Когато липсва „Spirit“ в Езиковата

Спомням си как възникна „Спирита“. Внезапно и неочаквано. Едно хрумване на няколко души, влюбени в музиката бе въодушевено възприето от група момичета и момчета, наскоро усетили смисъла на приятелството и размили границите между класовете. Бяха изживели истинска стихия от емоции в дългите месеци на подготовка и организация на своя фестивал. Казваха, че изживяването било толкова хубаво, че решили да направят още един концерт. Заедно и на открито. После дойде идеята да бъде на тъмно и свещи. Спомням си с какво старание бяха рисували буркани, които превърнаха във фенери във вечерта на първия „Спирит“. Един бял тюл се превърна в нежен декор някак случайно. После Йокси разказваше, че за толкова са и стигнали силите, останала сама и с много задачи. Така съвсем случайна първият „Спирит“ се оказа нещо непланувано романтично. Една недоизгоряла фестивална емоция си търсеше и намери сцена. На стената на Езиковата, пред грандиозния декор на Ловешката крепост  и Вароша с нейната зареждаща история. По време на концерта гледката бе величествена. Сякаш два легендарни хълма си разменяха дух. Нямам представа каква точно е била идеята Боби, Бонзи, Преслав, Христи… Едва ли и те са имали точна концепция. Хора, които могат да свирят и пеят и искат да подарят таланта си на общността едва ли имат нужда от ясна концепция. Важно е мястото, хората и общото преживяване. Нали това гъдел, който толкова често разпознаваме като духа на Езиковата. Вярно е, че Боби покани гости-музиканти, но си мисля, че това беше хрумка, импровизация. Импровизация бяха и репликите на водещите, защото сценарий нямаше. Купонът, настроението, удоволствието. Това беше най-важното. Случи се така, че на първият „Спирит“ присъства и Нели Стойнова, един от любимите гласове на няколко випуска езиковци. Тогава си казах, че може би това е смисълът на този Spirit of Ezikovata, духът, който събира момичета и момчета от различни випуски, а защо не и епохи на гимназията за да пеят и свирят заедно и да си припомнят едно от най-любимите неща, които са правили в своите ученически години на хълма.

„Спиритът“ бе създаден от випуск 2016. Те са и негови кръстници. Решиха да го правят всяка година, като нова традиция. Факлата бе поета от следващия випуск, въпреки че Боби и компания помогнаха много и за следващия концерт. „Спирит“ на стената имаше и през миналата година, независимо от факта, че в душите на тогавашните организатори се беше натрупала неутаена горчилка от наскоро завършилия фестивал. Но традициите са традиции за да се следват въпреки обстоятелствата. Защото романтичната вечер под звездното юнско небе на Ловеч си струва да се изживее. С песните на любимите приятели, с радостните срещи със завърнали се езиковци, концерт – последен подарък на общността към отиващия си випуск.

Наскоро научих от Стоян Георгиев, че театърът в Езиковата има почти седемдесетгодишна традиция. Поне четири десетилетия история стоят и зад фестивалните вечери. Мисля си колко много хора са предавали огънчето от випуск на випуск. Пламвало е в очите на подгответе още на първата среща с тези стари традиции и е светело до момента, в който порасналия зрелостник е поемал към нови приключения. Десетилетия без прекъсване. Сигурен съм, че е имало трудни години и десетки причини театърът и фестът да не се случат. Но все някой, вероятно в отделни случаи и самотник, е намирал кураж и сили, най-вече смисъл да поведе общността към поредното издание. Така се творят легендите, които отличават истинските общности. Тухла по тухла с автографа на поредния випуск.

Много се радвах, когато възникна „Спирита“. Заради романтиката, всеотдайността и желанието да се усетиш частица от едно голямо цяло. Страхотно беше да видя едни други поколения да творят нови традиции, но все така заредени с дух и романтична любов.

Тази година „спиритът“ ще ми липсва. Заедно с всичко, което успя да остави през последните години – нощната музикална емоция, артистичната импровизация, споделеното приятелство, щедрият подарък към общността, топлата обич на тази общност към музикантите. Ще ми липсва една тухлична в съграждането на традицията и увереността, че без нея историята на „Спирита“ ще продължи да расте нагоре.