Седем споделени години от живота ми. С вас, приятели!


13996181_10154419402603537_5889355066636355530_oПонякога ми се струва, че всичко започна много, много отдавна. А са минали само 7 години. За толкова години едно дете става първокласник, един първокласник гимназист, а един гимназист вече поглежда към абсолвентската вечер в университета. А аз за това време родих и почти отгледах блог. Седем години, през които с методичен мазохизъм крада от времето, почивката, не рядко и от съня за да пиша. Изумителен стоицизъм. За тези години открих неподозирани собствени качества. Например упоритостта да пиша поне три пъти в седмицата без това да ми носи каквато и да е лична изгода. Разбирам всеки, на който му изглежда като наивност.

За седем години хората сменят работа, местоживеене, а по-решителните и държавата. Започват бизнес, трупат пачки, минават през няколко политически партии. А аз закотвен зад клавишите. Поне три пъти в седмицата. Концентриран върху поредната злободневна тема, забързан да споделя преживяна емоция, да разкажа новото разочарование. Решен да излея гнева от поредната несправедливост, да изоблича някоя скрита подлост, да посоча с пръст незабелязано злосторство.

Един път от буквите капеше кръвта от нахапаните в ярост устни, друг път овлажняваха от трогваща радост. Някого скачаха ядовито и решително, после се сгушваха в гальовната нега на някой топлещ спомен. Имаше случаи, когато зовяха на бой, а имаше и дни ,в които галеха успокоително.

Като се заровя във библиографията на блога виждам един разказан живот през тези седем години. Всичко е там. Раздялата на един баща с порасналото момиче и гордостта му от абсолвентската церемония на млада госпожица, щастието от семейството и тъгата от безвъзвратната загуба на близки и приятели, съпреживяната радост с децата в училище и прошката към техните лудории, осъзнатото признание на учителя и протеста срещу безумното оковаване на духа му, мръсната физиономия на политиката и чистото лице на честния човек. Има бунт, помирение, дързост, отчаяние, надежда, предателство, сила и слабост, смелост и притеснение, усмивка и ругатня. Но никога безразличие. Има любов в изобилие. Тя личи като печат от две червени устни върху всяка страница с изписани мисли. Любовта към Ловеч, Езиковата, децата, приятелите, свободата, истината, спомените…Ето с това се гордея най-много, че за седем години се научих да пиша най-често с перото на алената обич и никога не посегнах към черната мастилница на омразата. Повече от 1100 изповеди. Всяка разтуптяваше  сърцето ми. Превръщаше го в съзаклятник

Истинското раждане на блога е 1.09.2010 година. Препрочитам първите статии. Пълни са с болка за изгубените символи на ловешката гордост, за дефицита от граждани и изобилието от поданици, за тъгата, останала след децата, които заминават… Седем години по-късно мога да кажа същото. Боже, не сме ли направили поне стъпка?  Напразни ли бяха толкова изписани думи? Страхувам се да си отговоря. Въпреки всичко не съжалявам и пак бих написал всяка статия и мисъл. С този блог се научих да обичам, да споделям, да не се страхувам, да бъда различен, да не се примирявам. Спечелих приятели, до които никога нямаше да стигна без статиите от блога. Прочитите се измерва в стотици хиляди умножени по броя на годините след 2010-та. Попадам в сайтове с национална представителност, пишат ми непознати хора от всички краища на България, запознах се с езиковци, които отдавна не живеят в Родината.

Животът се променя твърде бавно, особено на тази осквернена от мерзостта на своите управници територия между Дунав и Родопа. Но всяка казана истина е милиметърче по пътя към промяната. Затова няма да спра да говоря истината, да обвинявам несправедливостта, да изобличавам злото и да се боря за своите любови. Да се боря за Ловеч, за Езиковата, за децата, за приятелите, за правото всеки да бъде свободен, уважаван и зачитам. Започнах блога като социален експеримент и нямам намерението да го приключвам след само седем години. Ще продължавам да пиша докато чувствам, че обичам. Докато има  приятели, които ме четат и вярват в думите ми. Колко още? Не знам. Аз съм учител за цял живот, а този блог е другата страна на моето призвание. Да уча на чест, морал, свобода и любов!

Заради вас приятели перото ми скоро няма да пресъхне. Благодаря ви за подкрепата!

Advertisements

About ivo rainov

teacher
Публикувано на me. Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s