Утрешният ден е само довиждане до следващата среща и прегръдка


IMG_7573Краят винаги идва. Мечтан от години, сега изглежда подранил и прибързан. Като натрапник, който прекъсва нещо наистина хубаво. Толкова пъти умът е копнял за последния ден, за последното изкачване на хълма, за последното събуждане в панса, за последния час. За свободата, която носи последния училищен звънец. Защо тогава е тази тъга? Защо са сълзите, които често напират с мисълта за раздялата?

Кой е вярвал, че последният ден ще дойде с усещането, че нещо толкова свидно ще остане завинаги на хълма. Не и онова подготве, напуснало дом и приятели, седяло с часове над думи и граматика, плакало над поредната двойка. То мечтаеше да си тръгне. За пет години порасна в кака или батко, които все още пазят спомена за подготвашките неволи, но днес въобще не бързат с раздялата. Защото петте години не са само труд, усилия и оценки. Толкова много подаръци остават след тях. Новите приятели, лудите купони, безкрайните щуротии, любовните трепети…

Днес всичко изглежда така магнетично, скъпо и непрежалимо. Спомените и преживяното обсебват. Като муха, която бръмчи в главата с напомнянето, че утре много неща свършват. Никога сутрините няма да бъдат толкова гадно сънливи. Никога обедите няма да бъдат толкова шумни и весели. Никога вечерите няма да бъдат така мистериозни, горещи, страстни и опияняващи. Никога повече приятелите няма да спасяват издънката по време на изпитване или контролно, да покриват отсъствията от някой неудобен час, да съчиняват полуправдоподобни истории за да потулят бягството от пансиона. На тръгване всичко това изглежда омагьосващо очарователно. Сега всичко преживяно на хълма изглежда магия.

Тъгата от раздялата е първия симптом на заразените. С езиковски вирус. А толкова хора си мислеха, че са имунизирани. За него ваксина няма открита. Той прониква в сърцето, напръскан във въздуха на безсънните нощи по хижите, разтворен в чашите на класовите купони, инжектиран в адреналина, с който идват фестивалните вечери, атакува с аплодисментите след поредната театрална постановка, разтваря се в любовта към приятелите, долита с думите на някой харесван учител, полепва с целувката на момичето или момчето, срещнато на хълма…

Знаете ли, раздялата е само метафора. Никога не е окончателна. Време и място, което е създало приятели, градило характери и рисувало спомени винаги ще събира. Утре въобще не е ден за раздяла, а време за полет. Хълмът неизменно ще събира, защото езиковския вирус пристрастява и чертае завръщане. Като състояние на абстиненция, което се лекува само с нова доза любов от езиковата.

Утрешното тръгване съвсем не е сбогуване. Едно довиждане с обещание за нови срещи. Затова сълзите съхнат от топлината на усмивките, а прегръдките топят страховете. Няма място за страх, на хълма порастват само смели герои.  За които няма непокорни върхове и недостижими хоризонти. От хълма се лети  високо и нагоре. На хълма порастват умните мечтатели. Способни да открият неоткритото, да сътворят непознатото, да излекуват нелечимото… Да напишат кода на промяната, защото на хълма порастват добрите визионери. Решени да накарат света да се върти по друга орбита. На хълма, където всичко е любов порастват момичета и момчета с големи сърца. Еднакво дръзки и обичащи, устремени и великодушни. Порастват победители.

Мили момичета и момчета,

утре наистина не е ден за раздяла , а за полет. Бъдете мечтатели, но не слагайте рамки на мечтите. Бъдете дръзки, но не позволявайте на дързостта да се уморява. Бъдете откриватели, но не позволявайте да ви разколебават с лъжата, че всичко е открито. Бъдете смели, но не позволявайте да слагат цена на смелостта ви. Бъдете визионери, но не позволявайте да ви внушават, че очите ви са слаби за да видят достатъчно  далеч. Бъдете хора, но не позволявайте да ви убеждават, че всяко падение е човешко. Бъдете победители, но не позволявайте да ви обсеби мисълта, че няма победа на срамна цена.

Бъдете и летете! Смело и високо!

И не забравяйте, че утрешния полет не е сбогом, а едно довиждане. До следващата среща, до следващата прегръдка.

Advertisements

About ivo rainov

teacher
Публикувано на Езиковата. Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s