Размисли преди да заминат поредния випуск езиковски посланици


Presentation1Малко преди церемонията по дипломирането виждам за пръв път годишника на випуска. Естествено превъртам страниците, докато попадна на буквичката „Г“. На заглавната страница на класа се появявам в два образа – на светец и демон. Как беше рефрена на онази въодушевяваща до делириум тийн общността песен – „Аз съм и ад и рай“. Визуалната стилистика е повече от точна. Пъклено тъмен за лошите мисли, постъпки и думи. Небесно светъл за добротата, почтеността и човешкото. Пък и много лесно преливам. Само след час вбесен от обидното отношение на арогантни сервитьори ще премина за минути целия спектър  от топлещо светъл до буреносно тъмен. За да докажа точността на оценката от годишника и да остана верен на вечния си протест срещу простотията. Но дотогава ще бъда зрител и поддържащ участник в церемонията по дипломирането.

Между дявола и ангела в мен винаги има спор.  Светлият венцехвали, тъмният се съмнява. Отличените получават награди, гостите ги поздравяват. Един лайтмотив се повтаря като припев на евъргрийн. „Бъдете посланици на Ловеч и Езиковата в България и света“. 180 посланици могат да носят необичайно много послания. Част от тях вече сме ги пратили. Тези от оценките на матурите или успехите от различните сертификатни изпити. Други са напечатани в дипломите. Има послания на гордите снимки с плакетите и грамотите. Тези послания са лустрото. Съмнявам се, че става дума точно за тях. Дали думата е за другите?

Защото всеки ден от тези пет години е преподавал послания. В казани думи. В изпуснати реплики. С подадена ръка или размахан пръст. В топлота и отзивчивост, в грубост и нетърпимост. В справедливо отношение или лицемерната лъжа. В жеста, който просълзява или безразличието, което разплаква. В смелостта да си служиш с истината или в оправданията на страха. В усмивката към плахите, в  солидарността с колебливите, в подкрепата за излитащите.

Със сигурност декларацията, че си завършил ловешката езикова гимназия е послание. Както и печата с нейното лого в дипломата. Но посланиците не носят уханието на засъхнало върху хартия мастило, а живи послания. С това , че знаят или могат. С това, че не се вписват, а се борят. С това, че не им стига известното, а търсят непознатото.  С това, че не намират, а откриват. Посланици са тези, които не спират да обичат, не забравят да се връщат и палят други да тръгнат по  следите им на Хълма.  Посланици са тези, които могат да бъдат смели мечтатели и достойни победители. Та ако ще разнасят дипломи с почти масонски печати и самочувствието, че са танцували пет години с една поостаряла легенда, ще бъдат слаби посланици. Ще ми се да бъдат дръзки за да искат, смели за да правят, свободни за да водят, човеци в триумфа, приятели в препъването. Ангелът се надява, демонът се съмнява.  Вечната диалектика на един душеваятел.

Последната диплома е връчена. Ритуалите са кратки и свършват неочаквано. Животът едва сега започва, но обещава да бъде вълнуващ. Преди да се разлетят посланиците остава време за една последна среща. Същата, на която ще прелея ангелски бялото в демонично тъмен гняв. И докато се отдалечавам, мислейки си дали давам последния урок по достойнство, се сещам  за онова далечно начало и този тъмен край. Онази влудяващ тийнейджърски хит ми нашепва „начало съм и съм край“. Може и да съм бил началото, но съвсем не съм краят. Краят са те, посланиците. А какви послания са разнесли ще научим по-късно.

Реклами

About ivo rainov

teacher
Публикувано на Езиковата, me, Uncategorized. Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s