Аплодисменти за един пазител на духа


sto-5Преди няколко години си самопоставих задача да изпращам подобаващо хората, които си тръгват. Без съмнение хората са различно достойни и оставят различно дълбока диря след себе си, но всеки има право на своите аплодисменти на тръгване. Моите аплодисменти обикновено са подредени в изречения. Стана традиция да пиша по няколко думи за всеки, решил окончателно да слезе от хълма. За да разкажа най-важното, с което ме е впечатлил, развълнувал или вдъхновил. Защото писаното слово остава, а с него и спомена за хората, градили достолепната училищна история.

Дойде време да си тръгне един от духовните ментори на езиковската общност. В няколко разговора напоследък той настойчиво повтаряше, че поставя последната си пиеса. Честно казано надявах се, ще размисли и ще ни поднася още няколко години от своите изтънчени театрални коктейли. Дори и сега се надявам да го видя отново в късната есен  да влиза аристократично в учителската стая с анонса за новия си проект. Въпреки че на последната ни среща чух повече от категорични думи.

Всяко гордо училище има своите легендарни апостоли на духа. И понеже театърът е крайъгълен камък на духа в Езиковата неговите пазители имат особено място в историята и легендата. В най-новата история на гимназията училищния театър бе закрилян от двама ярки апостоли на духа – Стоян Георгиев и Слава Георгиева. Всеки от тях е епоха не само в поддържането, но и в обогатяването на една от най-вдъхновяващите  традиции на гимназията.

Заварих Стоян Георгиев в Езиковата преди около четвърт век. Беше приел покана  да работи с абитуриентските випуски 2-3 години по-рано и вече беше грабнал вниманието на общността със своите първи пиеси. Беше деликатен и възпитан, но същевременно упорит до последния детайл. Почти перфекционист. Рядко тактичен човек с особено чувство на уважение към учениците. Носеше специфична харизма и магнетично излъчване, достатъчни за да увличат към магията на театъра десетки момичета и момчета. Това постоянно го поставяше в труден избор, но той беше достатъчно гъвкав в намирането на решение без да има сърдити – вмъкваше персонажи, разделяше роли, измисляше масови сцени. Но никога не връщаше жадните за театрална изява. Като смел експериментатор режисираше пищни представления, в които добавяше музика и танци. Преработваше текстовете за да добави закачки с някоя актуална злободневка. Пиесите му бяха истински събития – многолюдни, динамични и изпълнени със смях. Лична заслуга на Стоян Георгиев е зареждането на духа с нова енергия. По негова идея започна издаване на вестник за театъра и театралите и ритуално предаване на огъня между випуските като символ и завещаване на езиковския дух на следващите випуски. Театралния благородник впечатляваше и с проницателното умение да разпознава таланта. Няколко пъти е споделял, че е разпознавал изпълнителите на различните роли още от изявата на първия кастинг. Стоян Георгиев се отличаваше със забележително търпение и такт. Следеше упорито талантите фестивал след фестивал и ги канеше в своя каст. Мислил съм си за умението му да вижда отвъд първото впечатление, защото нерядко надушваше талант у най-големите панти и като истински магьосник го изцеждаше до капка на театралната сцена.

Две трети от пиесите на Езиковата за последния четвърт век са поставени от Стоян Георгиев. Когато го налегна умората си взе неочаквана почивка, но не каза сбогом. Лично покани Слава Георгиева да продължи с усилията да пази и развива театралния дух на училището. При  огнената Слава летвата остана все тъй високо, а нейните абитуриентски трупи написаха почти една дузина златни страници в историята на театъра в Езиковата. Стоян Георгиев си взе почивка, но сякаш предусещаше, че ще се върне отново. Съдбата и обстоятелствата наистина го доведоха при неизгасналата любов. Беше като завръщане у дома, където си обречен на успех. Миналата година постави една пиеса и обеща да остане и да юбилейното празненство през тази пролет. Работеше върху сценичната адаптация на „Вчера“.  Може би го планираше и като своеобразен бенефис в гимназията, но за съжаление коронавирусната епидемия провали поставянето на пиесата. За жалост големият театрален педагог не можа да се наслади на последните аплодисменти. Този път изглежда истински  решен за слезе окончателно от сцената на Езиковата. Сподели, че новото поколение е много различно и се нуждае от млади и свежо мислещи ментори.

Добре известно е, че няма незаменими хора. Има, обаче, такива, които са оставили толкова дълбока диря, че следващите могат да се спъват, докато се научат. В края на краищата всяка легенда все някога си тръгва. Няма как след него да не остане празнина, но и една голяма благодарност за удоволствието от великолепните пиеси и апостолския ентусиазъм да вдъхновява и възвисява духовно. Остава и плаха надежда, че сбогуването може да се отложи отново. За него завесите ще бъдат винаги вдигнати.

About ivo rainov

teacher
Публикувано на Езиковата, Ловеч. Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s