Да имаш воля не е претенциозна декларация, а всекидневно, тихо и упорито усилие в полза на хората. Видях го при скорошната си визита в Холандия и по-кратките посещения в Германия, Австрия, Хърватска, че дори и Сърбия. В България се хвалят, че за четири години ще построят една магистрала, там не се хвалят, но за същото време строят няколко. Във всяка от страните, през които преминахме хората усилено строяха пътища. По европейски – с 4,5,6 ленти и шумозащитни огради край всяко крайпътно селце. В България издават лъскави брошури за да покажат, че в някой от големите градове са изградени велоалеи. На запад от Калотина са кръстосали градовете си с толкова много велоалеи, че трябва да издадат томове литература за да се похвалят пред гражданството. Нещо повече, тъй като мислят за хората са осигурили и съответната инфраструктура на велосипедистите – огромни велопаркинги във всеки от големите холандски, немски, австрийски градове. В България волята стига колкото да изградиш музей на тоталитарното изкуство и да заявиш намерение за създаване на роден Лувър. В другата Европа не спират да строят музеи, достойни да задоволят всеки човешки интерес . Направени с необятните възможности на новите технологии и с мисълта как човекът да съпреживее, чуе, пипне, види, усети, помирише, да запомни и знае. В България имитират воля за реформи и спасяване на пропадащото образование, но не могат да приемат един закон вече осем години. В загрижените за децата страни не спират да работят за качеството на образованието и прилагат стрийминг системи за да диференцират учениците по способности и интереси. В България намират воля предизборно да осигурят финансиране на десетина училищни спортни зали. В другите държави физическото развитие на децата е философия, а строителството на спортни съоръжения дългосрочна политика, не предизборен pr. Затова затова всяко училище има по няколко зали и модерен стадион. В България няма воля нито за подобряване благосъстоянието на хората, нито за контрол спрямо грабителите, които изсмукват смешните евра, заплащани на наемния труд. В разтърсената от криза Европа световни и континентални вериги като “Billa”, “Lidl”, “Penny”, “New Yorker”, “H&M” продават на цени като в България, дори на етикетите на някой от тях е посочена левовата равностойност на европейската цена. Бензинът струва почти колкото в България, а търговски монополи отдавна няма.
Да имаш воля значи да си честен с хората. Да имаш елементарна визия за простички стъпки, с които ще подобриш живота им, да предложиш изпълними действия за съживяване на малкия и средния бизнес. Да имаш воля значи да бъдеш мъжкар решен изгони от софрата олигархията и да направи тежък живота на монополите с чисто икономически средства, известни отдавна в истинските пазарни стопанства. Или да имаш волята да кажеш простичко „Ще работя така, че след 4-ри години всеки българин да бъде с 10% по-близко до удобството, спокойствието, стандарта и благосъстоянието на средния европеец“.
Вместо това невиждана воля да омерзяваш хората с перверзни скандали и записи. Имам усещането, че българската политика е достигнала до нивото на най-долната порнография. Слаби порноактьори ни представят гаражни сцени на любов между власт и магистрати. Бездарни режисьори заливат медиите с все по-вулгарни клипове на домашно порно. Вместо загрижени разговори за държавата, хората, бедността, икономическото и духовно възраждане, сме принудени да слушаме цинична политическа риторика за „манафи“, „педали“ и съмнения, дали един заместник-прокурор „не е а**л колега“. Така е на юг от „линията на бозата“. Тук политиката не е грижа за хората, а акт на съвкупление между власт и съд, между престъпници и съд, между власт и престъпници. Животът ни отдавна е порно, което ченгета и политически ганьовци режисират и записват. Просто сега дойде времето да ни покажат вулгарните си клипчета. Та порното започна още с политическата нечистоплътност на лицемерния цар, с перверзията на бившия президент да натика една алчна етническа партия във властта, ескалира в грабителството на една тройна глутница, предвождана от най-големия европейски пес. Така, че порното въобще не е от вчера, нито от 15-ти април. На както се знае един спектакъл се играе докато има зрители. Явно воайорите са много и жадни за политически порно представления.
А някога бяхме тръгнали към онази Европа, която видях в Холандия, Германия, Австрия, Словения, Хърватска, Унгария. Мечтаехме за европейски перспективи и нормална държава. Мечтателите днес обитават малки партии, които никой не забелязва. Днешните порно продуцентите ги разбиха и натикаха в ъгъла. Сигурно за да могат да разиграват, записват и представят своето перверзно политическо порно. Но ако перефразирам една известна сентенция луд не е този, който си показва задника, а онзи който не изпитва отвращение, че го вижда.
Блогът на Иво Райнов 