Бях срамно млад, когато за първи път прекрачих прага на Езиковата. Случи се преди десетилетия. Толкова дълго, на едно и също място, никой не би останал ако не се чувства у дома си. Но не въздуха или сградите правят уюта, а хората, с които делиш делника. Та ако ми беше готино, то е заради хората, които заварих, с които вървях, посрещнах или изпратих. Колегите, те бяха и са опората, надеждата, вдъхновението, отборът. Споделяхме върховете, когато летяхме и се подкрепяхме, когато се разклащахме. Бягахме заедно, в различни писти, но към една посока и улисани в амбиции и мечти не разбрахме кога сме надбягали толкова много време. Ето още четири дами, с които преживяхме десетилетия в професията си тръгват. Галя Иванова, Маринела Кънчева, Таня Колева и Снежа Димитрова. Общият брой на годините, които те отдадоха на Езиковата надхвърля 100! Всяка от тях е знаменита част от историята на училището през последните три десетилетия.
За Таня Колева бях слушал още в Казачево (моя прощъпулник в учителската професия) и когато пристигнах в Езиковата не беше трудно да я разпозная в русокосата хубавица, истинска любимка на учениците. В онези години моя милост срещаше резервираното, дори високомерно отношение на колегията. Разбираема реакция срещу един младок, дръзнал да се появи на хълма след скандално тънкия едногодишен опит в селско училище и зареждащ с предразсъдъци всеки разбрал, че носи етикета „братовчед на директора“. Та Танчето с Марианка Генева бяха първите, които ми проговориха и подадоха ръка. Станахме приятели и останахме такива и до днес. С нея имаме толкова общи спомени, споделени радости и трудности. Заедно се явявахме на езикови изпити, валидирахме езикови компетенции, писахме помагала на английски. Случваше се толкова пъти да бъдем класни в един випуск и да си споделяме прелестите и перипетиите на порастването. Дори моята собствена дъщеря израсна под нейното класно менторство. Таня – деликатна, дипломатична, възпитана, принципна, грижовна. Разпалила толкова любов към биологията и медицината. Разкошна приятелка, чиято непринуденост ме умиляваше с класическия въпрос „Може ли да пийна глътка от твоята чаша с кафе?“. Като метафора на едно особено близко приятелство, което споделяше кафето, радостите и трудностите.
Галя Иванова, която живее срещу училището и в училището. Възпитаничка на гимназията, която животът не след дълго беше върнал като учител. Беше ме изпреварила с една-две години и макар да идваше от журналистическото поприще, плуваше в напълно свои води. Един от първите колеги, който ме впечатли с умението да води класове, а те да и отвръщат със всеотдайна любов. И понеже случайността често ни пращаше в един випуск не спирах да се уча от нейните самобитни умения да бъде класен. Волята на директорът често взаимно да преподаваме на класовете си ни подтикна активно да беседваме за постиженията и напредъка на питомците си. Така се зародиха общите ни разговори, които с годините се обогатяваха с все повече и повече теми и често продължаваха до портичката пред дома и. А в тях имаше всичко – от забавните истории на нейните ученически години до общата загриженост за съвременното образование. Съдбата ни събра в едно от най-запомнящите се преживявания. Съвместно водихме групи за поддържане и развитие на училищните традиции по програма „Успех“. С един страхотен випуск, който ни показа съвременна интерпретация на раждането на езиковска общност и нейното духовно извисяване. Випуск, който освен че остави спомените за прекрасни коледен концерт и фестивал, постави началото на „Spirit of Ezikowata“. Великолепната импровизация с онези прелестни фенери от оцветени буркани, измислени точно от Галя. А тя винаги е впечатлявала със своето различно, иновативно и дори провокативно мислене. Оригиналната идея беше неизменна част от програмите за празника и текстовете от годишника, когато отговаряше за тях. Нейна забележителна хрумка са и думичките на легендарната клетва, монтирани на стъпалата в училището. Нейни са и крилете, които е подарила на десетки ученици, сред които един утвърден директор на водещия български театър и един прохождащ поет и белетрист. Олимпийските успехи, литературните награди и лауреатските звания.
Със Снежа Димитрова дойдохме в началото на една и съща година. От противоположни посоки и с различно име. Всъщност тогава само тя имаше име. За моя гастрол в Казачево никой не знаеше, но за нейното присъствие в математическа се носеха легенди. Снежа винаги е била от тези колеги, които раздвижат въздуха още с появата си. Почти като мълния -първо виждаш шармантния и стил, после чуваш гръмотевичния и глас и през цялото време я усещаш като заредена с неизчерпаема енергия. Изискана, дръзка, борбена и влюбена в шапките. Спомням си, че още с появата си успя да извоюва място в училищния фолклор, заявявайки, че въвежда „димитровките“ за да добави доза свеж съспенс към митичните „петровки“. Снежа зададе основите на английския език за стотици хлапета от десетки паралелки. Безкомпромисно и с присъщия си жарък темперамент. Беше еднакво огнена в класната стая и извън нея. Кой може да забрави онзи спиращ дъха казачок на един от безбройните балове. Тук е мястото да отбележа, че скоро никой няма да надмине нейния рекорд по участия в абитуриентски балове. Обичана и неизменно канена да сподели празника на порасналите езиковци. Нейните делници и празници бяха препълнени от емоции и истории. А тя не спираше да ги разказва със завладяващо чувство за хумор. Сигурен съм, че със същата любов бившите и ученици разказват истории за нея. Защото Снежа се помни – заради знанията, защитените сертификати, строгия тон или директните думи, които съграждаха характери и палеха амбиции.
С Маринела Кънчева ме свързват на-малко общи години. Ако двадесет и две учебни години могат да бъдат наречени малко. Близостта с нея закъсня във времето, случи се едва, когато тръгнахме да бягаме рамо до рамо по синдикалната писта. Много са нещата, с които Маринела ме е впечатлявала през годините. Но ако трябва да я опиша с три думи ще започна с принципност. Твърде малко хора, толкова отдадени на принципите, съм срещал през моята не малка житейска практика. Истински гранит, когато става дума за правила и оценки. Отдаденост е втората дума, в полза на математиката, за която трудно приемаше компромиси. Настроение избирам за трето слово. Жена със заразително весел нрав. Винаги позитивна – и в дни на триумф, и в дни на разочарование. Ентусиазиран участник във всевъзможни щуротии. Кой би забравил нощния синхронен спектакъл на русалките в Чифлика или неуморните и надигравания със всевъзможни хора. Едно е сигурно – банкетите няма да са същите без Маринела Кънчева. И вечната битка за правда, за синдикални права и за уважение към потиснатите. Великолепен екипен играч, с който се преборихме за не една придобивка в процесите на трудово договаряне. Силен глас, силен характер, силен човек! Математик. Далеч от сухата представа за отдадените на точните науки. За Маринела класната стая винаги беше кауза, а животът извън нея пъстър купон.
Със всяка от дамите училището ще загуби частица блясък. Всички са заменими и всички са неповторими. Особено, когато оставят след себе си дълбока диря. Хем начертана посока, хем предизвикателство за следовниците!
Блогът на Иво Райнов 
Трябва да влезете, за да коментирате.