Салют манипулации в чест на образованието

За няколко дни две деца ми зададоха един и същ разтревожен въпрос – „Вярно ли е, че се намаляват часовете по езици?“. Успокоих ги, че чутото по новините не се отнася за тях, а за новия учебен план. Децата бяха уплашени, че се посяга на правата им. Например да учат език в разширения формат, за който всъщност са дошли в ловешката езикова гимназия. Тези дечица се опитваха да бранят знания. За разлика от шумните полицаи, които седмица бранят привилегии. Два различни социални свята.
В понеделник българските географи също протестираха и пак за знания. Символично и с грижа за качеството на образованието. От месеци се тиражира манипулацията, че новият учебен план подобрява качеството на образованието. Същевременно няма училищна гилдия, която да не застъпва противоположното мнение. Намаляват часовете почти по всички учебни предмети, а обемът на изучавания материал е редуцирина символично. Практиката учебен предмет да се изучава с един час седмично обхваща все повече дисциплини. Тази практика е разрушителна за качеството на образование, защото при такъв ритъм на учене в седмицата децата не могат да усвоят ефективно материала, а и не са слабо мотивирани поради липсата на срочни оценки. Широко бе прокламирано, че с новите учебни програми ще се балансира съотношението между изучаваните нови знания и затвърждаването на материала. Нищо подобно няма да се случи, защото броят на новите урочни единици почти не търпи корекция. Посяга се на работещи и ефективни модели, които са заимствани дори в други образователни системи. Един от тях е именно интензивното чуждоезиконо обучение, за което разпитваха споменатите дечица. Излиза, че под етикета за ново качество са извършени не малко пакости, които ще бламират лозунгите, издигани откакто е започнала образователната реформа. Децата недоволстват, учителите недоволстват, но чиновниците тържествуват и се гледат самовлюбено в огледалото. Обществото, което издържа родното образование тепърва ще научи, че с приетите вече учебен план и програми заявленията за ново качество са си чиста проба манипулация.
Манипулациите са обичаен инструмет, когато става дума за обработване на общественото мнение за състоянието и развитието на образованието. Ще припомня непочтеното отношение към българския учител за последните два-три месеца. Обикновеният гражданин предполагам се е объркал колко пъти за това време бяха увеличени учителските заплати. Един път с 8%, после бяха обещани бонуси, след това със 70 лева! При толкова заявки обществеността мисли, че учителите са богато възнаградени и едва ли ще повярва, че подписания преди ден анекс към колективния трудов договор осигурява мизерните 30 лева за всеки учител, който не е със стартова заплата. Шумно обещаните седемдесет лева се отнасят само за стартовите заплати на младши, старши и главен учител. От тази „придобивка“ ще се облагодетелстват вероятно 4-5% от българските учители!
След последните събития понятията „реформа“ и „приоритет“ в образованието изглеждат все така празнословни манипулации на общественото мнение. За съжаление говорим ца знание, а то е ценност не привилегия. Твърде е интелигентно за да излезе на улицата, прекалено възпитано за да занимава шумно обществото със себе си.