Защо учениците може да останат без стипендии преди Коледа?


angliiski_za_deca_1_3_klas_1Експериментите в образованието не спират. Ей тъй някъде в началото на декември си му е точно времето да се правят промени в правилата за отпускане на ученически стипендии. Нищо, че децата все по-често питат кога ще си получат стипендиите за отминалите вече месеци. Някога, някога, толкова някога… Защото първо трябва да бъде прието Постановление за условията и реда за получаване на стипендии от учениците след завършено основно образование. А то това постановление е  все още в суров проектен текст и очаква обсъждане чак до 11 декември. После трябва да бъде прието и за да влезе в сила публикувано в Държавен вестник. Сиреч ще добие пълнокръвие точно когато училищата се разпускат за коледна ваканция. От това, разбира се, ще пострадат децата, които може би няма да се сдобият предколедно със заслужената парична награда за положени усилия в учебния процес. Някой ще попита какво пречи на училищата да използват все още действащите стари правила и да ощастливят децата по-рано. Ами няколко доста интересни текста от проекта за ново постановление. Например, че от учебната 2017-2018 право на стипендия имат и учениците от IX клас от профилираните гимназии и средните училища с интензивно изучаване на чужд език. Предполагам, че в много училища процедурата по събирането на документи за тези ученици тече трескаво от известно време, защото до преди появата на проекта този клас не беше в сметките. Нововъведение в предложения текст е и правото на стипендии за ученици с трайни увреждания и специални образователни потребности, както и възможността училището да предоставя стипендии на деца само с един родител. Всички тези обстоятелства трябва да бъдат отчетени при определяне на размера и критериите за предоставяне на стипендии и несъмнено ще забавят процеса до окончателното приемане на постановлението.

Със сигурност между редовете на новите текстове има поне още една лоша новина. Сумата, която ще бъде отпусната на учениците може да се окаже по-малка от миналогодишната. Тази година стипендии ще получават всички осмокласници (тъй като са завършили основно образование), в някои училища и деветокласниците. Само, че бюджетните средства на училищата не са актуализирани с нарастналия брой на стипендиантите. За осмокласниците е възможно да е направена някаква корекция, но за деветокласниците е абсолютно сигурно, че не са в сметката. Следователно за да бъдат осигурени средства и за децата от този клас ще се наложи намаление на размера на стипендии за всички. Още едно предложение допълнително напряга разпределението – учениците с трайни увреждания, без двама или един родител ще помагат да получават и до 50% от стипендията за постигнати резултати.

Стипендията е сред малкото стимули, които все още мотивират децата за учене. Затова звучи много разочароващо фактът, че размерът на стипендиите трябва да бъде между минималните 21 лева и максималните 60 лева. Министърът не пропуска да отбележи, че таванът на стипендиите е повишена с 10 лева. А какво правим с долната граница. Тези 21 рева са повече от срамни, защото са въведени още в края на 90-те години на ХХ век. От тогава всички доходи са нарастнали неимоверно и парите за училище успех изглеждат обидно несериозни. Гротескно изглежда награда от 20 лева за всички усилия, положени за отличен успех. А както вече споменах липсата на средства за увеличения брой правоимащи ще избута огромна част от стипендиите към долната граница. Още повече, че ме глождят съмненията, дали в новия бюджет средствата ще бъдат пресметнати на актуалния брой ученици с право на стипендия. Иначе тънкият размер на училищните стимули ще бъде снижен до края на учебната година.

Иначе в постановлението има текстове, които не могат да не бъдат адмирирани. Това, че децата с увреждания и без родител и отличен успех няма да се налага да избират между стипендиите, а ще могат да ги комбинират макар и с определен процент. Това, че се допускат стипендии за децата със специални образователни потребности и застрашени от отпадане. Въвеждането на стипендии и в частните училища, в края на краищата отличният ученик трябва да бъде поощрен, независимо къде учи.  Възможността общините да разпределят 5% от общата сума за стипендии според резултатите на училищата т.е. да се поощрят училищата с по-добро качество на образование. Императивът в правилата, критериите, размерът на стипендиите и тяхното разпределение по групи да бъде отчетено и мнението на учениците чрез Ученическия съвет.

Няма съмнение, че този проект за документ прави опит да осъвремени нормативната база и да наложи по-справедливо разпределение на средствата за стимулиране на учениците. Само, че предложен в разгара на учебната година създава организационни трудности, финансово напрежение за училищата и нервно очакване сред учениците. Защото задължава със стара дата.  Пак глупав експеримент на гърба на децата.

Advertisements
Posted in образование, Uncategorized

Още средства от джоба на ловешкия гражданин отиват при боклука


downloadНесъмнено ролята на представителната демокрация е отстояването на гражданските права и интереси. Хората избират за да бъдат представлявани и защитавани. Особено когато става дума за парите им. Парите, събирани като такси и данъци и разходвани за публични интереси. Един от най-значимите публични разходи във всяка местна общност е за услугите по сметосъбиране, сметоизвозване, обезвреждане на битови отпадъци в депа и други съоръжения и чистота на териториите за обществено ползване. Тези разходи се одобряват от общинския съвет с нарочна план-сметка, която беше обсъждана в комисиите на съвета през миналата седмица и предстои да бъде разгледана на заседанието му, планирано за 30.11.2017. Най-голямата новина не е продължаващият ръст в общата сума по сметката (4 058 189 лева за 2018 срещу 3 819 725 лева за 2017-та година), а натоварването на гражданите да заплатят над 800 000 лева в допълнение към основните дейности по сметосъбиране, сметоизвозване, депониране, обезвреждане на отпадъците и почистване на териториите за обществено ползване.

Ще започна с най-значимата сума от 288 000 лева за изработване на работен проект за Регионална система за управление на отпадъците, включваща цялостна система за третиране на  опасни и битови отпадъци, чрез изграждане на инсталация за предварително третиране на смесени битови отпадъци, компостираща инсталация и инсталация за рециклиране на строителни отпадъци. Предвижда се 2/3 от сумата да се поеме от гражданите на Ловеч, а останалата част от живущите в селата. За проектиране на площадки за компостиране и рециклиране слушам от 6-7 години. Само, че до този момент парите се търсеха от национални програми. За пръв път целият масраф по проектирането  ще бъде платен от гражданите. Оставям на страна притеснително голямата сума и задавам простичък въпрос. Защо гражданите? Нима парите не могат да бъдат взети от отчисленията, трупани съгласно чл. 64 от Закона за управление на отпадъците в специална сметка в РИОСВ?  Алинея 4 на същия член дава право средствата да бъдат изразходвани за изграждане на нови съоръжения и за последващи разходи по изградените инсталации и съоръжения. Съвсем като в нашия случай.

Втори смутителен факт е, че в план-сметката за 2018 година са предвидени 377 00 лева за закупуване на нова сметосъбираща техника. В план-сметката за изтичащата година бяха предвидени 200 000 лева за закупуване на камион за сметоизвозването в селата. Разходът не беше оползотворен, но както се вижда за следващата година сумата е почти удвоена. Изглежда се планира да купим свръхмодерен камион, доколкото не е казано да се предвижда купуване на друга техника.

Администрацията декларира, че депонираните на новото сметище отпадъци намаляват осезаемо. Най-логичното е да намалее сумата , която гражданите заплащат за тази услуга. Само на пръв поглед сумата обезпечаваща депонирането и обезвреждането на отпадъци за град Ловеч и 34-те населени места е малко над 260 000 лева (повече от 340 000 лева за 2017). Същевременно, обаче, от гражданите ще бъдат събрани още 183 хиляди лева за технически ремонти и подобрения на различни съоръжения на депото. Така общият разход надхвърля 440 000 лева т.е. с около 100 000 лева повече в сравнение с план-сметката за 2017. Не се наемам да кажа доколко тези ремонти са неотложни и необходими, но държа да припомня, че от месец юни функциите на оператор се изпълняват от частна фирма вместо да я възложим на местен изпълнител какъвто доскоро беше „Еко“ ЕАД.

Разходите от план-сметката се покриват със средствата, събрани от такса битови отпадъци. Сиреч гражданите и бизнесът заплащат всички разходи. Въобще не е маловажно колко.  Количествата отпадъци намаляват вече няколко години, а сумата по план-сметката неизменно нараства. Да, таксата не се увеличава, но е очевидно, че гражданите и бизнекът плащат все повече за намаляващ обем на отпадъците и незадоволително качество на услугите. Май нищо ново под слънцето. Ловешките граждани плащаха цяло десетилетие прескъпо за една бандитска концесия по сметоизвозването и няколко години за финансовия комфорт на един консорциум, ловко поставен на хранилката на новото депо.

Posted in Регионално развитие

Два свята. Единият ме зарежда, другият – омерзява!


13996181_10154419402603537_5889355066636355530_oИ друг път съм писал за социалните и емоционалните контрасти, които често ми се налага да изживявам в рамките на един ден или само няколко часа. От топлия свят на усмивки и споделена добронамереност към смразяваща злоба и яростно противопоставяне. Първият е светът на малките, неомърсените, вторият на възрастните, изкористените. Единият свят щедро раздава, другият подло граби.  Малките, убедени, че ги очаква безкраен живот и големите, изплашени от скъсяващата се пътека.

Случи се така, че съм част от различни обединения и органи – политически, синдикални,  обществени. Съставени от хора уж пораснали и мъдри. Обединения, в които сговорът трябва да бъде знаме. Всички те, съставени с цели от идеални, по-идеални. Доброто за общността и ползата за всеки член или гражданин. На хартия и думи. Рано или късно се разкриват като арена на котерийни битки, войнстващи амбиции, просташки егоцентризъм и нестихваща алчност. Все някога принципите падат повалени в калта, а разумът отстъпва пред егоистични страсти. Конкретният повод от седмицата е синдикална организация, в която синдикалната солидарност е заменена от окопни битки. Хора, призвани заедно да бранят трудовите права на своите членове се хулят , разединени от междуличностни свади. Змийчето на злобата съска между стъпканите правила, излъгания морал и захвърлените ценности, а кресливото его люто налага своята крива истина. Хора избрани за да водят, стигнали до там да не се понасят. С изгорени мостове и вероятно невъзможно бъдеще заедно.

Следващата седмица ми предстои заседание на Общински съвет, което ще повтори сценария на окопната битка. С енергия, свистящо напомпана в лични отмъщения, користни проекти за парцелиране на влияние  или просто за осребряване на подкрепа. Толкова далеч от гражданите и проблемите и толкова близо до пъпа на дребните страсти и щения. Хора, избрани да вадят една потъваща общност към брега на спасението, заети да дърпат в различна посока. Докато въжето се скъса и потъне и последната илюзия, че сме способни на сговор за спасение.

Светът на големите. Кален, фалшив, алчен, разрушителен. Озъбен и мръсен, той мрази и отвращава. Онези от малкия свят, с които се срещам ежедневно. Чиито души все още не са надупчени от разврат и със сърца все още не научени да мразят. Тези, които упражняват смисъла на думи като заедно, приятели, общност, уважение, кауза. Като казах кауза се сетих, че в моето училище месец преди Коледа набират скорост благотворителни каузи, подготвят се благотворителни концерти, анонсират се благотворителни базари. Заедно, от сърце и с любов. Тези думички кауза и благотворителност не са в дневния ред нито на синдикалната организация, нито на Общинския съвет. В светът на политическото его и егоцентризма чисто човешките емоции са рядкост. И така ловешкият свят на големите произвежда емиграция. Себелюбието е разрушително. Усмихнатата младост остава ако я обичат. Нейното място не е в света на емоционалните и моралните руини. Затова бяга.

Два свята, различни като пролет и зима, като изгрев и залез. Два свята, които се налага да споделям, понякога дори в два последователни астрономически часа. Единият ме зарежда, другият омерзява.

Posted in общество | Вашият коментар

Ако можехме да се вдъхновяваме вместо да изпитваме опиянение


87528_660_370.jpg.pagespeed.ce.ZSXV4Z6SV8Снощи българите имаха само една тема, която задъхано споделяха в презастъпващиге се постове в социалните мрежи. Успехът на Григор Димитров.  Еуфория, която натрапваше спомените от лудото американско лято от 1994-та година. Една трайно изгубила самочувствие нация, намира горди поводи, с които да се самоидентифицира. Феноменът вероятно не е само български, но за наша жалост другите нации имат много по-често основания за гордост. Все по-редките спортни върхове се превръщат в единствени отдушници на самочувствие и възторжено опиянение. Е добре, героичните постижения обединяват нацията. За една нощ или няколко следващи я дни, а после унило потъваме под напуканата черупка, в която почти не остана човешко и национално самочувствие. В държавата на подменената правда, посредствените елити, контролираната свобода и надупчените надежди.

Четях екзалтирани постове, а в главата ми бушуваха еретични мисли. С такава страст сме се вкопчили в мимолетната гордост от успеха на Григор. Ще се порадвам ден –два, ще заредим националното его с патетичните думи от възторжените статии. А после? Ден след ден ще губим самочувствие и ориентири за национална идентичност до следващия успех на българин с планетарно значение. Какво не ни достига за да видим успеха на едно двадесет и шест годишно хасковско момче като пример? Вяра, смелост или лично самочувствие…. Григор дълго изкачваше върховете пред очите ни. Хлъзгаше се, понякога падаше, но винаги тръгваше отново. По-силен и по-решителен. Спортът не търпи фалш, не понася оправдания,  отрича имитации. Там има правила, доблест да се признават и почтеност да се следват. Григор успява заради талант и неуморен труд. Достатъчно смел за да усъвършенства себе си и да става по-добър и още по-добър след всеки мач. За този пример ми е думата. Всеки има своя талант и своите житейски мастъри. Всеки може да изкачи своите житейски върхове стига да поиска да става по-добър и още по-добър в това, което му се отдава. Само че правилата на спортния феърплей и дух не диктуват нито индивидуалното, нито публичното поведение в нашата държава. Тук избягваме да се борим, предпочитаме да се впишем. Не печелим с талант, а със семейно-приятелска протекция или партийна лоялност. Арбитрите съвсем не са безпристрастни и всяко спорно отиграване се присъжда в полза на скрити любимци.

Някой ще каже „какво по дяволите има Григор с всичко това“? Ами има, в символиката. Пътят нагоре е несигурен и въобще не е за страхливци. Няколко десетилетия неуморно търсим и толкова рядко намираме поводи за обединение. Обичайно в някоя българска победа далеч зад граница. Лягаме си пияни от единение и се събуждаме с тежък общностен махмурлук. Най-често натъркаляни в различни канавки от двете страни на морала. Толкова не намираме поне един вътрешнонационален символ за национално обединение. Подритваме правдата, низвергваме личните качества и не обичаме прозрачните правила. Победи като снощната могат да бъдат вдъхновяващ пример. В края на краищата върховете са толкова много, че всеки има поне едно житейско възвишение за изкачване. Само смелост и опомняне са нужни. Няма невъзможни цели, има страхливи играчи и таланти, които не се раздават докрай. Затова чакаме вперени в телевизора някое българче да постигне чутовна победа. И тогава изригваме, ама как само изригваме, изживявайки чужда мечта. Там зад екрана е толкова светло и оптимистично, а тук в границите на територията е тъмно и потискащо. Е, мама му стара не е ли ясно, че всеки гради своя свят. Онзи на Григор е пластове пот, талант и кураж. Нашият най-често е каша от примирение, измама и простотия. А всеки подрежда света около себе си. Григор е горе и толкова много искаме в мечтите си да застанем до него. Вместо да го последваме. Всеки в своя поход и към своите върхове.

Толкова обичаме да светим с отразената светлина на чуждо величие. А всички имаме своя енергия, достатъчна за да светнем някъде. Та ако се сетим да я запалим, може и над територията да стане толкова светло, колкото в онази лондонска зала снощи

Posted in общество

Моите истории от хълма: Имена, издълбани в езиковските легенди


egСмяната на поколенията винаги изглежда емоционална и натоварена с много съмнения.  Преди повече от двадесет години, млад и неопитен, започнах учителската си кариера  в Езиковата. Ситуацията толкова приличаше на сегашната. Точно затова реших да разкажа поредната история от хълма като паралел с настоящата вълна на силно подмладяване. Та тогава, в началото на 90-те на един вече приключил век, петнадесетина младоци се включиха с хъс в ежедневието на гимназията. С удоволствие си припомням, че тогава имахме своите ярки примери. На учители с име, авторитет и достолепие. В онези години бях, може би, най-чуждото тяло.  Човек, който не е завършил в гимназията, но се бърка в нейния живот с енергия. Истината е, че всеки от нас, онези двадесет и няколко годишни младежи имаше различна биография и път към хълма. Но по волята на съдбата ни бе отредена ролята на посредник между поколенията. Между онова поколение на ярки личности, оставило дълбока диря в историята на училището и младостта, която днес отново започна да пълни учителската стая. Тогава правехме своите първи стъпки, но имахме големите примери да се учим. И ако в следващите две десетилетия успешно поехме на плещите си отговорността училището да остане във върховете на българското образование, то е заради образците на чест, достойнство и професионализъм, които заварихме в гимназията.

Постъпвайки в училището аз заварих цяла плеяда великолепни учители, която градеше духа, традицията и авторитета на гимназията. Държа да спомена имената на много от тези хора, защото писаните спомени остават. Хората, за които днес ще си спомня се оттеглиха от преподавателска дейност. Повечето преди десетилетие, че и отгоре. В онези години бяха стожерите по различни учебни предмети. Понятно най-титлована беше немската комисия. Сред подготвашките учителки най-предпочитана бе Василка Петкова, а сред нейното оттегляне Маргарита Винчева.  Учителки с ярка харизма и високи изисквания, те оставяха сред себе си наистина силни и подготвени класове. Истинският лидер на немския език, обаче, бе Красимира Илиева. Пословична със своята строгост и висока летва, Краса всяваше основателен страх сред по-слабо подготвените деветокласници от немския поток. С амбициозният си дух и нестихваща енергия Красимира направи много за развитието на немския език и училището. Достатъчно е да споменем езиковите дипломи и великолепния немски център, който се ползва и до днес. Винаги съм възприемал Христинка Бочева като пример за отличен учител. Фина и възпитана, тя никога не повишаваше тон, но макар да излъчваше благородство, внушаваше невероятен респект сред учениците. Тя бе „пионерът“ на немската езикова диплома и неспирен ваятел на таланти, които печелеха стипендии в чужбина и призови места на олимпиади в България. Голяма заслуга за качеството на немската езикова подготовка и неспирните успехи на ученици от училището имаха и Милена Енева и Татяна Симеонова.

Сред преподавателите по английски език се открояваха две големи имена – Диана Акимова и Илияна Сапунджиева. Английската комисия току-що беше сменила кръвта и голяма част от преподавателите бяха неопитни младоци. Години наред Дида омесваше най-силните и знаещи английски паралелки, на една от които имах щастието да бъда класен. Сред нейните ученици бяха и първите стипендианти на „Отворено общество“, получили шанса да учат в Америка. Диана се сдоби с истинска конкуренция едва когато подготвашката работа бе поверена и на Снежа Димитрова. За съжаление Диана Акимова последва съпруга си в Козлодуй и рано напусна нашето училище. Илияна Сапунджиева също работи относително малко в гимназията. След едногодишна специализация зад океана по програма на фондация „Фулбрайт“, Илияна все по-често гледаше към реализация в чужбина и някъде около Милениума замина за Англия. Но във времето, в което работеше за гимназията тя беше истински лидер и мотор на английския език. Нейният перфекционизъм плашеше дори порасналите единадесетокласници. Спомням си историята за една моя ученичка, която беше толкова силно стресирана от предстоящата работа с нея, че си беше внушила неизлечимо заболяване.

Най-трудно се работеше в профил френски език. Паралелките бяха стопени до едва една, а приемът дълги години съвсем не беше по първо желание. Всичко това се компенсираше с изключителната енергичност на Николина Стефанова, подпомагана от Венелина Димитрова, която съумяваше да извлече максимума от гимназиалните франкофони.

В полето на литературата две имена впечатляваха и вдъхновяваха. За Цветанка Кованджиева бях чувал много преди да се запознаем. Бях завъртял вече две години стаж в гимназията, когато се завърна от Магреба. Аристократ по поведение и естет в преподаването на литературата, човек със широко сърце и дълбоки знания. Дочка Драганова е от тези колеги, които се помнят дълго. Силен характер, отдаден на принципите. Случайността ни срещна няколко пъти. Тя преподаваше на мой клас, аз на два нейни. Прекрасни класове, за които Дочка беше едновременно учител, възпитател и майка.

През 90-те години в Езиковата математиката имаше много имена, но най-стряскащото беше Веселин Петров. Кой не е  чувал за прословутите петровки. Истината е, че да учиш математика при Веско беше изцеждащо занимание. Също истина е, че математическите познания на този човек бяха висока класа. За математиците беше рай, за лаиците в точната наука направо ад. Въпреки че после станахме приятели, първите ни контакти не бяха от най-приятните. Веднъж се бях разсеял и написал в неговата кутийка на материалната книга. После това ми беше натяквано с месеци. Не бих пропуснал да спомена сред въздействащите колеги от онези първи мои години Детелина Първанова. Един от най-достолепните хора, които срещнах в гимназията. Възпитан и толерантен човек с болезнено чувство за справедливост. Отличен преподавател по една по правило трудна наука. Не отстъпваше от правилата, което и донесе доза горчилка в отношенията с един разбунен клас. Не бих си позволил да пропусна и Мишо Радев. Човекът-оркестър, който за времето, в което работихме заедно съвместяваше успешно преподавателската дейност с амплоата на звезда от добилото бърза популярност трио „Вароша“.  Верен на екзотиката за кратко дори се пробва като кмет на село Дойренци. Мишо Радев беше сред най-слънчевите личности от преподавателското съсловие в Езиковата. Харесван заради духовитостта си и вечната усмивка. Мишо намираше подход към учениците било то с нестандартното хрумване да прави „Музикална академия“ в часовете по музика или пък заради крилатите лафове като този, че „един мъж задължително трябва да знае как се прави барут, една жена – лютеница“.

Много от хората, които работеха в пансионите също впечатляваха и оставиха незаличими спомени. С пристигането си заварих пансионите, управлявани от Мария Цацева (здравей Галя, обещах, че ще няма да пропусна да спомена майка ти).  Мария познаваше всеки пансионер и беше истинска закрилница на съквартирантите. Имах късмета да бъда класен на дъщеря, което и даде възможност да бъде нещо като помощник-класен и да ми оказва неоценима помощ . Не се забравят сред възпитателите и имена като Владо Вълчев, Иван Йонков и Мариана Раевска, чешити, които „ни’огиш“ няма да се повторят.

В тази статия си спомням само за доайените. Хората, натрупали опита и имащи думата и влиянието да определят процесите в Езиковата. Пропускам цяла генерация колеги, които осъществяваха спойката между тях и нас младоците. Надявам се, че ще имам възможност да каже по нещо за всеки. В други статии. Исках да отдам почит на големите имена, които със сигурност са впечатлили, поучили, подпомогнали, а някои вероятно и вдъхновили нас младите. Същите, които днес изглеждаме за новата млада вълна като доайените от моите спомени. Поне възрастово. Спомням си подочути тогава коментари. Че от нас новопостъпилите млади май няма да излезе нищо. Е, да от младите не става нищо още от времето на древна Елада и нейните философи.

Тогава бяхме двадесет и няколко годишни. Радина Попова, Катя Гадевска, Искра Маринова, Павлина Зарчева, Десислава Филипова, Галина Цанкова. Днес все имена, на които се крепи авторитета на училището. Несломимите бунтарки Мариана Генева и Нели Стоянова, неизтощимите Ана Петрова и Анжела Събинска, които донесоха много качество, но последваха авантюрата и заминаха да работят в чужбина. Едвам преминалите тридесетте Татяна Колева, Снежана Димитрова и Людмила Брънекова, днес безспорни стожери в своите дисциплини. Сред тях и моя милост. Не знам за другите, но аз със сигурност съм научил нещо от всеки от онези достолепни мъдри и въздействащи колеги.

Posted in Езиковата | Вашият коментар

Промяната в делегираните бюджети дава крайно недостатъчно на малките и отнема средства от големите училища


1429201114_8На първо четене широко прокламираната промяна във философията на делегираните бюджети изглежда като опит да бъде заблудено общественото мнение. В излязлото на 1.11.2017 година Постановление 667 на Министерски съвет стандартът за издръжка е разделен на три компонента. Първият е стандарт за институция. Вторият стандарт за паралелка и третият стандарт за ученик. Твърди се, че така ще бъде намалена зависимостта на бюджета единствено  от броя на учениците. На практика, обаче, помощта, която получават училищата от разбиване на стандарта е плаха и се усеща осезаемо само в най-малките училища. Част от средните и особено големите училища са ощетени. И така за какво става дума?

От следващата година всяко не специализирано училище ще получава 33 000 лева като стандарт за институция и 6992 лева за всяка паралелка. Добре новите елементи в бюджета ги адмирираме, но защо се намалява издръжката на ученик с драстични суми. Според последното постановление от септември тази година стандартът за издръжка на ученик варира от 1686 лева до 2088 лева. Сега стандартът за издръжка на ученик е един и се изчислява на 1370 лева! Предвиден е допълнителен коефициент на увеличение, който варира в зависимост от демографското състояние на общината, отдалечеността от голям град, близостта до граничен район. Според този коефициент общините са подредени в 8 групи с добавки от 0,017 до 0,12. Хайде да пресметнем. Избирам малко училище от 8 група, където бюджетът се увеличава с най-голям процент. Ако училището обучава 180 деца, разпределени в паралелки на допустимия долен минимум на пълняемост  вероятно ще има до 11 паралелки. Умножени със стандарта за паралелка (6992 лева) получаваме 76 912 лева. Добавяме 33-те хиляди за институция. До тук 109 912 лева. В това училище парите, които се полагат на ученик възлизат на 246 600 (180 х 1370). Следователно целият бюджет на мисленото училище ще достигне 356 512 лева. Сумата, умножена с коефициента за 8-ма регионална група (0,12) се закръгля на около 399 000 лева. Нека да сравним с бюджета, образуван по все още използваната методика (един стандарт на ученик, който за тази община е 2088 лена). Получаваме сумата от 375 840. Вижда се, че бюджетът е увеличен, но разликата от 24 000 лева представлява около 7%-но нарастване. Дори и с тези средства на малкото училище в изостаналия район ще му бъде трудно да оцелява.  Най-странното е, че едно училище с тези характеристики от 5 група би получило увеличение на бюджета от малко над 11%, а ако е във втора група дори 12%. Излиза, че училища от по-благоприятни райони ще получат повече нарастване на парите. До тук с добрите новини. Задълбоченият прочит на постановлението показва, че колкото е по-голямо училището, толкова по-малко допълнителни средства ще получи. Училищата с около 500 ученици почти не получават увеличение, а тези с брой надвишаващ това число се оказват ощипани. Този път избирам реално училище – моята ПЕГ „Екзарх Йосиф I“. През тази учебна година се обучават около 870 ученици. Следователно средствата според стандарта за ученик възлизат на 1 191 900 лева. Учениците се обучават в 34 паралелки, които носят още 237 728 лева. Предвидени са и 33 000 лева за институция (макар, че логиката училища с 10-15 пъти разлика в разгърнатата площ да получават еднаква суми ми изглежда неразбираемо ). Получава се обща сума от 1 462 620. Коефициентът за корекция за втора група, в която се намира нашата община е 0,017 или 24 864 лева. Коригираме бюджета с тези пари и получаваме 1 487 484 лева. Във момента и до края на тази календарна година бюджетът на училището се формира от стандарт 1772 за всеки ученик. Според тази, вече изоставена методика, гимназията трябва да получава 1 541 640 лв. Всеки може да види разликата от 54 156 лева. Сметката сочи, че бюджетът на училището е намален с около 3,5%!  В още по-големите училища сумите и съответно процентът е още по-голям. Излиза, че за част от училищата прокламираното подобрение на бюджета се изразява в намаляване на средствата. В този контекст се пораждат два сериозни проблема. На първо място ставаме свидетели на случай, в който държавата макар и посредством финансова гимнастика намалява бюджетите на определена категория училища. На второ място „ощипаните“ училища са поставени в твърде неприятна ситуация. От септември тази години възнагражденията на педагогическия и непедагогическия персонал бяха увеличени, за което държавата осигури целеви средства. Намалението на бюджетните средства в някои от училищата ще наложи средства от издръжка да бъдат пренасочени за осигуряване на заплати. В много учебни заведения вече 85-86 % от бюджетните средства са за заплати, а едва 14-15% за издръжка. С общото увеличение на цените издръжката нараства всяка година. Без , разбира се, да забравяме, че училището не е само заплата, отопление, осветление и вода. Модерното училище се нуждае от обновена база, съвременни учебно-технически средства. Нещо което няма как да се случи с 14-15% бюджетни средства, при това застрашени да се свият до още по-малки размери.

Промяната в делегираните бюджети, дълго обмисляна и коментирана, изглежда като рекламна пушилка. Дава малко, но крайно недостатъчно за стабилизиране на малките училища и отнема средства на най-големите. Което звучи като пълен нонсенс в контекста на предизборното лого, че образованието ще бъде най-важен приоритет на настоящото управление.

Posted in образование | Вашият коментар

Д-р Ненков: Дързостта да спасяваш съсипаните болници се заплаща


d-r-nenkov-v-zdraveopazvaneto-trqbva-da-bydat-rqzani-glavi-478388Преди две седмици попитах има ли ловешка енергия в отстраняването на министъра на здравеопазването проф. Николай Петров. Риторично. Днес отговорът прозвуча в националния ефир. „Какви интереси засегна министър Петров ?“ „Ха, хубав въпрос. За тези шест месеца освен текуща работа и няколко загасени пожара екипът на министерството позатвори и някои кранчета, през които изтичаха нашите обществени пари за здраве. Ето например в две болници, които бяха пред разруха установихме бизнес практики, които са далеч от добрия бизнес, не говоря за здраве. Тези практики бяха предадени на прокуратурата. Съгласете се, че това не е приятно“. Признанието е на заместник-министър Ненков, който днес си тръгна от министерството заедно с останалите заместници.

И така професор Николай Петров, д-р Мирослав Ненков, д-р Лидия Нейчева вече не управляват здравеопазването. Хората, които направиха много за овладяване на разруха в ловешката болница. Не се уплашиха да кажат истината, да посочат виновните и да ги дадат на прокуратурата.  Д-р Ненков няколко пъти повтаряше, че договорът с„Кардиолайф“  е източвал болницата. Днес отиде още по-далеч, макар да не спомена имена. „ В една от  тези две болници (б.а. Враца и Ловеч) местната общност, местната власт не си мърда пръста. Веят едни големи знамена и казват, че искат болница, но лобират за частно заведение“. „В един град, в който частна болница задушава държавната идва един депутат и лобира пред министерството и касата за частната“. Гнусни игри с парите за обществено здравеопазване.

Преди две години, когато държавната болница е била точена и съсипвана бившият кмет се беше заел да осигури на частната лаборатория „Кардиолайф“ сградата на стоматологията. Обществените протести осуетиха намеренията. Сега министърът ни казва, че местна власт и депутат удрят рамо на частно лечебно заведение. Може би същото.

От днес хората, които разказаха истината и положиха усилия да защитят обществения интерес си отиват. Всички други остават.

Posted in образование, общество