжката на всеки ученик 85 лева. Училища с между 200 и 400 обучаеми спестяват от издръжката на всеки ученик трицифрена сума. В по-големите училища спестените в преходния остатък средства значително намаляват и се колебаят около 50-80 лева на ученик.

Съдейки по преходните остатъци и факта, че са възможни дори в най-малките училища се налага извода, че разходните стандарти са напълно достатъчни за пълноценното финансиране на учебните заведения. Този факт е често срещан контрааргумент срещу по-нататъшно увеличение на единните разходни стандарти. Просто на фона на реализираните преходни остатъци твърденията, че училищата не успяват да се справят с предвидените пари силно олекват.

Преходни остатъци в детските градини през 2016 тодина

Untitled 2

От 2-3 години детските градини в Ловешка община също са на делегирани бюджети. Финансирането е смесено, част от средствата постъпват като делегирана от държавата дейност, друга част постъпва като местна дейност. Ловешкият стандарт за детските градини е един от най-високите в България, главно заради местната компонента. Перманентно чувам предложения за увеличаване на сумата, която постъпва от местни дейности. Трудно защитимо като се има предвид, че всички детски градини спестяват по-голямата част от средствата именно от компонентата „местни дейности“. С малки изключения преходните остатъци на детските градини са съпоставими с тези на училищата. Съпоставими суми са спестени и от издръжката на всяко дете в детските заведения.

Ситуацията с икономисаните средства, прехвърлени като преходни остатъци подсказва няколко извода. Аз приемам, че спестените средства не са за сметка на качеството на обучение, модернизацията на базата и заплащането на персона. Не мога да допусна, че някой от ръководителите ще ограничи финансирането на  горните пера. Друг е въпросът защо спестените пари се мултиплицират всяка следваща година , а не се инвестират  в съвременна среда, нови обучителни технологии, привличане на по-квалифицирани кадри или стимулиране на вече наетите. Факт е, че делегираните бюджетни извадиха на светло финансови остатъци, които в миналото се харчеха от общините не по предназначение. Факт е също, че тези средства дават възможност на добрите мениджъри да развиват бързо своите учебни заведения. От друга страна не мога да си обясня защо при налични бюджетни резерви в някои учебни заведения събират от родители пари за размножаване на материали или текущ ремонт на учебни стаи и занимални? Защото тези средства се отпускат от държавата за да покрият всички необходими разходи за удобството и съвременното обучение на децата. А когато от издръжката на всяко дете са спестени трицифрени суми има две възможни обяснение – или парите са много, или децата са ощетени.

Posted in образование | 2 коментара

Очарователната ловешка пролет


mostlovech1Пролет е! От днес всичко изглежда различно. Празният градски площад ми се стори по-многолюден, пътят към старата Езикова, който толкова отдавна не бях изминавал пеша, ми се стори по кратък, изоставеният строеж по троянската спирка май ми се усмихва, препълненият уличен контейнер ми се струва арт инсталация, дупките в асфалта сякаш са отслабнали наполовина… Ден като ден с познатите двадесет и четири часа или поредните  1440 минути от краткия живот, но пък ги чувствам пълни до пръсване с надежда и очакване.

Всяка пролет е красива, но ловешката е повече. Всъщност ако си от Ловеч, няма как да не обичаш пролетта. Ако пък си и от Езиковата, няма как да не мечтаеш за нея. Край Осъм този сезон те грабна  с празници и веселие, под хълма на Дикисана те връхлита със спомени, чакани срещи и сълзливи раздели. Единадесет месеца в годината живота в Ловеч е муден, протяжен и отегчителен. Но в някакви си пет-шест седмици изсипва изобилие зрителни наслади и душевни удоволствия. Пролетта под Стратеш идва със знаменитата Цветница, в която линеещият град набъбва до тройни размери. Цветница е като клетва за завръщане, която никой не е полагал, но свято спазва. Три дни, в които всички ще си дойдат за да бъдат част от шарената феерия по улици и площади. Пенлива бира, подлютена скара и мили спомени. Като у дома. Неповторимият мирис на люляк, ухаещ само по един възможен начин – като в детството, като в Ловеч.

С Цветница ще дойде и подранилия празник на Езиковата. Тази година той ще бъде в навечерието на ловешкия цветен фестивал. А празникът на Езиковата е като култ, който събира отдавна пораснали езиковци от различни випуски. За да се срещнат с приятели и да видят поредния театрален спектакъл на завършващия випуск. Хълмът и Ловеч винаги оживяват за езиковския празник, а съвпадението с Цветница със сигурност ще превърне града в по-многолюден от всякога. Поради незнайни причини празникът няколко пъти смени своята дата през тази година. Така част от купона на завръщането ще има своето действие в предпоследния уикенд на април, когато са планирани повечето срещи на различните езиковски випуски. Така оживлението ще властва целия месец, а младостта и усмивките ще озаряват още вечери и нощи.

Между двете действия на Езиковската фиеста се пада Великден. Ще кажете, че празникът е навсякъде. Съвсем не е така. Тази година Рождеството ще се случи в Ловеч. Защото след години на спомоществователство и съграждане ще бъде осветен новия катедрален храм на Ловеч. За събитието се очакват високи гости, а традицията Великден да събира семействата ще има още един светъл повод. Струва си да усетите ловешкия Великден през тази година. Ще бъде сияен, топъл и ще пълни душите с благодат и християнска радост.

Емоцията на ловешката пролет не приключва с април. В началото на май е празникът на града, съпътстват от културната феерия на Ловешките люлякови вечери. Напоследък празникът на Ловеч дарява жадните за култура ловчалии с наслада в големи дози. Няколко дни докосване до всички жанрове на изкуството и среща с едни от най-големите имена на българската сцена.

А някъде в средата на майския месец ще дойдат и сълзите. Те са само езиковски, но който плаче за края на езиковското приключение, плаче и за Ловеч. Дните на раздялата, когато поредния випуск си тръгва и всеки отнася частица от една приказна история, която с годините ще превърне в легенда. Какъв по-хубав сезон за да си тръгнеш от пролетта. И да запомниш хълма красив, ухаещ и топъл като спомените от преживяното в гимназията.

Posted in Ловеч | Вашият коментар

Лагерът „Слънчев бряг“ – трудно признание и мъчително покаяние


IMG_20170318_125718Снощи Христо Христов показа позабравен филм за лагера „Слънчев бряг“. С архивни кадри от процеса за лагерите, свидетелски показания на магистрати и разказите на един от оцелелите. Филмът завършва с развълнуваните думи на прокурор Венцислав Теофилов „ Никога не бива да забравяме истината за този лагер“. От няколко дни на едно от крайпътните отклонения и входа на кариерата има поставени нови табели. Те същи ни казват, че трябва да помним за да не се повтаря.

Дали вече не сме забравили? Христо Христов предположи, че спомена за този зловещ лагер тежи на хората в Ловеч. Не знам. Хората в Ловеч рядко говорят за лагера. Не мисля, че е от срам. Много от тях дори не са стъпвали на кървавата кариера. Не вярвам да е от страх. За 28 години направиха твърде малко за да превърнат пустеещете камънаци в място за поклонение. Очевидно не е от гузна съвест

Наследниците на партията, създала социалистическия концлагер мълчат. Не е от осъзната вина. Гузните се покайват. Мълчат както са мълчали посветените от ЦК и ОК на БКП или ДС за мръсните тайни на ловешката кариера. Гражданството е безразлично към тази история. Стотици са тези, които и до днес вярват, че там са превъзпитавали хулигани. Такива, за които паметта не си струва. Сред документите от архива на лагера са смъртните актове на Сашо Сладура, талантливия флейтист и композитор Чабуклийски, двама бивши депутати от БЗНС, индустриалеца Карадочев (баща на естрадната певица Богдана Карадочева). Тези хора не са хулигани, нали? Документи свидетелстват за смъртта на много други интелигентни и образовани хора. Архивите разобличават удобната лъжа, разкриваща десетилетия комунистическите престъпления в „Слънчев бряг“. Едни не се интересуват от истината, други не искат да повярват, други не искат да я чуят. Бягство от бремето на вината или безразличие към чуждо страдание. Няма никакво значение. Издълбани дупки в историческата истина и човешките ценности. Това остава, когато изтриваме зловещите спомени за лагера от мислите си. И едно лишено от обективна истина младо поколение. Снощи някой спомена, че филма на Христо Христов трябва да бъде показан във всяко училище. Имам колежка, Людмила Брънекова, която се е посветила на каузата да запознава своите ученици с ужасите на ловешкия лагер. Всяка година кани млади хора на поклонението. Единици са тези, които идват. Просто всеки има семеен бекграунд,  върху който са насложени я безразличия, я онази изкривена история за хулиганите. А в своето незнание децата са толкова уязвими за рецидивите на жестоката човешка природа.

Днес на кариерата бяха натрупани много цветя. Повече от друг път. Повече от отколкото на паметника на Левски или монумента на Тодор Кирков. Цветята бяха много, повече дори от хората. Имам усещането, че  познавам поименно почти всеки от участниците в днешното шествие. Тук ежегодно идват едни и същи хора. Не броя конюнктурните посетители, които днес са били, но догодина ще липсват. Ловешките граждани отсъстват от кариерата. За пореден път. Обясниха ми, че гражданите не желаят да бъдат с политиците. Винаги съм считал това шествие за покаяние и поклонение. Присъствието е преклонение пред тяхната ненужна смърт.  Политика е премълчаването и изкривяването на история. Политика срещу призива, който посреща всеки посетител на кариерата – да помним за да не допуснем да се повтори жестоката история на лагера „Слънчев бряг“.

Posted in Ловеч | Вашият коментар

Д-р Георги Митев – един от нас, който ще работи за всички нас


17015863_1350896354933465_1524444647358621614_oОт миналата седмица спорадично виждам лика на Жоро Митев на един плакат. Анонимка, която го нарежда в мръсната дузина. Много се смях. Само болен мозък би нарекъл Георги Митев „грабител на Ловеч“. Защото хора, ангажирани с политика десетилетия без да осигурят лична облага са по-малко от пръстите на едната ми ръка. Е, Жоро Митев е един от тях. В политиката от 1990-та година, няколко пъти общински и областен председател на СДС , три мандата общински съветник, но и до днес зъболекар на частна практика. В биографията му е записан кратък мандат на управител на стоматологията и едно председателство на комисията но здравеопазване в Общински съвет. Твърде малко за политическото му дълголетие, но предостатъчно за човек, чиято обществена дейност никога не е следвала личния интерес.

Георги Митев се нагърби за пореден път да води политическа листа – на Реформаторския блок. Както подобава на най-достойните и разпознаваеми личности. Заради демокрацията и Ловеч. Защото както Жоро често казва само истински демократи могат да се противопоставят на вълната популисти, псевдопатриоти и комунистически наследници. И в тази кампания автентичните политици с ловешки корени са обидно малко. Нагледали сме се на кандидати, спуснати от партийни централи. Напарили сме се от техния непукизъм, когато станат депутати. И в тази кампания не липсват анонимни лица, оглавили партийни листи. Или дискредитирани политически наемници, осъществили пореден партиен трансфер и скрити зад плакатните ликове на национални популисти. Е, ние в Реформаторския блок не се срамуваме да покажем лика на водача си. Защото е популярен и честен. Истински ловчалия – по рождение и съвест.

За Жоро Ловеч  и хората са лична кауза. Доказвал го е толкова много пъти.  Неотдавна бе морален двигател на кампанията за опазване на стоматологията и препитанието на десетки зъболекари и зъботехници. Бе сред най-дейните противници на посегателствата върху Младежкия дом и Покрития мост.  Негова кауза е на ловешката болница, за чието спасяване лобира и помага от доста време. Напоследък превърна в кауза и спортните имоти, за чието връщане на общината настоява с редица предложения за решения на Общински съвет. И понеже болницата и стадиона са пленени от сиви интереси се превърна и в знаменосец на обществената съпротива срещу икономическите рекетьори и зависимостите на властта от тях.

Изборът е умение и култура. Когато не ни достигат избираме по картинка или по разказ. Лицата от телевизора или героите на медийния PR. Хора, които не познаваме и няма да направят нищо за нас. Защото тяхна кауза е интересът, не Ловеч. Забравяме, че макар изборите да са национални, ние избираме застъпници за нашата област и града, в който живеем. А най-добрите застъпници не са лустросаните ликове от плаката или телевизора, а нашите съграждани. Тези, с които от години живеем заедно и ще продължаваме да живеем още дълги години. Те познават проблемите, те имат основание да се стараят, те са длъжни да стоят зад обещанията си. Точно на такива хора би се доверила общност, която избира с умение и култура. От тази „порода“ в тазгодишните кандидат парламентарни листи предложенията не са много. Безспорно Георги Митев е един от тях. Почтен, достоен, влюбен в Ловеч, отдаден на демокрацията. Човек, за който политиката не е възможност за облагодетелстване и кариера, а  средство да променяш живота в полза на хората. Затова е моят съзнателен избор след десет дни. Един от нас, който ще работи за нас. За разлика от лицата, лустросани на плакатите или в телевизора.

Posted in Ловеч, политика | Вашият коментар