Игрите с оцеляването на ловешката болница


bolnicaДнес България пое председателството в ЕС, а декларация от ловешката болница твърди,  че от утре спира медицинското обслужване. Какви ужасяващи контрасти. България проблясва в световните медии, а Ловеч  пълни мрачните страници на упадъка. Разбира се е твърде спорно дали заканата от декларацията ще се изпълни. Министерството на здравеопазването било казало, че няма да го допусне (след като допусна болницата с години да бъде разсипвана, да я я изсмукват паразитни структури, да я управляват некомпетентни ръководители). По-важно е отчаянието, довело хора, положили хипократова клетва до подобна решимост. Чета, че в днешния следобед на среща в Министерството са разсрочени задълженията към фирмите, доставчици на консумативи и лекарства и е подписан протокол за вдигане на запорите. Изглежда, че животоспасяващите материали ще бъдат доставени и вероятно ще отпадне главното основание на медицинския персонал за преустановяване на работа. Така ли ще агонизира болницата и медицинския състав? През декември медиците излязоха на уличен протест за да си получат стара заплата и мъгляви обещания за оздравяване. Сега трябваше да заплашат, че ще хвърлят кърпата за да получат необходимите лекарства за да спасяват човешки животи. Нещо, което правят без пари и консумативи повече от година! Кой ще гарантира, че след поредните подхвърлени трохички държавата няма да изпадне в познатото нехайство и само след месец лечебното заведение отново да надвисне над пропастта? Ами ако анонсирания оздравителен план даде незадоволителни резултати? Без да съм икономист и специалист по спасяване на закъсали медицински заведение ми се струва, че болницата няма как да се възстанови и издържа само със заработеното по клинични пътеки. Вижда ми се почти невъзможно болница с милионни задължения да изплува след съкращаване почти наполовина (40%) на болничните легла, по които именно идват парите от клиничните пътеки. Болница, загубила огромна част от качествените си специалисти, задушавана от хроничен недостиг на лекари. Болница, поддържана в умишлена кома през последните години и загубила доверието на пациентите. Мерките, които панически се бележат през последния месец ми изглеждат като светлина от фенерче, може и да осветят първите един –два метра, но в никакъв случай не намират светлината в края на тунела. Дано не съм прав, но ми се струва, че агонията ще продължи, а трусовете, протестите и декларациите ще се превърнат в перманентни. Докато държавата престане да им обръща внимание.

Защото най-големият виновник за състоянието на болницата е държавата. Съсипването продължава с години, сменили са се няколко министерски екипа. Броят на прокуристите само за последните три години е стряскащ. Всички изпратени като довереници на държавата. След всеки от тях болницата е още по-зле. Държавната игра на проба и грешка, обаче, продължава. Преди два дни бордът на болницата подаде оставка. Заради липса на държавна подкрепа и приемственост в политиката на министерството. Малко след като подаде оставка министър Петров се оказва неудобен и бордът, останал от негово време.

Държавата е големият собственик и винаги е била наясно с това, което се случва в болницата. Нито един от неизгодните договори, смукали и точили болницата не е подписан без нейното съгласие. Държавата е тази, която издава лицензи на частни конкуренти и само за месец се отказва от свръхкритичните предписания, които е дала. Държавата имитира желание да търси отговорност на злосторниците, които са ощетили болницата и ловешките граждани. Хайде да си кажем истината: на никому няма да потърси отговорност, защото високите етажи от властта и правораздавателната система са се специализирали в прикриването на престъпници, особено ако имат олигархическо влияние и финансова стабилност.

Не забравям вината на общинските акционери, нито за бездействието през дългите години на съсипване, нито за зле прикритото лобиране за частния конкурент. Но големият собственик е държавата, тя е тази, която може да вземе всякакви решения. Само през последните три години тази държава неколкократно обявяваше проекти за оздравяване, но реално не свърши нищо. Позволете ми да не и вярвам и сега. Поведението на държавата по повод на ловешката болница ми изглежда като детска игра. Един път като „сляпа баба“, която със завързани очи хваща някакви хора и ги прави прокуристи, друг път като жмичка, в която министерството с месеци стои със затворени очи и само от време на време се оживява колкото да си заплюе участието в играта.

 

Advertisements

About ivo rainov

teacher
Публикувано на Ловеч. Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s