100 нюанса свободомислие

Този блог съществува активно вече 100 месеца. Когато започвах през последните дни на август 2010 не съм си и помислял, че мога да издържа толкова дълго. Честно казано нямах цели и планове. Просто реших да споделям мисли и чувства. Тогава дори не се замислях, че блогът ще трябва да търси аудитория, последователи. За да не заприлича на графоманска фукня. Започна като експеримент с отворен край. Да си призная 100 месеца по-късно все още е експеримент с отворен край.

Сто месеца могат да бъдат и дълга, и кратка история.  Зависи от гледната точка. За мен са повече от 2000 часа работа зад клавиатурата. Толкова приблизително е времето, посветено на написаните до момента над 1300 статии. Но всичко това е само статистика. Никога не съм писал за да се съревновавам с числата. Хората, които четяха и четат написаното ми даваха и дават сили в часове на умора, кураж в мигове на разочарования, смисъл в дни на колебание. Тези хора са чели написаното стотици хиляди пъти. Броячът е все по-близо до милионното посещение. Това, обаче, пак е бездушна статистика.  След 100 месеца писане смисълът е в съвсем други измерения.

Например в любовта. Любовта , с която пиша се върна в неподозирани дози любов от познати и непознати читатели. В приятелите, от близо и далеч, с които блогът ме запозна и сближи. Пътувам, участвам в обучения и срещи и изпитвам огромно удоволствие, когато хора се представят като мои виртуални приятели и споделят ласкави думи за блога, стила на писане или статиите. Получавам задочни поздрави и адмирации от познати на мои приятели в различни градове. И всеки то тях е като инжекция с няколко кубика кураж. В уважението, което получавам от случайно срещнати граждани до хора, представляващи институции. Страхотно е, когато някой ми каже или напише „ Поздравления! Вашите статии изразяват мислите на толкова много хора“. Благодаря за лайковете и споделянията, но винаги ми се е искало да чета повече коментари и мнения. Защото за да решим и най-малкия проблем, да оттласнем и най-нищожната промяна се нуждаем от мисли, изказани на глас.

Като моите мисли. Във всеки случай, когато някой ме похвали за статия в сайта отвръщам с един и същи отговор. Това е моето пространство, моето кътче, където разказвам това, което мисля, така както съм го видял и почувствал. И ако думите докосват някое сърце, стоплят нечия душа, повдигат нечий хоризонт, мога да бъда само благодарен и обнадежден. Защото всяка дума в този блог и неговите над хиляда статии е зачената с любов и истина. Родена е от свободни и почтени мисли и представена на света със смелостта на един честен човек.

А докато има читатели, пристрастени към свободното, честно и обичащо слово, ще има надежда. Ще има и този блог!