Преди да си тръгнете…


60237630_291479438408733_7760989630240915456_nЕ, стигнахме края. А помните ли началото? За мен всичко започна през май 2015-та година, когато разбрах, че ще Ви бъда класен. Беше август, когато натрапнически започнах да Ви искам приятелство във Фейсбук. Някой приемаха веднага, други с основание се колебаеха. Но всичко се успокои , когато съобщих на Девина, че ще Ви бъда класен, а тя вероятно е разпространила новината в групата на грешниците. Точно в нейния профил бях открил снимка на класа на сцената, на която огромна част се бяхте тагнали. Толкова много Ви бях искал, че започнах да Ви уча имената по бебешките профилни снимки.

Първият учебен ден. Доведе ме Петя. Спомням си, че бяхте много мълчаливи и кратки. Както често се случва на първата среща с непознат, от който не знаеш какво да очакваш. Дойдоха момичета от предишния ми клас. От всичко, което казаха си спомням, че Ви съветваха да опитате от всичко в това училище. Но този завет май остана частично изпълнен.

Първият час на класа. Казах Ви, че всички мои класове са много готини, но искам Вие да бъдете най-готиният. . Толкова исках да имам клас, в който повечето да не са от Ловеч. Имах спомени, че те са много сплотени, защото повечето живеят заедно в пансиона. Оказа се, че Вашето единство въобще не минава през пансиона. Четири години по-късно са сигурни две неща. Вие сте първият ми клас, който завършва в пълен състав и последният, най който ще бъда класен за четири години. Всъщност има още неща, в които сте първите. Първият клас, на който писах индулгенции, отчитах греховете и участвах в конспиративни номинации. Първият клас, с който отидох на цели три хижи в 12 клас. Първият клас, с който водих истинска война за отсъствията. Тук е моментът да кажа, че я спечелих. Първият клас , на който съм мрънкал в толкова много постове в групата.

Бях си наумил да постигна много неща Исках да Ви науча на добро, отговорност, смелост, справедливост, непримиримост, признателност, привързаност към класа и училището. В целият пакет едва ли съм сполучил, но нещичко със сигурност съм оставил у всеки.

Разчитам на живота да ми бъде съюзник и да Ви намигва за всеки пропуснат житейски урок. Защото съм сигурен съм, че животът ще Ви срещне  с много непочтеност. Надявам се тогава да си спомните справедливостта, на която ни учех. Няма съмнение, че ще  Ви изправи срещу правила, които не търпят компромиси, за да осъзнаете колко пъти Ви прощавах.  Убеден съм, че някои ще бъдат подценявани тенденциозни и чак тогава ще проумеете, че тук са оценявали способностите Ви. Сигурен съм, че мнозина ще срещнат истински сарказъм и унижение, за да разберат, че тук просто са били дисциплинирани. Вероятно ще се сблъскате със свят, който не изпитва емоция и сантименти към Вас за да се сетите , че тук наистина сте били обичани. Ще има такива, които ще губят самотни и ще се сетят за цената на пропуснатото приятелство. И други, които ще губят дълго и смирено преди да си спомнят, че животът е смелост, протест и бунт. А може би нищо от това няма да Ви се случи, но ако стане спомнете си за класния от хълма и неговата обсесия да НВ научи точно на такива способности.

Днес е ден за благодарност и прошка. Откакто сме се срещнали се опитвам да Ви науча, че достойните хора могат да обичат, умеят да прощават и не се срамуват да благодарят. Благодаря Ви, че ме пуснахте в сърцата си. Благодаря Ви за доверието. Благодаря Ви за обичта, която съм виждал в очите и жестовете Ви толкова пъти. Благодаря за спомените, които ще останат и приятелството, което вярвам ще Ви връща след години. Извинявам се за сълзите, за миговете на грубо отношение, за необоснованите подозрения или за неоснователните обвинения.

Днес стаята е необичайно пълна. За последен път на теци чинове стоят момичетата и мочетата, на които имах късмета и удоволствието да бъда класен. От утре тук ще бъде тихо и безмълвно. От утре всичко ще ми липсва. Ще ми липсва момичето, което задължително мрънкаше преди да се справи с всичко. Ще ми липсваш, Йони. Ще ми липсва момичето, което винаги имаше оплаквания и не спря да брани справедливостта. Ще ми липсваш, Теди! Ще ми липсва момчето, което не спираше да задава въпроси, преди да намери всички отговори в работата. Ще ми липсваш, Марто! Ще ми липсва момичето, което смесваше очарователна разсеяност  с винаги навременни и точни отговори. Ще ми липсваш, Алка! Ще ми липсва момичето, което обожаваше фитнеса, но криеше таланта си на поетеса и есеистка. Ще ми липсваш , Криси Кирилова! Ще ми липсва момчето, което не спираше да бъбри в час, но нито един път не пречупи мъжката си дума. Ще ми липсваш, Цецо! Ще ми липсва момичето, което плахо се усмихваше на втория чин, но не преставаше да ме изумява с честността и упоритостта си! Ще ми липсваш, Ивче! Ще ми липсва момичето, което изстрада всеки успех, но никога не се предаде. Ще ми липсваш, Вики Колева! Ще ми липсва момичето, което мислех, че ще изгубя в 9-ти клас, а то ми отвърна с постоянно израстване. Ще ми липсваш, Габи! Ще ми липсва момчето, което винаги присъстваше и носеше на шеги и физически тормоз. Ще ми липсваш, Ивко! Ще ми липсва момичето, което гледаше дръзко от снимките и в танците, но се страхуваше от учителите. Ще ми липсваш, Цуци! Ще ми липсва момичето, което винаги мереше думите си и бе готово на всичко заради мечтите си. Ще ми липсваш, Алекс! Ще ми липсва момичето, което нито веднъж не се оплака и даваше сърцето си за класа. Ще ми липсваш , Криси Колева. Ще ми липсва момчето с тънкото чувство за хумор и картечния говор. Ще ми липсваш, Сашо! Ще ми липсва момичето, с което често палехме искрите и не искаше да повярва, че наистина я харесвам. Ще ми липсваш, Вики Веселинова. Ще ми липсва момичето, което никога не видях сърдита или неподготвена. Ще ми липсваш Иве! Ще ми липсва момичето с вечната усмивка и плахото сърце. Ще ми липсваш, Мони Пеловска. Ще ми липсва момчето, което много боледуваше преди да срещне закрилницата си в 12 клас. Ще ми липсваш, Анчо! Ще ми липсва безгрижният купонджия вечния въпрос, за коя дата трябва да донесе бележка. Ще ми липсваш, Владо! Ще ми липсва момичето, което мълчи с думи, но говори с очи. Ще ми липсваш, Дуци!  Ще ми липсва един мълчалив младеж, но винаги точен пич. Ще ми липсваш, Димчо! Ще ми липсва вечният провокатор и ненаситен дебатьор. Ще ми липсваш, Пеца! Ще ми липсва мацката с взривния характер и гръмотевичния глас. Ще ми липсваш, Ели! Ще ми липсва момчето, което никога не се ядосваше на дребните неща и винаги се опитваше да сплотява класа. Ще ми липсваш, Гошо! Ще ми липсва момичето, което подари сърцето си на класа и приятелите. Ще ми липсваш, Мони Иванова! Ще ми липсва и чудото, от което започна цялата сага, което не спираше да ме ядосва с резултатите си и да ме разсмива с шегите си. Ще ми липсваш, Деви!

От утре стаята ще бъде празна, но Вие няма да си тръгнете. Поне докато спомените за всеки от Вас проблясват в паметта ми. Дори да Ви няма любовта ще остане. Обичах Ви преди да Ви познавам. Ще Ви обичам и помня докато сърцето ми пулсира. Ще се гордея с всеки от Вашите успехи. Защото знам, че ще имате бляскаво бъдеще. Бъдете добри хора и смели мечтатели. А аз ще Ви чакам да се връщане тук при историята на най-красивите години от живота Ви!

Реклами

About ivo rainov

teacher
Публикувано на Езиковата. Запазване в отметки на връзката.

1 Response to Преди да си тръгнете…

  1. Петя Георгиева каза:

    Да си учител не е професия, а призвание. То е да имаш едно голямо, ама много голямо сърце, каквото се открива сред тези редове. Радвам се, че ви „срещнах“, колега!

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s