Какво остана от деня 6.07.17: Жажда за спектакъл


lovech8Всеки ден е впечатляващ и неповторим. Затова реших да споделям събития, новини, изненади, емоции, които са направили отминалия ден различен. Започвам с вчерашния.

Много съм слушал за пиесата „Ножица-трепач“ на Театъра на армията. От колеги и дъщеря ми. Докато ми разказваха се смееха толкова заразително, че ми се прииска и аз да видя представлението. От моите мисли в Божиите. Театърът на армията започна лятно турне и в гастролите включи Ловеч. Не, няма сензация, подаръкът е съвсем заслужен. През последните две години софийският театър бе сюрпризиран с няколко пълни зали на свои представления под Стратеш. Първият път едва ли не се сбиха за билети, а при второто посещение направиха две последователни представления. Та с тази любов към звездната трупа на „Армията“ мястото на Ловеч в лятното турне е повече от логично.  Голямата изненада дойде от заглавието, предвидено за ловешка сцена – култовата пиеса „Ножица-трепач“. Щом прочетох веднага реших. Информирах се, че продажбата на билети ще започне на 6.07. Малко преди обед на уречената дата посетих касата на театъра и се ококорих. Залата беше почти напълно резервирана или продадена. По схемата имаше десетки имена, написани късичко върху две места или разтегнати върху части от редове. Практически трябваше да избирам между единствените две места оцелели в долната част на залата, непосредствено под ложите и то на различни редове или на най-задните два реда на балкона. Пресметнах , че са останали най-много двадесет и  пет-шест незаети места. Слисан попитах „кога успяхте, та нали започнахте продажба днес преди има-няма два часа“. Оказа се, че хората масово са резервирали по телефона, очевидно уплашени, че до началото на физическата продажба може и да не останат билети. Избрах последните места под ложите и си тръгнах. Убеден съм, че час –два по-късно продажбата е приключила. Та разхождайки се под топлото слънце на юли си мислех, че за град, който мнозина оценяват на 12-15 хиляден,  подобно разграбване на театрално представление е събитие. Мислех си и, че хората са доста петимни за култура щом изкупуват може би десето представление за около два месеца (от началото на „Люляковите вечери“). И не ще да са чак толкова бедни, колкото ги оплакваме, щом са готови да заплатят десетачка за култура. За качествена култура. Та Ловеч е петимен за хубави неща. И ги подкрепя енергично. Друг е въпросът колко често му се случват хубави неща. Нямам предвид само културата.

Advertisements

About ivo rainov

teacher
Публикувано на Литекс, общество. Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s