Реформирането на делегираните бюджети или как всеки дърпа чергата


ministerstvonaobrazovanietosmallАктуалното правителство дойде с няколко амбициозни обещания за бъдещото развитие на образованието. Сред най-значимите е ревизия на делегираните бюджети и преустановяване закриването на училища. Двата ангажимента са взаимообвързани, но все пак оптимизацията на училищната мрежа силно зависи от финансирането на образованието. Идеята за промяна във формулата на делегираните бюджети се обсъжда от доста време. Амбицията е промените да се случат от началото на следващата календарна година, а някои от планираните корекции вече бяха афиширани от министъра на образованието. По темата в края на месец юни е проведена кръгла маса с представители на министерството, работодатели, общини, на която са лансирани предложения за възможни изменения в делегираните бюджети. Представени са три основни доклада – от госпожа Ваня Кастрева, началник на Столичното РУО, господин Самуил Шейнин, почетен председател на СРСНПБ и на Националното сдружение на общините в Република България. Всеки от докладите осветява проблема от различна гледна точка, но като че ли никой не предлага ясни решения за промяна във философията на финансиране на образованието. Най-объркан изглежда доклада на НСОРБ, обобщил анкетно проучване сред българските общини. Затова вероятно изглежда като еклектика от предложения, които в някои случаи откровено се конфронтират. Още от първия прочит остава неприятното усещане за игнориране приноса на училищата към качеството в образованието за сметка на социални критерии. В документа се настоява за увеличаване на средствата за отдалечени училища, училища, в които се обучават социално слаби или деца, чийто майчин език не е българско, но се отхвърля качеството на образованието като критерий за финансиране.  Почти скандално звучи тезата качеството да не бъде възприемано като критерий, защото все още няма разработена методика за измерване на качеството, а не е ясно дали резултатите от ДЗИ и НВО са плод на добрата работа в училище или на самоподготовка или извънучилищна подготовка на децата. Само, че училища, които вече 5-10 години поддържат високо ниво на външните изпити едва ли го постигат само заради допуснатите външни фактори. Всички общини са записали в програмите за развитие на образованието като цел постигане на високо качество, ЗПУО го извежда като ключова цел, но общините продължават да гледат формално на изпълнението на императивите от документите. Няма лошо парите за отдалечени, малки, ромски училища да бъдат увеличени, но е разочароваща това да не бъде обвързано с резултати. Защото в този вид училища резултатите често са повече от незадоволителни. Струва ми се логично допълнителното финансиране поне да зависи от напредъка във владеенето на книжовен български език, един от най-важните стандарти на новата нормативна уредба. Все пак адмирирам идеята посещаемостта на училище и отразяването на отсъствията да е свързано със санкциониране на ръководствата и училищните бюджети.

Няма спор, че влиянието на броя на учениците в бюджета трябва да намалее, но е необмислено този компонент да бъде сведен до не повече от 50%. Как да стане когато 80% от бюджетните пари отиват за възнаграждения.  Излиза, че независимо с какъв брой ученици работят учителите държавата ще гарантира еднакво заплащане. Най-малкото ми изглежда несправедливо. Предложението да бъдат създадени почти еднакви условия за развитие на образованието във всяка община заслужава адмирации, но веднага поражда въпроси, защото едни общини са оптимизирали училищната мрежа, а в други повечето училища обучават стотина деца в преобладаващо маломерни паралелки. Видно е, че идеите на НСОРБ не стимулират нито качествените подобрения в образователния процес, нито ефективното управление на държавните ресурси. Доказателство за последното е факта, че НСОРБ не предлага мерки срещу умишленото задържане на средства в големи преходни остатъци или срещу добилите все по-голяма масовост злоупотреби с делегираните от държавата средства. Все пак сред техните предложения има и рационални хрумки като въвеждане на минимални прагове за издръжка, които да бъдат гарантирани.

За Самуил Шейнин  подобряването на делегираните бюджети ще се постигне с намаляване парите за издръжка чрез постепенното преминаване на училищата в клас А. Това са училища със сменена дограма, санирани, с постигната енергийна ефективност, обновена материална база и модернизирани спортни площадки. Той дори вменява на държавата задължението да осигури до 2030 година достатъчно средства на всички училища за да могат да преминат в клас А. Идеите на Щейнин имат резон и е факт, че в училища с извършени вече подобрения се спестяват повече средства. Практиката показва, че точно в този тип училища се натрупват най-големите преходни остатъци. Няма съмнение, че преминаването на училищата към т.н. клас А би се отразило и на качеството на образователния процес. В обозрими срокове  това , разбира се, няма как да се случи.  Смея да твърдя, че тук също опираме до общинска политика. Общините могат да кандидатстват по европейски програми за подобрения от т-н. клас А, познават нуждите на местните учебни заведения и могат да посочат приоритетните. Естествено логично ще възникне въпросът доколко е ефективно влагането на средства за постигане на клас А, ако общините поддържат училища с пълняемост на ръба на оцеляването.

Най-рационални изглеждат идеите на госпожа Кастрева, които всъщност обобщават многобройните предложения на самите институции. Кастрева застава точно на обратната позиция на НСОРБ и настоява качеството да бъде компонента при формиране на бюджета. Тук четем предложението да се включат повече допълнителни компоненти, сред които и учебния план и вида подготовка.  Според Кастрева делегираният бюджет трябва да се формира от финансиране въз основа  на три стандарта. Стандарта за обучение и възпитание на ученик включва компонентите учебен план (брой задължителни, избираеми и факултативни часове), компонент форма на управление, компонент организация на учебния ден и вид подготовка.

Стандарта финансиране на учебната единица включва компонент материална база, компоненти за техническо обезпечение, застраховки, здравни кабинети, охрана, отопление. Стандартът качество, интеграция и равен достъп с компоненти за училищен напредък и равен достъп. Предложението е да се добавят компонентите училищен напредък, интегриране на ученици със СОП и интегриране на ученици с майчин език различен от българския. В този стандарт попадат и компонентите за стипендии и транспорт.

Последното предложение изглежда най-обхватно и отчита разнородни интереси и спецификата на всяко училище. Може би идеята за включване на широк набор от компоненти е най-приложима. Каквото и да се предприеме, обаче, то не трябва да убива конкуренцията между училищата. Броят на учениците е измерител и за демографското състояние на селищата и за интереса към дадено училище, специалности или професия. А това според мен има отношение както към ефективността в управлението на средствата в образованието, така и към стимулирането на качеството в обучението. Делегираните бюджети трябва да гарантират равен достъп до образование за всяко дете. Затова трябва да има един стандарт за издръжка, който да не зависи от броя на децата, но да осигурява спокойно съществуване на учебните заведения. Вероятно трябва да има и стандарт, който да осигури равнопоставеност между училищата по отношение на материалната, учебната и спортната база. Но е почти невъзможно да бъде създадени условия за достъп до равно по качество образование. Защото качеството до голяма степен зависи от субективния фактор – учителя. И се измерва с постигнатите резултати и перспективите, които открива едно училище. В комбинация със съществуващата демографска ситуация това ще продължа да засилва дисбаланса в броя на учениците. Считаните за добри училища в по-стабилни в демографско отношение райони ще обучават повече деца, а училищата, които изостават и разположени в територии с демографска криза ще изпитват трудности с приема и пълняемостта.  И ако поне част от средствата в делегирания бюджет се формират на база брой ученици, държавата и общините ще разполагат с лост за реформиране на учебните институции, намиращи се в по-тежко финансово състояние.

Безспорно е, че философията на формиране на делегирания бюджет трябва да бъде променена, но това по никакъв начин не трябва да бъде за сметка на отказа от качество, отказа от конкуренция или отказа от реформи. Към момента позициите, от които се тръгва към промени изглеждат твърде различни и по-скоро издават липса на готовност за ефективно подобряване на системата на делегираните бюджети още от следващата календарна годи

Advertisements

About ivo rainov

teacher
Публикувано на образование. Запазване в отметки на връзката.