Моите истории от хълма: Езиковата винаги има какво да каже…


peg-ekzarh-yosif-2Преди поредната кръгла годишнина на гимназията се спомних за това, че с първият празник на Езиковата, който имах късмета да преживея,  беше ознаменувана 45-годишнината от откриването на многоезично училище в България (макар да наследява още 66 години от биографията на Американския девически колеж). Споменавал съм, че това тържество за пръв път ме среща с мащабите на прословутия дух на Езиковата и силно повлия върху моето пристрастяване към традициите и магията на училището. Беше нещо като духовно кръщене. Връщайки се назад поразрових сборниците издадени за онзи 45-ти юбилей. В купчината с езиковски издания открих още много книжки, по повод на кръгли и не съвсем годишнини, празнични вестници, сборници, специални издания. В онези първи години Езиковата беше като ненаситна издателска къща. Празничните сборници спомняха, връщаха назад, хвърляха мостове., пренасяха онзи стария дух към новите езиковци. Талантът никога не е пресъхвал в ловешката езикова гимназия. Търси и намира трибуната си. Дълги години фестивалът беше като свещено събитие – чакано, мечтано, сънувано.  От края на 90-те си имаше свое вестниче, което запознаваше с организаторите и участниците, популяризираше правилата, загряваше общността с качествен хумор и карикатури. А випуските се състезаваха да го подготвят по възможно по-оригинален начин. Дотолкова, че понякога преминаваше определени интелектуални граници. Като изданието от 1998-а и неговата водеща статия „Какво е Италия? Защо е Хитлер? Кога е Феста?“. Не знам дали Вен си спомня какъв смут създаде хрумката и да пунтира литературната класика. Добре помня времето, когато пиесите на абитуриентския  випуск бяха като посвещение. Винаги идваха със своеобразен трейлър – вестник, който излизаше преди събитието и разказваше за трудния, но и сладък път, по който група тийнейджъри израстваха до неподозирано талантливи актьори и се превръщаха в нещо като семейство, оплетено в спомени за цял живот.

Бликащият талант си търсеше изява. Затова и не бяха редки случаите, когато способни стихоплетци и белетристи издаваха в малки книжки натвореното зад ученическия чин или в тясната стаичка на панса. В колекцията пазя и няколко лични подаръка от талантливи момичета и момчета. Беше приятно да разгърна книжката на Боби от далечната 1999-та година с искреното посвещение „Господ да ме дарява все с добри класове като нейния“. Е, чул те е Господ, Боби. Имам дори сборник, събрал творбите на цял клас. Дали отдавна порасналите момичета и момчета от 8 Е клас през 1997-а година (випуск 2000) си спомнят книжката, с която събраха пари за да финансират някакво свое събитие?

А вестниците, онзи почти легендарен ЕГ прес, който предоставяше ежемесечно 8 странички за изява на художници, съставители на разкази и майстори на стиха. Вестникът беше и място за свободна и смела позиция на всеки ангажиран с живота на училището езиковец. Трудно се самоиздържаше, но дълго време успяваха да намерят начин да се го финансират за да има ученическата общност трибуна, където да се изяви и защитава, да обсъжда и предлага.

Годишниците. Тези хартиени плочки, в които подобно на големите звезди, всеки завършил езиковата оставя своя отпечатък, макар и с някой каламбур и вечно млада снимка. Намерих повече от двадесет сборника на випуски. И те са се променили, печат, стил, визия, цвят. Представянето на класовете почти е изяло мястото на творческото писане, но все още ги има. Макар да разбирам, че всяка година се съставят все по-трудно и понякога почти на сила.

Откакто познавам Езиковата тя винаги има какво да каже. И държи да го напише за да остане, да се помни и да спомня. Да пренася дух, да хвърля мостове между поколенията. Да учи на история и да вдъхновява за продължение. Момиче от предишния ми клас пишеше стихотворения , на които даваше трибуна във Фейсбук профила си. О известно време талантлива госпожица превърна Инстаграм  в издател на своето стихоплетство. Талантът продължава да блика в това училище, но ги няма вече онези скромно направени, но толкова романтични издания, които веднъж в месец или няколко пъти в годината украсяваха страниците си с ученическите творби. И това също беше частица от духа, напечатан, записан и съхранен завинаги.

About ivo rainov

teacher
Публикувано на Езиковата. Запазване в отметки на връзката.