Моите истории от хълма: Животът изпитва клетвата


peg-ekzarh-yosif-2Беше горещо и безгрижно лято. Късна вечер с повечко адреналин. Жестока катастрофа. След нея едно младо момче е на ръба на оцеляването. Спасява го здравата физиката и духът на смел спортист. За съжаление губи крака си в свирепия сблъсък. Новината се разпространява бързо по постоянно отворените канали на социалните мрежи. Първите постове вибрират от потрес и ужас, после ги заменя надеждата, за да дойде някак спонтанно солидарността.

Клетвата с нейните въодушевяващи думички „кълна се в дявола и Бога да сторя аз за теб каквото мога“. Всички сме я пели с гордост, радост, тъга, по купони, в мигове на раздяла, във вечерите на носталгични спомени след години. Всички сме участвали в клетвата като ритуал без да се замисляме, че понякога тя се превръща в истинско съзаклятие.  До моментът, в който животът, съдбата поставят на изпитание силата и искреността на нашата клетва. Дългата ми училищна практика ме сблъска с няколко такива изпитания. Още помня онова тягостно утро, когато тежка болест отведе завинаги момче в началото на живота му. Въпреки, че Женя Станчева ме предупреди за атмосферата, никога няма забравя този не състоял се учебен час. Клас потънал в скръб, момичета ридаещи на глас и момчета с влажни и зачервени очи. След като бяха опитали от цялото си сърце да помагат от разстояние – с дарителска кампания и надежда. Няма да забравя и онзи 15-ти септември, който ни връхлетя с новината за тежка болест на вече бивш ученик.  Първият случай, в който открихме учебна година с малко усмивки и твърдото обещанието да бъдем верни на клетвата „пред дявола и Бога“, обещание, което вероятно всички, изпълнили плътно символичното сърце на надеждата, сме изричали на ум.  Клетвата и тогава издържа изпитанието, а подкрепата даде години надежда, преди съдбата да се стовари с цялата си жестокост.

Но случаят, започнал с тежкия инцидент от началото на разказа ми, е най-силната демонстрация, че клетвата не е позьорство, а духовната общност на Езиковата е като сакрално братство. С радостта, че голямата опасност е отминала дойдоха и първите импулси на една забележителна инициатива.  Горещото желание младежът да се върне към нормален живот и да измине балното дефиле след по-малко от година заедно с класа си. Ставаше дума за голяма благотворителна кампания, която да събере средства за закупуване на качествена протеза. В кулминация на кампанията се превърна великолепен благотворителен концерт, който трябваше да ознаменува и завръщането на младежа в общността. Сигурен съм, че този концерт беше едно от най-големите събития, които общността на Езиковата е организирала някога. Всичко от замисъла през цялата логистика, участниците, сценария беше организирано от класа и випуска на момчето. Вече бях виждал този випуск няколко месеца по-рано да организира забележителен фестивал и знаех, че съвместната работа ги бе превърнала в уникална общност от истински приятели. Но благотворителният концерт предизвика в душата ми истинско възхищение. В очите им гореше пламъка на истински съзаклятници, отдадени от цялата си душа и сърце на обща кауза и сплотени от най-чиста обич. За пръв път виждах такава вдъхновяваща радост, каквато бе обзела всеки, който дори и минимално бе взел участие в сътворяването на събитието. Радост, която съвсем естествено се предаваше и към претъпканата зала. Кулминацията беше онзи незабравим момент, когато подкрепян от приятелите си излезе младежът. В очите на всички, скупчени  на сцената, приятели, съученици, участници, имаше сълзи. И тогава си казах, че ако има пример за онзи митичен езиковски дух, толкова непонятен за неизпиталите „заразата“ на Езиковата, то е точно това духовно единение, което те прави истински щастлив да подадеш своята и да усетиш ръката на приятеля. В онази вечер имах усещането, че общността препълнила сцената и залата върна цялата надежда и вяра на младежа и му даде сили за уникално бързо възстановяване.

В епилога на тази история общността постигна каузата си и помогна на момчето да купи протеза. Той беше с класа си на бала. Бързо се върна към любовта си баскетбола. Днес е студент и предполагам с историята си вдъхновява други младежи, пострадали в инциденти. Випускът не престана до завършването си да съзидава духовно и завеща на следващите випуски една съвсем нова традиция “Spirit of Ezikovata”.

Умишлено спестявам имената от историята. Организаторите и участниците бяха толкова много, че рискувам да пропусна някой.

About ivo rainov

teacher
Публикувано на Езиковата. Запазване в отметки на връзката.