Абитуриентите си тръгват тихо и незабележимо


gettyimages-89018487Беше вечерта след изпращането на миналогодишния абитуриентски випуск. Моите завършващи сладури получиха достъп до базата с официалните снимки от церемонията. Оказа се, че по технически причини няколко от госпожиците нямаха снимка от прощалната целувка със знамето на гимназията. Беше гняв, беше чудо. Обясниха ми, че това е страхотен момент, от който задължително трябва да имаш спомен. Ценно е споменът да бъде запечатан на снимка, но дваж по-ценно е да бъде преживян. А онези мои момичета и момчета изживяха прощални моменти в изобилие.

Съвсем уместно се сетих за тази случка сега, когато днешните дванадесетокласници са на прага на раздялата. Като нелепа жертва на обстоятелствата и административните решения се налага да си тръгнат в тишина и безразличие вместо в глъч, овации и признание. Този абитуриентски випуск не можа да изживее своята пиеса и своята прощална вечер на фестивала. Не можа да сложи с гордост своята последна „тухличка“ в традицията на гимназията. Няма да получи своето тържествено изпращане, разнежващите минути на последната среща, когато порасналите ще оставят своите завети към най-малките и онзи сълзлив миг на прословутата целувка със знамето. Дори грамотите и плакетите няма да радват истински, получени тихо и делово вместо под шумните овации на цялото училище. Има училища и хора , за които раздялата в 12 клас е една досадна подробност. Има гимназии и абитуриенти, за които последните месеци и дни са като ритуално посвещение в доживотната титла „член на общността“. Като класен съм минал шесткратно по пътя на изпращането. Време, в което сълзите закаляват приятелства, а любовта се заклева да не забравя мястото и хората, с които пет години всичко е делено. Някак лесно и същевременно жестоко беше отнета възможността тазгодишните дванадесетокласници да се докоснат до тази палитра от емоции. Тези пораснали деца ще си тръгнат тихо и без задължителните аплодисменти. А ги заслуужават, постигнали от името на училището не малко успехи в олимпиади, конкурси и състезания. Опасявам се, че няма да имат своя годишник, в който да останат завинаги на 19 години. Чета, че няма да могат да изживеят срещата със зрелостта в полагащата им се бална нощ. Дочувам, че и дипломите ще получат все тъй тихо и делнично. Само аз ли имам усещането, че този випуск са го засилили да си тръгне през задния вход…

Чета, че във Франция учениците се завръщат в класните стаи следващата седмица. В Германия, Дания, Австрия, Гърция, Чехия също поетапно се завръщат. Трябваше ли наистина училищата да останат затворени до края на учебната година? Не можеше ли да върнем някои от випуските? Поне големите, дванадесетокласниците. За да могат училищата да изпратят уважително своите пораснали възпитаници като им  се даде възможност да изживеят раздялата от едни, несъмнено хубави, пет години. Чиновническа заблуда е, че училището пълни глави, далеч по-важно е да пълни сърца.

About ivo rainov

teacher
Публикувано на образование. Запазване в отметки на връзката.

3 Responses to Абитуриентите си тръгват тихо и незабележимо

  1. jiveemvobshtestvo каза:

    По-тежкото е когато сбогуването ти с един учител е от типа : “ И така дано някой ден се срещнем по улицата.“.. и се чува само един отглушен микрофон да каже довиждане.

  2. ivo rainov каза:

    Госпожо, защо решихте, че балът е фокусът на статията. Напротив става дума за едни традиции в моето училище по пътя до завършването, пиеса, фестивал, изпращане. За тях е тъгата, не за бала.

  3. Valya Kulisheva каза:

    Голяма беда,няма що! 🙂 🙂 Дано отвикнат от родните цигании,ама надали,заложено е в кода ни!
    В Скандинавия -Дания,Швеция – абитуриентският бал се състои в натоварването на класа в един камион и обикаляне на града с танци и музика.
    Честа практика е след училище да направят околосветско пътешествие, за да опознаят себе си и да се насочат към определена професионална област. Дори като ученици пътуват много с тази цел. Има фирми,които работят в колаборация с гимназиите,осигурявайки за година-две пребиваване на датски учащи се в семейства по света,за да учат там.Мои ученици бяха в САЩ и Канада по тази линия. Бяха изумени от новите емоции,приятелства,различни хоризонти.И се върнаха зрели хора,вече не мамини деца.Едното дете не случи на семейство,имаше проблеми с отношението към него,но фирмата го премести бързо другаде.
    Нужна е смелост да приемеш такова предизвикателство – както за подрастващите,така и за родителите,но датчаните знаят какво искат! Знаят много преди гимназията; семейството и училището ги насочва и им помагат да направят адекватен професионален избор.
    Авторът греши,ЧЕ В ДАНИЯ УЧЕНИЦИТЕ СЕ ВРЪЩАТ В КЛАС.ОТВОРИХА САМО ДЕТСКИТЕ ГРАДИНИ И НАЧАЛНИТЕ У-ЩА,ЗАЩОТО НЯМА КОЙ ДА ГЛЕДА МЪНИЦИТЕ,ЗА ДА МОГАТ РОДИТЕЛИТЕ ДА РАБОТЯТ.

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s