8 Х 8 за да бъде различен Ловеч: Да започнем промяната със себе си

В мнозинството си не харесваме нещо в съвременния делник, облик или живот в Ловеч. Обезлюден, застарял, беден… В мнозинството си искаме да бъде различен. Само, че чакаме чудотвореца, който ще дойде за да разреши всички проблеми. Е да но всеки град прилича на своите граждани. Защото ние го мърсим или поддържаме, ние го опазваме или повреждаме, ние го оживяваме или обезлюдяваме, ние избираме тези, които го управляват, ние им оставяме комфорта да правят каквото си искат без да усещат обществената санкция. Затова за да стане Ловеч различен, първо ние трябва станем различни.

Мисля си, че има 8 аспекта, които ще ни отведат до промяната. За всеки от тях ще представя 8 изпълними предложения за да направим разликата. А 8Х8 е вселена от верни стъпки, цели 64 пътя към различния Ловеч.

Не може да искаме другите да бъдат различни, ако ние не се променяме. Затова да започнем със себе си…

1.Ловеч е всеки от нас. Ще бъде хубав, ако се научим да правим хубави неща за него или да пазим тези, които вече са направени. Да не късаме, да не цапаме, да не чупим, да не изхвърляме, да не драскаме.

2.Да се уважаваме помежду си, да зачитаме правата си и да спазваме с еднаква отговорност правилата.

3.Да се слушаме и чуваме, защото гадният навик да считаме само себе си за прави ни разединява открай време

4.Да бъдем активни във всяко обсъждане и да не позволяваме решенията за развитието на нашия град да бъдат взимани на тъмно и от шепа кабинетни експериментатори.

5.Да не се продаваме за служба, удобство или спокойствие, защото зависимите хора не могат да направят Ловеч различен

6.Да отговаряме за думите, действията или избора си, защото след тях идва градеж или разруха, които ние сме извикали, предизвикали или избрали.

7.Да търсим каузи, зад които да се обединяваме безкористно и да бъдем нетърпими към частните интереси и алчните хора, които ни конфронтират и източват обществената ни енергия

8. Когато избираме да отваряме перспективи вместо стихийно да протестираме, да задаваме поръчение на избраните и ежедневно да ги контролираме за всяко действие или бездействие

Ловеч е всеки от нас и той такъв какъвто го сътворим. Ако променим себе си, променяме и града си.

Реклами

Ясно е, че кметът ще бъде в партер, но да мислим кого ще му пратим в гръб

Пак всички са се фокусирали в личността на бъдещия кмет. Грешка. Кметът може да бъде и повелител, но и марионетка. В първият случай е важно кметът да има подкрепата на достатъчен брой съветници от своята партийна листа или от своята кръвна група, ако предположим, че ще е някой реформатор с кауза. Във вторият случай е достатъчно в общинския съвет да попаднат много на брой кандидатстващи формации за да разпръснат така мандатите, че никой да не разполага с повече от десет съветници. Както показват социологическите проучвания в Ловеч ще се случи второто. Не казвам, че кметът ще бъде марионетка. Казвам, че няма да разполага с мнозинство и за да го сглоби ще му трябват може би четири различни формации, представени в съвета. А ако се вгледаме в политическия, моралния и биографичен профил на кандидатстващите формации подобно обединение с кауза изглежда почти невъзможно. А когато хората не могат да си стиснат ръцете на масата, се ръкостискат под нея. Само, че тези, скритите ръкостискания, са много скъпи на гражданите. Тогава всеки глас за мнозинството на кмета си има миза. Ако се чудите с какво един кмет може да откупи гласа на съветник, ще ви светна. Един ще получи застраховки, втори някоя и друга строителна поръчка, трети ще нареди роднина в администрацията, четвърти ще захрани собственото си НПО с пари по общинска програма, пети ще получи парици по някой проект чрез подставено лице, шести ще закачи приближена фирма за общинска услуга, а има и такива, които ще изтъргуват гласа си дори за едно пътуване до някой побратимен на Ловеч град.

Дали ви е направило впечатление, че много често постъпките ни на изборите са като упражнение в мазохизъм. Измамените избират този, който ги е измамил. Мазохистичната тръпка вече се усеща. Например в състава на този общински съвет със сигурност ще бъде мераклия, подсъдим за злоупотреба със стотици хиляди левове, платени от джоба на местния данъкоплатец. На там се е засилил и един пълнокръвен участник в съсипването на голяма местна фирма и по този начин отговорен за експлоатацията на стотици работещи, които получават заплатите си шест месеца назад, когато въобще ги получат. Всеки си има публична история и биография, така че не е трудно читателят да се сети за имената на тези стъпкали почтеността хора. Публична история и биография има всеки. Достатъчно е малко любопитство и пред очите ви ще заиграят политическите нестинари, които на всеки избор ви се усмихват от плаката на нова политическа партия и с лекота минават от лявото към дясното, от социализма до консерватизма, от патриотизма до популизма. Този неистов мерак не е честолюбие, далеч по-прозаичен е – сребролюбие. Та сребролюбивите скъпо продават подкрепата си и влизат в мнозинства само с добре заситен апетит.

За да провежда политика всеки кмет се нуждае от достатъчна подкрепа в общинския съвет. Такива са правилата на административната игра – всяка стъпка на кмета трябва да бъде одобрена от съветниците. Въобще не е важно колко политически сили ще бъдат представени в местния общински съвет стига интересът им да е общественото добруване, а договорът, който ги обединява каузата на Ловеч. Така, че да гласуваме умно. Почтените няма да ни дадат пари или засипят с обещания, но ще ни струват значително по-евтино после. Защото е далеч по-вероятно да работят за просперитета на Ловеч и доброто на гражданите. Сребрлюбците ще направят всичко възможно да си върнат париците, които са похарчили за да бъдат избрани, че и да излязат на добра печалба. Нали ви казах има достатъчно възможности за да осребрят съгласието си  и да правят мнозинство на кмета. Нещо повече, да гласуваме информирано. Защото всеки е оставил политическа и житейска диря след себе си.

Да не забравяме какво ни казват всички проучвания. Общинският съвет ще бъде много раздробен, без ясна доминация и трудни мнозинства. А ако ще има трудно ръкостискане нека направим така, че поне да е на масата. Да напълним общинския съвет с възможно повече почтени и честни хора. Защото иначе с нашите пари ще плащаме за сделките между кмет и сребролюбци.

Защото, както писах още в началото, кметът със сигурност ще бъде в партер и трябва добре да внимаваме кого ще му пратим в гръб.

Някои идеи защо диференциацията не се справя с амбицията да диференцира усилията на учителите

Предполагам, че вече навсякъде е отминала есенната кампания по диференциация на учителския труд. Това допълнително трудово възнаграждение си поставя за цел да стимулира учителите към по-активна работа. Дълго време този инструмент не се отдаваше голямо значение, тъй като получаваните един път в годината бонуси бяха с малък размер и неголеми различия между диференцираните учители. Въпреки това почти ежегодно и повсеместно предизвиква съмнения и обиди от несправедливи оценки. Не това искам да коментирам,, а съдържателната част на тази оценка, която трябва да премира повече работилите от по-пестеливите на усилия. Дали сме обръщали внимание на факта, че табличката с разбивката на точките за диференцираната оценка е почти непроменена от години, като 70% от точките са предварително разписани, 30% се определят  според спецификата и образователната философия на различните училища. Напоследък в интервюта на г-н Красимир Вълчев и неговите заместници се наслагват три ясни приоритета – иновативно развитие на училището, засилване на  възпитателната му роля и приобщаване на децата с намерение да се минимизира броя на отпадналите от училище. Хайде да погледнем таблицата, по която се оценява труда на учителя и се определя допълнителното трудово възнаграждение /записана в Наредба № 4/. Срещу трите акцента или приоритета са записани само 24 точки, а индиректно могат да бъдат привлечени още десетина. Не е нужен детайлен анализ за да стане ясно, че индикаторите в тази таблица са остарели и не съответстват в достатъчна степен на новите приоритети, поставени от министерството.  Целият иновационен процес е събран в само 8 точки. Все повече училища са иновативни, все повече учители работят иновативно, но това няма как да бъде оценено адекватно при настоящата концепцията на записаните в Наредба № 4 индикатори. Възпитанието го откриваме само в екипната работа за създаване на подходяща образователно-възпитателна среда, при това единствено в контекста на комуникация с психолог и педагогически съветник. Българският учител винаги е възпитавал. Знам, че стотици, може би хиляди колеги правят толкова много и различни неща за да възпитават децата, но това остава неразпознаваемо за записаните в наредбата показатели. Така огромна част от свършената възпитателна работа остава неоценена и следователно усилията на учителя възнаградени. Не, че някой ги прави за награда, но нали идеята на тази диференциация е да поощри усилията за по-доброто качество на образованието. Тук му е мястото да споделя, че в наредбата не са фиксирани точки за умението да се поддържа модерната напоследък позитивна дисциплина. Допускам, че управлението на дисциплината присъства символично в повечето училищни карти /например в моето училище позитивната дисциплина е записана с 2 точки/, но по никой начин не получава точкуване адекватно на усилията, които полагат учителите. Защото както знаем дисциплината е сериозен проблем за българското училище и както чуваме напоследък все по-важен приоритет в политиката на МОН. Макар и претърпяла няколко корекции Наредбата за приобщаващо образование вменява голям обем ангажименти на учителите. Изпълнението им коства много часове допълнителна работа и доста усилия. В картата според Наредба № 4 всички тези усилия се отразяват в 8 точки, предвидени за работа с деца, застрашени от отпадане, в риск, в мултикултурна среда, със СОП. А това е друг главен приоритет на МОН – децата да бъдат върнати в училище, да не се допуска тяхното отпадане и да се постигне напредък в ограмотяването на децата от гетата и социализиране на тези със специални образователни потребности.

Сигурен съм, че всеки колега може да изтъкне още несъвършенства на съдържателната рамка за оценяване труда на учителите и поощряването им с ДТВ. Аз акцентирах на факта, че имаме нови хоризонти, поставени от МОН пред развитието на образованието, но ползваме остарял инструментариум, с който да го мониторираме и оценяваме. Повечето от използваните в момента критерии са формални, много от тях са елемент от длъжностната характеристика на всеки учител, а някои са трудно измерими. Ако искаме образование, което се модернизира, ако искаме подобряване на качеството в образователния процес трябва да акцентираме на показатели и да намерим подхода, който откроява и поощрява учителите, които правят промяната в образованието за да амбицираме и тези, които все още приемат образователния процес за формална и рутинна работа. В друга статия съм казвал, че диференциацията /респективно атестацията/ може да бъде и тояга и морков. Добрият мениджър разбира, че тя е силен инструмент за мотивация и израстване на учителите, но затова е нужно да и се позволи да надникне в онези аспекти от творческата работа на учителя, които чиновниците ,съставили показателите са пропуснали. И първата стъпка е осъвременяване. Пред 21 век динамиката на образованието е толкова силна, че не може да бъде побрана в рамки, зададени преди десетина година.

Какво изпълних от обещаното преди четири години?

Наскоро съдбата ми напомни, че е важно това , което човек оставя след себе си. Защото всичко е тленно. Амбициите ни, желанията ни, битките ни, животът. Лесно разхвърляме думи, но оставаме с това, което сме устояли или предали. Имах нужда в продължение на две седмици да остана със себе си и празнината останала след една окончателна раздяла. Спомените топлят, смиряват, натъжават, но животът все пак се движи от утрешния ден и тези, които следват. А при мен дните идват с предизвикателствата. Най-близкото се нарича избори за общински съветници.  Е, останаха само две седмици за да презентирам идеите си, но аз пиша толкова често, че едва ли има нужда популяризирам много от намеренията си. Но…

Преди човек да поиска подкрепа трябва да покаже, че е останал зад думите си. Мисля, че е редно да го стори всеки кандидат, който вече е ползвал кредита на общественото доверие и избор. Преди четири години публикувах три видеа, в които представих накратко принципите и идеите, зад  които заставам. И понеже стоя зад думите тогава и сега, в този кратък отчет ще припомня и видеозаявленията.

Тъй като никога не съм твърдял, че разбирам от всичко, заявих, че ще фокусирам усилията си върху историческо наследство, култура, образование и проектна дейност. Дойде време да разкажа какво от обещаното удържах и къде и защо отстъпих.

В първото свое видеообръщение  обещах четири идеи:

Строго съблюдаване изискванията на Закона за културното наследство

Забрана за строителство в историческата част на сгради, чиято архитектура не съответства на възрожденска Вароша

Възстановяване на архитектурните паметници, които са общинска собственост с национални и международни програми

Ежегодно честване на Ловешкия мир и превръщане на крепостта в място за събитиен туризъм.

Смея да твърдя, че в три от случаите останах зад думите си. През този мандат не беше допуснато ново строителство в историческия резерват на Ловеч, беше сложен край модернистичните посегателства върху историческите паметници (подобни на прословутата беседка, обезобразила средновековната църква в крепостта), изоставени бяха идеите за обществено неприемливи промени върху архитектурните шедьоври (например Покрит мост). Ловешкият мир беше отбелязван всяка от четирите години, дори се направиха първи опити за организиране на средновековен фестивал, а ловешката крепост се наложи като център на театрални, музикални и развлекателни събития. Една от идеите остава в графата нереализирани – тази за възстановяване на архитектурните паметници, собственост на общината.

Във второто видео представих приоритетите за култура и образование. Заявих следното:

Увеличаване на средствата за култура, гарантиране финансовата стабилност на драматичния театър, всички културни институции и местна финансова подкрепа за дейността на читалищата.

Удвояване на средствата за културния календар на общината и увеличаване на средствата във фонда за културни проекти.

Налагане на Цветница и Ловешките музикални вечери като културни събития с национално значение, възстановяване на ловешкия рок фест.

Ежегодно честване на Ловешкия мир

Увеличаване средствата за образование, нарастващ дял на общината в делегираните бюджети на детските градини и намаляване таксите на родителите

Отделяне на средства за спортната база на училищата.

През този мандат средствата за култура бяха повече във всички бюджети, културният календар се подкрепяше със 155-170 000 лева срещу 90-95 000 в предишните мандати. Фонд „Култура“, на който бях председател, разпределяше по 10 000 лева всяка година за проекти на граждански организации, сдружения и читалища. Въпреки това считам, че ресурсът беше малък, но настойчивото предложение да бъде поне удвоен беше отклонявано с обяснения за бюджетни ограничения.  В Комисията по образование взехме решение за поетапно ремонтиране на читалищата, дори съставихме комисия за оценка на най-належащите ремонти,но администрацията саботираше нашите намерения. Цветница не стана национално събитие, но бе изнесена на повече площади и сцени и претърпя най-успешните си издания като привличаше рекорден брой хора и печалба. Ловешките музикални вечери представиха някой от най-харесваните изпълнители от различни жанрове на музикалното изкуство и се завърнаха в стария четиридневен формат. По мое настояване и чисто емоционално съдействие рокфестът беше възстановен през 2016 година, през следващата трансформиран в Lave Change Music Festival. Средствата за образование нараснаха и заради подкрепата на националния бюджет, и заради вложените местни средства в проектите за обновяване на училищните дворове и спортни площадки и дворните пространства на детските градини. Сред непостигнатите приоритети остава увеличения дял на общината в делегираните бюджети на детските градини и съответно намаляване таксите на родителите.

В третото видео бях записал акценти по проектната дейност на общината като се ангажирах със следното:

Публичност на разработваните проекти. Ще заставам само зад тези, които са получили обществена подкрепа и са преминали през дискусия в общинския съвет.

Ще подкрепям проекти с голяма обществена ефективност като канализация на градските квартали, изграждане на спортни съоръжения с публичен достъп, реконструкция на парка „Стратеш“, проекти за културната и образователна инфраструктура.

Ще застава зад проекти с икономически потенциал – модернизация на Деветашката пещера, модернизация на зоопарка, културни проекти с национално значение.

Прозрачност на обществените поръчки и прекратяване на корупционните практики

Силна подкрепа за бизнеса при участието му в европейски проекти.

За съжаление през този мандат общинската администрация не представи много проекти. Макар и малко на брой всички предложения за нови социални услуги, реконструкция на училищните дворове и мащабния ремонт на ПГВМ, санирането на жилищни сгради и сградата на РУ – Ловеч  преминаха дискусии в ОС и получиха обществено одобрение. Подкрепих проекти за подобряване спортните площадки в училищата, които имат безусловен публичен достъп, за цялостната модернизация на уличната мрежа в квартал „Дикисана“ и необходимите процедури за отпочване на подмяна на канализацията в квартал „Младост“, който за съжаление не беше стартиран. Със неудовлетворение отбелязвам, че сред приоритетите на администрацията от този мандат не попаднаха проектите за Деветашката пещера, „Стратеш“ и зоопарка. Във всички случаи, в които бизнесът се нуждаеше от подкрепата на Общински съвет, естествено давах своята подкрепа.  За съжаление в повечето случаи това бяха малки търговски начинания. В потвърждение на думите си за прозрачността на обществените поръчки и корупцията направих твърде сериозни крачки. Разследвах и публикувах смущаващи факти за обществената поръчка, доставката и покупката на печално известното атракционно влакче. Моите публикации послужиха за прокурорско обвинение и все  още неприключило обвинително дело.

Преди четири години предпочетох да не говоря много и ясно да очертая областите, в които ще вложа своите усилия на съветник. Затова сега мога да отчета със задоволство, че съм удържал на обещаните думи в 9-10 от цитираните приоритети. Разбира се има и такива, в които съм отстъпил. Не бих се оправдавал с обективни причини, считам че можех да бъда и по-настоятелен. Но не винаги и не всичко може да бъде реализирано. Важно е съотношението между обещано и изпълнено да бъде в полза на изпълненото. И да даваме обещания смирено за да не се срамуваме, че сме излъгали.

В памет на татко

Има загуби, за които никога не си готов. Всяка отминаваща седмица оставя белег като предупреждение.  Всеки следващ ден изчопля малко от надеждата. Но тя е жилава, съпротивлява се. Събужда се с очакването да види изгрева в топлите очи. И макар очите да блестят по малко всяко ново утро, чака следващото и се надява на по-следващото. Затова деня, в който очите угасват те връхлита неочаквано, някак вероломно.

Има загуби, които се осъзнават бавно. Началото е само физическа липса. Един празен стол, едно завинаги оправено легло, едно незаето място край масата за вечеря. Осъзнаваш загубата ден след ден, разравяйки складираните от десетилетия спомени. Търся първият останал от баща ми. Онзи с двата шамара след капризното ми прибиране от детска градина. Единствените шамари от него. Никога повече не ме удари. Рядко, но все пак го ядосвах, а той дори не повишаваше тон. Поучаваше ме с глас на свещеник. Предпочиташе убеждението и винаги успяваше. Отраснал в семейство с оскъдни средства и семпла житейска философия. Наложило се да прекъсне училище и да започне работа рано. Иронията на живота направи така, че завърши вечерна гимназия в първите мои съзнателни години. И въпреки че не беше от високо образован държеше на възпитания изказ. Чух един единствен път тихо да ругае някакъв винт, който не си намираше гнездото в ремонтираната вече готварска печка. В неговия речник нямаше вулгарни думи. Не си позволяваше подобни фриволности, дори когато бяхме на стадиона. Не си спомням да ми е казвал, че подобни думи и изрази са грозни. Той не ги използваше и за мен това беше възпитателно. Не обичаше словесните катехизиси. Възпитаваше с пример. Не помня да ми е кавал, че не трябва да използвам обидни думи. Той не ги употребяваше и за мен това беше достатъчно. Не помня да ми е казвал, че не бива да  се краде, но ми е давал много примери. Най-осъзнатият беше, когато връщайки се от Смочан към Ловеч удари внезапно излязла на пътя овца. Каза ми, че трябва да оставим животното, защото не е наше, а на другия ден отиде в милицията за да разкаже за инцидента и получи подигравките на милиционерите, че не е взел овцата. Не помня да ми е казвал, че омразата е грозно чувство. Тай не я познаваше. Умееше само да обича и да прощава. Макар и рядко го ядосвах, а той дори не повишаваше тон. Прощаваше всичко, дори и най-неочакваните изненади. Като онази, когато му казах, че едва 23 годишен трябва да се оженя за едно непознато за него момиче. В очите му нямаше дори и укор. Само разбиране и прошка. Посрещна Цеца с любов, която запази до последния си ден. Не беше от тези, които натрапваха любовта, но никога не я криеше. Тя топлеше от очите му, успокояваше от думите му, окуражаваше с жестовете му. Поведението му беше школа по любов, а аз имах щастието като негов син да бъда първи ученик. Опитвам се да си спомня дали съм чул от него думата трудолюбие. Той не беше по думите. Казваше всичко с действията си. А плодовете на труда ги виждах в изобилната зеленчукова градина и пълните зайчарници на село и в закъсненията от работа, където вечно взимаше допълнителни часове. Така първоначално допълваше бюджета за да не ни липсва нищо вкъщи, а после осигуряваше средства за да ми даде шанса да следвам в София. Във всеки важен момент в живота ми ме оставяше сам да направя избора. Когато реших какво да уча, когато избрах момиче, с което да изградя семейство… Никога не коментираше избора, просто заставаше зад мен и ме подкрепяше. Ако беше седнал да ме убеждава, че човек трябва да живее достойно и честно, сигурно нямаше да запомня. Той просто живя така и неговия път ме възпитаваше. Научи ме, че с труд и почтеност можеш да постигнеш всичко необходимо.

Усещането за загуба ще се подрежда късче по късче, ден след ден. Със спомените, складирани в паметта от десетилетия. Спомените от моите детски години, когато ми даваше първите уроци по хигиена в градската баня, където всички се тълпяха в късния неделен следобед. От онзи далечен ден, когато разбрах, че вече не ме държи за седалката, защото  ме е научил да карам колело. От морското утро, когато ми помогна да направя първите загребвания и да се науча да плувам. От момента, когато застана зад мен пред огледалото в банята, хвана ръката ми и бавно плъзна бръсначката по едва наболия мъх по лицето ми. От момента, когато ми показа скоростите върху лоста и предназначението на педалите в москвича. От деня, когато щастието го обсебваше всецяло, притискайки до гърдите си наскоро родената внучка. Или от коледната вечер след около година и девет месеца, когато скрит в костюма на Дядо Коледа носеше първите подаръци и попиваше от щастието на малкото момиченце. От безбройните недели, когато ме водеше на стадиона и ми предаде любовта към футбола. От топлите вечери, когато под асмата пред къщата на село ни налягаше безвремието, а чаша споделена ракия или халба бира ни караше да се чувстваме толкова удобно. От празниците, които чаках с огромно нетърпение, защото знаех, че ще седнем всички край масата и ще изживеем поредната незабравима вечер.

Има загуби, които остават завинаги. Защото се осъзнават бавно и постепенно. Един истински живян живот оставя много спомени. А те ни напомнят за всичко, което сме имали, но вече ще ни липсва. Мисля, че така трябва да бъде. В живота ни да остават празнини и рани. За да не забравяме и да бъдем благодарни.

Казват, че добрите души винаги отиват в рая. Вярвам, че господ те е помилвал, тате, и сега седиш някъде близо до него.

Оставам в политическото състезание с амбицията да представлявам почтените и достойните

Вярвам, че подкрепа трябва да се иска честно и с чисти намерения. Както постъпих преди осем и после преди четири години. Убеден съм, че сега, преди да потърся подкрепа отново, дължа отговори на очаквани въпроси.

В далечната 2011 година поисках подкрепа за да променим посоката в развитието на Ловеч. Не успяхме, но това не ме отказа да работя за нейното осъществяване. През 2015-та успяхме да сложим край на две десетилетия управление на БСП. Промяната се оказа далеч от това, което очаквахме. Защото промяната не е синоним на имена или политически партии. Тя е кауза и принципи. Каузата да спре свободното икономическо и демографско падане на Ловеч, принципите- морал и отговорност пред гражданите. Въпреки разочарованието, смятам, че не мога да бъда упрекван, че съм отстъпил от морала или съм се отказал от борбата за кауза.

Дълго се колебах дали да продължа, дори обмислях да направя крачка встрани през тази кампания. Но няколко обстоятелства обърнаха решението ми. Ако отвратените си тръгнат, остават отвратителните. Арогантното безсрамие, заело места в редица съветнически листи се оказа един от най-силните ми агитатори. Към общинският съвет е тръгнало съзвездие от хора, които, ако познаваха срама,  щяха отдавна да са  напуснали светлината на обществените прожектори. Преки участници и съучастници в разсипването на града и местните предприятия, политически брокери, които разменят подкрепата си за бизнес услуги, лична изгода, икономически поръчки, дори амбулантна търговия… Души, преливащи от алчност, но изпразнени от морал. Повече от всякога е ясно, че точно обществените каузи и морала се нуждаят отчаяно от представителство в общинския съвет.

Безчестието достигна най-грозни превъплъщения на политическото номадство. Кандидати, които сменят политическите партии като чифт сезонни обувки. Без свян и политическа идеология. Политическите номади нямат усещане за граждански дълг, техният морален компас винаги сочи личната изгода. Болезнено ясно е, че  общинският съвет има нужда от повече хора на честта, които стоят на едни и същи граждански позиции и следват едни и същи политически убеждения в победи и провали.

През последните десетилетия безчестието и сребролюбието изгониха нормалността от политиката. Властта от двигател на публично развитие се превръща в инструмент за засищане. Общинският съвет е все по-малко място, събиращо уважавани, загрижени и съзидателни представители на общността и все повече борса, край която търгуват морални далавераджии и разрушители.

Искам вашата подкрепата точно заради възможността нормалността да получи представителство. Ако до сега не сме успели с истинската промяна, то е защото нормалността и почтеността не могат да сформират мнозинство. Общинският съвет се нуждае повече от всякога от нормални, достойни и честолюбиви съветници. Разумните избиратели, тези които не гласуват с емоция и портфейл, трябва да бъдат представени.  Не твърдя, че нормалността може да отвоюва доминация още сега, но промяната ще дойде стъпка по стъпка, съветник по съветник.

Искам вашата подкрепа за да продължавам да показвам, че работата в общинския съвет може да бъде отговорност пред гражданите, а не пазар за трупане на облаги. За всички мандати, през които ме изпратихте в общинския съвет, не потърсих и не получих лична или семейна изгода. Не забогатях, не добих терен, не започнах бизнес, не спечелих проект, не се издигнах в професионалната кариера. Вие, избирателите, решавате кого да изпратите – този, който ще дава време и енергия или онзи, който  ще изтъргува вашата подкрепа в своя изгода.

Искам подкрепата ви заради политическата лоялност. През всички мандати представлявах СДС. Само преди седмица отказах избираема позиция под друга политическа абревиатура. През живота си не съм представлявал друга политическа сила, защото вярвам, че хората, които стоят зад кауза не са политически нестинари. Отговорно е да представляваш ясна обществена група, безотговорно е всеки избор да припознаваш себе си в различна група избиратели. Всеки съветник отговаря пред социалната група, която го е подкрепила, избраният от корпоративен или платен вот без съмнение не отговаря пред никого.

Искам вашата подкрепа на принципна основа. Искам гласа на тези, които споделят моята кауза и възприемат местната политика като честно състезание, а представителството в местното самоуправление като готовност да даваш повече, отколкото взимаш. Изборът може и трябва да бъде форма на лично уважение. Уважението е безценно и не се купува. Затова и този път ще бъда от малцината, които няма да похарчат нито лев за да си набавят персонални гласове. Зад този принцип стоя откакто за първи път поисках вашата подкрепа. Това също е предизвикателство, да покажем, че не всички места в общинския съвет се продават. Това също е част от промяната – да докажем, че подкрепените от достойните могат да бъдат повече от подкрепените от подкупните.

Искам вашия глас в името на промяната. Но не онази промяна, за която ще ви говорят мнозина. Смяната на един човек с друг. Вече трябва да сме се научили, че не може да има промяна ако сменяме хора, но запазваме нрави. Нуждаем се от промяна в манталитета на избора. На първо място да върнем нормалността в политиката и съвета. Промяната ще дойде, когато зад бутоните, с които се решава съдбата на Ловеч, застанат повече честни, принципни, достойни, умни, отговорни, смели хора. Когато съсипниците, крадливите, корумпираните, уязвимите, подсъдимите, политическите брокери останат малцинство.

Зад тази промяна заставам! За нея искам вашата подкрепа! Може и да не дойде веднага, но всяка стъпка към нея е надежда. И не забравяйте, че когато отвратените са пасивни, отвратителните тържествуват.

В двадесет и пет реда: Как се създава бумащина в училище?

В началото на тази учебна година стана ясно, че администрирането на образованието е като игра на счупен телефон. В МОН разпоредили да се разтоварва учителя, но РУО-та  и директори чули да се натоварва. На семинари и среща от министерството казвали „дайте още свобода на учителя“, а експерти и директори дочули „дайте още работа на учителя“.

Аз съм от щастливците, които работят в регион и училище, където се чува ясно и без ехо. От началото на тази учебна година работим само с електронен дневник. Скочихме в дълбоко смело и без сухи тренировки. Само няколко дни след началото на учебната година аз и колегите усещаме какво облекчение е да не пишеш на няколко места в дневници, да не попълваш всевъзможни справки, да не разписваш и заверяваш бележници и т.н. Министерството препоръча и удари рамо на въвеждането на електронни дневници с осигурено частично финансиране на абонамента за него. Само, че дали по счупения телефон достигнаха грешни инструкции, дали страхът на директорите, че ще загубят доста източници на онзи властоутвърждаващ тотален контрол или просто заради желание да се мачкат учителите, в много училища приеха финансовата помощ на министерството, преминаха на електронен дневник, паралелно с пълноценната работа по хартиения. Ето на това му се вика двойно счетоводство, сиреч учителят е накаран да върши всекидневната работа по разписване на часовете, отсъстващите и оценките ДВА ПЪТИ. Чисто проба допълнително натоварване и растящо разсейване на учителя от основните му преподавателски задължения. Събирателно БУМАЩИНА. Откъде идва тази бумащина, приятели? От училищните ръководства! Тези директори, които умеят да ценят усилията и времето на преподавателите правят рационален избор. Там, където социалният статус на родителите позволява се преминава директно на електронен дневник. Там, където ползването му се обезсмисля, поради финансови или образователни затруднения на родителите, се работи по традиционния начин с хартиения дневник. Защото работата и по двете е като да стовариш още една тояга върху превитата гърбина на учителя.

От началото на тази година в моето училище няма и задължителни разпределения. Надявам се и в целия регион, защото позицията на местното РУО е в унисон с промените в Наредба №5 и неколкократно афишираните от министъра промени. Само, че в други региони и в много училища е мътна и кървава. Експерти настоявали, че промяната е само за класовете, работещи по новата учебна програма и не се отнася за 11 и 12 клас. Директори продължавали да изискват съставяне на разпределения и даже нареждали да им се разпечата по екземпляр за да могат да контролират. А някаква си опортюнистка от регионално управление заявила, че министърът не може да прави такива промени, защото не е педагог. Чак сега разбрах, че есенцията на педагогиката е в катехизиса на разпределенията.  Е, кому не става ясно, че нашето образование се управлява на принципа на феодалните владения. Големият началник казва „дайте свобода“, но регионални или локални властници мърморят сърдито „аз моите крепостни не ги давам“.

Та така, мили приятели, бумащината наистина е нещо, което носи самочувствието за контрол и е трудно прежалим инструмент, за тези, които смятат, че енергията на българското образование се черпи от страха. Тъй, че когато кажете „бумащина“ не гледайте нагоре. Бумаготворците са съвсем близо до вас.