Пролетта ухае на изненади и спомени

Тази година пролетта дойде тайно и отрано. Удобно скрита под женската дреха на Марта, ни обгърна с топлина много преди да получи астрономическото си право да ни се представи. Е, от утре вече влиза законно в правата си да глези с топлина и изкушава с цветове. За мен пролетта е най-красивия сезон. Причината съвсем не е във факта, че съм проплакал за първи път в зенита на пролетта в една вече далечна година. За мен това е сезона на най-милите спомени и трогателните емоции.

Пролетта е времето на ловешката Цветница, която като магьосница превръща празния град в море от живи хора. Сезонът на духовните удоволствия, които поглъщам в големи дози с всеки от концертите от люляковите музикални вечери.

Пролетта е страстно изживяване за моята езикова гимназия.  Времето на фестивалното шоу, абитуриентската пиеса, поредния празник. Дни, в които Ловеч е дестинация за стотици хора от разни възрасти, привлечени отново от носталгичната романтика на поотминалата младост.

Пролетта успява винаги да ме разчувства. С радостта от срещите с моите пораснали деца, с топлината на думите, заредени с любов и благодарност. С онези срещи, които оставят диря дълбоко в душата и влага в ъгълчетата на очите, и на които си разказваме  „кой с какво се е преборил и какво е надживял“.

Понякога пролетта идва с двойна доза разтърсваща емоция. Пролетите на неизбежната раздяла. Най-обичливите, най-истинските, най-трогателните дни. Когато любовта се връща на талази и удавя всички неприятни спомени от последните четири години. Когато две дузини пораснали деца си тръгват, всяко щипнало парченце от сърцето ми. Като тази пролет с нейните броени дни до поредната раздяла с любовта от последните четири години.

Пролетта едва започва, а вече обещава да бъде щедра и цветна, усмихната и тъжна, но непременно красива. Като младостта, която се връща или заминава и осмисля дните ми през последния четвърт век.

За мен пролетта е най-хубавата част от живота. Едва започна, а вече ухае на изненади и спомени.