Моите истории от хълма: Как Езиковата избра директор


indexВ основата на днешната ми история е един почти анекдотичен факт. Езиковото училище в Ловеч е сигурно единственото в областта и сред малобройните изключения в страната, където учителите са получили правото да изберат човека, който да ги ръководи. Това действително е парадокс, защото избора на директори в образованието винаги е протичал под внимателния контрол на регионалните инспекторати или общинските управи (за детските градини).
Случи се през есента на 1995-та година. След мащабна и безжалостна проверка РИО обяви, че няма да продължи договора на госпожа Виолета Радева, която приключваше три годишен управленски мандат. В нашата гимназия пристигна Началника на инспектората, тогава господин Райко Райков, и съобщи, че до провеждането на нов конкурс училището трябва да се управлява от временно назначен директор. Каза няколко ласкави думи за гимназията и особеното и място в местното образование, с оглед на което инспекторатът е решил да предостави на нас възможността да изберем временен ръководител на училището. Естествено думите му предизвикаха изумление сред колегията, на която се предоставяше немислимия до скоро шанс сама да определи кой да заеме директорския пост.
Разбира се изборът бе организиран и проведен под внимателния надзор на инспектората. За длъжността бяха подадени две кандидатури – на господин Радослав Хитов и на господин Цанко Петков. Спомням си, че процедурата беше абсолютно прозрачна и толкова демократична, че можеше да ни дават за пример от модерната по онова време наблюдателска организация „Сдружение за честни избори“. Въпреки краткия манда, за който се състезаваха (до провеждане на конкурс), кандидатите получиха възможност да изложат своите концепции за развитие на гимназията. Интересът бе много голям, а отношението колегиално и толерантно, което особено личеше в спокойния и добронамерен тон на дискусията по кандидатските концепции. Гласуването се проведе по всички правила на изборното законодателство, въпреки че нашата селекция въобще в регламентираните от него текстове. Всички имаха право да гласуват свободно, тайно и в непрозрачна урна. Гласоподаването на всеки беше надлежно отметнато в предварително подготвен списък. Днес не мога да си спомня каква е била избирателната активност, но със сигурност не всички упражниха правото си на глас. Е, трябва да призная и едно нарушение на човешките права. Доколкото си спомням право на глас имаха само учителите и възпитателите, помощния персонал не бе допуснат до урната. Горните подозрение се подхранват и от резултатите, които си спомням. След отварянето на урната бяха изброени 54 или 55 гласа за господин Радослав Хитов и 37 за господин Цанко Петков. Инспектиращият процедурата по гласуване Райко Райков обяви изборът за честен и демократичен и представи господин Радослав Хитов за директор на училището. В първото си обръщение към колегите Радослав Хитов обеща, че ще ръководи училището с таланта и способностите на всички учители, възпитатели, специалисти и покани в екипа си конкурента Цанко Петков. Изборът бе посрещнат с голям ентусиазъм и удовлетворение от значителна част от колегията, а аз, известен и като роднина на новия директор, се превърнах в душеприказчик на две дузини вчерашни гласоподаватели, които държаха да ме информират, че са дали гласа си точно за Радослав Хитов.
След известно време господин Радослав Хитов се яви на редовния конкурс, който спечели и получи назначение като постоянен директор. В контекста на горните мисли трябва споделя, че за почти четвърт век присъствие в гимназията съм работил само с двама директори и ако не греша 7 заместник директори. Както вече писах първият директор бе госпожа Виолета Радева. В онези години все още се държи на мандатността на директорите и госпожа Радева получава назначение само за 3 години. Ще я запомня като човекът, който не се страхуваше от дръзки ходове. Доказателство е фактът, че ме назначи в едно училище с традиции и огромни претенции, въпреки минималния ми опит и без какъвто и да е тест на способностите. Назначението беше за четири години т.е. до завръщане на титуляр, който обаче за мой късмет по-късно напусна гимназията без да се завърне. Със същата почти безразсъдна смелост ме направи класен още на следващата година след като постъпих и ми повери най-добрия клас във випуска, въпреки протестите на редица влиятелни по онова време родители. Виолета Радева беше емоционален, но определено добър човек. Помня я като отдадена на училището. По нейно време е спасена сградата от претенциите на протестантските общности. Пак по нейно време бе разкрит профил „испански език“, който обаче просъществува само три години, най-вече заради липса на специалисти. Ще я запомня и с първото (за мен) голямо честване на годишнина на гимназията. През пролетта на 1995-та година бе отбелязана 45 годишнината на училището (тогава все още не брояхме американския период). Вдъхновяващ празник с препълнена зала и много гости.
Неизменен участник в първите административни ръководства на училището бе госпожа Милета Спасова. Тя бе в екипа на госпожа Радева и продължи да работи в екипа на господин Хитов. Човек, с който се работеше добре, защото гледаше на нещата със широко сърце и прощаваше грешки от всякакво естествено. Веселият нрав и шумен изказ допълват образа на госпожа Спасова, от която всъщност пазя само добри спомени.
Господин Цанко Петков прие поканата на избрания от нас директор и стана част от неговия екип до времето, когато бяха създадени информационни кабинети и той пое функциите на завеждащ информационната модернизация на училището. Цанко Петков бе по-строгата част в тандема на заместниците и се зае с дисциплиниране на порядките в училище. Тъй като получи ресора, отговорен за административната част в гимназията бързо спечели респект сред помощния персонал. Респект имаха и учениците, които често чуваха гневния му фалцет да звучи по коридорите. Макар да го помня като кибритлия характер, Цанко Петков бе известен с хубавото, но пиперливо чувство за хумор. В паметта ми е останал спомен за случай, който великолепно демонстрира неговото умение да бъде еднакво строг и справедлив както с учители, така и с ученици. През пролетта на 2002 година след оплакване от поверения ми клас, че са принудени да правят нерегламентиран брой контролни в една седмица, аз написах докладна до директора. Ръководството реагира бързо и лично Петков бе изпратен за да прочете в класа решението за забрана на несъществуващо в графика контролно по математика (нещо, за което после дълго ми се сърди Веско Петров). Ще бъде несправедливо ако не посоча и факта, че Цанко Петков има изключителна заслуга за изграждане на информационните кабинети и кабелната система в училище. Придобивки, които ползваме и до момента. В чисто човешки план с благодарност си спомням и силната му подкрепа в трудните дни на учителската стачка.
След пенсионирането на госпожа Спасова се появи потребност от нов заместник, който да поеме учебната работа в училището. Всички очаквахме избора на Радина Попова, която беше подложена на нещо като кастинг през летните месеци на една ваканция. Есента, обаче, дойде с друго решение. Задълженията на заместник бяха поверени на Аглая Ангелова. За Аглая мога да пиша дълго, защото освен колега и началник бе за мен интелектуално близък човек. Изключителен ерудит, с който можеш да беседваш няколко неусетни часа. Друг път кълбо от нерви и гняв, щом я притисне безсмислената бумащина или изнерви някоя ученическа постъпка. Аглая беше сред застъпниците за строга политика и справедливи наказания за учениците. Известно време съвместяваше и задълженията на управител на пансиона и за бързо върна дисциплината в двете училищни общежития. Малцина знаят, че Аглая има богатия опит на пансионер във Френската гимназия във Варна, където по нейно признание не е била сред най-кротките. Казваше, че за човек, който често е бягал от пансиона знае доста за ученическите хитрости. И това добре личеше по ловкото и умение да сгащва с лекота нарушителите.
След като прие ангажимента по управление на кабинетите по информатика, Цанко Петков оваканти една от позициите на заместниците. За кратко там се смениха Дочо Дочев и Кирил Ангелов. Особено колоритен беше Кирчо Ангелов, който спечели приятелството на всички със своята доброта, весел характер и изключително умение да бъде душа на компанията. Това съвсем не му пречеше да се правя изрядно със задълженията на административен заместник-директор. По негово време всеки въпрос за повреда, ремонт или от каквото и да е битово естество се решаваше акуратно, тихо и качествено.
Започнах с невероятната история за избор на директор, който и до днес е начело на гимназията. Разказах и за някои от хората, които участваха в ръководните екипи на училището. Всички те днес са в пенсия, а за съжаление Цанко Петков не е сред живите. Всеки от тях е бил част от историята на гимназията. Днес господин Хитов е подпомаган от госпожа Павлина Зарчева и госпожа Стефка Дафова. Но те са настоящето на гимназията. Моите истории са за миналото, което бързо отминава и лесно се забравя.

Advertisements

About ivo rainov

teacher
Публикувано на Езиковата. Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s