Възпитателната легитимност на училището е поставена под съмнение


uchilisten-zvanecЧесто си спомням моите ученически години. Училището беше неприятна смесица от идеологически лъжи и казармени порядки. Възпитаваше с твърда ръка и наложен авторитет. Индивидуалните особености почти нямаха значение. Важно беше форматирането и общността. Постигаха ги с изумително разнообразие от методи. Масова гимнастика преди сутрешните занимания, няколкоседмично маршируване под палещото обедно слънце заради прегледа на строя и маршовата песен, бригади, на които постови пазеха знамето, военно обучение, траурни караули пред снимката на поредния починал генерален секретар на КПСС… Училището беше силно ангажирано да възпитава социалистически граждани, но хора… Надявам се да съм станал добър човек, но ако се е случило изобщо не е заслуга на училището. Дължа го на моите родители. Те ме поучаваха да обичам и уважавам, да подкрепям и помагам. Училището изискваше сервилност и подчинение. Свободата я получавах извън него. В часовете, прекарани на другия край на града в игри или разходки край реката. Без страховете и обсебващата грижа на родителите ми, които знаеха, че вечерта ще се върна. Уморен, но щастлив.

Преди години, когато реших, че да остана учител първо си направих мислен списък на всичко, което не харесвах в училището през моите ученически години. Реших, че ще давам на моите ученици онова, което ми бяха отнели на тяхната възраст. Установих, че трите дефицита, които най-много са ми липсвали през годините на училищно порастване са били любов, свобода и доверие. Поставих си за задача да възпитавам децата така, че да си тръгват добри хора. Тъй като  учителят също е човек и следователно податлив към грях и изкушения, вероятно съм се отклонявал от принципите си, но винаги се опитвах да отстоявам справедливост, еднакво отношение към всички, свобода за личната изява и позиция. От години се стремя да градя общности чрез взаимно опознаване и зачитане, които рано или късно се капитализират в доверие и любов. И разбира се личният пример на човек, който спазва правилата, държи на думата и изпълнява обещанията. Всичко това избродирано върху канавата на вярата, че училището трябва да произвежда човеци –добри и обичащи, отговорни и способни да впишат различията си в единството на цели и мечти. Времето разглези самочувствието ми на човек, който се справя с тази амбиция. Оценката за знанията и учебния труд се променяше, но представата ми за възпитателното влияние на училището оставаше константа.

За съжаление напоследък тази концепция взе сериозно да се напуква. Градивният индивидуализъм започна да избуява във враждебен егоизъм, солидарността да среща все повече предатели, доверието търпи ерозия от лицемерие, дадената дума се претегля еднакво с лъжата. А както находчиво е забелязал още Достоевски там, където безчестието е норма, всички са склонни да го последват. Днес общностите все повече приличат на градени от кибритени клечки, а добрият човек започва да изглежда демоде. Училището отдавна загуби своя монопол върху знанието, но обществените бури го запазиха непокътнато в качеството му на авторитет във възпитанието. Сега и този втори темел ми изглежда разклатен. Усещам го по все по-трудните успехи в осъществяването на моята лична възпитателна концепция. Това, което вчера постигах с няколко думи, днес е почти непосилно със системни и изморителни усилия. Ние учителите в ситуации на объркване имаме няколко клиширани обясненията. Едно от най-популярните казва, че децата са други. Няма съмнение, и за мен основният проблем е поколенчески, но не толкова в децата. В началото казах, че ако съм израснал  като свестен човек го дължа на родителите си. Бунтът срещу авторитетите, недоволството от правилата си имат домашни съюзници. Често споделям с моите ученици, че се презентират като хора, които искат непременно да вземат всичко, което им се полага в училище. Но не желаят нищо да оставят. Навици изградени у дома, където всичко е позволено, а капризите се къпят в удовлетворение. Родители, убедени, че не бива да отказват и деца, научени да получават всичко. И едно училище, което иска да създава хора, но не намира съмишленици. Дошло е време да реформираме отношението към училището и децата. Ще бъде дълго и трудно. Дано да успеем.

Advertisements
Posted in образование | Вашият коментар

Загреб е полудял


Наближава полунощ, а района около Загребската арена (съвсем близо до хотела ми) е неспирно огласян от мощни песни. Няма да се спи. Няколко часа след финала десетките кафенета наблизо са препълнени от щастливи хора. Бирата се лее неспирно, песните също. Тук трудно можете да срещнете човек, който да не е облечен в червено-бялата фланелка на ватрените. На всяка трета тераса или прозорец гордо е разпънат националния флаг. Клаксони пронизват тишината, а от колите се веят флагове. На всеки час над центъра политат фойерверки. Да, наистина всички са щастливи. Никой не е тъжен от загубата. Разбират, че са постигнали нещо грандиозно – вицешампион на планетата със златна топка за Лука Модрич. Тези хора са различни балканци. С европейска аристократична жилка. Заради австро-унгарското влияние. Моля не сравнявайте радостта им с нашето американско лято. Те го постигнаха още през 1998. Но не спряха да градят и развиват. Затова 20 години по-късно играха финал. В тази страна наистина правят всичко различно. Затова и във футбола, и в икономиката им дишаме праха. Шумът от прозореца ми напомня, че тези едва четири милиона души имат пълно право да се радват и гордеят със себе си. Само празния ми станах не е съгласен. Оказа се, че в следобеда на финала никой в Хърватия не работи. Нито магазини, нито ресторанти. Само кварталите кафенета, които предлага единствено бира и спиртни напитки. И разбира се инжектирани с адреналин песни.

Posted in Uncategorized

Щe се издължи ли съдбата на тази великолепна Хърватия?


768x432Днешното златно поколение на Хърватия е родено в края на 80-те и началото на 90-те години от миналия век. Голяма част от тях са преживели в детството си ужасите на войните от разпада на Югославия. В Хърватия или Босна. Семействата бягат зад граница и някои от децата порастват в чужбина. Лука Модрич се ражда в семейството на бежанци, напуснали Босна. Деян Ловрен и Марио Манджукич порастват в Германия. Иван Ракитич е роден в Швейцария, където живее относително бедно с родителите си, хърватски бежанци. Много от настоящите национали се срещат с лишенията и смъртта още в детството си. Сега са национални герои на една малка балканска държава. Разположена е на скромните 56 000 квадратни километра, почти два пъти по-малко от България. Населявана от само 4,4 мил. души.

Хърватия няма колониално минало, нито е желана дестинация за мигранти. Тя събира своите национали от тези само 4,4 млн. души. Най-малката страна в осмицата на най-добрите национални тимове от световното първенство. Единствената в карето на полуфиналистите, която не ползва услугите на футболисти с африкански, южноамерикански или азиатски корени. Кой каза, че белите не могат да скачат и печелят? Вижте Хърватия, представена само от бели мъж,е отново уникален факт във финалната четворка.

Хърватия бе сериозно подценявана още от началото на първенството. Да се чуди човек защо, след като пет от националите на тази страна (Модрич, Ковачич, Ракитич, Вършалко, Манджукич) играят в отбори от топ 5 според ранглистата на УЕФА! Осем от селектираните футболисти защитават цветовете на най-популярните отбори в Испания и Италия.  Ватрените имат национали във водещите отбори от всяко от петте най-силни първенства в Европа и света. Хърватски имена личат в съставите на победителите  в  Шампионска лига и Лига Европа. Става дума за изключително качество. И то се видя в мачовете от целия турнир. Хърватите отстраниха по пътя си два отбора с биографията на световни шампиони (Аржентина, Англия) и два с биографията на европейски шампиони (Дания и Русия, макар и шампион като СССР) и още един със славата на африкански шампион (Нигерия). Не загубиха нито един мач. Не пропуснаха мач, в който да отбележат гол. За единадесет попадения се разписаха осем футболисти. Ето това също е класа.

Хърватите преминаха през три 120 минутни мача  и въпреки това надиграха Англия. Неспирни бяха коментарите как тези уморени футболисти няма да издържат. Сякаш за да се надсмее над прибързаните мнения Златко Далич остави титулярите без смяна до края на редовното време в полуфинала. Елиминациите с тежки мачове и продължения доказват морала и духа на хърватския отбор, но към тази констатация може да се добави още един нюанс. Във всеки от мачовете хърватите тръгваха с пасив, натискаха противника, изравняваха и в крайна сметка печелеха.

След снощния полуфинал само предубедени фенове могат да оспорват класирането на Хърватия като заслужено. Хърватите изстрадаха, но и извоюваха своето право да спорят за световна титла. Същото както в годините на тяхното детство гордият им народ изстрада и извоюва свободата си. Съдбата има верисии за връщане. До финала стигнаха единствените непобедени отбори. Всички считат Франция за фаворит, но Хърватия мечтае. С докосващия „Златната топка“ Модрич, с непримиримия Манджукич, неуморните Ракитич и Перешич, сърцатите Вида, Вършалко, Стринич и великолепния вратар Субашич тези мечти въобще не са наивни.

Posted in спорт | Вашият коментар

Когато демографията е просто дъвка за жвакане


baby_showПреди седмица виртуалните медии потънаха в скръб, защото населението на България спаднало под 7 000 000 души. В първите дни на тази седмица, пък, прочетохме, че правителството планирало в демографската си програма за тази година 65 000 деца. Така ще увеличало раждаемостта само за година с почти 10 000 деца след рекордно ниската раждаемост от 57 000 , регистрирана през миналата година. Две новини, всяка от които, въобще не е вярна и подвежда читателя.  Както се казва и двете новини са грешки в преводи или иначе обяснено се дължат на не особено компетентния прочит на числата от журналистите. Тревожната вест за срива под границата на седмия милион е заимствана от един брояч – този на Департамента по социални и икономически науки на ООН. Нека поясня, че той не разполага с ежедневни данни за родени и починали, нито със справки за емигрирали. Чисто и просто използва математически алгоритъм, получен от средногодишното намаление за последните няколко години. Единственият, който разполага и публикува актуални данни за населението е НСИ, където броят се изчислява с отчитане на родените и починалите и макар и по-неточно на емигриралите. В края на 2017 година НСИ отчете 7 050 034 души и средно годишно намаление от 45 – 50 000 души. Простата аритметика показва, че няма как в средата на тази година населението да се е стопило с 50 000, а това по-скоро ще стане в края на тази или началото на следващата година. Тоест развръзката е неизбежна, но ще се забави със 6-7 месеца.

 

Антирекордът в раждаемостта от миналата година също е журналистическа измислица. Според НСИ през 2017 година са родени близо 64 000 деца. Числото 57 000 е взето на недоверие от медиите от Регистъра на ражданията на здравното министерство, за които се знае, че са неточни, защото се актуализират със закъснение и не получават информацията от по-малките населени места. На този фон и твърденията, че правителството планира няколкохилядно увеличение до 65 000 раждания са си елементарно скалъпени. Просто правителството е разчело средства за помощи при раждане като е взело за база броят на родените в предходните години. Естествено, че числото 65 000 няма да се достигне, няма да се достигне и 64 000. Апропо, в това бихме се убедили ако контролно погледнем числата в споменатия вече регистър към днешна дата. Да, ама не, защото регистърът не е активен от няколко дни.

 

Пиша всичко това с тъжната констатация, че демографския проблем в България е просто дъвка, която се жвака от лаици в материята. Защото нито вайкането на медиите, нито пълното безхаберие на управляващите по отношение на демографските процеси вещаят наченките на някаква политика за забавяне и евентуално овладяване на демографската криза. Нищо, че има цял правителствен ресор и министър, който отговаря за това.

 

 

Posted in общество | Вашият коментар

Езиковата пак е в компанията на най-добрите училища


Има много критерии, по които може да се съди за рейтинга на едно училище. Най-често цитирани са външните изпити, но колко добре ще се представят учениците на изхода до голяма степен се предопределя от това как са приети на входа.  Още повече, че тези резултати са пряко свързани. Ако едно училище приема качествени ученици несъмнено ще може да разчита на висок резултат и на зрелостните изпити. Същевременно силно представяне на матурите мотивира най-добрите да кандидатстват в училищата с висок рейтинг. Точно затова си поставих досадната задача да се поровя в класиранията на езиковите училища. Естествено за да видя къде се подрежда ловешката езикова гимназия. Добре известно е, че обичам да си служа със статистика, която дава факти за да бъдат направени ясни и убедителни изводи.  В таблиците, които представям използвам всички официално обявени минимални балове от регионалните управления на образованието. Само няколко управления (Кюстендил, Перник, Смолян, Ямбол, Силистра и Търговище) не предоставят тази информация, но тези области традиционна не сред първите в страната, така че не могат да поставят под съмнение класациите. Тъй като търся мястото на нашата езикова гимназия представям само подрежданията за профили немски с английски език, английски с немски език, английски с испански език и френски с английски език. В класирането не поставям софийските гимназии, тъй като подборът там се извършва от несъпоставима демографска база.

По традиция през последните години най-висок бал се постига за паралелките, профилирани с немски и втори английски език. В подреждането по достигнати минимални балове първите места са заети от езиковите училища в големите градове – Варна, Пловдив, Стара Загора , Бургас. Непосредствено след тях е ловешката езикова гимназия. Разбира се с малко по-добри минимални балове са езиковите училища в Благоевград и Плевен, но те са постигнати само с една паралелка, докато при нас са три.

НЕ 22

Сред английските паралелки най-предпочитани са тези с немски като втори западен език. В тази класация нашата езикова гимназия е още по-напред като заема пета позиция и изостава само с 3-4 точки от пловдивските, разбира се с уточнението, че техните паралелки са значително повече.

НЕ

Профил английски с испански език не се предлага в много училища в България. Тук нашата гимназия заема вече втора позиция сред извънстоличните езикови училища, изпреварвана единствено от хасковската езикова гимназия.

АЕ 1

В подреждането на минималните балове за френски с английски в извънстоличните училища Езиковата отново е пата,  но по-важното е, че споделя място в една престижна компания от няколко водещи училища, чиито минимален бал е значително по-висок от останалите.

ФЕ

Статистическото подреждане затвърждава две тенденции, които съм констатирал в няколко статии през последните години. На първо място единствените сериозни конкуренти на ловешката езикова гимназия в северната част на страната са езиковите училища от Варна. Или както вече с основание съм писал между река Тимок и Добруджа няма по-добра езикова гимназия. Втората е, че училището има качеството да се измерва с езиковите гимназии от Пловдив, Варна и да оставя зад гърба си тези от Бургас и Стара Загора. Новината е стара, но въпреки всичко звучи хубаво.

 

 

 

Posted in образование | има 1 коментар

Сметища в сърцето на Ловеч


dav

Центърът на Ловеч. Комплекс „Космос“. На крачка от пешеходната зона на улица „Търговска“. Купчини с натрупани боклуци – всевъзможни отпадъци от храни и напитки. Сметище в една силно урбанизирана зона. Отпадъците са трупани системно. Най-вероятно от работниците, които ремонтират центъра. Честно казано не ме интересува кой е сътворил простотията. Недопустимо е в сърцето на града се трупа подобна мръсотия.

dav

Знам, че докато трае ремонта територията е строителна площадка. Само, че строителна площадка не значи сметище. А ремонт не е оправдание за бездействие. Нито пък индулгенция за това, че общинската фирма „Еко“ АД е оставила централната част да се зарива с отпадъци.

dav

Господин Пенчев както винаги има оправдание. От общинска администрация не му възлагат. На едно от заседанията на общински съвет ми каза, че няма да извърши нито една дейност, която не му е възложена. За да не трупа загуби като предшествениците си, които бяха извършвали невъзложени дейности. Само защото тогавашният ръководен екип смяташе, че градът не може да остане мръсен заради административната безотговорност по възлагането. Хора разни, идеалите им също.

dav

Нахално е да се чака възлагане за измитането на няколко купчини с боклуци. Мога да си представя и какви пари ще изгуби фирма „Еко“ АД от почистването им без нарочно указание от местната администрация.  Като обикновен гражданин това въобще не ме интересува. Аз искам градът да бъде чист. А той е небивало потънал в боклуци. Крайно време е да се разбере, че възложител са ловешките граждани. Защото те плащат със своите данъчни отчисления съществуването на общинската фирма „Еко“ АД и всички заплати на нейните служители, включително и тази на изпълнителния директор. Така, че хайде свършете си работата и не ни занимавайте с възлагателната еквилибристика на администрацията. Защото докато си подхвърляте топката този град трупа срамни пластове мръсотия!

Posted in Регионално развитие | Вашият коментар

Документите свидетелстват: Ловешката болница е затъвала дълго и системно, пред безучастните погледи на кмет и общински съветници


bolnicaСъстоянието на ловешката болница предизвика ожесточени обществени полемики през последните една-две години. Всеки има мнение и припознава виновни. Спасители много, но никой не си спомня с действие или бездействие да носи и частица отговорност за съсипването на болничното заведение. Както съм посочвал и друг път всички карти трябва да бъдат свалени на масата. Обективните факти трябва да бъдат огласени, защото прозрачността е важен инструмент, по пътя към правдивите оценки. С тази мисъл преди време обещах да поискам в качеството на общински съветник писмени документи за поведението на кметските администрации и общинския съвет през дългите години на задлъжняване и сриване на болницата. За целта пожелах да ми бъдат предоставени всички решения на Общински съвет – Ловеч и всички отчети на представителите на ОС в общото събрание на болницата от 2006 година до края на 2017 година. Документите сочат, че болницата е трупала системно загуба от 2006 година. Още от 2008 година започват да се разработва оздравителна програма. Оздравителни програми са изготвени и през 2012 и 2015 година. Тези факти, обаче, не са доведени до знанието на общинския съвет, тъй като представителите на общината в Общото събрание рядко изпълняват задължението да представят отчети от проведените събрания. Излиза, че болницата е агонизирала и затъвала в задължения през безучастния поглед на кметовете и общинския съвет.

За целият период общински съвет е взел 29 решение, които касаят МБАЛ „Проф. д-р Параскев Стоянов“. От тях се вижда, че местния орган е подпомагал  финансово, доколкото му позволяват силите, ловешката болница. С реш. 577/ 1.12.2005 предоставя безлихвен заем от 180 000 лева на болинцата. През 2007 година (реш. № 1030 от 26.04) е предоставил 70 000 лева за закупуване на апаратура за клинична лаборатория.През 2006 година предоставя (реш. №792/27.07) 16 000 лева за подмяна на дограма в отделение „Ортопедия и травматология“. Със същото решение подпомага болничното заведение с оборудване на стойност почти 15 000 лева. С друго решение (№910) от ноември същата година осигурява 7 000 рева за авариен ремонт. С две решения от 28.07.2011 година осигурява близо 32 000 лева за инструменти и апаратура и предоставя дарени хирургически инструменти и анестезиологични пособия на стойност около 2400 лева. На 29.09.2011 година дава съгласие да бъдат отпуснати 53 000 лева за оборудване. През 2012 година (реш. 177/31.07.2012) общински съвет осигурява 30 000 лева за закупуване на оборудване за отделението по хемодиализа. С решение 119/31.03.2016 и №565/31.10.2017 разсрочва задължения на болницата съответно в размер на 51 000 и 38 000 лева. Съвсем прясно е решението (703/29.03.2018), с което общински съвет дава съгласие общината да закупи апаратура на стойност 35 000 лева. Лесно може да се пресметна, че Ловешка община е подпомогнала болницата с повече от 400 000 лева. По-голямата част от другите решенията касаят изборът на представители на ОС в общото събрание на болницата и тяхното упълномощаване как да гласуват. В предоставения ми пакет документи са видни пълномощията предоставени от ОС на своите представители за участие в общите събрания на болницата през 2006, 2007, 2011, 2012, 2013, 2014, 2015,2016,2017 година. Не са ми предоставени подобни решения за 2008, 2009, 2010 година. Не се наемам да предположа дали се касае за небрежност на служителите, изготвили папката с документи или на хаос в архива с решения на общински съвет.

Първите признаци на притеснение се забелязват едва през 2015 година. Тогава с решение 887/26.02.2015 Общински съвет – Ловеч изисква свикване на Общото събрание на акционерите на болницата, на което да бъде внесена Програма за подобряване на финансовото състояние на лечебното заведение. Пак с това решение задължава кмета да организира работна среща с представители на Министерството на здравеопазването. Година по-късно притеснението се засилва и на 9.02.2016 година (№57) съветът взима решение за ново искане за свикване на общото събрание с дневен ред единствена точка „Приемане на оздравителна програма за развитието на МБАЛ „Проф. д-р П.Стоянов“ АД- Ловеч“. През 2017 година е прието решение (№420/27.04.2017), с което се настоява за включване на представител на общината в Съвета на директорите на болницата.

Добрите новини са дотук. Защото се оказва, че общината и респективно общинския съвет не разполагат, нито с пълната отчетна документация за участие на техните представители в Общото събрание на болницата, нито са си осигурили целия набор от протоколи за взетите решения и проведените дискусии на събранията. Излиза, че общината и съвета не са били добре информирани за събитията в болницата , но и очевидно са проявявали укоримо слаб интерес към тях. За начало нека видим кои са представителите на община Ловеч в Общото събрание на болницата. Господин Милко Недялков изпълнява тези пълномощия от 24.02.2004 до 20.12.2007 година. Господин Младен Младенов от 20.12.2007 до 28.02.2012 година. Господин Пепо Нешев от 28.02.2012 до 26.06.2014 година. Господин Петко Петков от 26.06.2014 до края на 2016 година. През 2017 година с право на глас н Общото събрание участва госпожа Корнелия Маринова. Според информацията, която ми е предоставена от администрацията господин Пепо Нешев е бил и член на Съвета на директорите на болницата от 27.07.2008 до 25.05.206 година.

Едно от важните задължения на представителите на общината да отчетат участието си в Общото събрание на болницата. За съжаление тези отчети са били изключения според документацията, предоставена ми от общинската администрация. Така общинските съветници нито са били наясно с начина на гласуване на нашите представители, нито са били в течение на проблемите със състоянието на болницата и водените дискусии по тези проблеми.

От името на господин Милко Недялков е представен само един доклад, от 29.07.2005 година. В него той подробно запознава съвета с участието си в дискусията по състоянието на болницата като посочва, че е отправил критики за липсващия анализ на натрупаните загуби в болницата през 2004 година със съответното решение за подобряване финансовото състояние на МБАЛ, както и факта, че не се предприема преструктуриране на заведението.  От събранието през 2005 година не е представен протокол.

През 2006 година е проведено Общо събрание, видно от решението на ОС, с което е упълномощен за гласуване господин Недялков. За съжаление нашият представител не е депозирал отчет и в архива на общината липсва протокол от събранието.

Господин Недялков е участвал в две Общи събрания през 2007 година. Първото е проведено на 21.01. има скромен дневен ред от две точки. В една от тях се взима решение за разпределяне на печалбата за 2005 година. Взето е решение 222 291 лева от печалбата да бъдат преразпределени за покриване на загуби. Участието на господин Недялков е видно от подписа, който е поставил като секретар на Общото събрание и като представител на Община Ловеч. За участието си не е депозирал отчет. Второто Общо събрани е проведеното на 11.05.2007 година. В него господин Недялков също е участвал и това е видно от протокола, воден от събранието. В доклада на изпълнителния директор, господин Тихомир Бенев, се посочва, че се наблюдава намаление на щатната численост и легловия фонд в болницата и едновременно с това е отчетена счетоводна загуба в размер на 260  000 лева за 2006 година. Факт е , че болницата вече започва да задължава, а годината е само 2006. В свое изказване представителят на общината , господин Недялков, е посочил, че няма забележки по доклада и, че той правилно отразява дейността на акционерното дружество. За участието си в събранието господин Милко Недялков не е депозирал отчет.

През 2008 година е проведено Общо събрание на 06.06. Ловешка община участва в събранието, а по това време представител е господин Младен Младенов. В свое изказване по доклада той посочва, че финансовите резултати на болницата продължават да се влошават. Става ясно, че Съветът на директорите е изготвил оздравителна програма за болницата за тригодишен период от време, в която се предвижда оптимизиране на персонала и анализиране на дейността на губещите отделения. Не ясно дали общинския съвет е запознат с тази програма, тъй като господин Младенов не е депозирал отчет за участието си. На събранието господин Младенов предлага за член на Съвета на директорите господин Пепо Нешев и същият е одобрен гласуване.

За 2009 година има протокол от проведеното Общо събрание на 5.03. На него е приета Програма за подобряване на финансовото състояние на болницата за 2008-2010. Господин Младенов е депозирал отчет, в който просто отбелязва, че е приета такава програма. Подробности не четем, копие от програмата не е предоставено. Състоянието на болницата очевидно се влошава, защото в отчета за участието си във второто Общо събрание, проведено на 23.10.2009 година, господин Младенов посочва, че е представен план-програма за дейността на лечебното заведение във връзка с преодоляване на последиците от икономическата криза. Подробности отново не са предоставени.

За 2010 година архивът на общината разполага с отчет на господин Младенов за участие в Общото събрание ат 25.06.2010 година. На същото събрание е увеличен капитала на дружеството, с което делът на Община Ловеч се снижава.

За Общото събрание от 2011 година липсва както отчет за участието на представителя на Община Ловеч, така и протокол от проведено събрание.

На 23.11.2012 се провежда поредното Общо събрание, в дневния ред, на което е записана точка „Одобряване на програма за подобряване на икономическите резултати на болницата за периода 2012-2014 година“. Включването на тази точка показва, че болницата продължава да потъва и се търсят решения за нейното оздравяване. Представителят на държавата отказва да подкрепи програмата, тъй като липсват факти и следва да бъде преработена. В гласуването това предложение е подкрепено от акционерите.  Представител на общината е господин Пепо Нешев, който видно от протокола е присъствал. Не е депозирал отчет и по този начин не е запознал Общински съвет с отказа на държавата да подкрепи дейността на Съвета на директорите.

През 2013 година Общото събрание се провежда на 10.09. В архива на общината има само протокол от събранието. Най-важната точка е промяна в Съвета на директорите, с която в неговия състав е включен отново господин Пепо Нешев. За събранието не е депозиран отчет.

За проведеното през 2014 година събрание липсва протокол и отчет на представителя на Община Ловеч. В архива има само протокол от заседанието на Съвета на директорите, когато е одобрен Доклада за дейността през 2013 година и годишния счетоводен баланс. Всички решения са взети от господата Тихомир Бенев и Пепо Нешев. Представителят на държавата, Костадин Атанасов, не поставя подпис в протокола.

На 19.05.2015 година се провежда поредното Общо събрание. На събранието е увеличен капитала на дружеството и намален дела на Община Ловеч до 12.55%. Не е депозиран отчет на представителя на Община Ловеч Петко Петков. Такъв отчет е представил за участието си в събранието на 12.05.2016 година. От неговия отчет става ясно, че държавата отхвърля предложената от Съвета на директорите План за преструктуриране и оптимизиране на болницата с цел подобряване на икономическите резултати и възлага на новоизбрания борд да разработи нов.

През 2017 година са проведени три Общи събрания, но упълномощения с право на глас кмет госпожа Корнелия Маринова не е депозирала отчети. Сумарно след 2006 година са проведени седемнадесет Общи събрания на акционерите (възможно е да са повече с оглед на непълния пакет от документи, които са ми предоставени). В архива на Община Ловеч има само 5 отчета! Видно е, че представителите на общината не са информирали съветници както за взетите решения, така и за актуалното състояние на лечебното заведение. През този период са изработени поне четири оздравителни програми. Съветниците не са запознати с нито една от тях, както и с резултатите от тяхното изпълнение. Болницата системно е трупала загуба и влошавала икономическите си резултати, но ситуацията се е подценявала както от представителите в Общото събрание, така и от Община Ловеч и Общинския съвет. Вината за това е поделена между всички състави на общински съвет, всички представители на общината  в Общото събрание и кметовете след 2005 година.

Posted in Регионално развитие | Вашият коментар

Мълчаливо прикриване на частния интерес в ловешкия общински съвет


640-420-korneliia-marinova-poe-upravlenieto-na-lovechЕдно от важните задължения на общинския съветник е да упражнява контрол върху кмет, администрация, дружества с общинско участие. Това право е регламентирано в Закона за местното самоуправление и местната администрация и Правилника за дейността на общински съвет. Възползвал съм се от правото десетки пъти и съм получавал адекватно и в срок съдействие от администрацията. По време на последния кметски мандат на господин Минчо Казанджиев е имало забавяне на отговори, но никога не съм срещал мълчание. С каквото за съжаление напоследък си служи сегашната администрация, оглавявана от госпожа Корнелия Маринова. Всички мои искания за информация са адресирани до кмета. Кметът е този, който е задължен да ми отговори и следователно носи вината за всеки отказ да ми бъде предоставена информация. Само за два месеца това ми се случи два пъти. Първо кметът отказа да ми предостави информация за намеренията си за стопанисване и опериране на депото за твърди битови отпадъци. Очевидно беше неудобно да ми бъде предоставена информация, че ще бъде обявена обществена поръчка и дейността отново ще бъде предоставена на частна и съвсем не местна фирма.

Още по-неприемливо е мълчанието по искане за информация, което може да бъде задоволени буквално за няколко часа. На 5.06.2018 година внесох искане на информация, в която кметът да ми отговори към коя банка е прехвърлена сметката на общинската фирма „ЕКО ЕАД“ и на коя дата е осъществена промяната. До момента, 22 дни по-късно, нямам отговор от кмета. Преди седмица попитах какво се случва с отговора. Получих оправданието, че писмото е изпратено на господин Валентин Пенчев, изпълнителен директор на фирмата. На 27.06.2018 година са премината всички възможни отговори – както едноседмичният, предвиден за отговор на общински съветник, така и регламентирания четиринадесетдневен срок за достъп до информация. Оставам с впечатлението, че с мълчанието се прави опит да се прикрият няколко факта.

  1. Сметките на „ЕКО ЕАД“ са прехвърлени в „Интернешънъл АСЕТ Банк“, клон Ловеч
  2. Прехвърлянето е станало след избирането на новия съвет на директорите и избора на господин Валентин Пенчев за изпълнителен директор
  3. Директор на ловешкия клон на „Интернешънъл АСЕТ Банк“ е господин Минчо Казанджиев
  4. Господин Казанджиев оглави няколко месечна кампания за смяна на управителния съвет на общинското дружеството.

Излиза, че общински съветник събира коалиция за да осъществи промяна в управленското тяло на общинско дружество, участва в избора на удобен човек (през последния си мандат е назначил господин Пенчев за ръководител на бюджетна дейност „Комунална дейност) в съвета на директорите. Новият изпълнителен директор връща жеста като премества сметките на дружеството в банка, оглавявана от общински съветник. Разбира се за момента тази несъвместимост не накърнява закона, защото ГЕРБ нанесе промяна, която дава гратисен период на общинските съветници да декларират конфликта до 1.12.2019. Няма съмнение, че е накърнен морала, но този факт не вълнува господин Казанджиев, нито общинското ръководство, което го прикрива. Странно съзаклятническо мълчание между хора, които театралничат като управляващи и опозиция.

Posted in Регионално развитие | Вашият коментар