Оцеляване и оскотяване, така е в България…


poza_6trausЧета, че се връщат българи от чужбина. Нямам идея дали се връщат. Знам, че продължават да заминават. И не мисля, че за това има персонален виновник. В България вината отдавна е пандемия. Болни сме от вина, ама не го признаваме. Ето преди дни момче беше съблечено от група хулигани в градския транспорт на София и нито един пътник не се притече на помощ!  Мога да си представя колко от тези хора вкъщи и сред приятели се възмущават, че държавата не си е на мястото и допуска престъпници и политици да деребействат народа. А когато пред очите им се извършва насилие са по-смълчани от държавата. Тази малка, събрана по волята на случайността, общност няма смелостта да защити справедливостта, когато е накърнена от група хлапаци. Е как тогава да очакваме, че всеки от тези хора ще има дързостта да се противопоставя на неправдата, упражнявана  от хора, закриляни от власт и пари или практикувана от прокуратура, съд и държавни институции! Този младеж още в крехка възраст вече е проумял, че може да се чувства беззащитен изоставен  в най-големия град, на публично място, обграден от българи. „Това е България“, резюмира шофьорът, също толкова безучастен колкото и останалите граждани.

Е, от тази България бягат младежите. Настина не знам колко точно се връщат. Но чувам мотивите на тези, които се готвят да заминат. Миналата седмица дискусия за демографските особености на един от икономическите райони в България неусетно прерасна в дискусия за социалните несправедливости, които младите хора виждат в страната. Възмущението премина през покровителството на институциите за определен етнос, липсата на законност и възмездие за престъпленията, корупционните предимства за некадърните  за сметка на способните. Думата дойде и за обществото, което се помирява с всичко това. Попитаха дали е чудно, че не искат да останат в България. Споменаха, че щом тук няма държава и общност няма и бъдеще. Предполагам, че младежът от автобуса също трудно ще намери причини да остане. А такива печални истории за обезверено младо поколение се съчиняват всеки ден, къде ли не в България.

Не търсете конкретен виновник. Вината е като пандемия. По вирус е достигнал душата на всеки.  Нима има конкретен виновник за малодушието на възрастните от автобуса? Оцеляване и оскотяване. От тях се храни всяка арогантност и те разяждат държавността. За съжаление така е в България.

About ivo rainov

teacher
Публикувано на общество. Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s