Довиждане, Пастире!


1900247_10152276115698537_115289513_oХората правят историята. Само дух и традиция не стигат. Нужни са и личности, които носят духа и  осмислят традицията. Научих го от четвъртвековната си работа в ловешката езикова гимназия. Животът следва бесен график, годините се въртят като кадри от късометражен филм. Моят филм в гимназията започна през 90-те години на миналия век. През неговите сцени преминаха толкова много хора, които напоследък по волята на Небесния сценарист започнах да изпращам в неизбежната пенсия. Тези хора бяха част от моята младост, част от моята езиковска история, част от онзи екип, с който деляхме успехи и ядове, амбиции и разочарования, делници, а не рядко и празници. Когато преди няколко години колеги започнаха да си тръгват на групи, тихо и мълчаливо,  почувствах тъгата, която остава след тях. А всички те заслужаваха оглушителни аплодисменти. И започнах да пиша  аплодисментите, вероятно не толкова шумни колкото ми се иска, но със сигурност мои и искрени. Реших моят начин да ги изпроводя към пенсия да бъде с няколко думи на лична благодарност и топлия спомен, с който ще пазя образите им.  Днес дойде реда на поредните думички за сбогуване.

С един специален човек. Убеден съм не само за мен. Дълго търсих асоциациите за заглавие. Каубой, апостол, будител, дори гринго. Всички му отиват. Те са като слоеве, наслагвани през дългия период, в който съдбата го прати да бъде учител в Езиковата. Дойде като каубой, чиято необуздана духовитост стреляше истини и остроумия във всяка ситуация. Двадесет и няколко години назад беше все още бохем и купонджия, душа на всяка компания и разговор. После изживя един от най-невероятните духовни преломи, осенен от вярата. Някак неусетно се превърна в апостол на духа, справедливостта и най-човешките ценности. Имаше толкова моменти, в които беше истински будител на страхливото и приспано съзнание. За едни се оказа водач, но за други чужденецът на хълма, същински гринго в една мнителна общност.

Преди всичко и най-вече беше учител. С голямо „У“,  колкото вдъхновението, което запали в умовете на много млади хора. Стотици момичета и момчета, които първо се страхуваха, после го харесваха за да достигнат до благодарността, което остава за цял живот. Беше строг и респектиращ, възпитаваше дисциплина, старание и трудолюбие. Най-преките пътища към качественото изучаване на английски език. Същевременно вдъхновяващ ерудит с еднакво дълбоки познания в английския език, литература, музика, история, философия, религия или човешките отношения. Гарнирани с прословутото чувство за хумор, което превръщаше страха във вдъхновение, а респекта в любов. Завършилите го възприемаха като емблема и колорит. Може би затова веднъж един младеж ми сподели, че след Жоро училището няма да бъде същото. През дългата си кариера в езиковата гимназия на два пъти пое задълженията на класен ръководител. Първият клас бе съставен от 24 (и двама младежи) тийнейджърки, които почти го боготворяха. Вторият беше труден и разнороден, но с такт, постоянство и честност спечели сърцата отново. Дотолкова, че една от госпожиците от сцената по време на празника се поклони публично на човека, превърнал се в приятел и баща за класа.

Съдбата му отреди да бъде синдикалист № 1 в гимназията. Беше неуморен борец за правата на всеки колега. Мотор на диалога с ръководството, издигнал високо социалния статус на учителството в гимназията. Толкова щуротии сме правили с него през годините. Като писмото, адресирано да кмета, в който го обявявахме за нежелан на първия учебен ден, защото не бе изпълнил поет ангажимент. Или дръзкия отказ да подпишем поръчковите обвинения на един ревизор. А всички онези щуротии през учителската стачка. Жоро бе опората, без която стачката нямаше да издържи нито в гимназията, нито в Ловеч. Казвал съм го и друг път – човекът, от който се учех на синдикализъм, гражданска доблест и смелост.

След него ще останат не само истории и митове, но и събития, отклонили хода на историята. Неуморно повтаряше, че Езиковата трябва да си спомни забравената история на американския девически колеж. Припознахме я и сега се гордеем с нея. Нямаше да е възможно без неговия жар и упоритост.

Жоро беше наистина пъстроцветен и вулканичен. Гневен и решителен, смирен и дипломатичен, мъдър и убедителен, безразсъден и заразителен. Един от тези, които се превърнаха в символи и стожери на съхранения авторитет на гимназията във безвремието на прехода и промените. Човек, който обичаше по своя различен начин и ловко отключваше всяко сърце за да остане там за дълго.

За мен беше приятел, съветник, не рядко гуру. За децата отличен учител, който между редовете на английския възпитаваше достойнство, честност, смелост, граждански кураж и човечност. За колегията стълб и покровител. За училището късмет и благословия. Един духовен пастир, замечтан в светлината.

Ще бъде банално да кажа, че от хълма никой не си тръгва завинаги. Поне докато живее в спомените. А те са пръснати на стотици парченца по различни краища на България и света. Но нали това е Езиковата – една отнесена в спомените легенда. О утре сред легендарните герои ще има място с неговото име – Жоро Пърликов.

Затова не ти казвам сбогом, а само довиждане , Пастире!

За мен, за нас беше чест да работим и да се учим от Георги Пърликов!

Advertisements

About ivo rainov

teacher
Публикувано на Езиковата, Uncategorized. Запазване в отметки на връзката.

One Response to Довиждане, Пастире!

  1. Sonya Georgieva каза:

    Довиждане, г-н Пърликов!

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

w

Connecting to %s