През 2012-та светът не свърши. С него оцеля и Ловешка община. Някой казват, че предсказанието на маите било съвсем различно от тиражираното. През 2012 приключвала една лоша епоха и започвал векът на духа. Накъде поема Ловеч след 2012 година? Всеки има своята представа и надежди. Защото светът не е само черен или бял. Който иска вижда и други цветове и нюанси. Като събитията, белязали животът под Стратеш през последните дванадесет месеца.
Бизнес. През февруари след дълго очакване бе открит автомобилният завод на „Литекс моторс“. Заводът бе любимата предизборна дъвка на кметът Казанджиев и обещание за няколко хиляди работни места. Затова обществеността го чакаше като „манна“, която да разреши проблемите на икономически закъсалия Ловеч. С това очакване, очевидно, ще посрещнем новата година, защото заводът заработи, но градът не го усети. Просто бизнес начинанието остана доста далеч от предварително заявения производствен и кадрови капацитет.
Местно управление. След повече от десетилетие местният интерес надделя в управлението на отпадците. Благодарение на активната позиция на част от съветниците и граждански натиск бе постигнато намаление в скандално високото възнаграждение, заплащано на концесионера в сметосъбирането фирма А.С.С.А. В края на годината кметът прекрати обществената поръчка с фирмата за сметоизвозването в селата, а Общинският съвет одобри дейността като бюджетна.
Същевременно кметът постепенно „опитоми“ общинския съвет и постигна разноцветна, но стабилна подкрепа по всички спорни решения (бюджет, администрация, план-сметка по чистотата).
Политика. През годината депутатът Гумнеров напусна поредната партия и създаде нова политическа формация. Популярността му надхвърли границите на Ловешка община след провалените кампании за излизане от ЕС и възстановяване на тютюнопушенето в заведенията. Останалите депутати не направиха нито добрини, нито гафове и затова останаха извън нашите спомени. Местните партии проспахя годината и едва ли ще бъдат запомнени с нещо.
Евроинтеграция. Броят на спечелените проекти от Ловешка община намаля чувствително, но за сметка на това кметът получи първата си санкция – над 90 хиляди лева за нередности по проекта за реконструкция на булевард „България“. И през тази година ловчалии не видяха плодовете на предизборно прокламираните от кмета проекти завъзстановяването на турската баня и културните иновации (ако не броим няколко реда пейки край реката и четири измъчени от студ вечери преди Коледа) .
Крими. През септември полицай уби брутално младо момиче пред дискотека „Илит“. Гневът на местната общественост трая твърде кратко, а забвението се оказа доста удобна сянка за местната полиция, разминала се почти без санкции за деянието на своя служител. Месеци по-рано Гриша Ганчев бе обявен за бос на група за икономически престъпления, а неговия син престоя около месеца под стража. После съдът произнесе тихо оправдание, а държавате се разсея за обвиненията си. Местното поделение на НАП изпадна в още по-дълбок кадрови дефицит, след като пореден местен данъчен служител бе заловен на местопрестъплението, обвинен в корупция и уволнен от работа.
Почит. Общинският съвет обяви двама нови почетни граждани. Единият, Патриарх Максим, така и не дойде, но бе почетен с отличието няколко месеца преди да се спомине. Другият, Дияна Йоргова, уважи церемонията, но достойно отказа званието. По-късно се развихриха спекулации около причините и конфузията от отказа, но така или иначе позицията на Йоргова остана ярък пример за достойнство и чест.
Спорт. Литекс направи забележителен есенен сезон и то след като Гриша Ганчев покруси всички с анонса, че се отказва от футболния отбор. Слуховете за смъртта на оранжевия шампион, обаче, се оказаха силно преувеличени. Литекс тръгна по нов, но радващо правилен път – само с млади момчета, най-вече от местната академия. Резултатът не закъсня – трето място в края на есенния полусезон, все по-многогласно признание, че отбора играе красив футбол и корона за Георги Миланов, обявен за футболист на годината.
Култура. Годината премина с нов полъх в местната празнична ритуалика. По съвсем нов и наистина тържествен начин бяха отбелязани 3-ти март, 11-ти май и 22-ри август. А коледният подарък за гражданството, класически концерт на Трио тенорите, бе истински пробив в културната мъгла, обхванала града повече от десетилетие. Не бива да се пропускат усилията на Ловчанското читалище „Наука“ и Ловешкия драматичен театър, които продължават да бъдат истински храмове на културата в постната действителност. Трябва да адмирираме и идеята на читалище „Зорница“ са създаване на нова фолклорна традиция „Хоро под Стратеш“. Лошите спомени са единствено от Цветница, потънала в миризмата на кебапчета, бира и чалга.
Демография.Населението на Ловеч продължи да намалява ( с нови 400 души), раждаемостта остана критично ниска, а естественият прираст плашещ в сравнението с останлите областни центро. Въпреки това местната влас продължи да бъде безразлична към процеса, а за цялата година нито кметската администрация, нито общинският съвет предложиха конкретни стъпки към търсене на решение по проблема.
Гражданско общество. В истинския смисъл такова не възникна и през 2012 година. Гажданската шпага Данчо Заверджиев прободе на няколко пъти административната ризница на кмет и общински съвет. „Гласът на народа“ Lovechtoday.eu остана верен на своята кауза, като предоставяше трибуна за всяка гражданска позиция.
За съжаление провалите на гражданската общност бяха значително по-шумни. В Ловеч така и не се намериха 50 граждани (въпреки двукратните опити), които да стартират инициатива в защита на интереса си като клиенти, който плаща скъпа вода, но търпят воден режим. В квартал „Младост“ свенливо подеха протест срешу намерението на общината да строи социални жилища без да потърси съгласие от живущите в района на проектния строеж. Дори събраха няколкостотин подписа, но по стар ловешки обичай инициаторитите скриха петицията вместо да я представят на градоначалника.
Както се пееше в един известен български мюзикъл: Трън до цвят, шарен свят, припкащ, плуващ и хвъркат…, но какво се посади, туй ще да се и роди. От кратунка – кратунки, от маймунка – маймунки. Иначе казано Ловеч през годината беше такъв, какъвто ние сами си го направихме. На който му харесва нека вдигне наздравица за отминаващата година. Който е наудовлетворен да вдигне наздравица с надежда за следващата.
Блогът на Иво Райнов 