Просветените на хълма се завръщат за да просвещават


egМладият учител е надежда. Младият учител, завърнал се да преподава в своето училище вече е вдъхновение. А когато обича децата и работи всеотдайно се превръща във факлоносец на знания, традиции, история…

Тези мисли са провокирани от скромен, но изпълнен с удовлетворение пост. Едно младо момиче благодареше на първите си деца (ученици) и споделяше гордостта си от техните постижения. Припомняше, че трудът винаги се отплаща. Конкретният повод е успешно представяне на група деца от нашата гимназия на изпита за френска езикова диплома DELF. Явяването на този изпит е рутинно за училището, а успехите са традиционни. Но това е първият изпит за деца на Петя, едно младо момиче с едва едногодишен учителски стаж. Неизбежната смяна на поколенията стовари на крехките плещи на младостта трупани с десетилетия традиции, авторитет и училищно име. Но стартът изглежда като летяш.

Когато постъпих като учител в гимназията преди повече от две десетилетия, тя се осланяше на десетки бивши възпитаници, поели по пътя на преподаването. Още тогава си дадох сметка колко е важно да имаш учители, които някога са седели на същите тези чинове и са се борили с твоите трудности и колебания. Разбрах, че никой не може да пренесе по-заразително и вдъхновяващо духа и традицията от хора, които са пораснали и поумнели на този хълм. Завръщането на бившите ученици като просветители е като преливане на кръв между поколенията. Достоен отговор на девиза на колежа, от който започва вековната история на ловешкото езиково училище – „Просветени за да просвещават“.

Петя преди десет години търкаше чиновете на френската паралелка. Но със сигурност е заредена с духовния допинг на поколенията езиковци. Едно момиче, което може да разказва ученически истории от същата класна стая. Повярвайте ми, това вдъхновява хлапетата.

Зарадва ме успеха, но и  думичките на Петя, тихо споделени на нейната фейсбук страница. Думички, в които прочетох ценни качества за един успешен учител. Любовта към децата, съпричастността към техните усилия и смелостта да ги споделиш публично. И толкова рядката амбиция да възпитаваш в трудолюбие.

Петя не е единствената пораснала на хълма и приела предизвикателството да се завърне като учител. Наближават дузина. Просветени на хълма и решени да просвещават. А докато има учители израснали върху корените на това училище то ще продължава да вдъхновява.

Днес просто беше денят на Петя, споделен с любов и гордост от децата. Утре, може би, героите ще са други.

Posted in Езиковата | Вашият коментар

Образованието в предизборните ангажименти на политическите сили


Kreativni-misliteli-2Образованието отдавна е предизиборна дъвка. Почти всяка политическа платформа му лепи етикета „национален приоритет“. Позицията е странна форма на лицемерие, защото от една страна всички осъзнават необходимостта да се инвестира в модернизация на образованието, а от друга не са готови за дълбоки промени. Разпространено схващане е, че предизборните програми не отразяват истинските намерения на политическите партии. Затова избирателят отказва да ги чете. Споделям по различно мнение, защото гражданите трябва да държат политиците отговорни за техните ангажименти, поети по време на кампании. Гражданското снизхождение към тези обещания окуражава слабо отговорното отношение на политиците към обявени цели и приоритети. Затова се зарових в предизборните програми на политическите партии за да открия общото и различното, специфичното и креативното, позитивното и обнадеждаващото в намеренията им за развитие на образованието в следващите четири години. Фокусирах се върху първите 9 политически формации или тези, които избирателят разпознава според социологическите проучвания. Първата изненада бе, че част от партиите и коалициите имат скромни или въобще не предлагат идеи за развитието на образованието. В мрежата не открих образователни приоритети в програмите на „Обединени патриоти“, „Воля“, „Да, България“ и ДПС. Моля читателите да ми посочат източник, ако съм допуснал пропуск, за да актуализирам този анализ. Разлистването на предизборните програми разкрива добре структурирани раздели за образование в документите на ГЕРБ, БСП, Реформаторски блок-Народен глас, „Нова република“, АБВ-Движение 21. Позволих си дълбок разрез в предизборните ангажименти за да изпъкнат пресечните точки и конфронтиращите се идеи. По кои въпроси основните политически сили изглежда постигат съгласие и по кои теми спорят? Оказва се, че най-силно съвпадат позициите за промени във финансирането на образованието и заплащането на учителския труд. За по-голяма прегледност ще представям идеите в таблици.

Untitled 1

Сериозни промени в образованието могат да се правят единствено ако бъдат заделяни повече средства в националния бюджет. Затова идеята за увеличаване на дела от БВП до равнища близки на водещите европейски държави е базисна.  Повечето политически формации предвиждат подобен ръст –  4,6%  за РБ-НГ и 5% при БСП и АБВ-Д21 до 5,5% за „Нова република“. Единствено политическа партия ГЕРБ не се ангажиран с ясен ангажимент за увеличение на този дял. Странно като се има предвид, че доскороуправляващите  афишират амбиция за двойно увеличение на учителските заплати. Тук политическите партии показват забележително съгласие, но се различават в размера и механизма на увеличението. За „нова република“ това увеличение трябва да бъде 20% и да зависи от качеството и постигнатите резултати. За БСП повишението трябва да достигне 40% в края на мандата без да е обвързано с условия. В програмата на РБ-НГ  се предлага за се постигне достойно заплащане на учителския труд, а за АБВ-Д21 повишението трябва да следва темпа на нарастване на минималната работна заплата, като работещите в изоставащите и трудно достъпните райони. Голямо съгласие събира и намерението за промяна в начина на финансиране на училищата. Единствено БСП не е записала подобна заявка в програмата, въпросът е дискутиран многократно от представители на партията. Налага се виждането, че бюджетът трябва да има постоянна съставка за издръжка и една променлива, която да се определя от броя на учениците. Някои политически формации като РБ-НГ и „Нова република“ настояват при финансирането да се отразява и качеството на обучение и постигнатите резултати.

Политическите партии постигат съгласие и приоритетното развитие на професионалното образование. Този аспект убягва единствено на „Нова република“. Най-много допирателни има в идеите бизнеса да инвестира в изготвянето на учебни  програми,  развитието на дуалното образование и стимулиране на предприемачеството.

Untitled 2

Подкрепата за учителската професия също се прокрадва в записаните акценти за развитие на образованието. Всяка от политическите сили има различна концепция как да се случи това, но регулирането на учителската професията, модернизацията на университетските педагогически специалности, квалификацията на учителите и допълнителната подкрепа за работещите с деца със СОП, уязвими групи и талантливи  срещат позиции.

Untitled 3

Друга приоритетна област, която се радва на консенсус е политиката за преодоляване на неграмотността и задържането на децата в училище.  Нюансите са в подходите, които варират от засилване на административния контрол, през допълнителна работа с изоставащите до финансови подкрепа единствено при завършване на определена образователна степен. „Нова република“ предлага повече внимание на интеграцията на ромите чрез специален фонд и институционални инструменти. От АБВ-Д21 лансират идеята за задължителна школа придобиване на функционална грамотност на мъже и жени без основно образование, но навършили 18 години.

Untitled 4

Изглежда, че инвестициите в подобряване на материалната база не се разпознават като важен приоритет. Подробно разписани ангажименти по този приоритет има само програмите на две от политическите партии. Интересна е идеята на РБ-НГ за осигуряване на безплатни учебници на всички ученици до 12-ти клас.

Untitled 5

По отношение управлението на образованието партиите показват значителни различия.  За БСП първостепенна задача е цялостната ревизия на закона да предучилищното и училищното образование и актуализиране на учебните програми за всички класове. Интересно е намерението на ГЕРБ да извърши преглед и актуализиране на държавните образователни стандарти, макар че същата партия активно участва в тяхното написване преди по-малко от година. Експертите на ГЕРБ имат огромна заслуга за бюрократизирането на образованието и за увеличаване ангажиментите на учителя, но в програмата записват амбицията да работят за освобождаването на учителя от бюрократични задължение. Редом до смелата идея за мандатност на директорите „Нова република“ добавя и екзотичното намерение за премахване на РУО.

Untitled 6За съжаление тревожните проблеми на съвременното образование, свързани с дисциплината и растящата агресия почти не попадат в полезрението на политическите сили. Загриженост личи единствено в програмата на ГЕРБ, където са записани намерения за създаване на механизъм и политики за връщане на дисциплината в училище и увеличаване броя на училищните психолози и педагогически съветници.

Няма съмнение, че сред предизборните обещания са попаднали важни проблеми на бъдещото развитие на образованието. В част от тях виждам споделените болки на системата. Въпрос е доколко записаното ще се превърне в изпълнен ангажимент или ще остане познатата предизборна дъвка. От друга страна много от ежедневните проблеми на образователния сектор и учителството са останали встрани от вниманието на партийните експерти. Затова е необходимо съпротивата и натиска на работещите в системата да се запази. Като превенция срещу възможността партиите да не изпълнят обещанията или пък да се разшири периметъра на приоритетите в политиките по управление на образованието.

Posted in образование, политика | Вашият коментар

Достойнство, изоставено в пясъка на безразличието


traces-in-sandСякаш бягам в пясъка сам! Тези думи ехтят в мислите ми вече два дена. Думи на добър приятел, за който животът е битка за почтеност, справедливост, достойнство, честност. Сам в пясъка. Хубав евфемизъм, който въобще не прикрива усещането на един човек, че е изоставен.

Какво може да замъгли съвестта дотолкова, че да изоставиш другиго сам в пясъка? Страх. Не той е оправдание, зад който обичайно се крият лицемери. Страстите, които отравят душата са далеч по-жалки. Който цял живот пълзи няма да полети. Който е научен да целува ръка няма да свие своята в юмрук. Който ходи с протрити колене винаги ще гледа умолително нагоре. Сервилността към фалшиви кумири убива духа, но за слабите е начин на оцеляване. Конформизмът към овластения обезличава, но никога не оставя интересите гладни.

Казал храстът на дървото, тук до мен и ти се наведи. В бурята оцеляват тези, които умеят да се снишават. Правите и гордите страдат. Не е страшно, че не всеки може да бъде характер, още по-малко герой. Тъжното е, че всеки може да стане предател. Защото да си замълчиш, когато чуваш наглия кикот на лъжата е предателство. Каквото е и когато си затваряш очите за да не гледаш, че тъпчат истината. Безчестието шета сред морето от неми и слепи хора.

Онзи, моят приятел вдигна знамето и тръгна през пясъка, защото вярваше, че ще го последват недоволните, които толкова често споделяха с него огорчението си. Пропусна, че тези, които шептят на ушенце скрити зад ъгъла, се пазят от светлината. Такива хора не тръгват боси през пясъка. Само се питам колко от тях се сещат, че не са просто подстрекатели, а екзекутори на истината, честността, справедливостта, възмездието? Хората избягнат да се вглеждат в себе си ако ще видят предатели.

Сам в пясъка е тежко и обречено. В пясъка остават само единични стъпки, които започват да се лутат, докато се изгубят.  С тях изчезват от погледа ни истината, честта и достойнството. Сам в пясъка не се стига до никъде. За радост на покварените и срам на моралните. Същите, които остави пясъка да зарива осиротелите им надежди.

Posted in общество | Вашият коментар

Как училището да се противопостави на растящото насилие?


655-402-agresiia-ucheniciПоредният случай на насилие в училище едва ли изненадва някого. През последните години агресията, нетолерантността, вербалната и физическата разправа се превръщат в почти ежедневни явления. Причини има в изобилие, но те са предмет на друга, далеч по-мащабна и дълбока дискусия. За мен е тъжно и неприемливо училището да изглежда безпомощно пред вулгарния тон и агресивното поведение. Защото сега училището гледа с отчаяние и страх на вербалните нападения по авторитета на учителя или силовото уреждане на взаимоотношенията между ученици. През последните години случаите на родителско или ученическо посегателство върху авторитета на учителя и брутални побоища между ученици са чести рецидиви на неизлекувано социално заболяване. Училището е храм и като такъв трябва да носи сигурност и защита. С тази статия не искам да критикувам или да търся виновни. Дори да ги посоча това няма да промени тъжната статистика. Със сигурност ще мине доста време докато училището получи адекватна държавна и обществена подкрепа в борбата с агресията и насилието. Дошло е време самото училище да пристъпи към далеч по-смели действия. Няма да стане ако само един ден в годината обличаме розовите фланелки на солидарността. Необходим е работещ механизъм за превенция и преодоляване на потенциалните заплахи, които раждат страх и насилие. Нужно е време и ресурс, но като начало е наложително да признаем проблема за значим и да започнем с конкретни мерки. Ще си позволя няколко предложения, основани на дългогодишния ми учителски опит и ежедневния контакт с деца с различна емоционалност, характерови особености и възпитание.

Училищата имат нужда от истински психолози. Броят на децата с рисково или проблемно поведение е много по-голям в сравнение с преди 5 или 10 години. Все повече деца растат в разделени семейства, отделени от родители, които работят зад граница, притиснати от нисък жизнен стандарт. Подложени са на уличните изкушения на наркотиците и леките пари. Много често се нуждаят от подкрепа и разбиране, каквито не получават вкъщи.  Работата с истински психолози несъмнено ще спомогне за снижаване на емоционалното напрежение и предотвратяване на изблиците на агресия, която се натрупва у социално отчуждените деца. Истински психолози, не педагогически съветници. Хора с действителни компетенции и социални умения, каквито в огромен процент от случаите педагогическите съветници не притежават. Осигуряването на училищни психолози навсякъде е амбициозна и трудно изпълнима, но нетърпяща отлагане задача.

Приобщаващото образование е един от акцентите на ЗПУО. Фокус на  придружаващата го наредба за приобщаващо образование е именно работата с ученици в риск и с проблемно поведение. Наредбата изисква съставянето на екипи за приобщаващо образование във всяко училище. Вярвам, че такива вече са сформирани. Формално изпълнено изискване с доста съмнителна ефективност. Защото повечето от хората, избрани в тези екипи нямат необходимата подготовка. Тези хора трябва да бъдат обучени, квалифицирани за да бъдат максимално полезни на децата и приобщаването. При това обучението трябва да бъде отговорно, а не в контекст на усвояване на пари или отчитане на дейност. Споделям го от опита на човек, преминал повече от формално обучение за борба с агресията по национален проект, финансиран от ЕС.  Освен от компетенции екипите за приобщаващо образование се нуждаят и от мотивация за пълноценно участие. Сегашният модел е ангажиментът да бъде допълнителен към основните им учителски задължения. Допълнителна работа, за която на ангажираните учители не се осигурява време или допълнително заплащане. Само помислете кой ще върши с отговорност и всеотдайност тежката, почти ежедневна работа с проблемен ученик, който трябва да бъде изваден от социалната алиенация и да бъде приобщен към връстниците си?

Проявите на вербална и физическа агресия към учители и насилието между ученици е демонстрирана липса на респект към плавилата на училищните институции.  И друг път съм писал това, че либералните правила не дисциплинират учениците. Наказанията или поне страхът от тях са тези лостове, които възпитават уважение към правилата. Санкции, които да бъдат споделяни от ученици и родители. Защото ако едно дете се държи вулгарно, агресивно, системно тормози своите съученици, то расте в среда, която не санкционира, а може би дори поощрява подобни постъпки. Нужни са такива законови промени, които да принуждават родителя да понесе отговорността за деянията на зле възпитания ученик. Промени, които да бъдат безпощадни към проявената вербална или физическа агресия на родителя в училище. Превъзпитанието в някои случаи е принуда.

Психолози във всяко училище, компетентни и мотивирани екипи за приобщаващо образование, строги и нетърпящи компромис правила за поведение на учениците и законово търсене на отговорност от техните родители. Това са идеи, до които несъмнено ще стигнем. И вместо да се възмущаваме оп поредната проява на насилие в училище да предприемем стъпки за неговото ограничаване. Защото училището трябва да бъде място, където детето се чувства защитено. От психически тормоз, от физическо насилие, от опасност за живота си. Не мисля, че трябва да чакаме следващия случай на починало дете в училище за да започнем с адекватни мерки за справяне с проблема.

Posted in образование | Вашият коментар

Какви послания записаха партиите в подреждането на листите от Ловешки район


imagesСлед месец отново ще избираме хора, които да ни представляват. Въпреки, че обръгнахме от разочарования, пак ще запалим искрица надежда. Ще очакваме някаква промяна и ползи за всеки пуснал бюлетина за депутатските листи. Имаме месец да се вглеждаме в лицата, да се вслушваме в думите, да си припомняме делата. Винаги ми се е искало да избираме умно, да не го правим емоционално от пристрастие или рационално от изгода. За съжаление все още сме далеч от политическата култура, която посяга към личностите вместо към имената на политическите парти или месианската харизма на техните лидери. Каквото и да си говорим модерното избирателно право отчасти прилича на архаичното крепостно право- можещ да избираш, но само в района където живееш. Тъй че се задоволяваш с качеството, което са ти предложили на местно ниво. Четох, че кандидатите за депутати в 11-ти Ловешки избирателен район били повече от 100. От тях шансове имат не повече от 8-9.  И тъй като за идеите на партиите вече нещо поназнайваме е добре да огледаме лицата, които ще трябва да ни убеждават в тези идеи.

Предварително искам да подчертая, че този анализ е лично блогърско мнение и по никакъв начин не ангажира участник в изборната надпревара, политическа партия или обществена организация. Един страничен поглед към предизборната суетня и партийните претенции.

Ако идеите са анонса на една политическа надпревара, то личностите и тяхното подреждане са ясни послания за намеренията и политическата философия на всяка партия. Какво ни казват със своите списъци главните претенденти за представителност в бъдещия парламент?

Не знам дали само на мен ми се струва, че БСП ни изпраща послание за катарзис. Една доста различна листа , натирила на последно място несменяемия депутат от последните няколко парламента Димитър Горов. Деветата позиция е ясна оценка за свършеното до момента, но и заявка, че партията желае да започне с различни хора и различно политическо поведение. Водачеството на Милко Недялков ще бъде премиера за дългогодишният активист, преминал през няколко мандата председателство на Ловешкия общински съвет и двугодишен мандат като областен управител. Доста назад е отстъпил и друг кандидат от областния център, настоящият директор на плевенския театър Васил Василев. Не може да се отрече и практичният усет за подреждане на кандидатите, поставил на втора и трета позиция представителите на Троян и Тетевен да се конкурират за едно може би избираемо място. Хрумка с принадена стойност е и четвъртото място на Адриан Джонев като се има предвид умението на неговия баща да събира огромен брой гласове в своя полза.

Мотото на ГЕРБ очевидно е „последователност“. Листата се оглавява от познатите имена на Николай Нанков и Иван Миховски. За различен период от време и двамата бяха депутати в предишния парламент, а Нанков натрупа и значителен стаж като заместник-министър. Доверието да водят листата трябва да се тълкува като положителна оценка за свършеното. Третият депутат от последния парламент Антон Долапчиев е заел познатата 9-та позиция очевидно в очакване на римейк на сензацията от 2014-та година. Сега, обаче, няма да може да разчита на Фортуна, която даде на ГЕРБ 11-ти номер в изборното състезание. Добро впечатление прави фактът, че листата на ГЕРБ е добавила качество и влияние в лицата на Виктор Стойчев (директор на офиса на НАП в Ловеч), Калин Василев (председател на Общински съвет Луковит) и Ирина Митев (доскорошен областен управител).

Слоганът на патриотите трябва да е „не ме слушай какво говоря, гледай какво върша“. Русофили, отчаяни родолюбци и умерени противници на НАТО и ЕС с водач, който не изповядва нищо от тази патриотарска философия. Макар, че знае ли човек. Петър Николов се оказа великолепен актьор за ролята на политически номад. Преди шест години водач на ловешката листа на „Синята коалиция“. Преди четири пионер на ДБГ и лидер на тяхната великотърновска листа. През тази година вече патриот, при това от квотата на „Атака“. Същата „Атака“, която уж ненавижда Бойко Борисов. Но пристава на последния парламентарен секретар и член на политическия кабинет на Бойко Борисов. Цялата патриотична формация застъпва проруски настроения, но се доверява на отявлен поддръжник на евроатлантизма. Патриотите развиват лява икономическа философия, но ще сътрудничат на политик с консервативна икономическа ориентация. Някой би възкликнал, че има нещо гнило в патриотичната  коалиция. Прагматизмът подсказва, че просто има сделка. Най-после Николов да стане депутат като бъде износен от сурогатна политическа майка.

КОЙ написа предизборното послание на ДПС? Подредбата на партийната листа отговаря повече от убедително. Един любимец от сараите и двама яки спонсори. Шампионът в тетевенско е известен предварително. Напоследък ДПС се превърна приют за депутатските амбиции на неуспели до момента кандидати. Затова ловешката листа изглежда като великолепно проектирана за да катапултира в парламента Милен Ганев, човек всеяден в своите политически и икономически щения.

Там където няма достатъчно турци ромите са повече от ценни. В спора за гласовете на този етнически сегмент този път ДПС се изправя срещу конкурент – нововъзникналият ДОСТ. Семейните разпри рядко завършват без тежки разлъки. Като изневярата на Захари Велев, подгласникът на Джейхан Ибрямов от предишните парламентарни избори. Тогава втори коз за ДПС, сега водач за конкурентите от ДОСТ. Заедно с него партийното знаме сменя и Ивайло Каменов, едно от влиятелните лица на ДПС във важния ловешки квартал „Гозница“. Ръкавицата е хвърлена, а дуелът неизбежен. Дали ще има победител или ще остави две ранени жертви?

Ако Марешки има послание, то вероятно е „мерак“. Местната листа изглежда твърде непозната за да вдъхновява. Но това е без значение защото посланията са делата на филантропа, дарил народа с евтини лекарства и евтин бензин. Там всеки глас ще бъде за патрона и неговия изкусителен популизъм.

Посланието на реформаторите определено е най-ловешката листа. Винаги, когато е трудно начело застава Георги Митев. Казват, че за него мотото „местен, свестен и известен“ е като ушито по мярка. Участието на „Глас народен“ прави от коалицията съчетание от утвърдени имена и млади политици. Различни възрасти, различни философии, различни житейски оценки. Политически експеримент с отворена развръзка.

Няма съмнение, че с местната личност на водача реформаторите вече отбелязаха точка в битката за оредяващия десен избирател. „Нова република“ залага също на популярно лице. Методи Андреев е доказан антикомунист, но дали този аргумент ще бъде достатъчен за да заличи факта, че няма ловешки корен и идва от омразните за новите републиканци герберски среди? „Да , България“ ще разчита на харизмата на новите бунтари и добре залепените етикети за борба с корупцията и мафията. Младата формация се осланя на националните послания и не възлага изключителни очаквания от своите кандидати в Ловешки район, непознати за избирателя лица.

Видимо всички политически партии тръгват от различни позиции и с индивидуална стратегия. В листите има всичко – почтеност и безпринципност, лоялност и политическа проституция, добро име и печално минало, чисти намерения и алчни сметки, отборен дух и с мъка събрани парчета. Едно е сигурно. Кандидатите и амбициите са далеч над реалностите.  Само петима ще завършат кампанията с успех и по мое виждане ще бъдат от поне четири политически сили. Въпросът е дали избирателят ще посегне към личностите, които да изстреля преференциално към парламента или ще продължи да следва политическите симпатии дори когато кандидатите са слаби, а политическата риторика неубедителна. Аз залагам на втората развръзка.

 

Posted in политика | Вашият коментар

Мажоритарен глас за достойните


618x370От утре ще светнат като регистрирани десетки  кандидати за славата. Десетки мераклии за само 5 мандата с неизвестна продължителност и известна заплата. Някои ще предъвкват клишетата от предизборните платформи, повечето ще разтягат локуми, а една част просто ще могат единствено да усмихват мило. Единици ще бъдат тези, които ще говорят компетентно и с узрели идеи как да помагат на своя роден край. Масата ще разказва благи лъжи – за утроени пенсии, за четирицифрени средни заплати, за кредити без лихви, за набъбваща нация. Така няма да налага да отговаря на въпроси, чиито отговори не знае – за липсата на работа и прокудените инвестиции в Ловешко, за неразрешените проблеми във водоснабдяването, за сринатата до фалит болница, за демографското преливане на млада ловешка кръв зад границите на областта. Задъханото редене на захаросани лъжи не оставя шансове и за въпросите за оръфаната справедливост или окрадената вяра. Не може и да е иначе, някои крадци вече получиха престижни постове, други са подредени на най-удобни позиции за да атакуват депутатските благинки. Лъжите с обещаваната от тях блажена нирвана гонят и бодливите въпроси за морала. Някак неудобно е да дискутираш морал, когато всеки избор наместваш задника си в креслото на нова политическа партия или развяваш ожълтените си гащи здраво вкопчен в края на партийната листа.

Много политическа смрад се натрупа. Види се, че тези избори ще вмиришат душите ни. Няма как да изчистим цялата смрад, има възможност поне да не допуснем напред най-окаляните.  За целта разполагаме с преференции. Политическите партии само предполагат, но избирателите разполагат. Два и половина милиона души подкрепиха на референдума предложението за мажоритарно гласуване. Мога да си представя какво ще се случа ако в урните бъдат намерени 2,5 млн. преференции. Пасиансът на политическите партии ще бъде объркан, а в парламента ще попаднат повече кадърни хора. От тези, за които си струва да сложиш една преференция. Не можем да изместим всички корумпирани или гадни. Ако са водачи са недосегаеми. Но всички други са беззащитни срещу присъдата на преференциите.  Огледах кандидатските листи в Ловешки район и във всяка разпознах поне по няколко достойни личности. За тях трябва да бъдат одобрителните тикчета. Като лична подкрепа и гражданска позиция. И протест срещу мълчанието и нахалството на крадливите, лъжливите, хамелеоните, аморалните, вкопчени в гласеца ни. Клишето казва „Ти решаваш“. Не само политическото представителство, но и неговото човешко качество.

Posted in политика | Вашият коментар

Доброто ни събира гладни. Властта ни разпилява сити.


hands-330x304Дълго време си мислех, че доброто може да се организира. Да си намира представители, да ги събира в коалиции. Допусках , че коалициите съществуват, скрепени точно от обществени каузи. Например на доброто или справедливостта.

Уви, мимолетна е каузата, заредена единствено от мечти за идеали и наивен морал.  Защото всяко случайно обединение от хора е временно. И смъртно. Като хората. Като надеждите. Като идеалите.

Всяка гладна кауза е обречена. Повечето ухажори не се задоволяват с платоническо привличане. Копнеят за засищане. Затова все някога насилват каузата. Взимат каквото могат, но само за себе си. Не знам дали се чувстват задоволени, но сигурно се успокояват, че не са прекарани. Ръцете вече не са чисти, но са пълни.

Глупаците са малко. Тези, дето могат да живеят само от удовлетворението от добрите дела. Честността е къса клечка. Прагматиците не търсят обществена утеха и одобрение. Настояват за компенсации. За усилията и дареното време на коалициите за доброто. Може да са тридесет сребърника, но са техни и заслужени.

Много ни бива в предателствата. Свидетел ни е историята. От древната  до написаната със залеза на вчерашния ден. А е толкова лесно да намерим оправдания за страстта си да предаваме. Его, алчност, изкушението да имаме повече от другите, самочувствието, че струваме повече от другите … Със съвестта отдавна сме сключили договор да не ни съди за предателствата. Какво да се прави страстта е по-силна от идеалите.

Лошото логично е по-организирано. Злослови, интригантства, манипулира, клевети, нагло лъже. Съществува единствено, когато може да гризе парченца от доброто. Затова умее до съвършенство да създава поводи за разпад на доброто. Изкушава, притиска, купува, заплашва, обезверява. Лесно разбива и без друго мимолетните съюзи, подписани с обещания за добри дела.

Дълго време си мислех утопични неща за доброто. Докато дните бридаха нишки от вярата.  Губех увереност и единомишленици, доверие и подкрепа. Струва ми се, че започвам да губя и приятели. Може би и смисъл. Защото доброто не е кауза за самотници, нито битка за един плещи.

Всъщност беше лесно са досещане. Добро и власт не могат да сключат брак без да го консумират. А когато доброто си легне с властта несъмнено губи непорочността си. А дребната човешка страст се засища с порока и гладува с идеали.  Ситата страст губи интерес към добрите каузи, леко изоставя коалициите, дори забравя приятелите. Просто за добрите дела не стигат само ентусиазъм и наивна вяра. Доброто събира гладните. Властта разпилява ситите.

Posted in общество | Вашият коментар