Кураж за двама доблестни мъже


181688_10150099070713798_161050223797_6238613_2288325_nТези дни двама от най-добрите ми приятели са подложени на изпитания. От изпитанията, които разтърсват живота и приземяват духовните полети. Имам само подозрения, защо някой свише праща трудности на своите добри синове. За да ги вразуми и усмири? Защото какво са бедите ако не стреме, което възпира устрема. Или просто един тотален наблюдател изпраща послания за преподреждане на житейските приоритети?

Цинично е свободамислието да се плаща толкова скъпо. Жестоко е пристрастието към справедливостта да отнема толкова сили. Разочароващо е устремът към доброто да бъде възпиран с подобни препятствия.

Двама души, различни по възраст, но бунтари по природа. По свой начин предани да почтеността и отдадени на правдата. Двама души, които с делата си живеят за другите. Макар масовката тотално да не го разбира. Двама порядъчни мъже, размечтали се в погрешно време. Неразбрани, непоследвани, не веднъж предавани.

Тъкмо предателството е най-голямата болка. По-страшна от изпитанията. Силните превъзмогват трудностите, но не забравят предателите. До влизането в Йерусалим сподвижници много, но пътя към Голгота е винаги самотен. Смелостта на лицемерите стига до шепота, само лудите глави се осмеляват да крещят на глас прошепнати думи.

Моите приятели са точно такива луди глави. Лудите, лудите те да са живи. Двама души, които говорят неудобни истини, имат доблест да поискат отговорност, смелост да настояват за възмездие. Дързостта да стоиш изправен взима своето. Здраве, спокойствие, сън. Не, съвсем не мисля, че изпитанията, са пратени от клетвите и злосторствата на лошите. Само сила свише раздава възмездие и от него няма спасение. Някога по-рано, друг път по-късно.  На силните духом, на смирените към скрижалите праща изпитания. Защото през изпитанията човек проглежда, преосмисля себе си, преоценява живота си и хората, които го изпълват. Силните духом не се предават. Надмогват изпитанията и помъдряват. Проглеждат за важните неща, които осмислят живота. Заедно с каузите, честта и правдата. Само с тях не може да се живее. Живее се с обичани хора и малки радости. Бесовете на обсебващите каузи ни отнемат усещането и спомена за тяхната сладост. Сигурно затова са изпитанията. За да забавим темпото, да се огледаме, да не изоставим далеч зад нас хората и нещата, които ни правят истински щастливи.

Сигурен съм, че моите приятели ще преодолеят изпитанията. Защото са луди глави и силни мъже. Знам, че няма да се откажат от истината и справедливостта, но се надявам да спрат да се филмират като рицари на печалния образ. За доброто само двама мъже не стигат. А силата, стаена някъде зад хоризонта въздава. На едни изпитания, на други възмездие. Когато му дойде времето.

About ivo rainov

teacher
Публикувано на me. Запазване в отметки на връзката.