Много думи, но малко дела за намаляване административната натовареност на учителите


Woman businesswoman under stress missing her deadlinesОт около година МОН се „загрижи“ за административната натовареност на учителя и подхвана перманентни обещания, че ще работи за нейното намаляване. Фокусира се в наредбите (те наистина се нуждаят от промени, но не козметични) и след всеки преработен текст отчита поредните постижения в облекчаването на педагогическите специалисти (новото административно определение за учителя). В началото на предстоящата учебна година ще бъдат променени още три наредби, в чиито преработени текстове, обаче, не намираме сериозни аргументи в полза на административните облекчения. Единствената, която определено намалява бумащината е идеята контролните работи вече да се дават на учениците вместо да се съхраняват от учителите до края на учебната година. Не че това ще разтовари учителя от административно задължение, но поне ще освободи място от някой и друг кашон с писмени работи, оставен да прашасва в шкаф или хранилище.

Една от промените, презентирана като великодушен жест към учителството, търси решение на започналия преди повече от година спор за учителските разпределения. Онези с безброй ненужни графи, съпътстващи въвеждането на новото учебно съдържание. Министерството показва, че е чуло гневните реакции на учителите и предлага образец с редуциран наполовина брой задължителни атрибути в разпределенията. На първо четене звучи добре, обаче… се оказва, че този модел на предварителна учителска разработка трябва да бъде приложен към всички класове, не само към тези, които ще изучават ново съдържание. Така с един замах учителите се оказват натоварени (вместо облекчени) с творческа работа по скучната документация. За да угодят на административните изисквания много учители се бяха насочили към учебници, които пристигат в пакет с разработени от издателствата разпределения. В редица случаи издателствата ги осигуряваха на диск и така напълно спестяваха ангажиращата не малко време процедура по попълване на графи с изисквания. В много училища директорите не възразяваха срещу тази практика и така елегантно облекчаваха своите учители. Да, но за новия модел, който се въвежда от тази есен няма съставени разпределения. Практиката става неприложима, а учителите задължени да пренапишат (този път собственоръчно) разпределенията. Това естествено провокира незабавна реакция на недоволство. Истинският гняв дойде, след като стана ясно, че новият модел на разпределение ще бъде приложен към учебното съдържание за всички класове. Така ползваните години наред разпределения трябва да бъдат прекроени по вкуса на променената наредба. Трудно е да се намери обяснение, защо за класовете по старата учебна програма в едни случаи важат старите правила (например в оценяването), а в други случаи се прилагат нови (разпределенията). В никакъв случай не е за да облекчат учителя. Или поне така излиза. Както винаги добрите намерения застилат пътя към ада.

Сред предвидените промени са и новите идеи в Наредба №13. С нея в часовете на класа се добавят нови задължителни теми по „Безопасност на движението“ и „Електронно управление и медийна грамотност“. Вече съм коментирал как изискванията на тази Наредба административно смазват класния ръководител, който ако иска да бъде акуратен трябва да се ограмотява по редица социални, здравни, екологични теми и да ги разработва за часовете. Всичко това, естествено, е акстра към останалите му задължения. Ако ли пък използва опцията да кани лектор се превръща в нещо като бутафорен ръководител на класа, щото неговите задължения се свеждат до административната работа да води документацията. Иначе мантрата, че класния ръководител трябва да работи за формирането на общност в класа звучи все по-далеч от реалностите. Кога, след като Наредбата му остава между 4 и 12-13 свободни от задължителни теми часове?

Смислена стъпка за намаляване на административното натоварване е дигитализацията на училищната документация. Да, но към електронни дневници преминават едва 50 училища от тази учебна година. Според НСИ за миналата учебна година училищата са 1969. Както се вижда смелата стъпка за дигитализиране на документацията предприемат едва 3%. Със сигурност учителите в тези училища ще се почувстват административно облекчени, ако отпадне необходимостта да попълват какъвто и да е хартиен документ. Щото ако трябва в края на срока и годината да попълват пак личните картони на учениците, ефектът от дигитализацията силно се снижава. Единствено до облекчението да не пишат безсмислената ежемесечна справка за отсъствията и статистическите справки, които току се сещат да искат през годината различни институции и инстанции. И тъй като останалите 97% от училищата , или нямат желание, или готовност да преминат към електронни дневници, а задължението всички да преминат към тях не е отменено, предвиждам в много училища учителите да бъдат натоварени с допълнително административно бреме. Например да пишат едновременно в електронни и книжни дневници, ей така като тренировка за бъдещето.

Все реформи в движение, без да бъдат изпитани в практиката и ресурсно обезпечени. И по тази причина, заредени с повече декларации, отколкото практически последствия, облекчаващи учителите. Показателен е фактът, че към момента текат обсъждания на предложените в наредбите промени, а тяхното утвърждаване ще стане след 15 септември. Това не пречи учителите да бъдат съветвани да пишат разпределенията още отсега по новия модел. Силно доказателство, че чиновничеството си е взело еднолично решенията, а останалото е игра на демокрация.

About ivo rainov

teacher
Публикувано на образование. Запазване в отметки на връзката.