А дали частното образование е по-качествено от публичното?


Неотдавна попаднах на телевизионна дискусия между бившия служебен министър на образованието професор Николай Денков и някакъв проспериращ компютърен специалист, чието има не запомних. Младият програмист говореше с апломб и изумително самочувствие, разказваше за успешни свои проекти и организирани обучения. Като предприемач от частния сектор сипеше критични оценки към държавата и всичко що е държавно. Особено категоричен бе в оценките си за държавното здравеопазване и образование. Заяви, че най-естественото нещо е човек да се довери на лечението в частна болница и да избягва съмнителното качество на държавните. И някак логично достигна върха на своята компетенция в оценката си държавното образование. Попита водещия (Георги Любенов) кой нормален човек ще си прати детето в държавно училище и в подкрепа посочи, че всички негови познати записват децата си в частни училища с безспорното качество на обучението. През цялото време професор Денков се усмихваше иронично и когато водещият му предостави думата попита вежливо дали успешните компютърни специалисти не са завършили математическите гимназии в България, които все пак са общински.

Запомних случката, защото ми показа един представител на обществен сегмент, скъсал тотално с реалностите. Несъмнено този млад човек е убеден, че частното образование е с нива над публичното. Вероятно това е споделено мнение в целия му приятелски кръг. Опирайки се на мои лични впечатления смятам, че тезата се възприема широко сред една млада генерация от успели и замогнали се хора. В тези среди е не просто въпрос на мода, а на престиж да запишеш детето си в частно училище. Нямам представа по какъв начин една толкова голяма заблуда обладава мислите и представите на младото, преуспяващо поколение родители от големите градове, но истината е доста по-различна.

През последните няколко месеца България спечели 28 медала от международни олимпиади. Сред тях 10 златни, 5 сребърни и 13 бронзови. Погледнах кои са ни ги донесли и ето какво открих.

Балканска олимпиада по математика в Охрид. 4 златни и 2 сребърни. По два златни медала за СМГ и ПМГ Бургас. Едно отличие за Американски колеж.

На международна олимпиада по физика в Индонезия са завоювани 1 сребърен и 4 бронзови медала. Четири от медалите са за СМГ , един за ПМГ Плевен.

От международната олимпиада по биология са донесени златен, сребърен и бронзов медал. Два медала за НПМГ и един за СМГ.

Националният отбор по химия е спечелил 3 медала на международната олимпиада в Тайланд – златен и два бронзови. Златното отличие е за СМГ, бронзовите са заслужени от ученици от НПМГ и ПМГ Гоце Делчев.

На международната олимпиада по лингвистика в Дъблин са заслужени 7 медала – 3 златни, сребърен и 3 бронзови. Три медала са спечелили ученици от СМГ, по един от ПМГ Варна, ПМГ Бургас, ПМГ Русе и 91 НЕГ.

Международна олимпиада по информатика в Техеран. Завоювани 4 медала – златен и 3 бронзови. Златото е за МГ Ямбол, останалите медали за ПМГ Русе, СМГ и ПМГ Пловдив.

Както се вижда 27 от медалите са постигнати от ученици на общински училища, изключително математически гимназии от общо седем различни градове. Частните училища имат само един медал.

Някой ще каже добре, но това са гениалните ученици и не е много убедително доказателство за постиженията на частните и обществените училища. Затова хвърлям поглед на резултатите от последните зрелостни изпити. Според резултатите по български език и литература в първите 10 позиции има само едно частно училище. В първите 20 -3 училища, а в първите 50 -7 училища.

Малко по- балансирани изглеждат постиженията от втората матура, но все пак в първите 10 училища 7 са общински и едва 3 частни.

Очевидно е , че към момента тезата за по-доброто качество на образование, предоставяно в частните училища не се потвърждава. Следователно приказките „на ангро“ са меко казано глупави. Иначе всеки има право да избере в какъв тип училище да запише детето си, но ако изборът на частно училище е заради етикет „качество“ към момента трудно се намират доказателства.

Постиженията на олимпиадите и матурите недвусмислено показват, че профилираните училища са наистина водещи в България. Такива училища (водещи, често наричани елитни) има във всяка една държава и те логично са първи избор на амбициозните родители. Точно затова философията на приетия преди година закон, която сякаш се стреми да убие този тип български училища изглежда абсурдна. Защото няма какво да си кривим душата. Само след няколко години математическите и езиковите училища ще изглеждат доста отслабени и вероятно няма да окупират така безапелационно класациите по успехи и медали. Не знам дали тогава ще дойде шанса на частните училища, но мислене като това на младия програмист и авторите на ЗПУО изглежда еднакво опасно.

Advertisements

About ivo rainov

teacher
Публикувано на образование. Запазване в отметки на връзката.