Да го духат гражданите!

В култова сцена от филма „История на света“ (режисьор Мел Брукс) римски сенатор пита колегите си, дали да не се откажат от строителство на дворци за богатите и да бъдат изградени домове за бедните. Сенаторите отговарят в хор “Fuck the poors” (в евфеместичния български превод „Да го духат бедните“).  Лафът ми е любим и го ползвам винаги, когато трябва да намеря точен етикет за пренебрежението на властта към обикновения човек.

Седмицата ми даде нов повод за тази филмова асоциация. В моите статии нееднократно съм посочвал, че грижата за хората е последна мисъл на кмета Казанджиев. Давал съм много примери, но животът, и най-вече градоначалникът, продължава да ме захранва с материал. Допускам, че много от ловешките граждани  вече са усетили неудобството да се движат или шофират по тъмните ловешки улици. Температурите може и да са летни, но есента бавно настъпва и ежедневно изяжда по някоя минутка от светлата час на денонощието. Всяка година, все по  това време, мракът пада към 19 часа. Това не е нов природен феномен, а закономерно следствие от обикалянето на Земята около  Слънцето (всеки що годе грамотен човек го е изучавал в средното училище). В този смисъл тъмнината около 7 вечерта не е тазгодишна изненада.  Логично е този факт да е предвиден от местната управа в графика за включване на уличното осветление.

Само, че не винаги логично е вероятно.  Към днешна дата (14.10.2012 г.) няма адекватна корекция в часа на „запалване“ на уличните лампи. Дори след като въпросът е поставен ог господин Павлин Иванов („Ловеч днес“) на традиционния понеделничен брифинг . Отговорът на кмета Казатджиев е потресаващ – не са предвидени средства, които да компенсират увеличението в цената на промишления ток и евентуалното по-ранно включване на осветлението! А, че господин Казанджиев счита отговора за уместен и адекватен е доказателство управленското му поведение в отминалата вече седмица.  В минутките, в които пиша статията (19.28 часа) по булевард „България“ е тъмно. Нямам съмнения, че ситуацията е идентична в целия град.  Иначе казано диалогът между господин Павлин Иванов  и господин Казанджиев може да бъде интерпретиран по следния трагикомичен начин. Павлин Иванов: Господин Казанджиев не е ли редно заради сигурността на децата от втора училищна смяна, шофьорите и гражданите уличното осветление да се пуска по-рано? Господин Казанджиев: Fuck the citizens! Разбира се това е хипербола, но упоритото едноседмично безразличие на кмета може да бъде опаковано в подобен  анекдот.

Тъй като вече повече от 40 минути в Ловеч е тъмно си задавам следните въпроси:

1. Колко ученици, прибирайки се  към къщи по тъмните улици могат да попаднат под колелата на автомобил или агресията на злосторник?
2. Колко шофьори могат да претърпят пътно-транспортно произшествие в тъмните, но задръстени от автомобили улици или да попаднат в някоя от многобройните улични дупки?
3. Колко граждани рискуват здравето си, като се движат по тъмните улици на квартал „Младост“?  Както е известно там нямат тротоари, та са принудени да се ходят по платното, срещу колите. Да не говорим, че заради бликащата кметска грижа връзката на квартала с централната част е през жп линията. Сигурно е истински сървайвър да преминеш  релсите в тъмнината!
4. Колко хора, за тези 40 минути, ще преминат рисковано през многобройните пешеподни пътеки, всички до една неосветени?

В 19.41 уличното осветление блесна! 40 минути след началото на тъмната вечер. Да, за тези минути могат да се случат доста инциденти. Хората не могат да бъдат държани на тъмно. В ХХI век, в община претендираща за европейски манталитет. Грижата за хората е първостепенна задача на всеки кмет и администрация. Затова удобството на гражданите трябва да бъде главна  мисъл,  когато се съставя или актуализира бюджета. Чиновническото клише „пари няма“ е безотговорно оправдание, когато става дума за живота и здравето на хората!  Пари трябва да има, защото добрият управленец:

1.Знае колко средства годишно са му нужни, за да освети тъмната част от денонощието.

2.Оставя финансов буфер за да може да посрещне вероятното увелечение в цената на електронергията.

3.При актуализацията на бюджета приоритетно променя средствата за покриване на първостепенни нужди на гражданите.

4.Във време на криза спестява средства от нощното осветление  на туристически и административни обекти.

В нашия случай добрият управленец трябва и да помни какво е обещал и с какво е натоварил ловешките граждани. Например да им осигури интелигентно осветление, което се саморегулира, пести от нощните часове за сметка на удобството в активната част на вечерта. Това бяха част от обещанията на господин Казанджиев, когато поиска от общинския съвет разрешение да вземе заем за реновиране на уличното осветление в общината. Този заем гражданите го плащат и досега. Но търпят тъмнината и упоритото неуважение на кмета. Как беше в онзи филм – Да го духат гражданите!