Ани Андреева, Краси и Роси Михови, Цвети Кърпачева, Таня Морова и Краси Колев вече имат свои глави в историята на Езиковата


egИма раздели, които са неизбежни. Правилата на живота са такива. Все някога идва време за оттегляне. На днешния ден няколко мои колеги ще застанат пред своите ученици за последен път. За съжаление не за тази учебна година. Може би в своята учителска кариера. В такива дни вълнението взима връх, а чувствата са трудно удържими. Тъгата оставя своята сянка.

Всички раздели са трудни. Особено когато си тръгват хора от високо качество. Ани Андреева, Цвети Найденова (Кърпачева), Таня Морова, Роси Михова, Краси Михов и Краси Колев се оттеглят в пенсия. С всеки от тях съм работил двадесет и повече години. Ще излъжа ако кажа, че няма да ми липсват през следващата. До един изключителни професионалисти и харизматични. Достолепни учители с изключителна заслуга за авторитета на професията и успехите на Езиковата. Всеки от тях е оставил спомени и чувства през двете десетилетия.

Ани Андреева, шармантна, усмихната, добронамерена. Такава я видях още при постъпването си в гимназията. Първите ни контакти бяха по-скоро с майка на един прекрасен син, който бе сред първите ученици на които преподавах в гимназията. Спомням си и една тумба ученици с огромен букет за класната  пред един от входовете на комплекс „Космос“ (тогава Ани все още живееше там). Любимка на учениците и до днес. През годините поемаше всякакви класове, и много силни и по-слаби. С обаянието си винаги съумяваше да ги направи успешни. Изключително енергична и сякаш заредена с идеи. Винаги намираше време и желание да работи допълнително с децата. Учебен театър, кръжоци по училищна история, урочни и извънурочни успехи. Спомням си как разчупи клиширания ритуал по връчване на дипломите и превърна една дворна поляна в тържествена арена с арки и балони. Няма как да забравя коледните инициативи за весели съвети и изненади, стоплящи сърцата на колегите. Душа на колектива, майка на класовете, великолепен учител за стотици ученици.

Краси Михов е оставил трайна диря в историята на гимназията като директор и дългогодишен учител. Трябваше ми време за да осъзная, че зад строгия външен вид се крие всеотдаен човек. Така и не успях да разбера каква рецепта използваше, но винаги в класовете му поне половината ученици достигаха отлични резултати. С Краси Михов математиката изглеждаше приятна и увличаща. Иноватор, който започна да използва компютърните технологии в часовете по математика много преди всички останали.  И това се нравеше на учениците. Редом с математиката Краси учеше и на човешки качества и поведение. В началото на тази учебна година реши да снижи натоварването и се отдръпна от преподаването на математика. Първото нещо, което моя клас сподели бе, че господин Михов им липсва. Краси остана отдаден на гимназията до последните си преподавателски часове. Неговата идея за възстановяване на аудиосистемата на училището ще остане като последен подарък в полза на гимназията и учениците. Човек на честта , от който научих много през последните години. Благодарен съм за изключителната подкрепа в трудните дни на стачката. С авторитет и думи Краси вдъхновяваше, окуражаваше колегите. Превърна се в един от най-скромните лидери на протеста както в гимназията, така и в целия град. Често казваме, че стачката беше урок по достойнство и смелост. Достоен, смел и мъдър, такъв ще запомня Краси Михов от десетилетията, преживени съвместно на хълма.

Съдбата кръстоса пътищата ни с Роси Михова . На два пъти бяхме класни на съседни класове. Роси се оказа всеотдаен човек .Отдаден на работата и децата.  Математик, който мери прецизно и справедливо. Когато въведоха единните приемни изпити и в изпитите по география включиха и математика настана ужас. Тогава започнах да разбирам, че който е минал през школата на Михова няма как да не разбира от математика. Толкова, че да успее. Безкомпромисна с принципите, но щедра в отношенията. Като случая, когато ощастливи предходния ми клас с високи оценки и поиска за благодарност нещо неочаквано – да изиграят хоро. Няма да забравя кръшното хоро, което се изви на плаца, озвучено от един телефон. Помня и грижовната Роси, която старателно написа дневника ми в дните на стачката за да ми даде възможност да се концентрирам върху революционните дела. Убеден съм, че мнозина са запомнили Росица като еталон за качествено преподаване на математика и пример за справедлив и обичащ човек.

С Цвети се запознах като Найденова, но си тръгва Кърпачева. Преди няма и месец настоящите ми питомци ме повикаха по спешност на класово съвещание. Споделиха, че са готови да направят всичко за да остане госпожата още година-две т.е. докато завършат. Казаха, че искат до себе си човек, който наистина ги учи, разбира и уважава. Има обстоятелства, които не могат да бъдат преодолени и с най-силната любов. Но нали опитаха, а това означаваше много. Изпращането на Цвети беше наистина грандиозно. Като спомен, подпечатан със 150 целувки. А причини за този порой от чувства със сигурност има в изобилие. Защото Цветелина Найденова (Кърпачева) умее да учи на език и да отваря сетивата за литературата. И  резултатите винаги вдъхновяват. Като през миналата година, когато нейните класове постигнаха компактно отлични резултати на матурата по български. Етичен човек, преминал през изпитанията на трудни и силни класове, но верен на себе си във възпитаването на добри и ерудирани хора.

Таня Морова, най-желаният учител за подготвашка подготовка по немски език. Един от мохиканите, превърнали немския език в емблема на ловешката езикова гимназия. Взискателна и гласовита през последните години неизменно създаваше силни класове, които бързо израстваха, изкачвайки стъпалата на гимназиалното образование. Обичана и ценена от стотици деца, за които немските уроци на Таня трасираха пътя към житейски полет и успешна кариера. Може ли някой да забрави голямото сърце на Таня и нейната пламенна любов към животните. Със сигурност ще липсва не само на децата, но и на котките, които обгрижваше наравно с училищните питомци. А по-просветените не ще забравят и буйния рокаджийски темперамент, разтърсил не един училищен купон. Такава ще запомня Таня – отдадена на немския език, влюбена в децата, милостива към живите твари и неудържима в танца с живота и онази вечна рок музика.

Краси Колев, който учениците с любов и уважение наричаха мосюто. Времето го превърна в стожер на френския език. От години носеше на плещите си тежката задача да ювелира френския в най-големите класове, където нивото е истински измеримо. А на усърдието се отплащаха ежегодните успехи на изпита за френска езикова диплома и зрелостните изпити. Краси Колев беше сред онези скромни , но постоянни учители, наредили френската езикова подготовка в ловешката езикова гимназия сред водещите училища в България. Ще запомня Краси освен като отличен учител и като героичен баща отгледал трима сина в учителско семейство. Великолепни момчета, които имах шанса да познавам и уча. Краси винаги ме е заразявал със своя оптимизъм и житейска философия. Пожела да си тръгне по-рано от пределната възраст, с усмивка и великолепно присъствие на духа. Попитах го защо избързва. Отговори ми, че е работил достатъчно за чуждите деца, време било да обърне внимание и на своите. След Краси Колев ще остане диря дълбока и благодатна. На тръгване ми сподели и още неща, че си тръгва с усещането за изпълнен дълг. Заради десетките години всеотдайна работа за френското обучение и достойните заместници, които оставя. Дай Боже всекиму да може да си тръгне оставяйки три свои ученички, които да възпроизвеждат и множат успехите на своя учител.

Раздялата ни застига рано или късно. След нея винаги остава празнина. Да, знам, че няма незаменими хора. Има неповторими. Точно такива си тръгват на днешния ден. Хора, които заслужават снимките им да красят стената на славата, а имената безусловна почит в летописите на училището. И макар да си тръгват скромно и без значими почести техните фамилии вече са легендарни. Нареждат се до онези , големите, градили името на гимназията. Фамилиите Андреева, Михов, Михова, Кърпачева, Морова, Колев вече няма да се изписват в дневниците, но ще останат завинаги записани в спомените и благодарностите на всички, споходени от шанса да бъдат техни ученици.

Благодаря ви колеги за всички уроци! Ще ви помня и следвам!

Advertisements

About ivo rainov

teacher
Публикувано на Езиковата. Запазване в отметки на връзката.

One Response to Ани Андреева, Краси и Роси Михови, Цвети Кърпачева, Таня Морова и Краси Колев вече имат свои глави в историята на Езиковата


  1. https://polldaddy.com/js/rating/rating.jsБлагодаря.По тази тема може да се пише и говори много, но едно Благодаря, когато не е изпразнено от съдържание, винаги е достатъчно.

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s