Стана мода около образованието да се вдига медиен прахоляк. Страшна пушилка, в която си мислиш, че кипят промени, ама като се раздига дима виждаш, че всичко е по старому. След като шест месеца образователни функционери сипеха лъжи за значително увеличение на заплатите лъсна зъбатата истина, че в огромна част от училищата доходите ще нараснат с … 5.10 лева (1-2%) и в никое няма да бъдат достигнати безотговорно цитираните 10%. От началото на тази година упражнението по популизъм се повтаря с ученическите стипендии. Неотдавна медиите гръмнаха, че размерът на стипендиите скача двойно и отличниците ще могат да взимат до 50 лева. Новината е зарадвала много хора, защото размерът на бонусите за добрите ученици не е променян петнадесет години. И ако в края на 90-те 21 лева са не лоши пари, днес не достигат дори за ежедневните ученически закуски.
На 15.02.2013 Министерски съвет прие постановление № 33 за условията за получаване на стипендии от учениците след завършено основно образование. Разгледах постановлението с надежда, но открих позната пушилка и много капани. Постановлението осигурява децентрализация в предоставянето на стипендии. Това означава, че бюджетът се ангажира с предоставяне на всяко гимназиално училище на сума за стипендии. Сумата зависи от броя на учениците с право на стипендии, а това са обучаващите се в 10-ти, 11-ти и 12-ти клас. Дотук добре, децентрализацията е възможност училищата да бъдат гъвкави в правилата и размера на предоставяните стипендии. При по-внимателен прочит, обаче, става ясно, че образователното и финансовото министерство не увеличават субсидията за стипендии, а просто разрешават на училищата да увеличат размера на стипендиите в рамките на предоставения ресурс. Очевадно е, че училища с повече отлични ученици са поставени в неизгодна ситуация, защото трябва да избират между това да възнаградят с малки стипендии всички с отличен успех или да увеличат бонуса за най-добрите, но да оставят без награда някой от долната част в скалата на отличните резултати (5.50-5.60). Но нека караме по ред и да разгледаме някой недомислици, които несъмнено ще ощетят децата.
Първо. Още в чл.1, ал 3 т.2 четем, че учениците нямат право на стипендии, когато са наказани от Педагогическия съвет на училището. Лошото е, че това се отнася и за т.н. сирашки стипендии. Тоест деца останали без родители ще загубят до края на срока правото да получават стипендии, ако както е в нашето училище допуснат да речем 5 неизвинени отсъствия.
Второ. Неясният текст на постановлението оставя съмнение кое дете има право на сирашка стипендия. В чл. 4 ал. 1 т.4 е записано, че това са деца без родители. Според някой тълкувания това са децата, върху които животът е стоварил нещастието да загубят и двамата си родители. Досега тези стипендии се получаваха от всички, които имат починал един родител. Ако е вярно горното тълкувание, новият текст е циничен, защото ще лиши тези деца от средства, които биха облекчило трудното семейно положение.
Трето. В същия член 4, ал 1 са записани всички възможни стипендии, но без те да са задължителни за училището. Тоест с изключение на сирашките останалите стипендии са по решение на самото училище. Иначе казано тук може да се избира между по-голям брой стипендии за успех и ограничаване на т.н. социални стипендии (според текста за подпомагане достъпа до образование и предотвратяване на отпадането). Дори училище може да реши, че няма да предоставя социални стипендии, както вече се е случило в ловешка гимназия. Това не е ли несправедливо спрямо децата от бедни семейства, за които тези 20-30 лева са глътчица спокойствие?
Четвърто. В чл. 4 ал. 1 т. 1 йезуитски е записано, че се предоставят стипендии за постигнати образователни резултати. Никъде не е записано, че това изрично е отличен успех т.е . както е възможно стипендии да се получават за успех, който не е отличен, така е допустимо не всички отличници да бъдат възнаградени със стипендия. Тук вече е заложена една изключителна несправедливост. Тъй като ресурсът се предоставя на брой ученици, училищата с повече добри средношколци ще разполагат с по-ограничен ресурс за увеличение на стипендиите. По-скоро ще бъдат изправени пред трудната дилема да увеличат парите за най-старателните ученици, но да лишат част от отличниците от бонуса или да раздадат на всички отличници, но да останат с нисък размер. Очевидно постановлението е крайно несправедливо точно към най-добрите деца, каквито учат в Езиковата. Както и да бъдат изпълнени изискванията на това постановление нашите деца ще бъдат ощетени. Ако бъде спазен принципа на справедливостта всички отличници ще получат стипендии, но с малък размер, чувствително отстъпващ на сумите, предвидени в други училища. Така съвестните и ученолюбиви деца ще получават по-малки стимули от което и да е професионално училище. Ако пък възнаградим най-добрите с по-високи суми парите няма да достигнат за всички отличници. Така децата от училището , в което е най-трудно да постигнеш отличен успех ще бъдат дискриминирани спрямо връстници от всяко друго ловешко училище, където отличния успех е далеч по-лесна мисия. Тази ситуация е всичко друго, но не и стимулираща преследването на високи образователни резултати.
Пето. Според чл. 8 ал. 1 и 2 училищна комисия разработва правила въз основа на които ще бъдат предоставени стипендии. И тук попадам на неясен текст, но въпреки всичко остава впечатлението, че правилата се определят еднократно за цялата календарна година. Да, но стипендиите се получават за успех, постигнат за различни учебни срокове. Винаги стипендиите да първи учебен срок са повече от тези за втория. Така долната граница за получаване на стипендии може да бъде твърде различна и деца получавали бонус през единия срок да бъдат лишени следващия, въпреки че са запазили отличния успех. Ето пример. Ако се тръгне към значително увеличаване размера на стипендиите и се предостави определен брой стипендии (да речем 100) през единият срок долната граница на класирането може да бъде 5,60, но през следващия 5,68. Излишно е да обяснявам, че това също ще демотивира и носи несправедливост и дискриминация.
Не мога в заключение да не споделя, че въпросното постановление е пореден кьорфишек, с каквито най-редовно снабдяват образованието. Популистко прикриване на факта, че стипендиите изобщо не се увеличават и прехвърляне на училищата цялата отговорност по бъркане на кашата. А както вече стана ясно кашата ще я духат добрите ученици!
Блогът на Иво Райнов 