Безсъници в края на един път


13996181_10154419402603537_5889355066636355530_oКъде започва пътят към надеждата и свършва пътят към умората? Това се пееше в една от великолепните балади на Чочо Владовски „Безсъние“. Винаги започва да звучи в мислите ми, когато един път е извървян и не е ясно какво следва след поредното житейско кръстовище. В моята професия извървените пътища се измерват с изпратени випуски. А както знаем не всеки път води на някъде. В края на пътя идват въпросите, съмненията, аха емоциите се поуталожат и веднага започват да никнат стръковете на разочарованията.  Свърши ли адреналинът, започва да тежи умората.

Винаги има съмнения. Дали избрах правилния път като ги водих далеч от лъжата, лицемерието, подлостта? А утре ще ги срещат в изобилие. Дали не се опитвах да ги облека в грешните доспехи  на справедливостта, благородството, толерантността, добротворството? Толкова е тънка тяхната егида в днешния свят, изпълнен с разяждащи отрови. Дали им препоръчах верните качества, когато по пътя тренирахме смелост, прямота, честност и достойнство? Мухлясали добродетели от една тъжна донкихотовска епоха. И тази любов, за която не спирах да говоря. Не е ли любовта антикварна стока в свят на циници и пресметлив прагматизъм? Мама му стара, ами ако съм сбъркал пътя?

Да, разочарованията никнат неканени. Случвало ми се е да науча, че някои са хванали по онези пътища, от които ги пазех. Било е да чуя, че приятелствата се оказали ефимерни. Случвало се е да научавам, че ръцете, които съм виждал здраво хванати, след време отбягвали дори да се ръкостискат. Късно съм осъзнавал, че някои са хранили тайно змийчетата на завистта, злобата, омразата, порока, които после са опустошили душите им. Изяли са всички остатъци от посланията, който съм изрекъл. Ами ако и сега думите ми са изречени всуе?

Умората. Тя не е от пътя, а от пътуването. Не е от усилията, а от резултатите. Не е от неспирните разговори, а от неизказаните думи. Не е от понесените удари в лицето, а  от подлите в гърба. Умората е в орисията вечно да водиш. И в съдбата, дето вече те чака да поемеш по нов път от следващия кръстопът. А кой е пътят на надеждата?

Реклами

About ivo rainov

teacher
Публикувано на Uncategorized. Запазване в отметки на връзката.