Малките стъпки на учителите се превърнаха в големи крачки за образованието


DistancionnoObuchenie-WebSchoolSun.png1_Преди малко повече от три седмици започна един невероятен експеримент – дистанционното училищно обучение в България. В цялата система – от началното до гимназиалното образование. При други обстоятелства никой не би повярвал, че това може да се случи. Още по-малко в такива кратки срокове и с такава масовост. От момента, в който се заговори за дистанционно обучение до днес е изминал малко по-малко от месец, но с такава динамика на събитията сякаш се е изтърколил поне един сезон.  Вероятно най-добрият индикатор за успешната градация на събитията са реакциите на министъра на образованието. В началото думите на господин Вълчев звучаха притеснено и с резерви. Със старта на онлайн обучението дойде възторженото учудване. А през последната седмица министър Вълчев отговаря във всяко интервю или брифинг с гордост от учителите и самочувствието, че оглавява система, която надмогва по учудващо успешен начин кризата. Да припомня още факти. Първоначалното недоверие ограничаваше заниманията само до упражняване на вече изучен материал. След първите доказателства, че дистанционното обучение работи изненадващо добре дойде препоръката да се премине към изучаване на нови знания. С разрешението от вчера да се поставят оценки експерименталният начин на обучение става все по-пълноценен. Експериментът започна предпазливо с очакване качеството да отстъпва значително на дневната форма. Лансираше се идеята за отучване през лятото. В края на третата седмица стана ясно, че качеството на свършената работа във виртуалните класни стаи е доста близо до заниманията в реалните училища. През последните два дни във виртуалния свят на моето училище наблюдавам истински феномен – онлайн заниманията протичат без отсъстващи, нещо доста трудно постижимо в присъствената форма. Електронната вихрушка така ни завъртя през последните седмици нас, работещите в образованието, че не си даваме сметка колко значими резултати са постигнати за оскъдния отрязък физическо време. Истината е, че нямахме време за еволюция. Впуснахме се в революция, която вероятно вече е преместила образованието напред с поне десет години. В следващите редове ще се опитам да припомня какви постижения увенчаха добросъвестните усилия на всички ангажирани с образование в България.

1.Българските учители показаха неочаквана психическа устойчивост в стресовия уикенд след обявяване извънредното положение. В петък следобед учителите научиха, че от понеделник започват работа по нов, непрактикуван начин на преподаване. Само за два дни учителите трябваше да се преместят в съвсем нова среда за обучение. Далеч съм от мисълта, че не е имало хора, които са се страхували да скочат в дълбокото

2.Учителите показаха, че са способни да се справят във всякакви ситуации. Огромна част от тях използват вече четвърта седмица собствени устройства и интернет. В първите дни дори нямаше национална образователна платформа, но всеки бе отворил свой комуникационен канал през социални мрежи и чат приложения.

3.Учителите доказаха, че са много по-дигитални отколкото очакват децата и обществото. С изумително темпо се усвояваха умения за работа с различни приложения и образователни платформи.

4.Учителите се показаха способни на невероятна взаимопомощ. Появиха се безброй групи за логистично и техническо съдействие. За дни бяха изготвени стотици видия,  показващи работата с различни платформи и апликации. В най-трудните дни на сблъсък с новата среда на работа се състояха уебинари за обучение.

5.Децата бяха истински партньор и изградиха с учителите сътрудничеството, довело до успешен старт на дистанционното обучение в България. В първите дори с готовност отговориха на прекомерното натоварване, породено от лисата на опит за работа в дистанционен режим.

6.Ясно се видя способността на учителите да се учат и да подобряват уменията си за работа с различни приложения и платформи. Достатъчно е да отбележим, че за три седмици учебният процес е мигрирал от доминиращо асинхронната форма, осъществена чрез Фейсбук и месинджър до синхронното преподаване във виртуални класни стаи.

7.С осигуряването на достъп до практичната платформа Майкрософт тиймс Министерството на образованието показа, че може да предложи добра логистика в ситуация на криза. Впечатляващо бързо беше осъществено надграждане на платформата, което внесе успокоение след стресовото начало, съпроводено с много технически трудности.

8.Само за месец бяха създадени, отворени или натрупани огромен брой електронни ресурси, които да улеснят и обезпечат дистанционното обучение. Издателствата освободиха електронните си учебници, а някои от тях дори бяха интегрирани в  образователните платформи. Министерството на образованието стартира виртуална библиотека, която за седмица „прие на склад“ десетки електронни разработки на щедри учители.

9.Учителите показаха изумителна работоспособност и готовност да поемат по-голямо от обичайното натоварване. Едва ли има учител, чийто работен ден през последните седмици да трае по-малко от 10-12 часа. Точно без тези усилия успехът, за който говорим, нямаше да е възможен.

10.Родителите станаха ангажиран партньор в обучителния процес, нещо което беше мечта преди старта на дистанционното обучение. През последния месец много родители усърдно помагаха на децата си и съдействаха добросъвестно на учителите.

Успехът винаги идва с обединени усилия и последователни стъпки. Направените за един месец стъпки изглеждат направо като крачки. Бързи крачки, с които българското образование се запъти към бъдещето далеч по-рано от очакваното. И ако говорим за революция, то не е от инфантилен възторг. Революцията е първо в сърцата – осмелихме се да скочим в неизвестното. После в действията – да заработим по непознат доскоро начин. Накрая в умовете – да използваме новите технологии интелигентно, продуктивно, интересно и успешно. Сигурен съм, че за последната революция трябва още малко време. Като си помисля колко много беше постигнато само за месец, мога да си представя къде ще се помести родното образование след още толкова време. И понеже периодично чета съмнения за качеството на дистанционната обучителна работа, бих посъветвал да изчакаме. Убеден съм, че огромна част от учителите скоро най-малкото ще достигнат качеството, с което са работили по време на присъствените занимания. Откъде съм сигурен ли? Ами пак погледнете какво постигна образованието само за месец и помислете дали е по силите на друга социална система.

About ivo rainov

teacher
Публикувано на образование. Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s