Защото любовта към Езиковата е по-силна от пандемия


IMG_20200213_171257Днес пролетта ще се усмихва топло и разглезващо над Ловеч. Но градът ще бъде пуст, тих и тъжен. Ловеч има две обичани пролетни събития – Цветница и празника на Езиковата. От време на време случайността изсипва целия си благодат върху града като ги събира в един уикенд. В личните планове на стотици, защо не хиляди хора, предстоящите три дни щяха да бъдат точно такова удоволствие. Кой да предположи, че светът ще полудее през пролетта. Като се замисля колко пъти в мои есета и статии съм използвал „вирус“  и „зараза“ като силни метафори за обсебващия дух на Езиковата. Никога не съм си представял, че точно вирус ще ни застави да съпреживяваме празника на любимото училище разпръснати из целия свят, отдалечени на километри. Днес наистина ще се събудим, разделени от разстояния, но с едно особено усещане за близост. Въпреки обстоятелствата днес е денят на Езиковата. Всички, които сме я преживели ще си го напомняме от изгрев до залез. Приятелите, които толкова се надявахме да видим, ще останат далеч, до нас ще бъда мислите и спомените.

За пръв път в историята на училището утрото няма да напълни до пръсване залата на драматичния театър. Следобедът няма да се смее и плаче с пиесата на абитуриентския випуск. Вечерта няма да събере бившите съученици, които да посрещнат и изпратят нощта в ненаситно споделяне на минало и настояще. Тези задъхани 24 часа вече ни липсват. Иначе нямаше още в навечерието носталгично да се роди Фейсбук групата „Празник на Езиковата – Ловеч“. Същата, която само за няколко часа да привлече четирицифрено число членове. Разкошна идея, която ни позволява въпреки всичко да се срещнем, макар и виртуално.  Хора от различни поколения, десетки випуски, но споделящи една и съща любов – Езиковата. В групата съм от малкото, които не принадлежат към нито един випуск. Не съм имал късмета да завърша гимназията. Съдбата ме изпрати на хълма като учител. За да стигна до духа и любовта по по-дългия път. Хиляди хора са станали езиковци само за пет години. После всеки е поел своя път, но и до днес остава верен на клетвата. Моето езиковско кръщене е съвсем различно и много по-дълго. Ден след ден, година след година, випуск след випуск. Като пристрастяване след дълго приемане на малки дози езиковски дух. Ясно помня първата, поднесена преди 26 години с първия за мен празник на гимназията. Пълна зала, пълна сцена, въздухът трепери от емоции. Сияещи хора, които едновременно плачат и се усмихват от срещите със старите приятели, които животът е пратил в различни градове или държави.

Много пъти са ме обвинявали, че преувеличавам с този езиковски дух. Настояваха да го опиша, а аз отвръщах, че не може да бъде преразказан, трябва да се преживее. Виждах как този дух помирява и обединява в месеците на дълги фестивални подготовки. Виждах как вдъхновява и се излива в нови традиции като спирита и коледния концерт. Виждах как заразява с приятелство и солидарност в тежките лични моменти на страдание и нещастия. Виждах как любовта се разпространява като пандемия, от която е трудно да се опазиш. Виждах сълзите на раздяла и благодарността при завръщане. Виждах, че клетвата не е просто лирикс за една романтична мелодия, а обет към общността. Докато бавно се пристрастявах към духа на гимназията, имах възможност да се науча на много неща. Научих се да уважавам респектиращата история на училището, на което времето е давало различно име и цели, но не е могло да отнеме нито традициите, нито самочувствието на едно от най-добрите училища в България. Научих се да не крия възхищението си от страхотните момичета и момчета, които продължават да дават стойност на лъскавата марка на Езиковата. Научих се да разбирам и прощавам грешките и слабостите на „тийн“ годините. Научих се да се гордея с постиженията и върховете на моите бивши ученици. И най-вече се научих да обичам. Децата, работата си, хълма, Езиковата. Защото любов е първият синоним на Езиковата, за който се сещам. Така изглежда мистериозният дух на Езиковата за човек, който го е усетил първо с разума, а по-късно и със сърцето. За онези, които са усетили духа първо с тийнейджърското си сърце има други синоними и символи. Като младост, щуротии, веселие, яко учене, пансионерска романтика, гаджета, олимпиади, фестивали, обичани учители, пиеса, стъпка, бягство, клуб, спомени, приятели, любов. И една клетва, която всички даваме на тръгване – да останем езиковци до последния си дъх. Затова в общността няма бивши. Защото езиковец е като титла. Горда и пожизнена.

Мисля, че точно днес разстоянията не могат да ни разделят. В спомените , духа и любовта сме заедно.

Честит празник, езиковци!  Нека намерим време за една наздравица за нас и училището, което ни свързва завинаги!

About ivo rainov

teacher
Публикувано на Езиковата. Запазване в отметки на връзката.