За кожата на езиковите училища


1429201114_8Снощи прочетох статия за посещението на министър Вълчев в пловдивската езикова гимназия и декларираното желание повече ученици, завършили езикови училища да остават в България. Само десетина минути по-рано говорих с младеж, който усилено се подготвя да кандидатства медицина. Сподели, че се стреми към медицинското образование за да може после да замине на работа в чужбина. Ако изпълни плановете си този млад човек ще емигрира не защото е завършил езиково училище, а защото е завършил медицински университет. Като него са десетки, защото медицината е най-актуалното кандидатстудентско желание.

Думите на министъра са в защита на заявената наскоро  политика за постепенно ограничаване на приема в езиковите училища за сметка на природо-математическите и професионалните гимназии.  Най-тривиалният аргумент е, че езиковите училища обучават емигранти. По-сериозният, че в бъдеще важността на хуманитарните специалности ще намалее. Не знам кой е внушил, че завършилите в езикови училища продължават непременно в хуманитарни университетски специалности. Истината е, че много от тях стават медици, IT специалисти, икономисти, архитекти и строителни специалисти. А то е и съвсем логично. В тези училища учат едни от най-талантливите тийнейджъри, които разбира се избират перспективни професии. Да, чест от тях отиват да учат в чужбина, но хайде да не прехвърляме проблема от болната на здравата глава. Изборът да следва в чужбина е недоверие към българските висши училища, нереформирани, раздути и неспособни да бъдат истинска конкуренция в предлагането на качествено образование.

Познавам много хора, които емигрираха без да са учили в езикови училища. Някои дори не знаеха език. Преди дни бе съобщена информация от Евростат за минималните работни заплати в ЕС. Нашата е не просто най-ниска, тя е почти два пъти по-ниска от румънската, три пъти по-малка от Чехи, Словакия, Полша и много повече в сравнение с по-развитите държави от съюза. Такова е съотношението между всички доходи. Знаенето на език може и да е улеснение, но бедността е истинска причина за емиграция.

Не споделям оптимизма, че ограничаването на приема в езиковите училища ще реши проблеми. Докато не започне модернизация на висшето образование, броят на избралите да учат в чужбина ще расте ежегодно. Любопитно е и как ще бъдат направени силни училища от огромния брой вегетиращи в момента професионални гимназии. Иначе споделям мнението, че езиковите училища трябва да станат по-гъвкави и да се възползват от възможностите, които предоставя втория етап на гимназиалното образование. Няма спор , че випускниците на тези училища биха станали още по-конкурентни ако получат и допълнителна квалификация освен езиковата. Особено в търсени специалности или STEM профилите. В добрите училища лесно се присажда. Светът се развива динамично и образователните модели от преди 30-40 години няма как да бъдат актуални. Бъдещето на образованието е в  шанса училищата да се променят съобразно социално-икономическата динамика. Но не и в целенасочената политика срещу определен тип училища.

Реклами

About ivo rainov

teacher
Публикувано на образование. Запазване в отметки на връзката.