В Ловеч лесно се руши, трудно се съгражда


imagesТъкмо си мислех, че темата вече не е актуална и попаднах на доста хейтърска дискусия относно Love Change music festival. Нямам намерение, още по-малко желание, да дискутирам с хората, които си търсят и очевидно намират всевъзможни поводи да изразяват цялата гама от негативни чувства – от тихо недоволство до кресливата злоба. Когато мрънкането е човешка природа поводи се намират в изобилие – мястото, мотото, стила музика, групите, поройният дъжд…  Отдавна знам, че в този град не можем да се радваме на свежото, различното, новото. Затова рушим нови детски площадки, пейки, спортни съоръжение. Гот ни е в сивото, мръсното, калното. А понечи ли някой местен да озонирана миризмата на мухъл, в която прекарваме ежедневието си, скачаме разпалено за да го хулим и обиждаме. Трябва да призная, че няма по-ефективен и гаден начин за отблъскване на хората, които искат да помагат на родния си град.

Не ми пука дали зад хейтърските излияние се крие завист, ревност от нечий успех или просто ловешка проклетия. Но се паля, когато хора, неопитали и с мъничко да помогнат на града си хулят оногова, дето го прави вече няколко години. Ще започна точно с Цецо Матев. Няма да припомням колко направи за да промени културния облик на Ловеч напоследък. Ще се концентрирам само върху неговата роля за музикалния фестивал през тази година. Съмнявам се, че някои от недоволстващите е организирал фестивал и има и минимална представа колко време, усилия и нерви са нужни за  едно подобно занимание. От него няма и да чуете колко пъти е изправян на нокти по всевъзможни поводи. Цецо направи фестивала не за да спечели, а за града си. Със същата безкористност зад него са застанали десетки приятели, много от които отдавна живеещи извън Ловеч.

На някои не им харесва стила музика. Модерните фестивали отдавна са излезли от стереотипите и предлагат стилово разнообразие. Естествено и аз бих се изкефил на хеви метъла или хард рока, но младите хора слушат и друга музика. Миналата година, когато Цонко Цонев доведе рок динозаври средната възраст на аудиторията беше 40-50 години. Тази година горната граница беше малко над 35. Който е бил на концерта се е радвал на стълпотворението от младежи, незапомнено в Ловеч от десетилетия. Аз видях десетки пораснали момичета и момчета, които познавам от времето, когато изживяваха ученическото безгрижие тук. Днес са хора с успешни кариери далеч от родния град. Не само, че се бяха завърнали за повода, но бяха довели половинки, гаджета, приятели, някои бяха с малките си деца. Апропо, толкова снимки на дечица и детски колички направих пред сцената… Тази млада аудитория със сигурност превъзхождаше по численост застаряващите рок фенове от миналото издание.

Слаби били групите. По-вероятно непознати. Защото  Котарашки има парчета в топ 10 на европейски класации, Morcheeba са утвърдено име, Dzajkovski участва на Woodstock, а S.A.R.S. са една от най-обичаните групи на Балканите. За мен голямата изненада и откритие се оказаха The sweet life society. Пръскаха настроение и енергия и накараха всички да танцуват. Някъде четох, че трябвало да бъдат поканени големи имена, които да доведат много хора. Да, ама големите имена искат големи бюджети, а спонсори по принцип се намират трудно, да не говорим за прекомерно щедри.

Организацията била слаба. Напротив, с класа по-добра от предната година. Значително по-добър пропусквателен режим, добре организиран и многолюден палатков лагер, зона за сувенири, арт артикули, ръчно изработени произведения. Организация близка до модела на добрите фестивали. Разбира се, че има какво да се подобрява, но напредъкът беше очевиден.

 

Ще завърша пак с Цецо Матев. Говорих с него в ранния неделен следобед. Беше почти рухнал от умора и силно притеснен от перспективата да завали и да провали вечерта. За съжаление се получи точно така, но Цецо отново намери решения и с подкрепата на местната община осигуриха нова визита и  концерт на  S.A.R.S. Та по време на неделната ни среща Цецо Матев имаше вид на човек, който не би се захванал отново с подобно събитие. А хулите и злобата изсипани върху феста и косвено върху него са още по-силен аргумент за демотивация. Искрено се надявам това да не се случи и бих го окуражил всячески, защото това е пътят. Въпреки че след прочетените коментари си задавам въпроса дали Ловеч заслужава подобни прояви. На мен ми костваше няколко години да убедя управата да възстановим музикалните фестивали в Ловеч.  А както вече казах в Ловеч лесно се руши, трудно се съгражда.

Advertisements

About ivo rainov

teacher
Публикувано на Ловеч. Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s