Класната стая разболява учителя


54556a48d41f20d366d3efe57d8fd541Напоследък набират популярност две кампании, които се сблъскват с прибързани обструкции. А двете са аспекти на един проблем и засягат един и същи обществен нерв. Става дума за образованието и потиснатото състояние на учителя. Едната инициатива се е прицелила в дисциплиниране на класната стая, а другата в лекуване на последствията от отсъствието на дисциплина.  Идея за въвеждане на оценка за дисциплина срещна съпротивата на традиционната разнородна коалиция от противници, в огромната си част непознаваща, нито сериозността, нито разпространението на проблема. Нека поясня. Има два пълзящи процеса, които съсипват българския учител – смазващата бумащина и ескалиращото неуважение. При това неуважение е най-меката дума, която мога да използвам. Не, това което показват медиите е само свенливо повдигане на похлупака, който крие една мръсна, но същевременно публична тайна. От време на време излъчват някой репортаж за насилие над учител, но вълната на обществено възмущение се снишава по-бързо отколкото се е надигнала.  В репортажите, обаче, не попадат стотиците учебни часове, в които учениците провалят учебния процес със своето нехайно или пренебрежително отношение. Стотици учители са принудени да търпят обидно, унизително, подигравателно отношение на деца или тийнейджъри, на които семейството е спестило възпитание, а държавата истински санкции. Повярвайте, това се случва всеки ден и в почти всеки български град. В не малка част от българските училища не може да се провежда нормален учебен процес. Конфликти, пререкания, вербални сблъсъци, нерви, това е ежедневието на много български преподаватели. Имам късмета да работа в много добро училище, където подобни ситуации са изключителна рядкост, но се срещам и разговарям с много колеги от различни краища на България. Проблемът с лошата дисциплина ръфа образованието от Тимок до Странджа и от Дуранкулак до Беласица. Логично за едно ценностно съсипано общество и за поколения, пораснали с мътната социална философия на чалга отношенията. Разбрахме, че учителят не е в центъра на набиращите инерция реформи. Научихме, че там е ученикът. Кой? Този, пристъпил училищния праг за да учи или съвременният тийн герой, който посещава училище само за да получи диплома. По-внимателният прочит на нормативната документация оставя горчивина. Ученикът трябва да бъде приобщен на всяка цена и санкциониран като едно почти немислимо изключение. Ученикът е пазен и от делегирания бюджет. Той е чек, който носи на училището над 1600 лева, но в някои случаи премията надхвърля 2 000. Кой директор ще се откаже лесно от тези пари?  Тази нездрава социално-икономическа среда толерира лошото домашно възпитание, неуважителното отношение и своенравното поведение на децата в училище. Резултатът е лоша дисциплина и системен стрес за учителя. А стресът разболява. Затова българският учител е болен, физически и емоционално. И да, програмата за рехабилитация на учителите е наистина необходима, поне като компенсация за дългогодишната политика на неуместно съсипване авторитета и здравето на учителя.

Ще повторя, че не всички училища имат проблеми с дисциплината и натиска, който класната стая упражнява върху учителя. Но в огромна част от професионалните училища, в ромските училища, в училищата, обучаващи силно немотивирани деца сривът на дисциплината е достигнал потресаващи размери. Така, че преди да започнем да се замеряме с обструкции нека се запознаем със състоянието на класната стая и учителския труд в тези училища. Бих се радвал сред време учителите да не се нуждаят от рехабилитация, но преди трябва да научим децата си на дисциплина и уважение към училището, знанията и учителя.

Реклами

About ivo rainov

teacher
Публикувано на образование. Запазване в отметки на връзката.

2 Responses to Класната стая разболява учителя

  1. Silvia Fatu каза:

    Абсолютно вярна картина! Работих в няколко такива училища – професионални или с деца без мотивация за учене. Картината е точно такава – налага се да влизаш в пререкания с деца на 10-12 години, без елементарно възпитание или идея за приемливо и неприемливо поведение. И не говорим за „бунт срещу авторитетите“ – за това е необходимо да има мислещи млади хора, които да подлагат на съмнение всичко, а за тотална липса на възпитание и за „чалга ефекта“ като начин на поведение и мислене.
    В момента живея в Англия, част от причините да имигрирам се коренят точно в състоянието на образованието и ефекта му върху децата, включително и моите. Работя като учител тук. В гимназиалната степен всеки час се обозначава с цифров еквивалент от 1 до 3 поведението на учениците в часа. Не че тук тийнеджърите са по-различни от тези в България, но по един или друг начин системата е успяла да наложи приемливи норми на поведение в училище. Не твърдя, че всичко е цветя и рози, но е несравнимо по-добре като среда за работа за учителите. Нарушаването на правилата води до незабавна и неизбежна санкция. Същото важи и за положителните примери – там пък има награда и поощрение. Така че, преди да отричаме нещо, нека видим дали пък не работи някъде. Не е необходимо да откриваме топлата вода всяка седмица!

  2. Raicho Nikolov каза:

    Проблемът с лошата дисциплина е проблем на безмислието на материалът и начинът по който той се представял. В нашето образование се преподава голямо разнообразие от факти, които обаче не са свързани в една единна рамка, която да им придава смисъл. Децата не са тъпи, а напротив. Те много добре осъзнъват безмислието на всичко това.

    Аз също съм учител. По математика и по компютри. Най-лошата дисциплина се проявява когато не съм се подготвил добре или не съм съумял да дам смисъл на това което преподавам. Виждам че за децата от 4 клас това не е проблем – за тях е ОК да събират, изваждат, умножават и делят, без да им е нужно да виждат смисъл в това. Обаче при 5 и 6 клас, нещата са доста по-различни. Децата искат да знаят смисъла на всичко което правим. „Защо ми е нужна Питагоровата теорема?“, „За да имам работа Х, няма да ми трябва за знам Y“ и други подобни.

    Най-невероятното обяснение за смисъла е в един от уроците в учебникът по математика за 6 клас – „За да обогатите математическата си култура с още едно понятие“. Това говори много за целия материал по математика за 5 и 6 клас. Той е просто обогатяване на „културата“ на децата. Бъдете сигурни че и аз да бях на тяхно място, щях да се бунтувам срещу тази глупост.

    Защо ли пък в часовете по компютри не срещам особени проблеми с дисциплината на учениците. Не мога да ги накарам да си тръгнат след часовете по компютри, толкова им е интересно. Да, случва се да им се карам да намалят децибелите, но това е по-скоро поради въодушевлението в разгара на творческия процес, а не поради някакво неуважение към мен като учител. Децата правят музика, рисуват, правят анимации, а напоследък правят триизмерни планове на къщи. Искат да разменим броя на часовете по Математика с броя на часовете по Информационни технологии – да имат по 4 часа Информационни технологии и по един час Математика.

    Ето че когато децата виждат смисъла проблемът с дисциплината е наполовина решен.

Коментарите са изключени.