Наредбата за физическата среда – твърде висока летва за сегашното състояние и финансови възможности на училищата


smart_boards_for_educationСлед дълго забавяне бе публикувана Наредба за физическата среда и информационното и библиотечно осигуряване на детските градини, училищата и центровете за подкрепа на личностно развитие. Със нея е разработен и последния държавен образователен стандарт.

Наредбата се опитва да отговори на съвременните тенденции в образованието и да поощри промените във физическата среда, насочени към по-качествено образование. За разлика от много други наредби е относително къса и лека за четене. В нея са засегнати различни аспекти на пространствената организация, обзавеждането и  оборудването на училищните сгради и прилежащите дворни пространства. Като всеки текст , поставен на дискусия и тази наредба ще предизвика положителни и по-сдържани коментари.  Както обичайно тук ще изразя моето собствено мнение, което няма претенцията за никаква представителност. Единствено мои бележки върху прочетеното и съответствието му с нуждите на образованието от гледна точка на натрупания опит от работата  „на терен“. Опитал съм се да откроя положителните идеи и трудностите, доколкото недостатъци не трябва да има. Все пак говорим за наредба, което се стреми да направи по-удобен, спокоен, творчески и ефективен престоя на децата в училище.  Една от най-силните идеи, които откривам, е опитът да се поощрява превръщането на училището не само в среда за учене, но и комуникация и отдих. Да започнем с кътовете за отдих, които са предвидени като задължителни в класните стаи на началното училище, коридорите и фоайетата на училищата, училищните дворове. През цялата наредба преминава идеята общите помещения и пространства в училище да бъдат превърнати в места за комуникация и социализация. Специален акцент е поставен върху училищните коридори и дворните пространства, които в много днешни български училища са просто подходи към сградата или класните стаи. Няма съмнение, че оживяването на тези слабо използвани в момента пространства ще засили възможностите за общуване между учениците, както и с техните преподаватели. Може би греша, но в търсенето на някакъв по-дълбок замисъл, започвам да виждам скрития опит учителят да бъде изваден от доминиращата роля на преподавател и да се даде по-голям шанс на неформалните контакти с учениците. В наредбата са записани някои модерни виждания за развитието на образователния процес. Ясно се усеща желанието да се прекрати монотонното пребиваване в една класна стая. Затова са записани задължителни кабинети по различни учебни предмети, щрихирани са възможности за създаване на кътове за учене или провеждане на образователни дейности в коридорните и фоайетата, библиотеките. Особено силно се акцентира върху изнасянето на учебния процес навън със създаване на класни стаи, специализирани пространства, кътове за обучение, импровизирани кабинети и места за експериментална дейност на открито. Смели са препоръките и изискванията към новостроящи се учебни сгради или при реконструкция на съществуващите за създаване на модулни класни стаи с преместваеми стени и мобилно организиране на по-малки или по-големи учебни пространства, отваряне към коридорите или към околната среда.

В наредбата са записани конкретни изисквания към зоната за хранене и задължението всяко училище да разполага с бюфет. Предвиден е капацитет, който може да поеме поне ¼ от общия брой ученици като осигурява всекиму пространство от поне 1,2-1,4 кв.м. Специално внимание е отделено на библиотеките, които трябва да осигуряват зони за четене на книжни тела и зона за достъп до глобалната мрежа.

Задължителни за всяко училище стават кабинетите по биология и здравно образование, химия и опазване на околната среда, физика и астрономия, предприемачество, музика, изобразително изкуство, лингвистичните кабинети, а за професионалните гимназии и кабинети по специалностите. Всеки кабинет трябва да бъде оборудвам със съвременни технически средства. Съвременните информационни технологии трябва да навлязат и във всяка класна стая, за която стават задължителни изискванията към начина на обзавеждане, цветовите решения и подовите настилки. В новостроящите се класни стаи ще се изисква разполагане на индивидуални маси за всеки ученик и ергономични столове. Препоръчва се нов начин на организация на учебното пространство като се изоставя фронталното разположение на учителя спрямо класа и се предлагат различни схеми под формата на кръг или буквите „П“ и „Г“. Става задължително всяко училище да бъде оборудвано със съвременна, обширна спортна зала и спортни площадки на открити за обзавеждането , на които са поставени високи изисквания.

Въвеждат се ясни регламенти за броя ученици в класна стая и капацитета на училището. Ще се изисква сериозно разширяване на класните стаи, тъй като на всеки ученик трябва да бъдат осигурени по 2 кв. м. пространство. Фиксиран е минимален брой класни стаи – 70% от броя на паралелките. Капацитетът на училището е обвързан с площта на класните стаи.

Макар да има много хубави идеи, текстът поставя въпроси и провокира някои несъгласия. На първо място не бих могъл да се съглася, че предмети като география и икономика и и история и цивилизации нямат нужда от специализирани кабинети. Изучаването на съвременната география дава изобилие от възможности за използване на модерни технологии, географски информационни системи, видеолектории. География се учи с географски карти, а мястото на тези карти, модели, макети е в специализиран кабинет. Много от изискванията не могат да бъдат посрещнати по-чисто физически причини от училищата. Повечето български училища са построени в стари сгради, а класните стаи са били оразмерявани за кубатура, а не за квадратура. Тъй като редица училища няма да могат да изпълнят това изискване вероятно ще бъдат заплашени с постепенно оптимизиране на пълнаемостта (да кажем вместо 26 – 22 или 24 ученици).  Третият и много важен въпрос е тези хубави идеи ще бъдат ли подобаващо финансирани от държавата, защото със сегашните рамки на делегираните бюджети това ще бъде непосилно. Не на последно място е твърде краткия срок, след който наредбата ще влезе в сила – от учебната 2020-2021 година.  По моему е нужен далеч по-дълъг гратисен период, защото иначе в началото на цитираната учебна година огромна част от българските училища ще попаднат в конфузната ситуация да не отговарят на  изискванията на наредбата за физическата среда, информационното и библиотечно осигуряване. Тогава подобно на отложеното вече изискване за едносменен режим на обучение, ще бъдат преместени далеч напред във времето и изисквания за физическата среда в училищата.

Затова към момента наредбата изглежда като сбор от хубави намерения с проблематично изпълнение поне през следващото десетилетие.

 

About ivo rainov

teacher
Публикувано на образование. Запазване в отметки на връзката.