Наистина ли мислите, че дистанционното обучение е занимание между края на сериала и кипването на супата…


Последните дни преди ваканцията попаднах на злобна дискусия, в която родители откровено обвиняваха учителите, че не си гледат работата по време на отдалеченото обучение. Не стига, че работели по няколко часа на ден, но и по време на занятията приготвяли обяд или си гледали сериалите. Учителите усетили лекотата на дистанционната работа и въобще не искали да се връщат присъствено. На всички отгоре не само, че получавали всички финансови облаги, ами пак чакали увеличение на  заплатите и дори им заплащали домашния интернет.

Няма да споря. Само ще разкажа няколко факта. До последния учебен ден преди ваканцията не можах да намеря свободни минутки за да изработя коледни картички за децата от класа ми. Така че вместо да се хвърля на дивана с дистанционно или книга в ръка и да лентяйствам, както вероятно си мислят някои убедени в безотговорността на учителя родители, се наложи да заделям по няколко часа на ден за да изработя малки подаръчета за децата. Успях малко преди моето семейство да се събере около трапезата на Бъдни вечер. А няколко часа от Рождественската нощ посветих на персоналното разпращане до получателите. Разбира се не ми е задължение, но аз го правя всяка година – с желание и любов. За да се опитам да зарадвам децата, които са станали мои по служба, а не по кръв. Учителят учи, но и възпитава, приобщава, сплотява.  И най-вече обича. Независимо от формата на обучение за мен е традиция да изненадвам предколедно класовете си. Всяка година посвещавам няколко часа на ръчната изработка или саморъчно надписване на персонални картички и послания, после за ранжирането им по коледна елха или бялата дъска в класната стая. Учителската работа не свършва с предваканционния брой часове задължителна преподавателска работа.  Във всеки от последвалата върволица празнични дни си заделях по някой час за да прегледам практическите задачи, поставени на дванадесетокласниците и да им върна кратка рецензия като обратна връзка. Да, аз сам съм им поставил срок за изпълнение през ваканцията и съм предвидил работно време през дните, които някои родители смятат за време на пълен релакс за учителя. Защото след ваканцията ще ме чакат нови порции контролни работи, проекти и практически задания, които ще ми уплътнят по още три –четири часа извън учебните часове всеки ден.  Защото денят на един дистанционно работещ учител в училище с двусменен режим на обучение са поне още 2-3 часа след 19.30. Почти без изключение от края на октомври, когато преминахме на отдалечено обучение. Тук не коментирам часовете допълнителна работа, които предшестват занятията, защото многократно беше обяснявано, че новата форма на обучение налага предварително изготвяне на материали за преподаване във виртуалната класна стая. С подобен обем от допълнителни задължения се е нагърбил всеки учител, който гледа с отговорност на обучението. Считам, че това качество е присъщо за по-голямата част от учителите. Не че няма безотговорни. Разбира се е възможно да има такива, които готвят докато преподават или се занимават със странични, по-интересни дейности, но това са по-скоро изключения. Преди години, в дните на учителската стачка , бях поканен на интервю в едно радио. И докато обяснявах колко зле платени са учителите, бях директно запитан дали всички заслужават сериозното увеличение на заплащането. Няма ли слаби и безотговорни учители? Отвърнах на журналистката с въпрос дали няма и след нейната гилдия хора, които да хвърлят петно върху професията. Дали всички кметове, всички съдии, ръководители, депутати са все от високо качество?

Тази години отключи доста вербални сблъсъци и показа, че има твърде много предубедени хора. Такива, които дори и затрупани с  факти и документи няма да си променят мнението. А във времена на нервност и напрежение учителите са удобни мишени. Мантрите за късия работен ден, дългите ваканции, а от скоро и високите заплати са лесни дъвки за общество, което си умира за конспиративни теории и от край време не познава и подценява социалната роля на учителя. Учителската професия е от тези, които нямат начало и край на работния ден. И слава Богу, защото образованието и възпитанието са непрекъснати процеси, които не могат да бъдат затворени в тесните рамки на четиридесетте минути, наречени учебен час. И това най-добре го знаят децата. А който смята, че учителската професия предлага удобството да обучаваш между края на сериала и кипването на супата, нека заповяда на някое от все по-бързо овакантяващите се места за учители.

About ivo rainov

teacher
Публикувано на образование. Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s