Вечерта на слънчевите спомени и зареждащите емоции


31062194_1868666329820587_2084364482200469504_oНаскоро писах, че срещите с порасналите деца от Езиковата са „черешката на тортата“  в разтърсващия с емоциите си месец април. Навъртях доста години като учител, изпратих доста випуски и вече съм сред щастливците, които ежегодно опитват от атмосферата на тези знаменити езиковски срещи. Вечери отвъд формалните роли на учители и ученици, часове на спомените, усмивките и приятелството.

Най-хубавото на тези срещи е, че обикновено събират випуски, които дори не са се виждали в училище. Каквато беше и снощната, в която випуските 2008 и 2013 изпълниха до краен предел ресторант „Ловеч“.  И макар общите им познати да бяха само поканените учители, усещането за принадлежност към една и съща общност ги караше да изглеждат като стари познати.

Десетки пъти ми се е налагало да обяснявам, че общността на Езиковата не е фикция. Истината е, че никога не успях, защото за да разбереш общността и духа и трябва да си ги преживял. Макар, че се описва с простички думи като доживотно приятелство, неизстиваща обич, разнежващи спомени, топла благодарност към хората, с които са изживени щурите тийнейджърски години.

Страхотно е да срещнеш децата,  пораснали с още пет или десет години. Видях се с много, за още поне толкова не стигнаха часовете. Момичета и момчета открили своя път, срещнали призванието, докоснали мечтите. Всички, намерили любовта, някой създали семейства. Млади, умни, дръзки, решителни. В очите на всички блестеше победата – достигната или предстояща. Щастливи и развълнувани от завръщането, срещите и спомените.

Усмивките, най-ценният подарък на вечерта. Заредени с неподправена радост и истинска благодарност. Няма по-голям подарък за един учител от завръщането на децата му. Децата , за които е мечтал и се е надявал. Истинско щастие е да се порадва на успеха им, да чуе споделения разказ за постиженията. Да усети признателността. Тя не винаги е в думите. Често  стига мило ръкостискане, топла прегръдка. Дори в желанието да намериш своя бивш учител за да поговориш кратичко с него. А цялата вечер порасналите деца търсеха своите учители.

Снощи чух много пъти от колеги едно и също чувство. Всички казваха, че часове като тези ги зареждат. Любовта, раздавана с години неминуемо се връща. Често като вълна, която настина залива. Няма по-хубаво чувство от това да виждаш децата си успели. Тяхната любов, енергия, усмивки, думи наистина зареждат. Миговете, в които всеки бил учител осъзнава смисъла на професията. Вечер, която разсейва колебанията и дава основания да продължиш напред.

В това училище не се събират класове. Организират се срещи на випуски. Както казах често повече от един. Уникално е, нали! Ето ви нещо от духа на Езиковата. Вечерите на завръщането не се описват. Те се изживяват. А вечерта наистина беше страхотна. Интелигентно организирана, трогателна и едновременно шумна и забавна. Гореща от спомени и луда почти колкото тийнейджърските купони.

Подаръкът на вечерта беше наистина оригинален. Огнеупорен плик, продупчен във формата на слънце със свещ. Предполагам идеята беше всички свещи да бъдат запалени и светлината да проникне през слънцата. Като символ на една общност от слънчеви спомени, които горят вечно.

Благодаря за вечерта пораснали момичета и момчета!

Особено топло и от цялото си сърце благодаря на випуск 2013!

Advertisements

About ivo rainov

teacher
Публикувано на Езиковата. Запазване в отметки на връзката.