Училището е първо фабрика за хора!


13996181_10154419402603537_5889355066636355530_oЧета с интерес изповедите в рубриката „Аз учителя“. Различни гледни точки с едно и също вдъхновение – учителската професия като смислен житейски избор. Изпълваме със задоволство, че толкова млади хора убедено правят този избор. Редовете откровения неволно ме връщат две десетилетия назад. Когато прекрачих прага на училището в качеството  на учител. Беше поради липса на други алтернативи и за малко. Останах четвърт век, което е много голяма порция живот. Периодично едно житейско мото се появява по профилите на моите приятели – учители. Гласи „ Teachers change lives“.  Останах заради възможността да променям.  Дребни неща – мисленето, характера, светогледа. Да редя и пренареждам ценности, да оставя някоя и друга драскотина по характера. Радвам се на знанията, но тяхното складиране в главите на децата никога не ме е правило щастлив. Удовлетворението идваше с възпитаните човешки качества, с усещането, че след няколко години работа изпращам добри хора. За четвърт век трябва да съм изпитал почти всички удовлетворения – от отлични резултати на кандидатстудентски изпити или блестящи матури, пробиви на национални олимпиади и отличия от тях. Но истински разтуптяващите емоции са идвали с вярата на децата, с готовността да следват и подражават, да ме пускат в сърцата и мислите си, да не се страхуват да обичат и споделят. Останах толкова дълго заради любовта, която ту свенливо докосваше, ту ме затрупваше като вулкан.

Четвърт век изпълнявам присъдата да бъда класен. Без почивка. Въртя шестия клас. Като се замисля без тях трудно бих издържал. Те са моите експерименти, на дистанция празнина в началото.  После стотици дни скъсяване на дистанцията. Една стъпка внимание, втора стъпка откровеност, трета стъпка доверие… Една крачка честност, втора крачка почтеност, трета крачка достойнство… Докато изчезне дистанцията. После крачките са заедно и уверено се отдалечават от лицемерието, лъжата, егоизма, подлостта, доносничеството, конформизма. Малки своенравни човечета, които крачат до мен и растат променени. После бавно моите крачки изостават. Вече съм изпращач, но пред мен крачат свободни, почтени и най-вече добри хора. Аз оставам с удовлетворението, че съм успял да ги науча. Да бъдат хора. Светът е интересен между паралелите и меридианите, Земята е кръгла и учудваща, защото нито една точка не повтаря друга. Глобусът е шарен от обагрените петна на държавите, цветни като своите култури, езици и история. Магията на природата разбулва удивителни тайни, а законите на стопанството отварят очи към успеха. Всяко от тези знания си струва и е удоволствие да го преподавам. Само, че аз не съм единственият път към него. До там водят толкова енциклопедии, книги, сайтове. Не мога да бъда повече от един обикновен посредник в процеса на поумняване на децата. Но в изучаването на човешките ценности и стойности мога да бъда ваятел, вдъхновител и фар. Стига да съм получил ключа за сърцата. Затова се чувствам „аз учителят“ в пъти повече, когато изграждам човешките качества , отколкото когато складирам знания в тийнейджърската памет.

И се питам, дали ще загубя вдъхновението да бъда учител, когато доскучая с любимите си уроци за духа и бунта, за свободата и отговорността, за солидарността и умението да обичаме, за честността и достойното поведение. Когато моите ученици и моите класове не бягат с моите крачки далеч от лъжата, лицемерието, нагаждачеството, егоизма, злобата. Когато предават солидарността и приятелите, опияняват се от егото и посрещат с безразличие, търсещите помощ другари, осребряват интереса независимо от цената. Когато превръщат преписването и лъжата във философия на успеха, оценката в ценност по-скъпа от морала, достойнството и приятеля. Ще намеря ли смисъл, когато ме напусне удовлетворението ако моите деца се превръщат в успешни бележкари, но лоши хора… И какво ще стане ако не намирам гордост, която да облепя с етикета на личния учителски успех? Отговорът е някъде в бъдещето и не е само личен. Защото училище е първо фабрика за хора, чак после инкубатор за многознайковци.

Advertisements

About ivo rainov

teacher
Публикувано на образование, общество. Запазване в отметки на връзката.

One Response to Училището е първо фабрика за хора!

  1. Boryana Petkova каза:

    много поетично.И аз как да повярвам на тези хубави слова?
    Работещ в сферата на образованието и да не цитира нормативни актове?При такава откровеност!?!,за отношението към подрастващите ,имах на предвид.

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s