Учителите правят разликата, не педагогическите специалисти…


den_samoИскам да се регистрирам в национална платформа на Министерството на образованието. Единствената разрешена ми опция е в рубриката „педагогически специалисти“. След приемането на новия закон този термин започна да заменя все по-агресивно личното название учител. Дори поздравителните адреси, официалните писма и неформалните съобщения се равняват по новата мода с имперсоналното обръщение „педагогически специалисти“. Докато попълвам формата в платформата осъзнавам, че учител вече е само длъжност. Доскоро беше обществен статус, а за по-широко скроените дори призвание. Нямам идея, дали авторите на каламбури с думички в Закона и съпътстващите го наредби си дават сметка, че отнемат още една частица от гордостта на учителя. Не вярвам някой да се гордее от представянето си като педагогически специалист. Точно толкова колкото би се гордял лекар определян за медицински специалист. Учител е  най-уважителното обръщение към човек, който преподава в училище. Признателните хора наричат цял живот своите училищни наставници по този начин.

Гледам във фейсбук грозно видео, снимано от разюздани млади хора в едно от училищата в България. Безпомощна учителка се опитва да въдвори ред в класна стая, където десетина невъзпитани младежи се гонят, пръскат, надвикват и неспирно кикотят. Жената е превърната в част от интериора, незабележима за дошлите на училище да се забавляват. Видеото не е изолиран случай. В много български училища се случва нещо такова. По-рядко в тази уродлива и обидна форма, по-често в пренебрежителното занимание на децата с телефони, слушане на музика или четене на нещо занимателно.

Училището и учителят загубили авторитет. Извод в статии, репортажи и министерски документи. А дали авторите на оригиналното название  съзнават, че участват в този процес. Най-лошото не е, че наричат учителя “педагогически специалист“. Това е само намек за отношение, което се развива във всяко по-нататъшно действие. Смазваща бумащина, безброй административни изисквания с галопиращи срокове за изпълнение, експерименти и хрумки в движение с гриф „за сведение и изпълнение“.  Специалистът може да бъде много умел в работата по инструкции, указания и изисквания. Но учителят не е администратор, Той е артист, изобретател, вдъхновител, пример. Дали тези роли се наместват в тясната рамка на специалиста? Чета декларации, че ще се работи за издигане авторитета на професията. Само, че не всичко е пари, приятелю!

Вчера един борец за смислено реформиране на образованието изригна. Мария Николова не можеше да преглътне факта, че една идея за промяна в обсъждана в момента реформа не е получила стотици или хиляди подписи в подкрепа. Тъжен факт е, че учителите отказват или се страхуват да вземат страна в дискусия по документ, който регламентира ежедневната им работа. Излиза, че учителят или не вярва, че някой ще вземе под внимание  мнението му, или се страхува да не бъде нарочен за опозиция на височайшата администрация. Лошото е, че и двете подбуди са следствие от дългогодишни практики по вертикалата на управлението. И в двата случая става дума за умъртвено усещане за уважение!

Попаднах на статия, в която министър Вълчев казва, че училището ще задържи младите кадри само ако бъде иновативно. Не си представям млад учител, който борави със стари методи. Те, младите,  сами ще направят иновативни училищата, дори да срещат съпротива.  Имам млад и много способен колега, който вярва, че системата не може да бъде реформирана отгоре, а само с професионалната и всеотдайна работа на всеки. Духът му е възрожденски, мисленето креативно, методите иновация, а сърцето на вдъхновител. Как да го вкараш този човек в тясната рамка на педагогически специалист, пунктуално верен на всяко административно изискване и чиновнически работоспособен в обслужването на десетките училищни бумаги. Той е артист, изобретател, вдъхновител, пример. Той е учител! Такива като него са родени иноватори, но някой първом трябва да им позволи да бъдат учители. Някой трябва повечко да гледа в класната стая, вместо в статистиката по механизма за превенцията на ранното отпадане от училище и приобщаването на илитератите.

Та все някога ще стане ясно, че с опитомени педагогически специалисти няма да стане нито реформата н образованието, нито придвижване на учителската професия по скалата на обществения авторитет. Училището е като храм, може и да се управлява чрез писано слово, но се възвисява с духа на свободни, смели и горди учители.

Advertisements

About ivo rainov

teacher
Публикувано на образование. Запазване в отметки на връзката.

3 Responses to Учителите правят разликата, не педагогическите специалисти…

  1. Мая Любенова каза:

    Докато сме в капана на приобщаващото образование и броя ученици е определящ за бюджета на едно училище оправия няма да има.Бъдещето на българското училище е ясно- хаос, безредици и болни учители.Благодаря господа управляващи за ,,приятното работно място“. БЪРЗА ПИСТА за учители – ще ви помогне ли? Просто сте жалки.

  2. Мая Любенова каза:

    Духът на българския учител е умело окован от безизходицата в която е поставен. Администратор без глас.

  3. Constantino Dimitrov каза:

    Тъжни последствия от заливането на съзнанията на ученици и възрастни с английски език: няма такъв израз на български като „правя разликата“ („to make a difference“). На бъларски следва тази представа да се предаде по друг начин: „са най-важните“, „са определящите“, „са решаващите“.

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s