Monthly Archives: октомври 2014

Снощи купчинки с непочистен сняг  все още трасираха кратката дължина на пешеходната зона в Ловеч, та чак до площада преди кметския кабинет. Днес започнаха да изчезват бавно, превръщайки снежното си тяло в мръсна кал. На шестия ден след съботния снеговалеж. … Има още →

Не знам рецептата, никога не съм „омесвал“ общност. Нито съм имал шанса да се омеся в такава с най-палещата емоция на тинейджърските години. За да бъда честен ще призная, че се приших към общност, в която не съм отраснал. Общност … Има още →

Бях забравил какво е истински празник. Такъв, който изпълва сърцата с радост, а душите с вяра и надежда. Чел съм в романите и разказите от българската класика за знаменателните дни, в които българските възрожденски градчета откривали училища и църкви. Строени … Има още →

Наскоро водих ученици на изложба. По пътя бях атакуван от изненадващ въпрос, дали не знам някой да продава прасета. Опулих се, изобретателен е умът на днешния тинейджър, но че в него има място за търговийска с животни някак не очаквах. … Има още →

Да правиш политика с децата е гадна проява. Най-гадната. Още повече, когато се водиш и моментна изгода или злостна емоция. В началото на годината директорът на ловешката болница алармира за нуждата от спешен ремонт на детското отделение. Иска от държавата … Има още →

Добър ден, Ловеч! Както и друг път съм казвал в нашия малък, скромен и тих град живеят добри хора със светли мечти. Те случват добрите неща, но  без да ги крещят самохвално. Затова преди време започнах рубрика за добрите новини. … Има още →

Сутринта четох статия за щастието на холандските деца. Най-щастливите в Европа според изследване на УНИЦЕФ. Не знам дали са лидери, но децата в страната на лалетата изглеждат усмихнати, спокойни и доволни. Това със сигурност са частици от щастието. Пак сутринта … Има още →