Стара истина е, че от футбол и образование всеки разбира. Затова вероятно България е на първо място в Европа по брой на граждански инициативи и комитети, загрижени за образованието. Последният се именува Национална гражданска инициатива „Да върнем ученическите лагери на децата“ и е внесъл петиция в Народното събрание. В нея се настоява за възстановяване на ученическите почивни бази и изработване на стратегия за тяхното ползване през следващите едните десет години. До тук добре, екзотиката е в дълбочината на изискванията. Там се настоява лагерите да станат задължителни и децата да се обучават по програми, включващи „ уроци по родолюбие, физическа активност, движения в природната среда“. Особено впечатляваща е идеята в програмата да се включат и хайдушки игри. Ето това последното си върви в комплект с ученическите бази за спорт. От много време се управляват от айдуци, които неспирно упражняват айдушки игри – съсипват базите и точат средства. В бурните фантазии на инициаторите лагерите ще се превърнат в гнезда за патриотична закалка, която да започва с ежедневното строяване на строя за издигане на знамето под тържествените акорди на химна. Една добре отупана от праха социалистическа практика, представена като нова идея. Да се готвят постовите пред лагерното знаме и походите за спасяване на националния флаг, когато го отмъкнат лагерни злосторници. Въжделенията на инициаторите вече получават и политическа подкрепа. Особено възторжени са патриотите, които са добре известни като ненадминати творци на шум. Според техен представител народните танци, хайдушките игри и патриотичните занимания са отлични почивка, наситена с преживявания. Както казваше един старшинка в казармата „добре е докато почивате да забъркате едно бъркало с цимент“.
Лелеяните от инициаторите лагерни бази отдавна са руини. Имах смелостта да заведа мой клас в една подобна станция преди 4-5 години. Сградата бе като оживяла от снимка на Берлин ден след капитулацията през 1945, а храната можеше да съперничи на една от строгите диети на доктор Емилова. Човекът, който управляваше станцията се интересуваше само от две неща – да не му развалят спокойствието и да си получи навреме заплатата. Предполагам, че точно такива хора са в основата на инициативата, щото от самолет се вижда, че грижата за децата е само параван.
Иначе ако държавата наистина има желание да подпомага отдиха и родолюбивото възпитание на децата, може да субсидира ученическите екскурзии. Защото когато децата пътуват и виждат историческите паметници, архитектурните шедьоври, героичните места има значително по-голям шанс да заобичат страната, историята и рода. И още нещо може да направи МОН, да коригира Наредбата за ученическите пътувания, която поставя огромно количество бумащина между желанието на учителите и провеждането на екскурзии.
Блогът на Иво Райнов 
Трябва да влезете, за да коментирате.