Атлантида – един потънал порив на нашата езикова гимназия


logoТочно преди 10 години реших да направя неформален сайт на общността на Езиковата. Всъщност не съм съвсем обективен. Имах една гола идея и елементарни познания как се изработва сайт. Първият вид на сайта беше повече от аматьорски, но това не се забеляза, защото  малко след неговото възникване се разрази голямата учителска стачка и сайта пое функцията на медия за протеста. Още по време на стачката се появи Герги Чулев, едно прекрасно момче, което предложи услугите си за създаване на далеч по –професионална визия на сайта. Съгласих се и Георги доста бързо се справи с проектирането и „настаняването“ на сайта на сървъра free.bg. Така още от ранната есен на 2007 година Атлантида започна да придобива популярност сред общността.

Първата статия написах в един от последните дни на август. С нея обявих раждането на сайта и опитах да обясня защо Атлантида. Спомням си, че лансирах аналогията за две културни легенди, обвеяни в митове. За кратко време Атлантида напипа пулса на Езиковата и започна да съществува с неговия ритъм. Създадохме добър новинарски блок, който съобщаваше всички актуални новости и събития от гимназията. Специална секция запознаваше с  историята и миналото на училището. Секцията „Арт“ разказваше за музикалните групи, театралните постановки, литературните постижения. В „Блясък“ се представяха най-големите имена, работили или завършили училището. По-късно направихме секцията „Образование“, в която имаше ресурси в помощ на образователния процес.

Още със създаването исках Атлантида да се превърне в свободна зона на общността. Постигнахме го с форума и анкетата „Личност на Езиковата“. Всеки месец общността избираше със свободна гласуване личността на гимназията, обикновено човек с учебни или морални изяви. Форумът бе истинска свободна зона, където всеки ученик можеше да изрази мнение без страх, че ще бъде цензуриран. Позволявахме си коментари по актуални събития и въпроси. Нашият опит да възпитаваме в училищния дух, традиции, но и човешки ценности.

Именно свободата се оказа най-големият проблем за Атлантида. Заради нея сайтът никога не бе признат от ръководството на училището, беше недолюбван, а някои от хората, които сътрудничеха дори мъмрени. Същевременно езиковци отвръщаха с нескрити симпатии. Сайтът се превърна в харесван и следен не само от настоящата ученическа общност, но и от много бивши възпитаници. Спомням си подкрепата, която получих от Емил Стефанов, създателят на сайта ezikovata.net и неговото тъжно писмо по повод закриването на Атлантида. Благодарение на проекта „Делникът ни в празници“ от началото на 2009-та година сайтът се премести на платена платформа, а Георги Чулев направи нова, още по-добра визуална и функционална концепция. Тогава се появи и секцията „ЕГ медии“, с която възстановихме вестник „ЕГ прес“ и дадохме началото на ЕГ телевизия. Долу-горе по това време в екипа се включи и Иван Евтимов, който има изключителна заслуга за организирането на т.н. телевизия. Сайтът бързо достигна няколко хилядна месечна аудитория  и се превърна в основен източник на информация за живота и предстоящите събития в гимназията.

През цялото време списването, поддържането и тоталната грижа да съществуването и състоянието на Атлантида лежеше на плещите на няколко души. Моя милост, Радина Попова, Георги Чулев и неуморните „пчелички“ във форума Маги Хинова, Елена Йочева, Павел Петков. След старта на рубриката „ЕГ медии“ към екипа се включи Галя Иванова. С времето дойде и умората в скромния по численост екип. Общността бе силен потребител, но не бе ентусиазирана да помага. Архитектът на сайта Георги Чулев бе притиснат от растящите ангажименти на един приближаващ последния клас ученик. А съратници не се появиха.  Въпреки растящата си популярност Атлантида продължаваше да се възприема враждебно от ръководството на училището. Конфронтацията тлееше и демотивираше. Проектът „Делникът ни в празници“ бе към своя край, а нямаше средства за да продължим хостинга и поддържането на уникалното име. През юни 2010 година обявих, че след два месеца се оттеглям от проекта и съм готов да го подаря на общността при едно условие – че се ангажира да го поддържа. Срещнах апатия и Атлантида официално приключи през август 2010 година. След само три години живот и на върха на своята популярност – сайтът вече правеше 6000-8000 посещения месечно. Парадоксално е, че години след като преустановихме работа по проекта Атлантида е продължила да събира няколко хиляди посещения на година. Впечатляваща инерция!

В уводната статия, с която анонсирах раждането на Атлантида бях написал, че се надявам сайтът да не последва съдбата на континента, чието име носи. Дори изразих убеденост, че това е невъзможно за общност с толкова силни традиции и вътрешни връзки. Уви, времето скоро ме обори. От потъването на Атлантида останаха няколко отломки. Фейсбук страницата Атлантида, която също отдавна не се поддържа и ЕГ телевизията, която оцеля до дипломирането на Иван Ефтимов.

Оттеглянето от Атлантида ме прати по съвсем нова писта – блога, който поддържам и до днес. Въпреки това си спомням с тъга, носталгия и топли чувства за този прозорец за духа на училището.

Advertisements

About ivo rainov

teacher
Публикувано на Езиковата. Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s