Сбогуване под карантина


56166644_10157227244688537_1140566490014023680_nПринудителният домашен арест ми доставя достатъчно време за да се връщам в спомените и оцелелите в тях събития. А там са останали само най-вълнуващите, най-трогващите и вдъхновяващи случки. Разрових коша на спомените за да припомня преживяванията точно в месеците, когато зимата и пролетта си подават щафетата в поредната обиколка на житейския маратон. Хей така за да си припомня колко пъстър е бил живота ми през март и април, когато слънцето и свободата ми бяха разрешени.  Изсипаха се куп слънчеви преживявания, незабравими срещи, моменти, пълни с радост и любов. Вълнуващи пътешествия и дни на междуучилищни обмени, чийто смях още кънти. Училищни празници, които зоват за завръщане и езиковски пиеси, които напомнят, че е дошло време порасналите да си тръгнат. Много пъти съм споделял, че моята ранна пролет редува тъга и радост, определял съм я като време на раздели и срещи. През всеки четири години дните на тази пролет за мен са броени. Всеки от тях е посветен на едно от поредните деца, които изпращам. А всяка година някой от тях се завръщат за да споделят, че са пораснали с още пет години.

Само преди една година днешните дни, арестувани от карантината,  бяха коктейл от емоции. Едно дълго сбогуване с тайни изненади, весели номинации, сърдечни думи, малки подаръчета, много, много бонбони, сладкиши и торти. Точно на днешната дата в края на миналия март едно от момичетата празнуваше своя 19-ти рожден ден. Класът успя да изненада и трогне рожденичката до сълзи. Сълзи, в които вместо сол се беше събрал смисъла на петте общи години и истинското приятелство. Една пословична бъбривка успя да промълви единствено „благодаря ви, приятели, вие сте най-големия подарък“.

Толкова много радост и щастливи мигове преживяхме миналата пролет. Благодарен съм, че имах късмета да ги преживея. Същевременно си мисля за днешните, за които часовникът вече е започнал обратното броене. А са принудени да го преживеят през компютъра и телефона. Първата голяма човешка радяла е в дванадесети клас. Вирусът постави под карантина доста от правата ни. За съжаление и правото един випуск да преживея цялата емоция на сбогуването.

About ivo rainov

teacher
Публикувано на образование, me. Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s