Справедливост по целесъобразност


strah-daskaПостоянно се питам как червеи като злобата, завистта и нетърпимостта се прокрадват в сърцата на децата. Какво може да накара тийнейджъри да не се понасят, а понякога да се ненавиждат или дори мразят?  Не е трудно за досещане. Възрастните, само възрастните. Точно ние порасналите винаги провокираме, подстрекаваме и принуждаваме.

Тази вечер станах свидетел на кратка и язвителна размяна на думи между две момичета. Едното ентусиазирано разказваше колко усилия му е струвало за да измоли изпитване по определен предмет, след който получава срочна шестица. Другата госпожица бе подразнена от факта, че отлична оценка е постиганата въпреки многото отсъствия от учебни занятия и саркастично отбеляза, че за такива оценки останалите се борят с ежедневни присъствия. И двете бяха прави. Едната сигурно бе положила доста усилия през последните часове за да добие признанието.  Другата имаше основания да недоволства, че хора с различно присъствие в училище постигат не еднакви, при това отлични резултати. Но провокатор беше учителят, оставил съмнения за размита справедливост.

Казусът е ежедневие за родното училище, където справедливостта се практикува често по целесъобразност. Децата идват еднакви, по ние често ги оценяваме не познанията, а по произхода. Виждаме ги различни през призмата на обществения авторите на родителите. Въпрос на почтеност е да ги равнопоставяме. Пълна угодия няма. Родителите са пристрастни и винаги ще виждат щетата в бележника на своето дете. В годините съм срещал родителския гняв. Виртуално и тет а тет. Спомням си една влиятелна майка, тогава административен началник, как беше разтреперала ръководството на училището с клеветите, че съм изпитвал щерката на непозната карта (в действителност покъсана от показване). Искаше незабавна корекция на написаната в дневника двойка. При мен не успя, но другаде сполучваше. Наскоро в коментар за системните отсъствия на ученик и заканите, че ще го оставя без оценка, класът подхвърли иронично, че майката ще дойде и ще разреши проблемите. Правила го цели пет години. В друг случай угаждането на родителите доведе до истинско съсипване на цял клас, където младеж, усетил завета на чадърите се бе вживял в ролята на недосегаем.

Докато са в училище децата свикват с различната правда, с нееднаквото отношение към наказанията и похвалите, с букета от стандарти за оценяване, прилаган от  учителя. А училището остава ярки спомени и пише своеобразни скрижали за поведение и оценяване. Често оставя възпитателната травма, че социалния статус и личната симпатия може да обезличат справедливостта. Горчив урок, който ще се възпроизвежда десетки пъти в последващия живот. Но справедливостта не се суспендира със закони или наредби, тя е интерпретация на човекът, който има обучаваща, но и възпитаваща роля. Защото учителят възпитава с всяко свое действие или бездействие, с отношение или бездушие . Понякога вдъхновява и бива следван, друг път разочарова, отблъсква и предпоставя условия децата да се чувстват недоразбрани, недооценени. А разбитите сърца лесно пускат завистта и нейните разрушителни посестрими злобата и омразата.

Всъщност ако живеехме в идеално общество, вероятно щяхме да имаме правото да искаме справедливо училище. Само, че ние живеем в пленена държава с потъпкан морал и не еднакви човешки шансове. Няма как от общество, в което всеки има своя трактовка на правдата да очакваме училище  на ангелоподобни обучители и възптатели. Простичко казано: Каквато ни е държавата, такова ни е и училището.

Реклами

About ivo rainov

teacher
Публикувано на образование. Запазване в отметки на връзката.