Кой има интерес постоянно да отлагаме намеренията за по-добро измерване на училищните знания?


В писмо до МОН омбудсманът Диана Ковачева възразява срещу  готвената промяна в Наредба 11, с която се предвижда въвеждане на т.н. интегрирани изпити след седми клас. Приемам аргумента, че за целта първо трябва да бъдат променени учебните планове и програми, но няма как да не изумява фактът, че  основен мотив на обществения защитник са многобройните жалби на  родители, които се притесняват от новия формат на изпит, защото той ще натовари бюджетите на семействата, които ще са принудени да заплащат допълнителни часове частни уроци за децата си. Между редовете става ясно, че за родителите качествената подготовка за успешно представяне и кандидатстване задължително минава през частни уроци. Значи те са убедени, че децата не могат да се подготвят в предвидените в учебните планове часове. Не преподавам в прогимназиалния етап, но ми се струва, че колегите трябва да се чувстват силно обидени от подобна родителска, а доколкото я споделя и оценка на омбудсмана. Хайде да преговорим какво точно трябва да представляват тези „интегрирани“ изпити. Нищо повече от опит да се измери една по-широка подготовка на седмокласниците. В изпита по български ще се добавят и въпроси от история и география, а към изпита по математика – от физика, химия и биология. Резонно като се има предвид, че децата след седми клас се насочват към професионални гимназии, където знанията по физика са базисни, към природо-математически гимназии (защото те отдавна не са само математически), където се предлага профилирана подготовка с биология и химия или в хуманитарни специалности, където са полезни и знания по история и география. Нямам идея какво си представят притеснените родители, почувствали принудата да си пратят децата на още частни уроци, но всичко, което ще бъде предложено в „интегрираните“ изпити ще бъде изучавано в часовете по биология, химия, физика, история, география и със сигурност е включено в използваните учебници. Не мисля, че за тези базисни знания са нужни още частни уроци. Достатъчна е усърдна работа в училище и трениране на тестови задачи. Сигурно на места има проблем с качеството на преподаване, но в далеч по-голям процент от случаите пропуските идват от липсата на мотивация и несериозното отношение на децата към учебния процес. И докато тази реалност доминира в българското училище децата никога няма да бъдат готови за въвеждане на „интегрирани“ изпити и ще се нуждаят от частни уроци, където да научат онова, което са пропуснали в училище. Истината е, че частните уроци са се превърнали в нещо като „застрахователна полици“ за родителите с големите амбиции, които понякога не съответстват нито на интереса, нито на възможностите на децата.  Модна мания, за която всички вярват, че е единствения възможен път към желано престижно училище или перспективен профил. Родителите пращат децата на уроци за да се подготвят за класиране в желаното училище, за което ще ви кажат, че избират заради качеството на преподаване. И няколко години по-късно, на прага на университета, същите тези родители ще изпратят отново детето си на частни уроци, независимо че е учило в училище, което са избрали заради качеството на преподаване. Нямам никакво съмнение, че училището, учителите, учебните програми са в състояние да осигурят качествена и достатъчна подготовка и мога да приведа много примери от всеки етап на училищното образование. Примери за деца, успели да постигнат високи резултати на изпити без нито един частен урок. И не е вярно, че включването на знания от други научни области ще принуди родителите да източат от семейните бюджети още средства за частни уроци. Просто най-лесно е да маскираш съпротивата срещу новото с такива банални страхове.

Още по-смешна е гражданската съпротива, институционализирана в писмото на омбудсмана,  срещу анонсираните промени в Наредба 5 за общообразователната подготовка. Гражданите, сезирали омбудсмана, са притеснени от решимостта на МОН да се откаже от пародийната тройка  на зрелостните изпити като повиши летвата от 23 на 30 точки. По неясни причини тази почти козметична промяна ужасява гражданите, които настояват минималната доза строгост в оценяването на зрелостниците да се отложи за тези, които ще бъдат приети в 8 клас през тази учебна година и да не засегне първите три випуска по новия учебен план. Нищо, че се разработват нови формати на зрелостните изпити, обсъжда се отместване на акцента от знания към умения, важно е да остане смешната тройка със срамно ниските за всяка нормална държава 23 точици.  

Говорим си за реформи, дискутираме подходи за да повишим качеството на българското образование, но май не си даваме сметка за изобилието от консервативни сили, които не искат нищо от сегашното статукво да бъде променено. И родителите, вечно уплашени да не лъснат истинските знания на децата им, са една от най-възпиращите сили.

About ivo rainov

teacher
Публикувано на образование. Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s