Всичко, което искам да измоля от 2018-та година


13996181_10154419402603537_5889355066636355530_oКато дойде новата година и започват едни грандиозни планове. Всичко , с което не сме се справили през старата го записваме в поздравителната картичка за новата. А те, плановете, най-често си  остават несбъднали се пожелания, защото всяка промяна изисква кураж и собствена воля. И се лъжем, че през новата година те ще придойдат от някакви скришни места в собствените сърца и души, та веднъж завинаги да погледнем свирепо проблемите в очите и да изправим всички кривини на живота, тъй че да ни тръгне като по магистрала, дето води към най-бленуваните успехи и постижения.

Докоснах 50-те, времето да бъда наивен отдавна отмина. Зарязах грандиозните планове, защото хоризонта пред мен въобще не изглежда безсмъртно дълъг. Не си и помислям да спасявам света. Примирих се, че съм запетая в Библията, но пък осъзнах, че е важно къде ще застана в текста, защото от това зависи как ще прочетат записаното. Душата ми отдавна е в покой, защото със зрелостта разпозна постижимата земна мисия. Затова в първия ден на 2018 си пожелавам само семпли неща.

В бясното надбягване с годините загубих доста приятели и съученици. Загубих ги физически, преждевременно и шокиращо. Така се научих да ценя здравето. Защото човек предполага, но един горе разполага. А мечтите, плановете и амбициите не струват дори едно вдишване, ако го няма здравето. Та най-големият подарък, който мога да си пожелая е бодрият дух да обладава здраво тяло.

Една философска песен напомняше колко е страшно да бъдеш разлюбен след една камара години зад гърба. В годините срещах предателства, сполитаха ме разлюбвания, тръгваха си приятели. Така се научих да ценя истински това, което имам и топло обичам. Да пазя, защитавам и обгрижвам, хората които обитават сърцето ми. Затова си пожелавам колкото може повече споделени мигове и радости с тях и безброй поводи за да им казвам, че ги обичам. И време за приятелите, знам, че ако има препятствия с тях ще ги прескоча и ако има мигове на радост с тях ще ги изживея. С истинските, които останаха след разделите, предателствата и театъра.

Животът е гениален сценарист и толкова често ни изненадва с объркващи роли и неочаквани партньори. Емили Дикинсън твърди, че най-хубавите спомени са тези, които ни предстоят. Това се отнася и за срещите. Понякога срещите с най-готините хора закъсняват с десетилетия. Пожелавам си, ако годината ми е подготвила подобни сюрпризи, нека хората бъдат наистина вдъхновяващи и извисяващи. Добри хора с чисти мисли и обичащи сърца. Такива, с които новата посока изглежда постижима, дори когато животът е наченал втората половина.

Едно популярно лого казва, че учителите променят живота. Затова си пожелавам да не загубя смисъла да бъда учител и да запаля светлинка, с която да осветя смислената променя в някои и други тийнейджърски живот. Ще ми се да съхраня поизтощените сили, с които вече четвърт век се старая да възпитавам добри хора, да създавам смели характери и да окуражавам умни мечтатели. Надявам се да не загубя онова вдъхновение, което казват е накарало не една и две тийнейджърски души да полетят. И разбира се да ми остане достатъчно обич за да раздам на всичките си деца.

Животът е един и не може да бъде безпътен. Вярвам, че не се раждаме за да осмислим битието си с преяждане, плътски наслади и материални удоволствия. Ценността на живота не се остойностява с броя изпити чаши, обладани мацки или заредени до пръсване банкови сметки. Животът е каузи, а най-твърдите от тях устояват проверката на годините. Затова си пожелавам сили и вяра за следвам своята кауза  на добрината и честността и куража да продължавам да се боря с лъжата, омразата, завистта, алчността. И дано биткаджийската ми енергия не бъде разколебана.

Нямам представя колко благосклонна ще бъде новата година към моите пожелания, но се надявам да ми даде шанса да постигна повечко от поисканото. Аз ще се постарая да оправдая доверието.

 

Advertisements

About ivo rainov

teacher
Публикувано на me. Запазване в отметки на връзката.